Решение № 738 от 09.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 738 гр. Пловдив, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев при участието на секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен Чакалов Въззивно гражданско дело № 20265300500805 по описа за 2026 година

Обжалвано е решение № 209/15.01.2026г. на Пловдивския районен съд, ХХV-ти гр. с. постановено по гр. д. № 9550/25г. в частта, с която се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните К. И. Г., ЕГН: ********** с адрес:

***********, и „Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: **********, че сключеният помежду им Договор за потребителски кредит № 770489 от 06.02.2025 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Жалбоподателят „Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК **********, със седалище в ******** моли съда да отмени решението на районния съд и постанови друго, с което да отхвърли установителния иск.

Въззиваемата страна К. И. Г., ЕГН: **********, чрез адв. Д. М. счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал.2 от ЗА.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Няма спор, че „Ай Ти Еф Груп” АД, като кредитодател, и К. И. Г., като кредитополучател са сключили договор от разстояние за потребителски кредит № 770489 от 06.02.2025 г., ведно с приложение № 1, за сумата от 2 500 лв., при ГЛП от 46,04 % и посочен в договора ГПР от 64 %, при обща дължима сума от 4 019,76 лв.

Според погасителния план срокът на договора е 24 месеца.

В Решение на СЕС по дело С – 714/22 е посочено, че най – съществената част от предмета на възмезното кредитиране е ГПР, която служи за ориентиране на потребителя и му дава възможност да направи обективно обоснован извод за съответствието на предлаганата от доставчика услуга със собствения му личен 1 интерес. Затова структурата на ГПР трябва да е ясна и разбираема за средния потребител.

В процесния договор ГПР е в размер 64%, което очевидно надхвърля максималния размер указан в нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК.

Доказателствената тежест да установи спазването на изискванията на Приложение 1 към ЗПК, като посочи какви са допусканията при изчисляването на годишния процент на разходите е върху кредитодателя. Доказателства в тази насока не са ангажирани от жалбоподателя, а обстоятелството, че по делото е прието за безспорно обстоятелството, че таксата по Приложение № 4 от 150лв и неустойката по Приложение № 5 към същия договор от 120лв. не са взети предвид при изчисляване на ГПР не изяснява кои са компонентите, включени в ГПК, който е в размер от 64%.

Следователно в процесния договор не е посочен действителния размер на разходите и реалната цена на кредита, което е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а това води до недействителност на целия договор за кредит според нормата на чл. 22 ЗПК. Ето защо установителния иск е основателен и следва да се уважи.

Като е достигнал до същия краен правен извод и е уважил иска, районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

С оглед изхода не делото жалбоподателят следва да заплати на адв. М. сумата 200 евро представляваща адвокатско възнаграждение, определено по реда на 38, ал.2 от ЗАдв.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 209/15.01.2026г. на Пловдивския районен съд, ХХVти гр. с. постановено по гр. д. № 9550/25г. в частта, с която се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните К. И. Г., ЕГН: ********** с адрес:

**********, и „Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: ************, че сключеният помежду им Договор за потребителски кредит № 770489 от 06.02.2025 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: *********** да заплати на адвокат Д. В. М. от ПАК, с адрес на кантората ***********, сумата 200 (двеста) евро с ДДС адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал.2 от закона за адвокатурата.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3