Решение № 9943 от 27.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9943 гр. София, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20221110134318 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от А. М. Ч. срещу „М.П.М.“ АД, с която е предявен за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 21.06.2017 г. е сключил Договор за паричен заем № 156582/2106-2017 г. с „К.“ ООД, като съгласно вписванията в Търговски регистър, воден от Агенция по вписванията, на 10.08.2021 г. кредиторът се е влял в „М.П.М.“ АД. Сочи, че страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 511,29 евро или левовата равностойност на 1000 лв., видът на вноската да е месечен, а броят на погасителните вноски да бъде 10, размерът на месечния лихвен процент не е посочен, ГПР е определен в размер на 41,68 %, а ГЛП - 41,13 %. Твърди, че съгласно чл. 12 от процесния договор страните се съгласяват в срок до 7 дни договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - трето физическо лице, изразяващо се в поемането на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщането на всички дължими суми по договора, като третото лице следва да отговаря на определени критерии: да е дееспособно физическо лице, на възраст над 25 г., да получава трудово възнаграждение не по-малко от 1500 лв. на месец, да е на трудов договор поне 6 месеца, предхождащи сключването на договора за кредит и др. В ал. 12, ал. 4 страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си по настоящия договор да предостави обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 702,05 лв., като съгласно ал. 6 на чл. 12 неустойката следва да се заплаща разсрочено. Твърди, че уговорената неустойка му била начислена още преди изтичането на седемдневния срок от подписването на договора. Твърди, че за срока от сключване на договора до 13.07.2017 г. е погасил изцяло сумата по него, като е превел на ответника 1 сумата от 1132,21 лв. Счита, че процесният договор не е сключен в предвидената от закона форма. Посочва, че не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите (ГПР) по кредита. Твърди, че описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в това число възнаградителна лихва и неустойка) водят до различен размер на ГПР от посочения. Счита, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е в размер, многократно над допустимия по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Оспорва предвидената в договора неустойка за осигуряване на обезпечение на първо място поради противоречие с добрите нрави, а освен това счита, че чрез нея е налице кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва, което е недопустимо. Твърди, че кредитодателят е извършил нарушение, като не е включил в ГПР разходите за заплащане на „неустойка“, която по своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от годишния лихвен процент (ГЛП) и ГПР. Счита, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, респективно целият договор да се обяви за недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

Оспорва клаузата за възнаградителна лихва като нищожна поради накърняване на добрите нрави. Твърди, че е налице несъразмерност в стойността на насрещните престации по договора. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на А. М. Ч. сумата в размер на 132,21 лв., представляваща недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит № 156582/21.06.2017 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск. Не оспорва, че между страните е сключен договор за заем, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца заемна сума в размер на 1000 лв., предоставена за срок от 10 месеца, при уговорен лихвен процент по заема в размер на 41,13 % и ГПР от 41,68 % - условия за ползване на предоставения заем, уговорени от страните съответно в чл. 3, ал. 1, ал. 7 и ал. 8 от процесния договор. Посочва, че общо дължимата от заемателя сума възлиза на стойност 1198 лв., или 612,53 евро, от които 1000 лв. за главница и 198 лв. за договорна възнаградителна лихва по заема. Твърди, че договорът е сключен при индивидуални условия за потребителя, след проведени преговори между страните относно съществените условия на заема, за което на потребителя е предоставен стандартен европейски формуляр, като всички клаузи са индивидуално уговорени. Оспорва на ищеца да са начислени посочените в исковата молба неустойки, както и същите да са били платени. Твърди, че уговорената в чл. 12 от договора неустойка е разход при неизпълнение по смисъла на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, който не е и не следва да бъде включен като разход по кредита, съответно да бъде включен в ГПР. Счита, че сключеният кредит отговаря на предвидените в закона изисквания за форма. Оспорва твърденията на ищеца за недействителност на договора поради неспазване на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, доколкото това условие е приложимо при променливи лихвени проценти, а в случая изрично е предвидено, че се касае за фиксиран годишен лихвен процент. Счита, че договорът за 2 кредит има посочен размер на ГПР, както и начин за изчисляването му. В условията на евентуалност счита, че ако договорната клауза за неустойка е неравноправна поради противоречието й с добрите нрави и бъде призната за нищожна от съда, то нищожността на отделната клауза не влече недействителност на целия договор за кредит. Твърди, че клаузата за неустойка има относително самостоятелен характер по отношение на целия договор (още повече, че същата е уговорена под отлагателно условие), поради което и без съответната клауза договорът би имал правно действие. В условията на евентуалност, прави възражение за погасяване по давност на вземането по иска по чл. 55 ЗЗД. Моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на сторените по делото разноски.

Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по който в тежест на ищеца е да докаже сключването на договор за кредит със соченото в исковата молба съдържание, включително на посочената неустоечна клауза, които противоречат на императивни материалноправни разпоредби на закона, както и заплащането на посочената в исковата молба сума в полза на ответника.

При установяване на горното, в тежест на ответника е да докаже наличие на основание за задържане на сумата, а именно валидно обвързващи страните договорни клаузи.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране и/или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.

С доклада по делото са отделени на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните фактите, че между тях е сключен процесният Договор за паричен заем № 156582/21-06-2017 г., по силата на който кредитодателят „К.“ ООД (с правоприемник ответното дружество) се е задължил да предостави на кредитополучателя А. М. Ч. сумата от 1000 лв. (511,29 евро), за срок от 10 месеца, с размер на месечната погасителна вноска - 119,80 лв. (61,25 евро), при общ размер на всички плащания по договора - 1198 лв. (612,53 евро), при уговорен лихвен процент по заема в размер на 41,13 % и ГПР от 41,68 %.

Съгласно чл. 12 от процесния договор заемателят се задължава на основание чл. 23 ЗЗД в срок от три дни след сключването на договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщането на всички дължими суми по договора - погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки, като третото лице/поръчител, солидарен длъжник, следва да посети някой от търговските обекти на заемодателя в страната и да сключи с последния изричен договор за встъпване в дълг (договор за поръчителство), с който да се задължи солидарно да отговаря, заедно със заемателя за връщането на всички дължими суми по договора за паричен заем. В 3 чл. 3 на чл. 12 е уговорено, че третото лице (поръчител) подлежи на предварителна проверка от страна на заемодателя с оглед неговата възможност да поеме посочения солидарен дълг, като следва да отговаря кумулативно на минимум следните условия: да е дееспособно физическо лице, на възраст над 25 г., минимален осигурителен брутен доход през последните шест месеца, предхождащи сключването на договора - 1500 лева на месец, валидно трудово правоотношение от поне 6 календарни месеца преди сключването на договора, стабилна кредитна история, да не е активен потребител на заемните продукти на дружеството и/или поръчител по друг активен паричен заем, предоставен от заемодателя. В ал. 12, ал. 4 страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си да предостави обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 702,05 лв. (358,95 евро), като съгласно ал. 6 на чл. 12 неустойката следва да се заплаща разсрочено, съгласно погасителен план на 10 месечни вноски с падеж на първата – 25.07.2017 г. и падеж на последната на 25.04.2018 г. В ал. 7 е посочено, че заемателят има право по всяко време от действието на договора да предложи изпълнение на задължението си по чл. 12, ал. 1, в случай, че не е направил това в определения първоначален тридневен срок и неустойката по чл. 12, ал. 4 е станала изискуема и дължима.

В случай, че след като неустойката стане изискуема и дължима заемателят предложи действието на трето лице - поръчител и същото поеме солидарно задължение по договора за заплащане на всичко дължимо, заемателят дължи заплащането само на тази част от неустойката, разпределена по погасителните вноски преди поемането на солидарен дълг по договора за заем от страна на трето лице - поръчител. В случай, че заемателят забави заплащането на погасителна вноска, съгласно приложим погасителен план, с повече от 30 дни, същият губи правото си по чл. 12, ал. 7.

По делото е прието и Приложение № 1 към договора за паричен заем, в което е поместен погасителен план, с падеж на първа погасителна вноска - 25.07.2017 г. и падеж на последна погасителна вноска - 25.04.2018 г., размер на вноската - 119,80 лв., а с включена неустойка - 190 лв.

Приета е и разписка № R156582 за получени суми в брой, от която се установява, че главницата по Договора за паричен заем № 156582/21-06-2017 г. в размер на 1000 лв. е получена от ищеца А. М. Ч. на 21.06.2017 г.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), от което се установява, че от предоставените данни от ответното дружество за договора за заем по същия е заплатена на 13.07.2017 г. сумата от 1024,72 лв., с която са погА.и - заем 1000 лв. и договорна лихва 24,72 лв. Няма данни каква сума е внесена за неустойка. ГПР с включени договорна лихва от 41,13 %, заем в размер на 1000 лв. и неустойка в размер на 702 лв., при срок от 10 месеца, е в размер на 370,28 %. В експертизата изрично е посочено, че вещото лице е работило по приетите и приложени по делото документи и предоставени счетоводни данни от ответното дружество само за заема от 1000 лв., тъй като не са предоставени данни относно посочената и начислена в погасителния план на договора за заем неустойка от 702 лв. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че не е 4 извършила справка на място в счетоводството на дружеството, данните са й предоставени в електронен вид по имейл, като допуснатата допълнителна ССчЕ, по която вещото лице да отговори какви са платените суми по процесния договор след справка лично в счетоводството на ответника, не е изготвена с оглед заявеното от експерта с молба от 18.01.2024 г., че ответното дружество категорично отказва да й осигури достъп до счетоводството си и до счетоводни данни.