Решение № 70 от 26.01.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. *************, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *************, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н.М. при участието на секретаря Е.Д. като разгледа докладваното от Н.М. Гражданско дело № 20255530102188 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.3 ГПК, във връзка с чл.240 от ЗЗД, във връзка с чл.531, ал.1 и чл.535 и сл. от Търговския закон за сумата в размер на 1000,00лв., представляваща заемна сума по устен договор за заем от 26.12.2024г., за обезпечение на който е издаден запис на заповед от 26.12.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, както и направените по делото разноски.

Искът е предявен от Ц. К. Ж. от гр.************* срещу С. Д. В. от гр.*************.

С исковата молба се твърди, че страните се познавали от месец февруари 2023г., като поддържали спорадични контакти. На 26.12.2024г. ответникът предложил на ищеца да участва със сумата от 1000,00лв. в закупуването на *************, които след това за препродадат. Ищецът отказал, като впоследствие ответникът го помолил за заем от 1000,00лв., с които да заплати глоби за управлявания от него автомобил с превишена скорост. Ищецът се съгласил, като настоял да сключат пред нотариус договор. Ответникът уговорил час пред нотариус К.Б., където бил изготвен и подписан от страните Запис на заповед от 26.12.2024г. с падеж 05.01.2025г. На посочения падеж ответникът не изпълнил задължението си. Въпреки проведените многократни разговори след това, ответникът не изплатил дадените му в заем пари.

Поради тази причина ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №*************/2025г. по описа на РС-*************.

Съдът е отхвърлил заявлението, като е приел, че записът на заповед не е редовен от външна страна, тъй като липсва дата на издаване. На заявителя били дадени указания да предяви 1 иск. Това породило за ищеца правен интерес от предявяването на настоящия иск.

Моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1000,00лв., представляваща заемна сума по договор за заем от 26.12.2024г., обезпечен със Запис на заповед от 26.12.2024г. с падеж – 05.01.2025г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 24.01.2025г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.

Съгласно разпоредбата на чл.131 ГПК съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата на ответника за отговор. Тъй като ответникът не е намерен на поС.ния и настоящия си адрес, нито има сключен трудов договор, съдът му е назначил особен представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК на разноски на ищеца. Ответникът, чрез особения си представител, в срока за писмен отговор изразява становище, че предявеният иск е неоснователен. Оспорва автентичността на представения Запис на заповед, както и на електронната кореспонденция.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

В настоящото производство е приложено ч.гр.дело №*************/2025г. по описа на РС-*************. Същото е образувано въз основа на подадено заявление от страна на Ц.

К. Ж. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК по запис на заповед. Съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение, като е приел, че представеният запис на заповед не е редовен от външна страна. Разпореждането е обжалвано и потвърдено с Определение №397/24.03.2025г. по в.ч.гр.дело №153/2025г. по описа на Окръжен съд гр.*************. Поради тази причина съдът е дал указания на заявителя да предяви осъдителен иск по чл.415, ал.1, т.3 ГПК, което обуславя правния интерес на ищеца да предяви настоящия иск.

Видно от приетото като писмено доказателство копие на Запис на заповед ответникът С. Д. В. се е задължил да заплати на ищеца Ц. К. Ж. сумата от 1000,00лв. на 05.01.2025г.

По делото бе представено извлечение от електронна кореспонденция между страните, водена по приложението „Messenger“. От същата се установява, че страните спорадично са комуникирали със съобщения от месец септември 2023г. На 26.12.2024г. страните са обсъждали продажбата на ************* „*************“, като ищецът е отказал да участва в такива сделки. След отказът му ответникът е настоявал за заем от 1000,00 – 1500,00лв. за заплащане на глоби. При настояването от страна на ищеца за сключване на договор пред нотариус, ответникът е изпратил на ищеца данни за контакт с нотариус К.Б. в гр.*************, в кантората на когото да сключат сделката. След това кореспонденцията се възобновява на 04.01.2025г. с уговорки за връщане на сумата, като от разменените съобщения става ясно, че ответникът не е върнал предадената в заем сума на падежа и е отлагал многократно изпълнението на задължението. След 16.01.2025г. ответникът е 2 престанал да отговаря на съобщенията на ищеца, макар, че ищецът го е информирал, че се е свързал с адвокат и започва съдебна процедура.

Поради оспорването от страна на особения представител на ответника на достоверността на представената кореспонденция съдът назначи съдебно-техническа експертиза, чието заключение не бе оспорено от страните и бе прието от съда като компетентно и добросъвестно. Видно от заключението на вещото лице представеното към исковата молба извлечение от кореспонденция не е манипулирано. Съобщенията са разменяни между профили на ищеца и ответника във Фейсбук. След 30.01.2025г. ответникът е престанал да отговаря на съобщенията, макар, че същите са успешно доставяни до него.

Няма данни за изтриване или корекция на части от съобщенията. Съобщенията са налични в оригинал на профила на ищеца, като напълно съвпадат с представеното извлечение по делото. Съобщенията, за които се твърди да изхождат от ответника, са от същия, тъй като фейсбук профилът на ************* е със същата профилна снимка, както е в мобилното приложение „Messenger“. Вещото лице е установило, че Messenger ************* и фейсбук профилът ************* са активни и към настоящия момент.

По делото бяха допуснати гласни доказателства.

От показанията на свидетелката Р.И.С. се установява, че същата живее на семейни начала с ищеца. Страните са се запознали през 2023г. в болницата, като след това много рядко са имали контакти. В края на 2024г. ответникът се свързал с ищеца с предложение да купят „*************“, който след това да продадат и в кратък срок да реализират значителна печалба. Ищецът отказал да участва в такава сделка, като ответникът започнал да го моли да му даде пари на заем. Твърдял, че има глоби, които трябва да плати и ищецът го съжалил. Тъй като самият ищец имал само 200,00лв., той взел от свидетелката още 800,00лв., за да даде на ответника сумата от 1000,00лв. Настоял да се сключи договор, при което ответникът му изпратил контакт на нотариус, при когото да се срещнат и да подпишат документ. След посещението при нотариуса ищецът показал на свидетелката документът, който са подписали, като свидетелката не си спомня точно дали е договор или се нарича по друг начин. Документът не бил нотариално заверен, на практика нотариусът е бил свидетел на предаването на парите. Уговорката била ответникът да върне сумата от 1000,00лв. на ищеца на 05.01.2025г. На посочената дата ответникът на върнал парите, а започнали уговорките и оправданията от негова страна, че ще ги върне на по-късна дата. Многократно разговаряли страните по повод връщането на парите, като ответникът все се оправдавал и извинявал. Свидетелката присъствала на разговорите им, като не чувала какво говори ответникът по телефона, а то й било пресъздадено от ищеца. Свидетелката е виждала кореспонденцията на страните на телефона на ищеца. През цялото време ответникът уверявал ищеца, че ще му върне парите.

Съдът след преценка по реда на чл.172 ГПК кредитира с доверие показанията на разпитаната свидетелка. Същата, поради близките си отношения с ищеца, има преки впечатления от отношенията между страните. Показанията й са логични и не противоречат на събраните по делото писмени доказателства.

3

С оглед събраните по делото доказателства особеният представител на ответника заяви, че не поддържа направеното възражение за авторството на представения запис на заповед.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД „С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено.“ По делото се доказа по безспорен начин заемния договор между страните, по силата на който ищецът е предоставил на ответника сумата от 1000,00лв. на 26.12.2024г. Действително подписаният от ответника запис на заповед не отговаря на изискванията на чл.535, ал.1, т.6 ТЗ, тъй като не е посочена датата на издаването му. Въпреки това документът с наименование „Запис на заповед“ съдържа основните реквизити на договор за заем, доколкото с него ответникът се е задължил да плати на ищеца сумата от 1000,00лв. на падеж – 05.01.2025г. Следва да се отбележи, че договорът за заем може да бъде в устна форма предвид размера на заемната сума, а в случая има съставен и писмен документ, с който се удостоверява сключения между страните договор.

От свидетелските показания, както и от електронната кореспонденция между страните също се доказва сключения договор за заем между страните за сумата от 1000,00лв., която сума ответникът е получил от ищеца и се е задължил да я върне на 05.01.2025г. В разменените между страните съобщения никъде ответникът не е оспорил получаването на сумата и не е възразил, че не дължи връщането й. Съдът намира за безспорно установено предаването на сумата от 1000,00лв. от ищеца на ответника на 26.12.2024г. Установи се падежът на задължението – ответникът се е задължил да върне предадената в заем сума на 05.01.2025г.

Ответникът не представи никакви доказателства, с които да установи плащане на претендираната сума на ищеца, поради което съдът приема, че претендираната сума е дължима. Предвид изложеното съдът намира предявения иск за главница за основателен и доказан.

По отношение на претенцията за съдебните и деловодните разноски, съдът намира, че ответникът е станал причина с поведението си за завеждане на иска, поради което в негова тежест следва да възложат разноските. Ето защо и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските в размер на 25,00лв., представляващи платената от ищеца държавна такса, 400,00лв. за назначаване на особен представител на ответника, 1300,00лв. за възнаграждение за вещото лице и 200,00лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Поради тази причина съдът следва да осъди ответника да заплати и направените в заповедното производство разноски, в размер на 25,00лв. за платена държавна такса и 200,00лв. за адвокатско възнаграждение.

4

Сумите следва да бъдат присъдени в евро съобразно разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

О С Ъ Ж Д А С. Д. В., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр.*************, ************* да заплати на Ц. К. Ж., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр.*************, *************, сумата от 510,51 евро (петстотин и десет евро и 51 евроцента), представляваща заемна сума по договор за заем от 26.12.2024г., въз основа на който е издаден запис на заповед с падеж 05.01.2025г., законната лихва за забава от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 28.01.2025г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1099,28 евро (хиляда и деветдесет и девет евро и 28 евроцента), представляваща разноски по настоящото дело и по заповедното производство за държавна такса, адвокатско възнаграждение, депозит за особен представител и възнаграждение за вещо лице.