Решение № 144 от 06.03.2024, Районен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Разград, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАНА ТОДОРОВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело № 20233330101610 по описа за 2023 година

Депозирана е искова молба от М. М. Р. с ЕГН ********** от с. Д.******, Община Разград, Област Разград, ЕГН ********** /подадена чрез адв. Ж. Ч. от АК гр. Разград/, срещу ОБЩИНА гр. Разград, административен адрес: гр. Разград, ***А, за установяване право на собственост на ищеца по отношение на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед N° РД-18-280/08.05.2019 год. на Изпълнителния директор на АГКК, находящо се в землището на с. Д., Община Разград, местност "Пунарлък", трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива, трета категория, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***.

Ищецът сочи, че е наследник на дядо си С. Р. М., починал на ****** г., легитимиращ се като собственик на процесния имот по наследство. Имотът бил придобит неговия баща Р. М. В., чрез правна сделка, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ******од. по описа на Разградския районен съд. Р. В.ев придобил два недвижими имота – ПИ VI-83 и ПИ VII-83, находящи се в с Д., Община Разград с обща площ 2 730 кв. м.

Ищецът твърди, че част от тези имоти са останали в чертите на населеното място и са образувани ПИ VI-1253с площ 1055 кв.м. и ПИ VII-1253 с площ 972 кв.м., за които ищецът се е снабдил с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № ****** год. по описа на Р.а И.а - Нотариус с per. № 378. Друга част от същите имоти била изключена от регулация и в момента за нея бил образуван процесния поземлен имот с идентификатор ***, който бил изключен от регулационния план, придобил е статут на земеделска земя и по силата на чл. 19 от ЗСПЗЗ ех lege се е превърнал в общинска собственост. Твърди, че наследодателят му, а в последствие ищецът лично, е упражнявал непрекъсната фактическа власт върху имота, обработвал го е необезпокояван, а от две-три години го 1 отдава под наем на различни лица. Твърди, че имотът не е отнеман, поради което не е искано и възстановяване на собствеността, като се обосновава на липса на фактическите състави на чл. 10 от ЗСПЗЗ. Твърди, че липсва неправомерно отнемане, не е прекъсвана фактическа власт на ищеца, като се легитимира и с документ за собственост. Счита, че имота е неправомерно актуван като общинска собственост с Акт за частна общинска собственост по реда на чл, 19 от ЗСПЗЗ. Твърди, че е било запазено владението на имота в реални граници, владеещите ги не са станали членове на ТКЗС, респективно върху тях не е установено кооперативно земеползване, поради което земята не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респективно не може да бъде включена във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ.

Ищецът моли допускане на разпит на двама свидетели в режим на довеждае и назначаване на съдебно-техническа експертиза, която след като експерта се запознае с предстанвените писмени доказателства и оглед на място, да даде заключение за идентичността на недвижимия имот по представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот N9 160, том 1 дело N9 330/1962 год. по описа на Разградския районен съд и съгласно сегашното му регулационно положение, включително и дали спорния недвижим имот с идентификатор *** е част от него; отчуждаван ли е този имот за общински нужди, включван ли е в блок на АПК или ТКЗС. Претендира и за присъждането разноски и такси.

Прилага писмени доказателства: 1. Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ****** год. по описа на Разградския районен съд, 2. Нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № ******, hot. дело N? ****** год. по описа на Р.а И.а - Нотариус с per. N9 378 и район на действие Районен съд Разград, 3. Скица № 15-11.0872/01.02.2023 год. издадена от Служба по ГКК гр. Разград, 4. Удостоверения за наследници изх. № 042/31.01.2023 год. и изх. № 020/13.01.2023 год. издадени от Кметство с. Д., Община Разград, 5. Удостоверение за родствени връзки изх. № 043/31.01.2023 год. издадено от Кметство с. Д., Община Разград, 6. Удостоверение за идентичност на лице с различни имена, 7. Декларация за отказ от право на собственост, 8. Декларация от 12.05.2023 год.

В срока по чл. 131 ГПК, Община Разград депозира отговор, с който счита иска за допустим, но неоснователен. Твърди, че процесния имот правомерно е актуван с Акт № 1910 от 15.07.2013 г. като частна общинска собственост, с което са заявени правата на ответника върху гореописания имот и се противопоставя на всяко действие по засягане непрекосновеността на своята собственост. Доколкото след влизането в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими, стари, реални граници земите стават общинска собственост, с Протоколно решение № 2/29.07.2008г. на поземлената комисия на основание чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ същият имот е предаден на Община Разград. Твърди липсата на доказателства, че процесния имот не е бил отнеман по никакъв начин от ищеца и неговите наследодатели, както и за осъществяването на фактическият състав на правното придобиване на собственост на основание продължило през съответния десет годишен период давностно владение. Не възразява да се допуснат до разпит двама свидетели, за да се установят обстоятелствата относно владението, управлението и стопанисването на процесния имот. Не възразява да бъде назначена съдебно-техническа експертиза, чието заключение би имало значение за изясняване на 2 обстоятелствата относно идентичността и статута на недвижимия имот по представения нотариален акт за покупко-продажба № ****** по описа на Районен съд - Разград, сегашното му регулационно положение, дали спорният имот с идентификатор ***, някога е бил отчуждаван за общински цели, включван ли е в блок на АПК и ТКЗС. Прилага акт за общинска собственост.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът е внук на С. Р. М., починал на ******г. Пра-дядото на ищеца и баща на С. - Р. М. В. е придобил през 1962г. въз основа на покупко-продажба две незастроени дворни места /ясаци/ с площ от 1440 кв.м. и 1290 кв.м., находящи се в с.Д., за което по действащия към 1957 год. ЗРП на селото са отредени парцели VI-83 и VII-83 от кв. 154.

Р. В. е починал на ******. и е оставил за наследници съпруга Н. и двама сина – С. и Р..

По делото са представени декларация за отказ от право на собственост по отношение на част от процесния имот с декларатори А. С. М. /дъщеря на С./ и Н. Х. М. /съпруга на С./.

Отделно е представен и частен документ – декларация от Р. Р. М., без нотариална заверка на подпис.

Във връзка с назначената съдебно-техническа експертиза е представено заключение на вещо лице. Поставена е допълнителна задача на експерта П. П., тъй като същия не е отговорил на т.4 от първоначално поставените въпроси. Депозирал е и допълнително заключение, ведно със скица.

По делото са разпитани свидетелите Х. Х. Х. /съсед/ и Н. Х. М. /баба на ищеца и съпруга на С./.

Свидетелката Н. М.а, въпреки родствената си връзка и заинтересоваността й от изхода на делото, дава показания от първо лице за периода от 1969г, когато е отишла като снаха в дома на Р.. Твърди, че още от преди това земите се обработвали от свекъра й и съпруга й.

Споделя, че мъжът й искал имотите да останат за М., заявил го още преди 15 години. Детето помагало, заедно работили. Казал й, понеже бил болен, че М. ще я гледа, на него я оставя.

Заръчал и на внук си, имал го като син. И сега М. се грижел за нея и за имота. Никой никога не е отнемал земите, все сами са ги обработвали, различни полски култури са засаждали – царевица, люцерна. Всяка година са ги работили. Ток и вода имало, сграда – не. Мястото представлява един правоъгълник с прави страни. Мястото е 2дка. Мястото не е оградено, но има ясни граници, там не е копано.

Свидетелят Х. Х., съсед, твърди, че познава семейсвото отдавна, помни че пра-дядото на ищеца – Р., бил човек с авторитет, думата му на две не ставала. М. като дете живял при баба си и дядо си, те го отгледали, понеже родителите на ищеца заминали да работят в чужбина.

Свястно дете бил, работел и много помагал. Откакто се помни само те ползват този имот. Не е чувал да има спорове за този имот. Скоро научил, че имота бил на Общината, М. му споделил. Границата на мястото е права, правоъгълник е, ама малко на една страна, няма ограда. По границата имало храсти, не всичко можело да се обработва. Твърди, че за големия брат Р. е направена къща от баща им /Р./, затова и той не работел тези земи, нямал претенции, имал си свои, и документ подписал.

3

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Ищецът е внук на С. Р. М., починал на ******г. Пра-дядото на ищеца и баща на С. - Р. М. В. е придобил през 1962г. въз основа на покупко-продажба две незастроени дворни места /ясаци/ с площ от 1440 кв.м. и 1290 кв.м., находящи се в с.Д., за което по действащия към 1957 год. ЗРП на селото са отредени парцели VI-83 и VII-83 от кв. 154. Към момента на придобиване в семейните отношения е действал режим на разделност, а едва през 1968г. е въведен режим на СИО по отношение имуществото на съпрузите. По делото няма данни за датата на сключване на граждански брак на придобилия имотите Р. със съпругата му Н., но с оглед възрастта на децата му, родени 1950г и 1954г, както и обичаите и нравствените норми по това време, съдът приема, че такъв съюз е факт към датата на придобиване на имота.

Р. В. е починал на ******. и е оставил за наследници съпруга Н. и двама сина – С. и Р.

/съгласно представено удостоверение за наследници №42/31.03.2023г., стр. 9 от делото/. По действащия към момента на откриване на наследството Закон за наследството /редакция от 24.07.1992 г./ когато преживелият съпруг наследява заедно с низходящи, той получава дял, равен на дела на всяко дете. Н. С. В. е починала на 25.02.2018г. Безспорно се установява качеството на наследник на С. Р. М. – годно правно основание да владее своите идеални части, придобити по силата на наследствено правоприемство от баща му – Р. В..

По делото /стр.13/ са представени декларация за отказ от право на собственост по отношение на процесния имот, в предвидената по закон форма и вписана по реда на чл. 100 ЗС с декларатори А. С. М. /дъщеря на С./ и Н. Х. М. /съпруга на С./. В настоящото производство не следва да се анализира наследствено правоприемство, доколкото майката на ищеца А. С. М. е жива, във връзка с което и представената декларация съдът не намира за необходимо да анализира.

Отделно е представен и частен документ /стр.14/ – декларация от Р. Р. М. /брат на С. М. и син на Р. В./, без достоверна дата и без удостоверяване авторството на същия, доколкото не е представен лично от Р. и не е потвърдено съдържанието му в съдебно заседание.

Твърденията, материализирани в документа сочат за дезинтересиране от страна на лицето по отношение собствеността на имотите, стопанисвани от брат му С. и признаване собствеността на ищеца като негов правоприемник. Декларацията, сама по себе си, не притежава доказателствена сила, но е подкрепена от свидетелските показания, дадени в съдебно заседание.

За да придобие С. М. по давност /недобросъвестно владение за срок от 10г/ частите на останалите наследници е необходимо да превърне с едностранни действия държанието им във владение - по явен начин да манифестира пред тях намерението си за своене.

Наследникът, който се позовава на придобивна давност, трябва да докаже, не само е ползвал имота, но и че е променил намерението си и е завладял частите на сънаследниците, чрез извършване на действия, отричащи правата на другите сънаследници, годни да бъдат възприети по този начин от всички. Така наследниците, които не са се дезинтересирали от имота, обективно също биха могли да узнаят за тях и да предприемат необходимото за защита на правата си. В рамките на настоящото производство безспорно се установи, че С.