Решение № 4499 от 30.09.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 6051/2025
- Вид
- Решение № 4499
- Подписан
- 30.09.2026
- Състав
- Вихра Милкова Къдринска
Цитирани разпоредби
- чл. 242 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69 ал. 1 т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4499 гр. Пловдив, 30.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Вихра М. Къдринска при участието на секретаря Магдалена Г. Танева като разгледа докладваното от Вихра М. Къдринска Гражданско дело № 20255330106051 по описа за 2025 година
Взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК.
Постъпила е искова молба от Е. К. Р. в качеството й на майка и законен представител на детето В. Б. А. и от К. Б. А., действаща със съгласието на майка си Е. К. Р. против Б. В. А., в която се описва следното :
С Решение № 2769/16.06.2023 г. по гр. дело №16057/2022 г., по описа на Районен съд – Пловдив, I бр. състав, ответникът е бил осъден да заплаща на дъщерята на страните К. Б. А., родена на **** г. и на сина им В. Б. А., роден на **** г. месечна издръжка в размер на 200,00 лв. за всяко дете, ведно със законна лихва върху всяка просрочена месечна вноска. Подробно се описва в исковата молба доколко са се променили както икономическите условия в страната ни, така и потребностите на децата от издръжка. Твърди се, че ответникът е в състояние да заплаща месечна издръжка в по-голям размер за двете деца, като са описани причините за това. Иска се от съда да бъде постановено решение, с което да бъде увеличена ежемесечната издръжка на 400,00 лв. за детето В. Б. А. и на 450,00 за детето К. Б. А., платими в брой или по банкова сметка на майката до 5-то число на текущия месец, считано от датата на завеждане на исковата молба до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва на всяка просрочена вноска от падежа до окончателното издължаване.
Иска се предварително изпълнение на решението, както и присъждане на направените за водене на делото разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от Б. В.
1
А., съгласно който исковите претенции са допустими, но не изцяло основателни. Описва се виждането на ответника за потребностите на децата и за собственото му материално положение, както и за икономическата обстановка в страната. Намира, че издръжката следва да бъде увеличена в размер на 325,00 лв. /166,17 евро/ за детето К. Б. А. и до 304 лв./155,43 евро/ за детето В. Б. А., като моли съда да бъде оставено без уважение искането за издръжка над тези суми. Твърди се, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото и признава частично исковите претенции, поради което иска да бъдат присъдени разноските в полза на ответника, съобразно отхвърлената част на исковите претенции и да не се присъждат деловодни разноски платими от ответника.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Между страните не се спори, че родители на В. Б. А. с ЕГН: ********** и К. Б. А. с ЕГН: **********, са Е. К. Р., с ЕГН: ********** и Б. В. А., с ЕГН:
**********.
Видно от представеното заверено с оригинала копие от влязло в законна сила Решение № 2769 от 16.06.2023 г. по гр. д. № 16057/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ответникът бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер по 200,00 лв. месечно за всяко от децата, до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска.
Не е спорно обстоятелството, че ответникът заплаща определената от съда издръжка редовно.
По делото са приети като писмени доказателства справки от ТД НАППловдив, от които се установява, че майката реализира доходи като управител на фирма „Р.“ ЕООД над минималния размер на работната заплата в България за 2026г., притежава недвижими имоти в с. ****, с. ****, с. **** и в гр. ****; не притежава МПС. По отношение на ответника се установява, че същият няма регистрирани трудови договори, декларирал е, че притежава четири недвижими имота в гр. **** и два в с. ****, както и 3 бр. МПС-та: ****, **** и ****.
Представени са фишове за изплатено трудово възнаграждение от „Р.“ ЕООД на Е. Р. за месец октомври 2025 г., от които е видно, че е получила сума в общ размер на 1388,23 лв., както и удостоверение от дата 21.11.2025 г., че не е получавала трудово възнаграждение от фирма „****“ ЕООД за периода от 11.2024 до 10.2025 г., но за посочения период редовно са внасяни дължимите осигурителни вноски. От наличните по делото писмени доказателства е видно, че предприятията, в които участва г-жа Р. ЕТ „****“ и **** не са осъществявали дейност за периода от 2024 г. назад във времето.
От справка с вх. № 48650 от 14.05.2026 г. от Агенция за социално подпомагане става ясно, че Е. Р. получава месечни помощи за двете деца до завършване на средно образование, но не повече от 20 години в общ размер на 2
110,00 лв. месечно за периода от 01.08.2025 г. до 30.11.2025 г. и 56,25 евро месечно за периода от 01.12.2025 г. до момента. Ответникът не получава социални помощи от ДСП- Пловдив.
Представени са от майката на децата касови бележки, удостоверяващи извършени разходи, включително заплатени такси за **** за В., за закупуване на играчки, за лекарства и др.
По отношение на ответника е представена справка от Имотен регистър към Агенция по вписванията, от която е видно, че е осъществил множество сделки, както в качеството си на купувач, така и в качеството си на продавач на недвижими имоти и на право на строеж. Установи се, че е собственик на строяща се в квартал „****“ в град **** „Многофамилна жилищна сграда с гаражи и подземен паркинг“.
Изготвен е и приет като писмено доказателство по делото социален доклад от ДСП-****, в който се излага, че основни грижи за децата се полагат от майката, която посреща по адекватен начин здравните, емоционалните и образователните потребности на децата. Бащата твърди, че освен издръжката дава допълнителни средства за децата и че настоящата издръжка е достатъчна за покриване на нуждите им. Майката на децата обаче оспорва тези твърдения.
Като заключение в социалния доклад е прието, че размерът на издръжката следва да бъде съобразен с възрастта и потребностите на децата за осигуряване на стабилност в ежедневието им.
Разпитаният по време на съдебното производство свидетел на ищцовата страна – М. З. А., живеещ на **** Е. Р., потвърждава, че майката заплаща всички разходи за децата, а бащата заплаща само присъдената издръжка.
Казва, че К. ходи на ****, както и че в момента й слагат брекети, като тези разходи се заплащали от майката. В. ходил на **** и на ****. Твърди, че бащата знае за разходите на децата, но не помага финансово. Майката се грижела за почивките, давала джобни на децата, организирала рождените им дни, осигурявала учебни пособия. Добавя, че майката работи, имала счетоводна фирма, а за бащата знае, че получавал доходи от продажба на апартаменти, но не работил. Бащата не водил децата на почивки.
Комуникацията между родителите била затруднена.
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, като взе предвид, че независимо от връзката на свидетеля с г-жа Р., тези показания съдържат непосредствени възприятия на свидетеля от условията, в които живеят децата и техните актуални нужди.
При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като те дължат издръжка, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно 3 наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. Съгласно актуалната нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
Уважаването на иска за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер на детето си, изисква да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалния размер на издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка.
По отношение на първата група обстоятелства, подлежащи на преценка в настоящото производство, съдът намира от една страна, че действително е налице промяна в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения размер на дължимата на децата издръжка. Същата е определена в размер на по 200 лева за всяко дете преди повече от 3 години. За изминалия период от време е налице съществена промяна в нуждите на децата, имайки предвид възрастта, в която се намират. Освен това съществува промяна на икономическата обстановка в страната, при която обективно е трудно деца на тази възраст да бъдат издържани с определените тогава средства. Цените на всички стоки от тогава до този момент многократно са се повишили. Установи се, че детето К. има нужда от ортодонтско лечение, което предполага значителни разходи.
Освен това и двете деца са във възраст, в която проявяват различни интереси и желание да се занимават с извънкласни дейности, изискващи заплащане на месечни такси, а по отношение на К. и допълнителни уроци, които са от значение за нейното развитие. Трябва да се има предвид, че майката осъществява и фактическото отглеждане на детето. Майката и бащата на децата нямат други деца, на които да дължат издръжка. Безспорно се установи, че ответника не работи по трудово правоотношение, но реализира доходи от продажба на недвижими имоти/право на строеж, които, имайки предвид цените на имотите в момента, са значителни. Фактът, че същият е закупил няколко недвижими имота през последните години, както и че притежава 3 автомобила, описани в справка на ТД НАП-Пловдив (без да получава доходи от трудово правоотношение), потвърждават извода, че реализираните от продажбите доходи позволяват заплащане на издръжка в повисок размер от сегашния.
При преценка какъв е подходящият размер на издръжката, който да отговаря едновременно на потребностите на децата и на доходите на родителя, задължен с нея, съдът намира, на базата на събраните писмени и гласни доказателства, че детето К. има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на около 400,00 евро /782,33 лева/ - за храна, дрехи, обувки, за развлечения, подходящи за нейната възраст, за училищни пособия и материали, за извънкласни занимания и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, 4 необходими за правилното интелектуално и физическо развитие, както и за преодоляване на здравословни проблеми. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее при майката и същата полага ежедневни грижи за него. Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява сумата от 230,08 евро / 450,00 лева/ месечна издръжка за детето си, а останалите 170,00 евро /332,49 лева/ следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото отглеждане на детето. По отношение на детето В. съдът счита, че двамата родители са задължени да му осигурят обща месечна издръжка в размер на около 350,00 евро / 684,54 лева/, като бащата следва да осигурява сумата от 204,52 евро /400,00 лева/, а останалите 145,48 евро /284,53 лева/ следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото отглеждане на детето.
С оглед изложеното, искът за увеличение на издръжката на двете деца се явява изцяло основателен, поради което следва да бъде уважен.
Съдът счита, че бащата, който се намира в работоспособна възраст, здрав е, няма задължения към други деца, получава доходи, притежава недвижими имоти, ще може да заплаща издръжка в този размер.
Предвид изхода на спора и съобразно чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищците, които са претендирали присъждане на разноски в настоящото производство, имат право да получат заплащане на сторените разноски в пълен размер.