Решение № 244 от 10.02.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. София, 10.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20211100507818 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20075281/23.03.2021 г. по гр. д. № 48853/2020 г. по описа на СРС, 35 състав е признато за установено по иск с правно основание чл.

422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 99 от Закона за задълженията и договорите, предявен от „А. за с. на в.“ АД против Х.Д.Х., че Х.Д. Х.Д.Х. дължи да заплати сумата от 7745,95 лева – главница, представляваща сборът от вноските с настъпил падеж към датата на приключване на съдебното дирене, по договор за потребителски кредит № 2154084 от 09.02.2016 г., сключен между „У.К.Ф.“ ЕАД и ответника, вземането по който е прехвърлено на ищеца по договор за цесия от 20.08.2018 г., ведно със законната лихва от 01.07.2020 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 516,82 лева за периода от 07.01.2018 до 20.08.2018 г., обезщетение за забава в размер на 1517,91 лева за периода от 07.01.2018 г. до 20.08.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 28122/2020 г. по описа на СРС, 34 състав, като искът за главница е отхвърлен за разликата над 7745,95 лева до пълния предявен размер от 11025,08 лева като неоснователен, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК 1 ответникът Х.Д.Х. е осъден да заплати сумата от 661,31 лева, представляващи направените в исковото производство разноски, както и сумата от 274,42 лева, представляваща направените в производството по ч.гр.д. № 28122/2020 г. по описа на СРС, 34 състав разноски, съразмерно с уважената част от исковете.

Срещу решението в частта, с която е уважен предявения иск е постъпила въззивна жалба вх. № 25068435/16.04.2021 г., подадена от Х.Д.Х., в която са изложени съображения за неправилност на постановеното решение в обжалваната част. Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство поддържа, че не е настъпила твърдяната предсрочна изискуемост на задълженията по договора за потребителски кредит, тъй като той не бил уведомен за упражняването на това право от кредитора. Твърди, че не е уведомен нито от цедента, нито от цесионера за извършената в полза на ищеца цесия, поради което и на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД договорът за прехвърляне на вземане не бил породил действие по отношение на него.

Излага съображения за неравноправност на клаузите на договора, като поддържа, че е предвидена възможност кредиторът едностранно да променя условията на договора като увеличава цената му, без право на потребитля да се откаже. Поддържа, при условията на евентуалност, че в.та са погасени по давност. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от „А. за с. на в.“ ЕАД, с който заявява, че я оспорва.

Поддържа, че правилно първоинстанционният съд е приел, че ищцовото дружество е доказало наличието на надлежно уведомяване за цесията, като уведомлението е приложено към исковата молба и е връчено на ответника едновременно с нея. Посочва, че освен за прехвърляне на вземането ответникът е уведомен и за упражненото право от кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем. Поддържа, че доводите за наличието на неравноправни клаузи са неоснователни и правилно първоинстанционния съд е приел, че не следва да бъдат уважавани. Поддържа, че тези клаузи са индивидуално уговорени, като ответникът се е съгласил с тях като е подписал договора. Освен това, никъде в процесния договор не се съдържала уговорка, че кредитодателят има право да променя едностранно условията на договора 2 или да увеличава цената без съгласието на потребителя. Моли решението да бъде потвърдено в обжалваната му част. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за осъществено процесуално представителство пред въззивната инстанция.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Производството по гр.д. № 48853/2020 г. по описа на СРС, 35 състав е образувано по искова молба, подадена от „А. да с. на в.“ ЕАД против Х.Д.Х., с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 240 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите. Ищецът твърди, че на на 20.08.2018 г. бил подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на в. (цесия) към Рамков договор за продажба и прехвърляне на в. от 20.12.2016 г., сключен между „У.К.Ф.“ ЕАД и „А. за с. на в.“ ЕАД, по силата на който вземането на „У.К.Ф.“ ЕАД срещу Х.Д.Х., произтичащо от Договор за потребителски кредит № 2154084/09.02.2016 г., заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството – кредитор. Поддържа, че това вземане било индивидуализирано в Приложение № 1 към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на в. (цесия) към Рамков договор за продажба и прехвърляне на в. от 20.12.2016 г. Посочва, че в приложимите към договора за кредит общи условия било предвидено правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трето лице. Твърди, че в т. 4.3 от рамковия договор за цесия „А. за с. на в.“ ЕАД в качеството си на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което имало и изрично пълномощно от „У.К.Ф.“ ЕАД.

Твърди, че в изпълнение на изискванията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на длъжника Х.Д.Х. било изпратено уведомление с изх. № УПЦ – П – УКФ/2154084 от 30.08.2018 г. с известие за доставяне, което останало непотърсено от длъжника. Изпратено било ново удевомление с изх. № УПЦ/УПИ- С – УКФ/2154084/11.11.2019 г. на всички известни адреси на длъжника, но то отново останало непотърсено. Уведомление за извършената цесия и за 3 настъпила предрсочна изискуемост на вземането по договора за кредит било връчено на длъжника на 19.01.2020 г. по реда на чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ, чрез Нотариус Й.И.Ц.. Твърди, че на 09.02.2016 г. Х.Д.Х. сключил договор за потребителски кредит № 2154084 с „У.К.Ф.“ ЕАД, по силата на който му бил предоставен кредит в размер на 145000 лева. Общият размер на кредита бил 14935 лева, тъй като в тази сума била включена и такса за разглеждане на кредита в размер на 145 лева, която сума следвало да бъде върната на 72 равни месечни вноски. Кредитополучателят бил включен в Групова застраховка, по която била договорена премия в размер на 1202,40 лева, която също била разделена на 72 броя месечни вноски, но след 07.07.2018 г. било преустановено начисляването на тази сума. Уговорена била и възнаградителна лихва в общ размер на 5044,38 лева, която също била включена в 72 вноски. Твърди, че общият размер на задълженията на длъжника били 21181, 68 лева, като месечните вноски били в размер на 294,19 лева, като първата вноска била дължима на 7.03.2016 г., а последният падеж е бил на 07.02.2022 г. Поради неплащане на дължими вноски и на основание чл.12, ал. 2, б. „а“ от Общите условия кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, като на длъжника било изпратено уведомително писмо № УПЦ/УПИ -С-УКФ/2154048, считано от 19.01.2020 г. Поддържа, че било уговорено при неизпълнение на задълженията да бъде платено обезщетение за забава в размер на годишната лихва разделена на 360 дни за всеки ден забава, изчислена върху просрочената дължима главница. Дължимо било обезщетение в размер на 1520,04 лева за периода от 07.01.2018 0 12.03.2020 г.

Моли да бъде признато да установено, че Х.Д.Х. дължи да заплати сумата от 11025,08 лева – представляващи 50 броя неплатени месечни вноски за периода от 07.01.2018 г. до 07.02.2022 г., по отношение на които била обявена предсрочна изискуемост от 19.01.2020 г., 516,82 лева – договорна лихва, начислена за периода от 07.01.2018 г. до 12.03.2020 г., сумата от 1517,91 лева – лихва за забава, дължима за периода от 07.01.2018 г. до 12.03.2020 г., законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. При условията на евентуалност, ако се приемело, че ответникът не е уведомен за предсрочната изискуемост, то моли ответникът да бъде осъден да заплати посочените суми. Претендира направените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на ответника Х.Д.Х., с който заявява, че оспорва предявения иск. Поддържа, че не е настъпила 4 твърдяната предсрочна изискуемост на задълженията по договора за потребителски кредит. Не бил уведомен и за извършената в полза на ищеца цесия. Освен това, поддържа, че клаузите на договора за кредит са нищожни, тъй като са неравноправни. При условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 28122/2020 г. по описа на СРС, 34 състав. По заявление от 01.07.2020 г., подадено от „А. за с. на в.“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 16.07.2020 г., с която е разпоредено на Х.Д.Х. да заплати на заявителя сумата от 11025,08 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № 2154084/09.02.2016 г. за периода от 07.01.2018 г. до.

07.02.2022 г., ведно със законната лихва от 01.7.2020 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 516,82 лева за периода от 07.01.2018 г. до 20.08.2018 г., обезщетение за забава в размер на 1517,91 лева за периода от 07.01.2018 до 12.03.2020 г. и 311,20 лева – разноски по делото.

На основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на заявителя е указано да предяви иск за установяване на съществуване на вземането си. В изпълнение на указанията заявителят е предявил иск в законоустановения срок.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза.

Не е спорно между страните, а и се установява от представените по делото доказателства, че на 09.02.2016 г. между „У.К.Ф.“ ЕАД и Х.Д.Х. е сключен Договор за потребителски паричен кредит № 2154084, по силата на който на кредитополучателят е предоставен кредит в размер на 14500 лева, който е следвало да бъде възстановен ведно с договорна лихва, такса за разглеждане и застрахователна премия е следвало да бъде платен на 72 равни месечни вноски в размер на 294,19 лева. Посочено е, че годишният лихвен процент е в размер на 9,99 % при сключване на договора, като договорната лихва е образувана от фиксирана надбавка в размер на 9,56 % и пазарен лихвен индекс (тримесечен софибор), който към сключване на договора е 0,43 %. Годишният процент на разходите е 14,09 %. В приложимите към договора общи условия – чл. 12, ал. 1 – е предвидено, че при забава на плащанията кредитополучателят дължи и обезщетение в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни за всеки ден забава, изчислена върху 5 просрочената главница. Предвидени са и условията за предсрочна изискуемост на задълженията по договора. В чл. 12, ал. 6 е посочено, че кредиторът може по всяко време да прехвърли правата си по договора за кредит на трети лица или части от него, заедно с дължимите лихви, такси, комисионни и други разноски, като уведоми потребителя писмено за това в съответствие със закона.

На 20.08.2018 г. между „У.К.Ф.“ ЕАД и „А. за с. на в.“ ЕАД е сключен индивидуален договор за прехвърляне на в. (цесия) № Д-18-002771/20.08.2018 г., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера срещу заплащане от страна на цесионера на цена от в.та си срещу длъжниците, посочени в Приложение № 1. В чл. 3.2 е посочено, че с подписване на договора цедента упълномощава цесионера да уведоми длъжниците за извършеното по силата на договора в. по договорите за кредит по Приложение № 1. В Приложение № 1, под № 32, е посочено задъжение на Х.Д.Х. за сумата от 11025,08 лева – главница, 575,55 възнаградителна лихва.