Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 07.11.2016, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
2945/2016
Подписан
07.11.2016
В сила
07.12.2016

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.412, т.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140,ал.3 · Закон за енергетиката
  • чл. 151 · Закон за енергетиката
  • чл. 153 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.38,ал.3 · Закон за собствеността

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.Плевен, 07.11.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното заседание на седми октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА Т. при секретаря М.Г. като разгледа докладваното от съдията Т. гр.дело №2945 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 1233,71 лв. и чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 171,10 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от ***, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, срещу Г.Т.Н. с ЕГН ********** ***, в която се твърди, че е издадена заповед за изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№1359/16 по описа на РС-Плевен, която е връчена на длъжника, които в срока по чл.414 ГПК е депозирал писмено възражение. Твърди, че претенцията за заплащане на сумите по издадената заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на ответника- апартамент, находящ се на адрес *** с аб.№***. Твърди, че като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет, като съгласно ал.2, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди, че ответника, съгласно приложеното към заповедното производство извлечение от сметка за абонатен № *** е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през периода от 01.02.2013г. - 31.01.2015г. и не е погасил задължението си. Твърди, че сградата-етажна собственост, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма Техем сървисис ЕООД. Твърди, че сумите за ТЕ за периода от 01.02.2013г. - 31.01.2015г. за процесния имот са начислявани от “*** по изготвяни отчети от фирмата,извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването.

Посочва,че претендираните суми за процесния период са: сума за отопление-273,08 лв., енергия, отдадена от сградна инсталация- 272,03 лв., сума за БГВ – 657,04 лв., услуга дялово разпределение- 31,56 лв. Твърди, че се извършва разпределение на реален отчет, на уредите за дялово разпределение, монтирани в имота на ответника- 1 бр. водомер и 1 бр. щранг-лира. Отправя се искане, за постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника за сумата 1233,71 лева за главница за периода 01.02.2013г. – 31.01.2016 г. и лихва върху главницата в размер на 171.10 лева за периода 02.04.2013 г. до 22.02.2016 г. и законната лихва върху главницата от 01.03.2016 г. до изплащане на вземането, за които суми била издадена заповед за изпълнение в производството по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1359/2016г. по описа на ПлРС. Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който твърди, че така предявения от *** установителен иск по чл.422 във вр.е чл.415 от ГПК против Г.Т.Н. е недопустим.Твърди, че Заповед от 02.03.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл., 410 ГПК по ч.гр.д.

№ 1359/2016 г. на ПРС, X гр.с. е издадена по заявление на ищеца против ответника общо за сумата 2 857,20 лв., включваща, както следва: Сумата от 2 258 лева главница за потребена от ответника топлинна енергия в периода 01.05.2010 г.- 31.01.2016 г.; сумата 599,20 лева лихва за забава за периода 02.07.2010 г. до 22.02.2016г. Твърди, че в заповедта е посочено, че вземането е за незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2010г.-31.01.2016 г. Твърди, че след подаденото възражение по чл.414 от ГПК ищецът претендира по реда на чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК да бъде признато за установено по отношение на ответника, че му дължи сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 1 404.81 лв., включваща както следва: Сумата 1 233,71 лв, • главница представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01,02,2013 г. - 31.01.2015 г.; Сумата 171,10 лв. лихва за забава от 02,04.2013 г. - 22.02.2016 г. Счита, че така установените обстоятелства водят до извод за недопустимост на иска, като аргументите за това са следните: Производството по чл.422 от ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на заповедното производство. Това значи, че искът по чл.422 ГПК може да има за предмет съдебното установяване на вземане, напълно идентично със заявения в заповедното производство дълг, вкл, като размер и времеви период на възникване. Излага съображения, че в т.10 на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 4 ОТ 18.06.2014 Г. ПО ТЬЛК, Д.

№ 4/2014 Г, ОСГТК НА ВКС е прието, че предмет на делото по установителния иск е съществуването на вземането по заповедта за изпълнение, като вземането на кредитора трябва съответства на задължението, което длъжникът трябва да изпълни така, както е посочено в заповедта съгласно чл.412, т.6 ГПК. Счита, че фактическите твърдения в исковото производство по чл.422 от ГПК относно размера и времевия период на възникване на задължението трябва да са идентични с фактическите твърдения в заповедното производство. Счита, че това е така поради обстоятелството, че установителния иск се явява продължение на заповедното производство вследствие на възражението на длъжника за недължимост на сумите, посочени в заповедта за изпълнение.

Счита, че изводът е, че идентичността на обстоятелствата, вкл. по размер и времеви период на възникване на задължението, в заповедното и продължаващото го исково производство е изискване и процесуална предпоставка както за редовността на иска, респективно за надлежното сезиране на съда, така и за допустимостта на предявената претенция. Счита, че в този смисъл, всеки иск по чл.422 от ГПК, който по основание, размер, времеви период или други обстоятелства, се различава от заявеното пред съда по заповедното производство е недопустим поради липса на правен интерес, а в настоящия случай, подобен идентитет на заявлението и заповедта за изпълнение от една страна и на иска по чл.422 от ГПК от друга не е налице, като посочените в исковата молба обстоятелства - размер на паричното задължение и период на възникването му, не съвпадат с тези по заповедта. Налице е съществено различие между заповедта и иска както в размера на вземанията за главница и лихва за забава, така и в периодите на възникване на задълженията.Независимото от становището за недопустимост, по същество оспорва иска по размер като твърди, че потребената топлинна енергия от ответника за исковия период е по-малко от заявеното от ищеца. Твърди, че претенцията на ищеца не съдържа изходните данни, на база на които е определено задължението на ответника. При това положение не може да бъде определено доколко коректно е ползвана методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост към НАРЕДБА № 16-334 ОТ 6 АПРИЛ 2007 Г.

ЗА ТОПЛОСНАБДЯВАНБТО при начисляване на задължението на ответника за ТЕ, разпределена като енергия, отдадена за сградна инсталация, ТЕ за помещения без ИРУ и ТЕ с ИРУ. Оспорва начина на дялово разпределение на доставената в сградата ТЕ, а оттук и верността на представените от ищеца фактури за процесния период относно посочения в тях размер на потребената от ответника топлинна енергия в притежавания от него имот - за сградна инсталация, ТЕ за помещения без ИРУ и ТЕ с ИРУ. Твърди, че тези фактури не са подписани от ответника и не са приемани от него като източник на задължение по отношение на отразените в тях данни. Прави възражение за изтекла погасителна давност за главницата и лихвата за забава, чиято изискуемост е настъпила преди 01.03.2013 г. Претендира направените деловодни разноски.

По делото е конститиран като трето лице-помагач на страната на ищеца *** със седалище и адрес на управление: ***, което не взема становище.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Не спорно между страните, че ответника Г.Т.Н. е собственик на процесния топлоснабден имот- Апартамент № 1, находящ се в ***.

Видно от Молба от 10.08.2001г., молбата е подадена от Г.Н. за откриване на партида заплащане на отопление и топла вода, тъй като от 06.04.2001г. е закупила жилището от ***, за което е съставен НА № 120, том I, дело 52/2001г.

По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*** на потребители в гр.Плевен, приети с протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „*** и одобрен с Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите не са оспорени от отвеницата по делото.

Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “***, наричана “продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.Съгласно чл.

14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми писмено продавача при промяна на титуляра на правото на собственост или вещно право на ползване на топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено, че при промяна на собствеността или вещното право на ползване новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока по чл. 14 заявление за откриване, промяна или закриване на партида, към което са приложени копия от документи удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост или вещно право на ползване на имота.

Видно от представените справки за потребление от дружестното за дялово разпределение за абонат – *** Г.Н., на ответницата е отчитано потребление по водомер за топла вода, разпределение на топлонерегия на щранг-лира, като отоплителен уред на който не е монтиран уред за индивидуално разпределение и за сградна инсталация. Посочените справки не са оспорени от ответницата.