Решение № 92 от 26.03.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Пловдив, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20245001000609 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №285 от 16.08.2024 г.,постановено по т.д.№294/2023 г. по описа на Окръжен съд-С З,е осъден ответникът Застрахователно акционерно дружество “ОЗ с ЕИК ********,със седалище и адрес на управление гр.С., р.

В., ул. С********* да заплати на ищцата В. М. Т. с ЕГН **********,с постоянен адрес с.С., о. С. ***** сумата от 60 000 лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания от непозволено увреждане на 05.01.2022 г.,представляващо ПТП,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 01.04.2022 г.-датата на уведомяване на ЗАД “О З”АД до окончателното изплащане на сумата,както и сумата от 1 999,77 лв.,представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди /заплатените от ищцата разходи за закупуване на тазобедрена ендопротеза, рехабилитации, медикаменти, консумативи и др./ от непозволено увреждане на 05.01.2022 г.,представляващо ПТП,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 01.04.2022 г.-датата на уведомяване на ответника до окончателното изплащане на сумата.

Освен това,със същото решение е осъдено ЗАД “ОЗ с ЕИК ******** да заплати на адв.Г Д Б от АК-С З с адрес ********** адвокатско 1 възнаграждение в размер на 5 500 лв. за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищцата в първоинстанционното производство и е осъдено още да заплати по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 2480 лв. и сумата от 300 лв.,представляваща разноски,платени от бюджета на съда.

Горното решение се обжалва частично от ответника в първоинстанционното производство-Застрахователно акционерно дружество “ОЗ с ЕИК ********.С въззивната жалба,подадена от дружеството чрез пълномощника му адв. Н. Ш.,решението се обжалва в частта относно присъденото в полза на ищцата В. М. Т. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от 40 000 лв. до присъдените 60 000 лв.Жалбоподателят счита,че в атакуваната част първоинстанционното решение е неправилно и необосновано и излага конкретни доводи срещу извода на съда,че сумата от 60 000 лв. е справедлив размер на дължимото на ищцата обезщетение за претърпените от нея болки и страдания,вследствие на настъпилото ПТП.Според становището на жалбоподателя,установените от съдебно-медицинската експертиза хронични заболявания на ищцата,изброени в жалбата,може би не са оказали влияние на полученото вследствие на пътния инцидент увреждане и възстановителния период на ищцата,но те неминуемо са оказали влияние върху качеството и начина й на живот,като са й създавали и й създават дискомфорт,а съдът не е отчел това при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди.Наред с това изтъква,че окръжният съд не е взел предвид и установения в хода на производството факт,че ищцата е страдала от средностепенна остеопороза,което заболяване /според жалбоподателя/ я е поставило в поголям риск от получаване на фрактури.Излага в този аспект и аргумента,че според медицинската наука счупвания,свързани с остеопороза,най-често се появяват в областта на шийката на бедрената кост в тазобедрената става.Посочва още,че съдът не е отчел и факта,че вследствие на пътния инцидент от 05.01.2022 г. ищцата В. Т. е получила единствено счупване на лявата бедрена шийка,което не оправдава /според жалбоподателя/ присъждането на толкова завишен размер на обезщетение от 60 000 лв.Позовава се и на това,че този размер не е съобразен с актуалната съдебна практика по сходни дела,като изброява в тази насока съдебни решения и твърди,че с тях са присъдени по-малки размери на обезщетения за неимуществени вреди при същата като получената от ищцата травма и то при съчетаването й с други телесни увреждания.

В обобщение,дружеството-жалбоподател счита,че определения от първостепенния съд и присъден на ищцата размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен предвид установените хронични заболявания на ищцата и не е съобразен с икономическата и социална действителност,начина и стандарта на живот на ищцата преди настъпването на процесното ПТП,както и с реално причинените на ищцата неимуществени вреди от процесното ПТП.Заявява,че с оглед установената по делото фактическа страна на спора максималният размер на справедливото обезщетение за причинените в резултат на пътния инцидент от 05.01.2022 г. неимуществени вреди не следва да е повече от 40 000 лв.

2

Така,въз основа на горните съображения и предвид уточнението на петитума на въззивната жалба,направено в молба с вх.№13754 от 21.10.2024 г.,дружеството-жалбоподател моли да бъде отменено решението на ОС-С З от 16.08.2024 г. в частта му,с която същото дружество е осъдено да заплати на ищцата застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от 40 000 лв. до присъдения размер от 60 000 лв.,ведно със законната лихва върху тази разлика,считано от 01.04.2022 г. до окончателното плащане.Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

След постановяване на първоинстанционното решение ищцата В. М. Т. е починала-на датата ******** г.,вследствие на което въззивният съд,с определение №43 от 27.01.2025 г.,постановено по настоящото дело,я е заличил като страна по делото и на основание чл.227 от ГПК е конституирал като ищци/въззиваеми/ на мястото на починалата ищца законните й наследници Й.

Т. М. с ЕГН ********** и П. Т. П. с ЕГН **********.

По делото е налице писмен отговор на въззивната жалба,подаден от адв.

С. К. Т. като пълномощник на В. М. Т..Доколкото отговорът е подаден на датата 12.11.2024 г.,към който момент ищцата В. Т. е била починала,същият не може да се счита за подаден от нейно име,но тъй като в съдебното заседание на 12.02.2025 г. Адв. Т.,вече в качеството му на пълномощник на наследниците на починалата ищца-Й. М. и П. П.,е заявил от тяхно име,че поддържа същия отговор,съдът счита,че следва да зачете отговора като изходящ от новоконституираните ищци /въззиваеми в настоящото производство/.В отговора въззивната жалба е оспорена като неоснователна,като са изложени съображения в тази насока и е поискано да бъде потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната му част.Наред с това пълномощникът адв. Т. е поискал да му се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на въззиваемите пред въззивната инстанция.

Доказателствени искания не са заявени в процесната въззивна жалба и в депозирания отговор на жалбата.В съдебното заседание,проведено на 12.02.2025 г.,пълномощникът на жалбоподателя-адв. Н. Ш.,е представил преводно нареждане от 28.08.2024 г. за удостоверяване плащането на част от присъденото в полза на ищцата обезщетение за неимуществени вреди до размера от 40 000 лв.Същото преводно нареждане е прието като доказателство по въззивното дело.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от страна,имаща правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно решение в атакуваната му част и при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното 3 решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд намира,че решението е процесуално допустимо в обжалваната му част.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

По т.д.№294/2023 г. по описа на Окръжен съд-С З,са предявени от В. М.

Т. с ЕГН ********** против ЗАД “О З”АД-гр.София с ЕИК ******* осъдителни искове по чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 60 000 лв.обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от непозволено увреждане на 05.01.2022 г.,представляващо ПТП,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 01.04.2022 г.-датата на уведомяване на ответника,до окончателното изплащане на сумата,както и за заплащане на сумата от 1999,77 лв.-обезщетение за претърпени имуществени вреди /заплатените от ищцата разходи за закупуване на тазобедрена ендопротеза, рехабилитации, медикаменти, консумативи и др./ от непозволено увреждане на 05.01.2022 г.,представляващо ПТП,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 01.04.2022 г.

С решение №285 от 16.08.2024 г.,постановено по горното дело,ОС-С З се е произнесъл по така предявените искове,като ги е уважил изцяло-в пълните им предявени размери.С процесната въззивна жалба това решение се атакува само в частта,с която иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за разликата над сумата от 40 000 лв. до присъдения размер от 60 000 лв.В частта,с която този иск е уважен до размера от 40 000 лв. и в частта,с която е уважен иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди,първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в тези му части.

Както се отрази по-горе в настоящото решение,след постановяване на първоинстанционното решение ищцата В. Т. е починала на датата ******** г.,заличена е като страна по делото и на нейно място са конституирани законните й наследници-Й. М. и П. П. /дъщеря и син на починалата ищца/.

Предвид предметните предели на въззивната жалба и изложените в нея оплаквания,пред настоящата инстанция е пренесен само спора между страните относно справедливия размер на дължимото на починалата ищца обезщетение за неимуществени вреди.Жалбата не съдържа оплаквания срещу възприетия от първоинстанционния съд извод,че процесните искове,в частност иска за заплащане обезщетение за неимуществени вреди,са доказани 4 по своето основание.Оплакванията касаят единствено извършената в решението преценка относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди.Затова с настоящото решение въззивният съд дължи преценка само в тази насока-какъв е справедливия размер на посоченото обезщетение.И именно в тази връзка въззивният съд приема следното:

От заключението на съдебно-мидицинската експертиза,изготвено от вещото лице д-р М С,се установява,че вследствие на процесното ПТП от 05.01.2022 г.,първоначалната ищца В. М. Т. е получила счупване на лява бедрена шийка.То е било констатирано в ЦСМП/СО на У - С.,където ищцата е била откарана след произшествието,а на следващия ден-06.01.2022 г. Е било проведено оперативно лечение на ищцата,при което е осъществена тотална смяна на тазобедрената става.Следоперативно е включен в терапията аналгетик и антибиотик,правени са превръзки през ден,а на датата 12.01.2022 г. ищцата В. Т. е била дехоспитализирана.За домашни условия са й препоръчани превръзки през 4 дни, сваляне на конците на 14-ия следоперативен ден, да рехабилитира с протектирано натоварване на оперирания крак и за 1 месец да ходи с 2 помощни средства. Също за дома е предписан антикоагулант - Еликвис, антибиотик - Левофлоксацин, пробиотик - Линекс форте. През втората половина на м.януари 2022 г. и през м.февруари 2022 г.,както е констатирало вещото лице,ищцата е провела рехабилитация на движенията на долния ляв крайник в частни, домашни условия /според фактура № 505/21.01.2022г/,а от представени амбулаторни листи вещото лице е констатирало,че и през м. ноември 2023 г. ищцата отново е провела рехабилитационно лечение.

Разпечатката съдържа 32 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/11918c06-27ab-45bf-a4d2-186f03912aef