Решение № 427 от 18.07.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 427 гр. Благоевград, 18.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Бельова

Членове:

Лилия Масева

Анета Илинска при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20221200500228 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 903130/16.02.2022 г., по описа на РС – Благоевград, подадена от ЗАД „ОЗК – З“ АД, ЕИК *********, чрез юрк. Х., срещу Решение № 906062/19.01.2022 г., постановено по гр. д. № 911/2020 г., по описа на РС – Благоевград, в частта, с която въззивното застрахователно дружество е осъдено да заплати сумата над присъдените 4775 лв.-главница за причинени имуществени вреди на полуремарке, а както и в частта за присъденото обезщетение за репариране в размер на 1050 лв.

Оплакването на въззивника е за неправилност на решението в обжалваните части, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалния закон. По съображения, изложени във ВЖ се моли за отмяна на решението на БлРС в обжалваните части и за постановяване на ново решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.

Въззиваемият “У.Т.“ ЕООД, чрез пълномощника си, е депозирал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба като неоснователна, излагайки съображения, според които обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено при правилно приложение на материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Моли за присъждане на разноските във въззивното производство.

Постъпил е и писмен отговор от третото лице помагач ЗК „Л.И.“ АД, в който се сочи неправилност на постановеното решение на първостепенния съд.

В o.с.з. страните не се представляват, като от пълномощниците им са депозирани писмени 1 молби, с които въззивникът настоява за уважаване на жалбата, а въззиваемият - за оставянето й без уважение.

БлОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид изявленията на страните и приема за установено следното:

Първоинстанционният съд, с атакуваното решение, е осъдил ЗД "ОЗК-З" АД, с ЕИК *********, представлявано от А.Л. и Р.Д., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "С.

С." № 7, ет. 5 да заплати на "У.Т." ЕООД, с ЕИК ,,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ж.к. "С.", ул. „Я.С.“ № 21, вх. Б, ет. 3, представлявано от управителя В.У. чрез адвокат Н.Г., със съдебен адрес гр. С., ул. "П." № 39, на основание чл. 405 КЗ, сумата от 10 435, 07 лв. /десет хиляди четиристотин тридесет и пет лева и седем стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди на полуремарке марка „Ш“ (SCHMITZ), с дата на първа регистрация 16.09.2019г., година на производство 2019г., с рег.№ Е 5269 ЕЕ, застраховано при ответното дружество по Договор за застраховка „Каско“, полица № 0020020201900343, настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие реализирано на дата 27.11.2019г., около 12:05 часа в Община Б., на първокласен път Е79 при км 339+410 в посока град С., ведно със законната лихва върху сумата от 9 795, 07 лв. от датата на подаване на исковата молба- 10.06.2020г. до окончателното й изплащане, а върху сумата от 640, 00 лв. от датата на молбата по чл. 214, ал. 1 от ГПК-17.12.2021г. до окончателното й изплащане, както и да заплати сумата от 486, 97 лв. /четиристотин осемдесет и шест лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща законна лихва за забава върху главницата от 10 435, 07 лв. за периода от 23.12.2019г. до 07.06.2020г., като е отхвърлил исковете за главница за разликата над уважения размер от 10 435, 07 лв. до предявения от 13 795, 07 лв. и за законна лихва за забава за периода от 12.12.2019г. до 22.12.2019г. и за разликата над 486, 97 лв. до предявения размер от 685, 92 лв. като неоснователни. На следващо място, РС е осъдил ЗД "ОЗК-З" АД, с ЕИК *********, да заплати на "У.Т." ЕООД, на основание чл. 405 КЗ сумата от 1050, 00 лв. /хиляда и петдесет лева/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за извършените, в резултат на настъпилото на дата 27.11.2019г. пътнотранспортно произшествие, разходи по репатрирането на застрахованото имущество полуремарке марка „Ш“ (SCHMITZ), с дата на първа регистрация 16.09.2019г., година на производство 2019г., с рег.№ Е 5269 ЕЕ, ведно със законната лихва върху главницата от 1050, 00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба-10.06.2020г. до окончателното й изплащане, както и да заплати сумата от 49, 01 лв. /четиридесет и девет лева и една стотинка/, представляваща лихва за забава върху главницата от 1050, 00 лв. за периода от 23.12.2019г. до 07.06.2020г., като е отхвърлил исковете за главница за разликата над 1050, 00 лв. до претендирания размер от 3600, 00 лв. и за законна лихва за забава за периода от 12.12.2019г. до 22.12.2019г. и за разликата над 49, 01 лв. до претендирания размер от 179, 00 лв. като неоснователни.

2

Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните и същата правилно е разкрита от районния съд.

Установено е и не е налице спор, че със застрахователна полица № 0020020201900343, за полуремарке марка „Ш“ (SCHMITZ), с дата на първа регистрация 16.09.2019г., година на производство 2019г., с рег.№ Е 5269 ЕЕ, с рама WSM00000003341400, по която е заплатена само първа вноска, в срока на застрахователно покритие е осъществено процесното ПТП.

Установено е, че същото представлява покрит застрахователен риск и че на застрахованото ППС са причинени щетите, описани в съставения от ответника опис на щета.

Установено е, че на 27.11.2019г., около 12:05 часа в Община Б., на първокласен път Е79 при км 339+410 в посока град С. водачът на влекач марка „М.“, модел „ТХ“, с рег.№ Е 0303 МС и прикачено полуремарке марка „Ш“, е рег.№ Е 5269 ЕЕ, собственост на ищеца, е бил участник в пътнотранспортно произшествие. Между ищеца и ответното дружество, е сключена Застраховка „КАСКО“ на СПС. Застрахователният номер на полицата е 0020020201900343, с валидност от 15:00 часа на 07.10.2019г. До 14:59:59 часа на 07.10.2020г.

В следствие на застрахователното събитие застрахованото при ответното дружество тежкотоварно моторно превозно средство- влекач „М.“ и полуремаркето марка „Ш“ не са били в състояние да се движат на собствен ход. Към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие полуремарке марка „Ш“ (SCHMITZ), с дата на първа регистрация 16.09.2019г., година на производство 2019г., с рег.№ Е 5269 ЕЕ, с рама WSM00000003341400, е с валидно сключена Застраховка „КАСКО“ на СПС, видно от Застрахователна полица № 93001710068676 с валидност от 00:00 часа на 09.08.2017г. до 24:00 часа на 08.08.2018г. Налице е и Заявление за регистрация на имуществена щета, вследствие на което е образувана Щета № 0020-020- 0246/2019.

От изготвената по делото и приета съдебно-техническа експертиза се установи, че в случая по отношение на процесното полуремарке е налице „тотална щета” по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ. Действителната стойност на процесното полуремарке към дата на настъпване на процесното пътнотранспортно- произшествие е в размер на 43 810лева. След дерегистрацията на полуремаркето то е предадено от ищеца за скраб срещу сумата от 3 360 лева.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Решението на БлРС в обжалваните му части е валидно, допустимо и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от БлРС.

Решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния 3 закон. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на въззивника- ответник във връзка с неговата правилност. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в обжалвания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Противно на изложеното във въззивната жалба изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Съгласно чл. 343, ал. 1, чл. 394 и чл. 405, ал. 1 КЗ, с договора за имуществено З застрахователят се задължава срещу заплащане на премия да поеме определен риск и при настъпване на предвидено в договора застрахователно събитие да заплати на застрахования застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди.

Обезщетението следва да бъде изплатено в уговорения срок, който не може да бъде подълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5 и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 106 КЗ. Застрахователят може да откаже изплащане на обезщетение, ако са налице основания за освобождаването му от отговорност, предвидени в закона или уговорени в застрахователния договор в границите на признатата с чл.9 ЗЗД свобода на договаряне. Предпоставките за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение са посочени в разпоредбата на чл.408, ал.1 КЗ и се свеждат до: умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение (т.1); умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице (т. 2); неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие (т.3); в други случаи, предвидени със закон (т. 4).

Следователно предпоставките, които следва да са налице кумулативно, за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, са:

1. наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка; 2. настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, което се явява покрит от застраховката риск - в конкретния случай, че процесният лек автомобил е увреден при настъпилото застрахователно събитие; 3. изпълнение на задълженията за уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за неговото установяване. В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно тези предпоставки, както и размера на вредата към датата на настъпване на застрахователното събитие. При въведено от ответника възражение, че са 4 налице основания за отказ за изплащане на застрахователното обезщетение, респ. за намаляването му, в негова тежест е да докаже фактите, на които основава възражението си.

В случая между страните не е спорно и по делото е установено наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните по имуществената застраховка "Каско" относно процесното полуремарке. Не се спори и относно изпълнението на задълженията на застрахования за уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие.

По делото е установен и точния механизъм на ПТП, но като се има предвид, че са касае за ангажиране на отговорност по имуществената застраховка "Каско", а не по застраховката "Гражданска отговорност", без правно значение е поведението на водача при настъпването на ПТП, неговата противоправност и вината му, т.е. механизмът на ПТП. От значение за случая е обстоятелството, че причинените на застрахования лек автомобил вреди са резултат именно от ПТП, доколкото вещото лице е категорично в заключението си, че уврежданията на полуремарке марка „Ш."4, са в причинно-следствена връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие от 27.11.2019 г. Установено е, че с извършена рязка М.евра се е стигнало до преобръщане на полуремаркето в задната си част, реализирано е усукване на около 1/4 оборот по цялата дължина на полуремаркето около въображаемата хоризонтална ос, минаваща през масовия му център и така се е стигнало до пълно разрушаване на конструкцията, разкъсване на шасито, респ. тотално увреждане на рамковата конструкция.