Определение № 3391 от 29.10.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3391 гр. Пловдив, 29.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Г. като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300502731 по описа за 2025 година

Производство по чл.278, ал.1 и сл.ГПК.

Частната въззивно производство е образувано от ищци в исковото производство, от които са постъпили пет идентични частни жалба против Определение № 260001/07.01.2025г. постановено по гр.д.№ 16369/ 2019г. по описа на ПРС – ХVII гр.с., с което е върната исковата молба на ищците и прекратено производството по делото по предявените от ищците искове. Иска се уважаване на жалбата, отмяна на обжалваното определение за връщане на исковата молба и даване възможност за разглеждане и постановяване на решение по същество на спора.

Постъпил е отговор по частната жалба от адв.Н. Т., АК-Пловдив, като процесуален представител на ответника по делото ЕТ“Д.Т-И.И.“ , с който отговор се оспорват частните жалби като неоснователни, вкл. правото на съда във всеки момент от процеса да следи за допустимостта на исковата претенция, невъзможността на ищците да уточнят твърдението си площта , неправомерно заета от ответника е житейско необосновано, доколкото основават на това твърдение искането за предаване на владението, което води до неяснота у ищците относно факта дали е налице нарушено тяхно право. Иска се потвърждаване на обжалваното определение като правилно и обосновано.

ПОС като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежни страни против подлежащ на обжалване съдебен акт, приемат се в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустими се разглеждат по същество.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от ищците Х.

В.Б., И. В. Б., В. Н. В., Х. Т. П.Х..в, Н.Б. М., Л. К. М., А.В.М., А.В.А в лично качество и в качеството на законен представител на Р. В. М. и Г. К. Г. против Д.Т- И.И. ЕТ, ЕИК 1

825018576 искове с правно основание чл. 108 ЗС за осъждане на ответника да предаде на ищците фактическата власт върху собствения им недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор № *** в гр. .................................. по кадастралните карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: гр.

.........................., с площ от 1704 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 2192, при съседни поземлени имоти с идентификатори:

***,

***,

***,

***,

***, *** и сграда с идентификатор *** със застроена площ от 155 кв.м., брой етажи – 1, с предназначение – промишлена сграда. В исковата молба се посочва, че всички ищци са съсобственици на описания поземлен имот и находящите се в него сгради, като имотът е получен от тях като наследници на „К.Б. и С-ИЕ“ АД, като имотът е бил одържавен, а впоследствие са възстановили правата си и са влезли във владение със Заповед и Удостоверение на зам. Кмета на гр. Пловдив и въз основа на цитираните в исковата молба влезли в сила решения по дело, по което ответникът е бил страна. Въз основа на издадения изпълнителен лист и постановление за въвод, ищците се сочи, че са въведени във владение на 15.05.2019 г., като не са срещнали никакво противопоставяне от страна на трети лица и фирми. Имотите са регистрирани надлежно в данъчната служба, Агенция по геодезия, картография и кадастър, като за тях плащат данъци от над десет години, а през повечето време тези имоти са отдавани под наем. Посочено е, че с договор за разпределение между съсобствениците от 1994 г. наследниците на „К.Б. и СИЕ“ АД са разпределили съсобствеността си в процентно изражение. Впоследствие в периода от 2016 до 2018 г. част от ищците са изкупили идеалните части на бивши съсобственици. На 15.05.2019 г. ищците са посочили, че имат извършено трасиране на поземлен имот *** по КК на гр. Пловдив. Наведено е твърдението, че ответникът е навлязъл в южната част на съсобствения на ищците поземлен имот с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***, като ответникът не позволява на ищците да упражняват в пълнота правото си на собственост на целия поземлен имот, след указания на съда относно площта на частта от ПИ, в която не могат ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост след указания на съда са посочили, че се касае за 10 м на юг, както и находяща се там сграда. Към исковата молба са приложени съдебните актове, касаещи предходен спор по чл. 108 ЗС за поземления имот, от които е видно, че с влязло в сила на 09.01.2008 г. Решение по гр. д. № 4992/2001 г. по описа на ПРС ответникът е осъден да предаде на И. В. Б., Х. В.Б., Х. Т. П.Х..в, Н.Б. М., В.К.М.

(починал на 11.08.2018 г. – наследници А.В.М. и Р. В. М.) и Л. К. М. владението върху притежаваните 91,67 % идеални части от незастроена площ на УПИ VІ-2192, кв. 2 по плана на гр. Пловдив, кв. „.............................................., с изключение на площите от 116 кв.м. и 102 кв.м., включени в границите на УПИ VІ-2192, съгласно заповед № ОА-1610/15.10.1999 г. на кмета на Община Пловдив, като за придаваеми места, като за тези имоти искът е отхвърлен, както и за застроената площ. Видно от текста на решението на ВКС ищците се установява, 2 че са собственици на съответните идеални части в качеството има на наследници на акционери в „К.Б. и С-ИЕ“ АД по силата на ЗВСВОНИ.

В производството по делото са налице две прекратителни определения на районния съд, отменени от въззивната инстанция, като настоящото прекратително определение поради нередовност на исковата молба се явява трето постановено. Така именно след множество указания за индивидуализиране на спорното материално право по отношение на терена поземлен имот с идентификатор *** - с първото прекратително Определение № 13675/ 0512.2019г по делото е констатирана и приета от районния съд недопустимост на иска с мотивите за това, че за същия имот на същия придобивен способ, който легитимира ищците като собственици по влязло в сила съдебно решение по гр.№ 4992/ 2001г. на ПРС, е налице сила на присъдено нещо, чийто обективни и субективни предели не позволяват пререшаването на въпросите относно собствеността и владението на процесния имот съгласно чл.299 ГПК ищците не заявяват наличие на оспорване на собствеността им от 91,67 ид.части от правото им на собственост, което се явява ясно и непререшаемо, както и това, че площ от 116 кв м и 102 кв м не е тяхна собственост; както и това, че искането на ищците в процеса да бъде установено къде попадат придаваемите места спрямо техния имот е бил предмет на доказване по гр.д.№ 4992/ 2001г. на ПРС .

При въззивното обжалване въззивен състав по гр.д.№ 819/ 2020г. по описа на ПОС, отчитайки заявените в уточнителните молби обстоятелства от ищците във връзка с указанията на районния съд, вкл. относно наличието на правен интерес по делото, е споделил като правилни мотивите в обжалваното определение, но е приел, че същите са недостатъчни, тъй като за преценка за допустимостта на иска следва да се изясни дали направеният въвод е непълен, съответно незавършен, в който случай страната би могла да обжалва това действия по реда на чл. 435, ал.1 от ГПК или пък е налице напълно завършен въвод, но ищцовата страна твърди нови обстоятелства, които са настъпили след въвода, които правят настоящия иск различен от иска, по който е постановено решението на ПдРС от 2004г. Дадени са указния ищецът да конкретизира тези обстоятелства и ако са налице такива нови обстоятелства искът да се разгледа по същество.Указано е също, че само при установяване на пълна идентичност между обстоятелствата по настоящия иск и търсената защита по гр. д. № 4992/2001г. на ПдРС искът ще се яви недопустим, тъй като за взискателите ще е налице ред, предвиден в чл. 525 от ГПК.

След връщане на делото на ПРС за изпълнение на указанията на ПОС, съдът с последователни разпореждания е указал съобразно мотивите на въззивната инстанция предмета на изясняване на във връзка с индивидуализацията както на спорния предмет на делото, така и с оглед на вида на търсената от ищците защита на заявеното спорно материално право. Във връзка с дадените указания освен поддържания обем на спорния предмет, индивидуализиран като касаещ спор относно площ от 10 кв м на юг в описания по-горе притежаван в идеални части ПИ, посочено е, че въводът е бил извършен за посочените идеални части формално и без особености, като момента на изпълнението му, така и впоследствие не било направено устно или писмено оплакване или претенции от 3 ответната страна / молба вх. № 263112/02.08.2020г., л.89, т.I по първ.дело/ . С оглед поддържаното от ищците в уточнителните си молби по делото искане за признаване за установено и предаване на владението върху целия имот с идентификатор *** , съдът отново е оставил без движение исковата молба / Определение 263548/ 25.11.2020г./, като е указал, че тези права са признати с описаните по-горе влезли в сила съдебни решения в обема от 91,67 % ид.части от правото на собственост по отношение на ответника, поради което да се посочи причината за разширяване на предмета на делото, след като не се твърди ответникът да оспорва така установените със съдебните решения права в ид.части, да се обоснове търсената защита в идеални части, търсена в реални части от имота 2192 и посочване цената на иска за защитимото право, с оглед внасянето на ДТ. С уточнителна молба от 18.01.2021г. е посочено, че правата им са признати с представените по делото съдебни решения, които са били изпълнение от съдебен изпълнител за въвод за 91,67 % от процесния имот с идентификатор ***, но се позовават и на придобивна давност с цел наличието на още един способ за защита на правото им. Изразили са затруднение да определят цената на иска, поради което поискали определянето й от съда.

С мотиви за неизпълнение на повторно дадените указания на ищците районният съд с Определение от 25.01.2021г. е прекратил повторно производството по делото.

С определение по ч.гр.д.№ 1075/ 12.10.2021г. по ч.гр.д.№ 2562/ 2021г. на ПОС въззивният съд е приел в заключение като правилни изводите на първоинстанционния съд за липса на правен интерес от предявяване на иска за защита на правата им за целия поземлен имот, но доколкото към разглеждания момент не е могло да се установи с категоричност какъв е обемът на твърдяната като ползваната от ответника част от имота. Делото е върнато на първоинстанционния съд за отстраняване на противоречията между обстоятелствената част и петитума, доколкото се твърди, че се ползва част от поземления имот, а се иска предаване на фактическата власт на целия имот, както и за указания до ищците да посочат каква част от имота се ползва от ответника със съответните характеристични данни на тази част – местоположение и размер.

След връщането на делото в ПРС съдът е указал с Разпореждане от 21.10.2021г. на ищците извършване на уточненията съобразно разясненията на въззивния състав на съда относно индивидуализацията на спорния имот, в отговор на което с молба от 01.02.2021г на един от ищците е постъпил отговор, в който са поддържани предявените искове, като съвсем точното формулиране на петитума е заявено, че ще се извърши едва след отговор на ответника относно становище и твърдения във връзка с ИМ. С разпореждане от 04.07.2023г. съдът е разпоредил размяна на съдебните книжа на основание чл.131, ал.1 ГПК за отговор на ответника. С ОИМ ответникът е оспорил ИМ, вкл. поради недопустимост поради неконкретизиране отстъпване на каква площ се претендира, посочването на ползването в южната част на имота е общо и не е ясно по какъв начин то се осъществява, както и това дали ищците някога са ползвали и по какъв начин тази част., както и как е осъществено завладяването на тази част от имота от ответника. Излагането на конкретно становище от ищците е заявено , че ответникът може да вземе становище дали е налице конфликт и спор 4 между страните. Възразено е ,че между страните има налице влязло в сила съдебно решение и в случай, че претенциите на ищците е предишната такава, то тогава е налице недопустимостта им тъй като спорът е разрешен с влязло в сила съдебно решение.