Решение № 2597 от 24.03.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2597

Бургас, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - IV-ти състав, в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ГАЛИНА РАДИКОВА

При секретар СТОЯНКА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА административно дело № 20267040700090 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба, подадена от Д. Ж. Д., [ЕГН], с постоянен адрес в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, бл.15Б, вх.2, ет.2, чрез процесуален представител адв. С. К., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-7779-000176/10.12.2025г., издадена от С. П. П. на длъжност полицейски инспектор в РУ – Камено при ОДМВР – Бургас, с която на основание чл.171, т.1, б. „з)“, „гг)“ от ЗДвП временно е отнето свидетелството за управление на Д. Д. до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца.

Жалбоподателят иска отмяна на акта поради издаването му в нарушение на процесуалния и материалния закон. Твърди, че не е знаел или подозирал за служебното прекратяване на регистрацията на собственото му превозно средство. Освен това, на следващия ден след издаване на процесната ЗППАМ сключил нов договор за застраховка „Гражданска отговорност“, като при предоставяне на подновената полица, органите на реда му върнали регистрационните табели на автомобила, но не и самото СУМПС. Жалбоподателят твърди, че не е бил уведомяван от Гаранционния фонд, че полицата по застраховка ГО е била изтекла и не е подновена, което според него влече невъзможност за ангажиране на административнонаказателната му отговорност. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание, чрез процесуален представител адв. К., поддържа жалбата и направеното с нея, искане. Иска съдът да съобрази, че нормите на чл.574, ал.10 от Кодекса за застраховането и чл.172, ал.15 от ЗДвП предвиждат, че преди да бъде прекратена регистрацията, Гаранционният фонд трябва да предупреди собственика на превозното средство и да му даде срок за подновяване на застраховката, след изтичането на който срок може да настъпи служебното прекратяване на регистрацията. Отделно от това счита, че с представянето на подновената полица по застраховката би следвало свидетелството за управление на жалбоподателя да му бъде върнато съгласно чл.171, т.1, б. „е“ от ЗДвП. Претендира присъждането на разноски по списък (л.28), като прилага договор за правна защита и съдействие (л.22).

Ответникът – С. П. П. на длъжност полицейски инспектор в РУ – Камено при ОДМВР – Бургас, не се явява не изразява становище по спора.

Жалбата е процесуално допустима.

Подадена е от лице, с доказан правен интерес от оспорване - адресат на акта, в предвидения от закона срок.

І.ФАКТИТЕ:

На 09.12.2025г., М. Н. Г. – инспектор в РУ Камено при ОДМВР Бургас, в присъствието на свидетеля Н. Д. В., съставил АУАН сер. GA №1346056 (л.10).

Според този документ, на 09.12.2025г., около 15:02ч., в село Равнец, по ул. „Девети септември“ до дом №49, в посока на движение ул. „Батак“, Д. Д. управлявал собствения си лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег.№А0762ВВ, като при извършената полицейска проверка било установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 24.09.2025г. по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП.

Деянието било квалифицирано като нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП – „управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред“.

С издадения АУАН, като доказателства били иззети СУМПС на жалбоподателя с №*********, 2 бр. регистрационни табели А0726ВВ и свидетелство за регистрация №*********.

В акта, в полето за възражения Д. вписал „Днес, 10.12.2025г. прилагам валидна ЗГО и получих 2 бр. рег. табели с А0726ВВ и СРМПС №*********“.

На 09.12.2025г. Д. представил пред полицейския служител писмено сведение (л.8), в което посочил, че не бил уведомяван от никого за прекратяване регистрацията на собствения му автомобил, за което узнал едва към момента на проверката от полицейските органи.

На 10.12.2025г., на основание чл.171, т.1, б. „з)“, „гг)“ от ЗДвП, въз основа на фактите, установени АУАН сер. GA №1346056, била издадена оспорената заповед №25-7779-000176 (л.6), с която на Д. Д. била наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“.

Против жалбоподателя била издадена и заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-7779-000177/10.12.2025г. (л.5), с която въз основа на горепосочения АУАН е било временно спряно от движение превозното средство, собственост на жалбоподателя, до сключването на Застраховка „Гражданска отговорност“ (л.5).

На 10.12.2025г. началник РУ при ОДМВР Бургас издал мотивирана резолюция №25-7779-М000056 (л.7), с която прекратил административнонаказателното производство по съставения АУАН GA №1346056 против Д. Д. с мотив, че описаното в акта деяние съдържа признаци на престъпление по чл.345, ал.2 от НК.

По делото е установено, че на 09.12.2025г. в 16:55г. жалбоподателят е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с период на застрахователно покритие – с начало 17:19ч. на 09.12.2025г. и край – в 23:59ч. на 08.12.2026г. (л.9).

II. ПРАВОТО:

Заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

В настоящия случай оспорената ПАМ е издадена от С. П. П. – полицейски инспектор в РУ Камено при ОДМВР Бургас, за нарушение, констатирано на територията на с. Равнец, община Бургас.

По делото няма спор, че С. П. П. заема длъжността полицейски инспектор в РУ Камено при ОДМВР Бургас и по силата на т.1.9 от заповед №251з-5684/07.10.2025г., издадена от директора на ОДМВР Бургас, е оправомощен да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. По делото е представена и заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на МВР, с която областните дирекции на МВР са определени да осъществяват контрол по ЗДвП.

Оспореният акт е издаден в предвидена от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити /по арг. от чл.172, ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/.

В производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, което да предпостави основание за отмяна.

Съдът намира, че заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-7779-000176/10.12.2025г. е издадена при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл.171, т.1 буква „з)“ „гг)“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“ на водач, който при управлението на МПС е извършил нарушение на Закона за движение по пътищата, за което е предвидено налагане на наказание „лишаване от право да управлява МПС“ – до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от шест месеца - за нарушенията по чл.175, ал.3 от ЗДвП.

Последната разпоредба предвижда, че водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв.

В случая при проверката, извършена от полицейските органи, било установено, че жалбоподателят Д. е управлявал собствения си автомобил, който е бил със служебно прекратена регистрация от 24.09.2025г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.

Според горната разпоредба, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574, ал.6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Нормата е претърпяла промяна, обнародвана в ДВ бр.64 от 2025г., в сила от 07.09.2025г., като е премахнато задължението за уведомяване на собственика на МПС за служебното прекратяване на регистрацията му.

В конкретния случай прекратяването на регистрацията на МПС е настъпило след влизане в сила на законовите промени, поради което отсъствието на подобно уведомяване спрямо жалбоподателя не предпоставя процесуално нарушение.

Според съда всеки водач на МПС знае какви договори за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ е сключил и кога е настъпило тяхното прекратяване, респ. длъжен е да знае дали автомобилът му не е спрян от движение поради липса на сключена задължителна застраховка ГО. Този факт обуславя отсъствието на необходимост да бъде уведомяван водача на МПС за служебното прекратяване на собствения му автомобил.

Последствията от прекратяването на регистрацията и несключването на нов договор за застраховка ГО са регламентирани в Закона за движение по пътищата, а незнанието на закона не оправдава лицата, които са ангажирани да го спазват.

Още повече, че като водач на МПС за същия възниква задължението по чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП – да носи документ за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за МПС, което управлява. След като съгласно тази норма за жалбоподателя е съществувало задължението да носи в себе си застраховка ГО, водачът (който в случая е и собственик на МПС) би следвало да има обективно знание за факта дали за МПС съществува валидна застраховка ГО.

При това положение съдът намира, че в случая са осъществени всички обстоятелства, визирани в нормата на чл.171, т.1, б. „з“ „гг)“ от ЗДвП – жалбоподателят, който е собственик на автомобила, го е управлявал на 09.12.2025г. в 15:02 часа, въпреки че автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация още от 24.09.2025г.

Горното предпоставя извод, че Д. е нарушил изискванията на чл.140, ал.1 от ЗДвП, а именно, че собственото му МПС не е било надлежно регистрирано.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорената заповед поради неуведомяване по реда на чл.574, ал.10 от КЗ за липсата на сключен договор за задължителна застраховка ГО, като не му е даден 14-дневен срок за представяне на доказателства за действащ договор.

Съдът счита, че неуведомяването по смисъла на горната разпоредба не съставлява процесуално нарушение в случая, доколкото за прилагане на процесната ПАМ е необходимо единствено управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Както беше посочено по-горе, след настъпилото изменение в нормата на чл.143, ал.10 от ЗДвП (бр. ДВ бр.64/2025г. и влязло в сила на 07.09.2025г.) - отпадане на задължението за органите, които поддържат регистрацията на пътните превозни средства, уведомяването на собственика на МПС за прекратяване на регистрацията не е част от фактическия състав на нормата.

Отделно от това, при приложение на разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП органът действа при условията на обвързана компетентност. Той е длъжен да прекрати регистрацията на МПС, след като получи уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, без да има задължение да извършва проверка дали Информационния център е спазил изискването на чл.574, ал.10 от КЗ.

Не може да бъде споделена и тезата на жалбоподателя относно подновяването на полицата по застраховката, което според него съставлява основание за връщане на свидетелството за управление, иззето с процесната заповед.

По делото е доказано, че последващият договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност е сключен след проверката, а именно на 09.12.2025г. в 16:55 часа, т.е. два часа след установяване на нарушението.

Този факт обаче е относим само по отношение на издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-7779-000177 от 10.12.2025г. за временно спиране от движение на МПС до сключването на застраховка ГО, но не и към обжалваната заповед за временно отнемане на СУМПС.