Определение № 2392 от 03.11.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 4285/2022
- Вид
- Определение № 2392
- Подписан
- 03.11.2022
- В сила
- 03.11.2022
- Състав
- Ралица Манолова, Цветан Иванов Колев, Петър Стоицев
Цитирани разпоредби
- чл.13, ал.1 · Закон за марките и географските означения
- чл.13, ал.2 · Закон за марките и географските означения
- чл.172б · Наказателен кодекс
- чл.172Б, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.9,ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24, ал.1, т.1, предл.2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2392 гр. София, 31.10.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Ралица Манолова
Членове:
Цветан Ив. Колев
Петър Стоицев като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно частно наказателно дело № 20221100604285 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 243, ал.7, във връзка с ал.6 от НПК.
Образувано е въз основа на частен протест, депозиран от прокурор в Софийска градска прокуратура против Определение № 2853, постановено на 26.09.2022 година от Софийски районен съд по ЧНД № 17301/2021 година, с което съдът е отменил Постановление на Софийска районна прокуратура от 17.11.2021 година, с което е било прекратено досъдебното производство, водено срещу неизвестен извършител по досъдебно производство № 2 / 2019 година, по описа на ГД НП, пр. преписка № 30748/2018 година за престъпление по чл.172Б, ал.1 от НК.
С прокурорския акт е сложен край на досъдебното производство.
Протестиращият прокурор твърди, че съдебния акт на Софийски районен съд е немотивиран и незаконосъобразен като моли въззивната инстанция да го отмени и вместо това да бъде потвърдено отмененото от първостепенния съд постановление.
Съдът, съобразявайки материалите по делото, становищата на страните и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивният частен протест е процесуално-допустима.
Разгледан „по същество“, съдът го намира за неоснователен.
Съображенията на въззивната инстанция са следните:
1
Досъдебното производство, под № 2/2019 година по описа на ГДНП е образувано на 02.01.2019 година за разследване на данни, касаещи евентуално извършено престъпление по чл. 172Б,ал.1 от НК, за това, че в периода от неустановена дата до 19.02.2018 година в град София, без съгласието на притежателя на изключителното право LOUIS VUITTON MALETIR S.A. е използван в търговската дейност обект на това изключително право без правно основание.
Първоначално, производството е водено от Районна прокуратура Бургас. С Постановление за частично прекратяване от 28.10.2021 година, БРП е прекратила частично производството по чл.9,ал.2 НК, поради малозначителност на деянието в едната му част и е изпратила делото по компетентност на Софийска РП.
С Постановление от 17.11.2021 година, прокурорът е приел делото по подсъдност и със същото е прекратил производството по делото, без да посочи основанието на чл. 24 НПК, поради което прави това.
Мотивите, с които прокурорът е прекратил наказателното производство могат да бъдат обединени в две групи:
Не е доказано, вещите, предмет на процесните продажби да са „годен обект на престъпление“.
Не е доказано изпълнителното деяние „използване в търговската дейност“.
Това постановление на СРП е атакувано от частния жалбоподател – дружество, регистрирано в Р.Франция LOUIS VUITTON MALETIER S.A..
Образувано е пред Софийски районен съд ЧНД 17301/21 година.
За да постанови атакуваното пред въззивната инстанция определение и съответно да отмени постановлението на СРП, първостепенният съд е приел, че в хода на досъдебното производство е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – материалите по делото не са били предявени на търговското дружество LOUIS VUITTON MALETIER S.A., в качеството му на носител на права върху регистрирани на територията на Р.България търговски марки Луи Вюитон, съответно на техния представител в страната ни и по този начин са били ограничени процесуалните им права. Това е и единственото основание, мотивирало първоинстанционният съд да отмени постановлението.
В хода на наказателното производство не са привлечени лица към наказателна отговорност.
По фактите:
2
След запознаване с материалите по делото, съдът намери за установена следната фактическа обстановка, имаща ключово значение за правилното решение на казуса, представена в хронологичен порядък:
Е.К.И. към 19.02.2018 година е живяла в град София на адрес: град София, улица **** и ползвала мобилен телефонен номер ****. На този адрес ползвала и домашен интернет. Имала два профила в социалната мрежа FACEBOOK E . K . и E.K. BOUTIQUE. Във втория от профилите К. публикувала свои снимки с дрехи, обувки и аксесоари на различни марки, сред които и NIKE и LOUIS VUITTON. Чрез профила, К. препращала към определен сайт: www.modernidrehui.eu. Собственик на хостинга е лице с имената С.Г. с адрес град София, улица **** и телефонен номер ****.
Плащане на хостинга е направено чрез плащане през Изипей към ****.БГ от номер ****.
Юридическият представител на марките LOUIS VUITTON MALLTIER S.A., NIKE, ADIDAS AG , INNOVATE C.V за Република България било дружеството „А.К.“ ЕООД София с негов представител /управител/ свидетелят В.С..
На 19.02.2018 година свидетелят Соколов, чрез служители на дружеството поръчал чифт спортни обувки от фейсбукпрофила E.K.
BOUTIQUE. Доставката била извършена чрез наложен платеж през спедиторска фирма „Еконт Експрес“ ООД с товарителница № 1051745661888/21.02.2018 година. Конкретната стока била изпратена с посочен в товарителницата подател И.В., тел. ****. Използвана била услугата „от врата до врата“ и реално стоките били взети от куриер на Еконт от адреса на изпращача – град Бургас, ж.к. ****.
При получаване на поръчаната стока, свидетелят В.С. установил, че на поръчания артикул били поставени знаците на две търговски марки LOUIS VUITTON MALLTIER S.A. и NIKE. Соколов твърди, че след извършената продуктова идентификация е установено, че въпросните спортни обувки не са били произведени със съгласието на притежателите на търговските марки.
Доказателства, установяващи възприетите от въззивния съд факти и доказателствен анализ:
В производството са разпитани свидетелите М.Д., П.Д., Т.И., П.М., Т.М., В.Я., И.В., Г.К., Х.И., Е. К. и В.С.. Събрани са и множество писмени доказателства, изготвена е съдебна авторова и съдебно техническа експертиза.
От направената справка в „Еконт Експрес“ ООД е установено, че лице с имената И.В. в периода след 01.03.2018 година била изпратила над 500 колетни пратки чрез този спедитор. Изпращала различни по вид стоки: обувки, очила, чанти, аксесоари, дрехи. Пращала ги при опцията „наложен платеж“, при което била получила суми на обща стойност, надхвърляща 3
25 000 лева. Част от стоките били изпращани „от врата на врата“ с начална точка на изпращане град Бургас Ж.К. ****, други били изпращани от офис на дружеството на улица ****. Пратките били адресирани до различни части на страната. При всяка от пратките, лицето е посочвало като свой телефон, т.е. като телефон на изпращача номер ****. Установява се, че този телефонен номер е подаден в базата данни на Еконт и от други лица – свидетелите М.Д., В.Я., Г.П. и М.Н.. Всяко едно от тези лица са разпитани в производството, но всеки от тях отрекъл да има връзка с номера на телефона. По отношение на последния свидетел М.Н. се установява, че на негово име в Еконт е вписана и банкова сметка. Направена е справка, от която се установява, че титуляр на сметката е лице с имената И.Н.В.. Сметката е била закрита, а постъпилите в нея наличности прехвърлени по други сметки, в други финансови институции.
След направена справка с дружеството-доставчик на телекомуникационната услуга се установява, че телефонен номер **** е регистриран на едноличен търговец „Г.** – Г.К.“, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: село Просеник, община Руен, обл. Бургас, улица ****.
На адреса на търговеца не били установени складови помещения за съхранение на стоки, носещи чужди търговски марки.
Установено е, че свидетелката И.В. е адресно регистрирана в град Бургас Ж.К. ****.
Установено е също, че при закупуване на домейн www.modernidrehui.eu. бил посочен телефонен номер ****. Този номер бил регистриран на името на свидетеля Т.М.. След изследване на паметта на мобилния телефон, чрез който е ползвана СИМ картата се установява, че през него не са извършвани продажби, имащи отношение към разследваното престъпление.
Свидетелката И.В. при разпита си потвърждава, че никога не е извършвала дейност по продажба на дрехи, обувки и аксесоари през интернет платформи или по друг начин, че е готвачка и няма никаква представа за станалото. Потвърждава също, че веднъж имала обаждания от служители на НАП, които й обявили, че дължи данъци за продажби на стоки през Еконт, но тя отрекла и тогава.
От разпита на свидетеля Г.К., собственик на ЕТ „Г.**“ се установява, че тази фирма не е извършвала дейност, сходна с разследваната. Установено е че търговецът се занимавал с препродаване на услуги и СИМ карти на Виваком.
В производството е разпитвана и свидетелката Е. К.. Тя отрекла да е извършвала интернет търговия, под каквато и да е форма. Признала, че поддържа посочените по-горе два фейсбук профила, чрез които рекламирала различни стоки, изпратени й от различни търговци. Търговците се свързвали с нея и й изпращали различни стоки, които тя да рекламира чрез снимки в профила си. Твърди, че самата тя не е продавала стоки, не е изпращала такива чрез спедитор Еконт или друг спедитор, особено от град Бургас, където никога не е имала и адресна регистрация.
4
Съобразявайки установеното „по фактите“, въззивният съд намира от правна страна следното:
По правото:
Разпоредбата на чл.243, ал.1 НПК регламентира основанията за прекратяване на наказателното производство, като те са и „общите“ по чл.24, ал.1 НПК, както и извън тези, когато обвинението не е доказано.
Прекратителното основание по чл.24, ал.1, т.1, предл.2 НПК – когато деянието не съставлява престъпление, предполага липсата на съставомерност от обективна или субективна страна на деянието, за което е образувано досъдебното производство. Наказателното производство по делото би могло да бъде прекратено законосъобразно при несъставомерност на деянието, само ако по делото е извършено обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства (чл.14 НПК).
За съставомерността на деянието по чл.172б, ал.1 НК се изисква деецът без съгласието на притежателя на изключителното право да използва в търговската дейност марка без правно основание. Легално определение за понятието „използване в търговската дейност“ се съдържа в чл.13, ал.2 ЗМГО, като то включва и предлагането на стоките за продажба. Това право е част от изключителните права върху марката, които могат да бъдат упражнявани от нейния притежател, респ. от лица, на които са предоставени лицензии.
В хода на досъдебното производство патентно-правна експертиза не е извършвана, но са налице достатъчно доказателства, които се установяват, че притежател на изключителните юридически права да представлява марките LOUIS VUITTON MALLTIER S.A. , NIKE, ADIDAS AG , INNOVATE C.V за Република България е дружеството „А.К.“ ЕООД София с негов представител /управител/ свидетелят В.С.. Това е и ощетеното юридическо лице жалбоподател. Установява се, че няма данни за предоставени лицензии на трети физически или юридически лица. От това следва, че никое друго лице освен притежателят няма право да се разпорежда с търговската марка, включително и чрез предлагането на стоки за продажба.
Такова разпореждане на първо място се установява да е осъществено на 19.02.2018 година, като свидетелят Соколов, чрез служители на дружеството поръчал чифт спортни обувки от фейсбукпрофила E.K. BOUTIQUE, които и получил чрез доставка през спедиторска фирма Еконт. Тези стоки, несъмнено е установено, че не са произведени с съгласието на правоносителя и представляват стоки – фалшификати.
От обективна страна престъплението по чл.172б от НК има за предмет използване в търговска дейност на търговска марка без правно 5 основание. Задължителната практика на ВКС – ТР №1/31.05.2013г. на ОСНК по ТД №1/2013г. на ВКС отстранява неяснотите и противоречията по приложението на чл.172б от НК и разяснява, че нормата на чл.172б от НК е с бланкетна конструкция, поради което тълкуването и е обвързано с допълващите я разпоредби на специалния ЗМГО. По тази причина, обективният признак на престъплението по чл.172б от НК „използване в търговската дейност“ намира легално определение в разпоредбата на чл.13, ал.2 от ЗМГО. В нея изчерпателно са изброени действията, при извършване на които може да се допусне нарушаване на правото на маркопритежателя чрез използване без негово съгласие на идентичен или сходен с регистрирания знак. Съгласно чл.13, ал.2, т.2 предложение трето от ЗМГО „използване в търговската дейност“ по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗМГО е: „предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара или съхраняването им с тези цели ...“. След като на стоките са поставени словесни и графични знаци, визуално сходни с регистрираните за марката, посочена по-горе и като няма доказателства марката върху тези стоки да е поставени със съгласието на притежателите на изключителните права и данни търговецът да е разполагал с лицензионен договор, то тези стоки са неоригинални, фалшифицирани.
Разпечатката съдържа 54 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1196a7aa-8e38-40c0-b27e-aa853e8c57cb