Определение № 59 от 12.01.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 59 гр. София, 11.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно гражданско дело № 20231000503316 по описа за 2023 година Производството е по чл.274,ал.1,т.1, във вр. с чл.229,ал.1,т.4 ГПК от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „МТХ ТРЕЙД“-ООД, чрез пълномощника му адв.Й. Й. против протоколно определение от 06.11.2023 г. на СГС, ГО, I-16 състав, постановено по Гр.д.№1690/2022 г., с което е спряно производството на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК.

Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Твърди, че решението по образуваното пред СГС от ответника М. З. т.д.№ 1652/2023г. с предмет – иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване вписването на несъществуващи обстоятелства по партидата на „МТХ ТРЕЙД“-ООД прехвърлянето от М. З. на дружествените му дялове на другите двама съдружници в дружеството, заличаването на З. като съдружник и вписване на нов дружествен договор – не е с преюдициално значение по отношение на настоящия иск. Твърди също така, че с отговора на ИМ ответникът е направил защитно възражение за нищожност на двата договора за покупко-продажба на дружествени дялове от 12.03.2021г. твърдейки, че не дължи претендираното обезщетение именно защото счита, че двата договора не са породили правни последици поради тяхната нищожност. Направил е искания за насрещно доказване на възраженията за нищожност. Съдът е приел за разглеждане възражението на ответника и е допуснал събирането на исканите доказателства. Твърди, че след подаването на отговор, ответникът е заявил същите възражения за нищожност на двата договора за покупко-продажба на дружествени дялове в отделна ИМ, предмет на образуваното т.д.

№1652/2023г., като е предявил иск с правно основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ.

Според жалбоподателя основание за спиране по чл.229,ал.1,т.4 ГПК би имало само в случай, че в производството по настоящото дело не е направено от 1 ответника искане за произнасяне на съда относно съществуването на оспореното от ответника правоотношение, респ. ако съдът не беше уважил това искане. След като възраженията на ответника са включени в предмета на доказване и съдът е приел да се произнесе относно съществуването на оспореното от ответника правоотношение, той очевидно не се нуждаел от решението на друг съд по същия въпрос, за да реши правилно спора в настоящото производство. В жалбата са развити подробни доводи за това.

Моли за отмяна на определението и връщане на делото на първата инстанция за продължаване на производството по него.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор с твърдения за неоснователност на частната жалба.Твърди, че спиране на делото се налага в случая, доколкото става въпрос за преюдициален въпрос, който ще бъде решен със сила на пресъдено нещо по друго дело, поради което следва да се избегне постанвяването на противоречиви съдебни решения по един и същи въпрос. И тъй като по настоящото дело въпросът за нищожността на двата договора е повдигнат с възражение, то становището на съда по преюдициалното правоотношение ще се съдържа в мотивите на съдебното решение и по него няма да се формира сила на пресъдено нещо. По т.д.

№1652/2023г. този въпрос ще бъде решен със сила на пресъдено нещо, поради което това дело е преюдициално по отношение на настоящото. Затова счита, че правилно съдът е спрял производството на това основание.

Софийският Апелативен съд, като прецени оплакванията в частната жалба във връзка с доводите, развити в отговора, със събраните доказателства и законовите изисквания, приема следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА поради следното:

С обжалваното определение е спряно производството по делото на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК – поради наличие на висящо производство по т.д.№1652/2023г. с предмет – иск по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ, предявен от настоящия ответник срещу ищцовото дружество и двамата съдружници в него за установяване вписването на несъществуващи обстоятелства по партидата на „МТХ ТРЕЙД“-ООД - прехвърлянето от М. З. на дружествените му дялове на другите двама съдружници в дружеството, заличаването на З. като съдружник и вписване на нов дружествен договор, като съдът е приел наличие на преюдициалност на този спор по отношение на настоящия.

Видно от исковата молба по настоящото дело, съдът е сезиран с иск по чл.92 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 100 000 евро, представляваща част от максимално договорения размер неустойка по т.3 от Споразумение от 12.03.2021г. относно забрана за осъществяване на конкурентна дейност, ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на иска до окончателното изплащане и разноските по делото.

2

На 12.03.2021г. между „МТХ ТРЕЙД“-ООД и М. З. е подписано Споразумение относно забрана за осъществяване на конкурентна дейност, с нотариално удостоверяване на подписите на страните /л.31/.

По силата на чл.1 от Споразумението, М. А. З. се задължава сам и/или чрез свързани с него физически лица по права линия и до 4-та степен по съребрена линия, както и юридически лица, свързани с него или с посочените негови близки по права линия и до 4-та степен по съребрена линия, да не извършва конкурентна дейност на дейността, осъществявана от „МТХ ТРЕЙД“ ООД, а именно: търговия с мобилни апарати и услуги в телекомуникационния сектор, за срок от три години, считано от датата на подписване на споразумението.

По силата на чл. 2 от същото споразумение, М. А. З. обещава, свързани с него физически лица по права линия и до 4-та степен по съребрена линия, както и юридически лица свързани с тези физически лица, да не извършват конкурентна дейност на дейността, осъществявана от „МТХ ТРЕЙД“ ООД, а именно: търговия с мобилни апарати и услуги в телекомуникационния сектор, за срок от три години, считано от датата на подписване на споразумението.

Тъй като споразумението е подписано на 12.03.2021г., ответникът е длъжен да изпълнява поетите от него задължения и обещания до 12.03.2024 година.

За неизпълнение на задълженията и обещанията по т.1 и т.2 от споразумението, в т.3 от същото е договорена неустойка в размер на 50 000 евро за всяко едно нарушение. Прието е, че тази неустойка се дължи отново след всяка покана да бъде преустановено неизпълнението на съответното задължение, ако в седмодневен срок от поканата конкурентната дейност все още продължава да се извършва. Договорено е, че кумулираният размер на неустойките за целия срок на споразумението не може да надхвърля 500 000 евро, като при вреди надхвърлящи уговорената неустойка, изправната страна запазва правото си да ги претендира по общия ред.

Предвидената неустойка е компенсаторна и има за цел от една страна да обезпечи изпълнението на поетото от ответника задължение и от друга страна, да обезщети вредите, които биха настъпили от неизпълнението на това задължение и да санкционира за неизпълнението неизправната страна.

Иска за заплащане на неустойка по чл.92 ЗЗД е предявен именно на основание т.3 от това Споразумение. Твърди се от ищцовото дружество, че ответникът не е изпълнил договорните си задължения по споразумението от 12.03.2021г. относно забраната за осъществяване на конкурентна дейност и е нарушил клаузите на т.1 и т.2 от същото. Това негово поведение е породило за ищеца правен интерес да ангажира договорната му отговорност чрез предявяване на настоящия иск да заплати на ищеца част от максимално уговорената компенсаторна неустойка по чл.3 от споразумението. В исковата 3 молба подробно е мотивирано в какво се изразяват нарушенията на ответника.

От изложеното е видно на какво е основана исковата претенция.

Ищецът обяснява също така, че споразумението от 12.03.2021г. е продължение на взаимоотношенията между ищцовото дружество и ответника, който е бивш управител и съдружник в „МТХ ТРЕЙД“ ООД.

В ИМ ищецът последователно излага твърдения за причините, довели до освобождаването на ответника като управител и съдружник при ищеца, а именно установени от останалите съдружници злоупотреби от страна на М. З. с информацията, представляваща търговска тайна на дружеството - ноу-хау, канали на дистрибуция, пазар, ресурси и др., послужила за паралелно осъществяване на конкурентна търговска дейност от М. З., вкл. чрез регистрирани в Република Чехия две дружества с конкурентна търговска дейност на основната дейност на „МТХ ТРЕЙД“ ООД.

Липсата на лоялност, каквато управляващият съдружник трябва да поддържа към търговското дружество и останалите съдружници, ведно с умишлено нанесените вреди, мотивирали „МТХ ТРЕЙД“ ООД да прекрати всички съществуващи правоотношения с М. З., респ. като негов управител и съдружник в ищцовото дружество.

З. бил освободен от поста управител, а впоследствие дяловете му били изкупени от други двама съдружници.

Между „МТХ ТРЕЙД“ ООД и неговите съдружници, сред които ответника М. З. било сключено Споразумение от 12.03.2021г. за уреждане на финансовите взаимоотношения с М.З., с нотариална заверка на подписите. По силата на това споразумение за уреждане на финансовите взаимоотношения с М. З., последният обещал да продаде дружествените си дялове в ищцовото дружество, както и да продаде/осигури продажбата на контролираните от него конкуренти чешки дружества, срещу което съдружниците на „МТХ ТРЕЙД“ ООД се задължили да освободят М. З. от отговорност за дейността му като управител през 2019 г. и 2020 г., съответно „МТХ ТРЕЙД“ ООД да няма претенции към З. за дейността му като управител.

Със споразумението били уредени и финансовите отношения между ищцовото дружество и ответника, възникнали през времето на съвместната им работа.

На същата дата 12.03.2021 г. били подписани и договори за покупкопродажба на дяловете на М. З..

От изложеното е видно, че всяко едно от тези две споразумения е със самостоятелно значение. Едното урежда финансовите взаимоотношения между бившия съдружник и управител /и настоящ ответник М.З./ и дружеството. Споразумението относно забрана за осъществяване на конкурентна дейност /л.31/, на което е основана процесната искова претенция по чл.92 ЗЗД, съдържа в себе си поети от М.З. задължения към дружеството /т.1 и т.2/, при неизпълнението на които са предвидени санкционни 4 последици – неустойка в размер на 50 000 евро за всяко едно нарушение, като са конкретизирани условията, при която същата е дължима.

Предмет на иска по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ по т.д.№1652/2023г. е установяване вписването на несъществуващи обстоятелства по партидата на „МТХ ТРЕЙД“-ООД - прехвърлянето от М. З. на дружествените му дялове на другите двама съдружници в дружеството, заличаването на З. като съдружник и вписване на нов дружествен договор. В случай, че този иск бъде уважен, съдът ще държи именно такъв диспозитив – ще признае за установено по отношение на ответниците /един от които е настоящият ищец/, че по партидата на „МТХ ТРЕЙД“-ООД в ТР са вписани несъществуващи обстоятелства - прехвърлянето от М. З. на дружествените му дялове на другите двама съдружници в дружеството, заличаването на З. като съдружник и вписване на нов дружествен договор, т.е. последицата би била, че М. З. не е заличен като съдружник и продължава да е съдружник в „МТХ ТРЕЙД“ООД.

Видно от текста /клаузите/ на процесното Споразумение относно забрана за осъществяване на конкурентна дейност от 12.03.2021г., формулировката на задълженията на М.З. не са обвързани по никакъв начин от факта дали е съдружник или не е в дружеството. И в двата случая той се е задължил да не осъществява конкурантна дейност, в противен случай е приел да дължи неустойка в посочен размер. Именно нарушението на поетите задължения по това споразумение, което е със самостоятелен характер, е основанието на настоящия иск.

С оглед изложеното съдът намира, че по-късно заведеното т.д.

№1652/2023г. не е преюдициално по отношение на настоящото, тъй като произнасянето на съда с установителен диспозитив за това, дали по партидата на настоящия ищец са вписани несъществуващи обстоятелства, свързани с членственото правоотношение на настоящия ответник с дружеството, не е от значение за правилното решаване на настоящото дело, по което се претендира уговорена неустойка в резултат на поети договорни задължения. Не е налице никаква обусловеност на настоящото дело от другото.

Разпечатката съдържа 40 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1195901e-510e-4c0d-a25a-5d02b821cf65