Решение № 277 от 01.06.2023, Районен съд - Търговище
- Съд
- Районен съд - Търговище
- Дело
- Гражданско дело 206/2023
- Вид
- Решение № 277
- Подписан
- 01.06.2023
- В сила
- 09.10.2023
- Състав
- Красимира Иванова Колева
Цитирани разпоредби
- чл.127 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.1 т.1 и т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.1 т.1 и т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.9 · Граждански процесуален кодекс
- чл.6 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- член 10, пар. 2 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 22, пар. 1 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.36, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал.1 т. 1-т.3 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал.1 т. 1-т.3 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.10 ал.3 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1-2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1-2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 6 · Закон за потребителския кредит
- чл. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 277 гр. Търговище, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Красимира Ив. Колева при участието на секретаря Стела Й. Йорданова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело № 20233530100206 по описа за 2023 година
Предявен е положителен установителен иск за съществуване на вземане, по реда на чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ал.1 ГПК.
Ищцата-Д. Г. Р. твърди в исковата си молба, че със заповед № 28488/07.10.2022г. по Ч.гр.д. № 52174/2022 г. по описа на РС-София съдът е разпоредил на длъжника: „Профи Кредит България“ ЕООД да заплати на кредитора - Д. Г. Р. с адрес в гр. София сумата от 2000 лв., представляваща вземане за заплатени без правно основание суми във връзка с договор за потребителски кредит № 3020835019 и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 19.06.2017г., част от общата сума от 5052.48 лв. , ведно със законната лихва за период от 27.09.2022г. до изплащане на вземането, както и разноските в заповедното производство по Ч.гр.дело в размер на 40 лв. – за държавна такса и 360 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника на 12.10.2022г. и в законния срок – на 09.11.2022г. същият е подал писмено възражение, поради което е указано на 24.11.2022г. на кредитора да предяви иск за установяване съществуване на вземането. Искът е подаден на 21.12.2022г. в едномесечния срок от съобщаването на кредитора.
Между „Профи Кредит България“ ЕООД като кредитор и Д. Г. Р. като кредитополучател договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 3020835019 на 19.06.2017г. и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от същата дата 19.06.2017г. към същия ДПК. По силата на този ДПК кредиторът предоставил на кредитополучателя парична сума в размер на 3000 лв. /чиста стойност на 1 заема/ при следните условия: срок на кредита - 24 месеца, ГПР - 49,89%, годишен лихвен процент - 41.17%, лихвен процент на ден - 0,11 % и размер на вноската по кредита - 185,46 лв. Наред с горното, към Договора за потребителски кредит е сключено и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 19.06.2017 г., по което е следвало кредитополучателят Д. Р. да заплати допълнителни 3601,44 лв. - възнаграждение за закупения пакет от допълнителни услуги, като общата сума, която кредитополучателят е следвало да върне на „Профи Кредит България” ЕООД по ДПК и Споразумението към него е била 8052,48 лв. В Извлечението е представена подробна информация за извършените от кредитополучателя плащания по дати, както и каква сума е платена - 24 месечни вноски от по 335,52 лв. всяка, което означава, че ищцата е заплатила в полза на „Профи Кредит България” ЕООД общата сума от 8052,48 лв.
Ищцата счита, че неоснователно е заплатила сумата от 5052,48 лв. над чистата получена стойност от 3000 лв., тъй като Договорът за потребителски кредит /към който Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е неразделна част и двата документа са единно споразумение/, е изцяло недействителен поради обстоятелството, че не отговаря на законовите изисквания към договорите за потребителски кредити, регламентирани в ЗПК, ЗЗП и ЗЗД. При това положение и ако съдът приеме, че процесният ДПК е изцяло недействителен, приложение намира чл. 23 ЗПК - потребителят следва да възстанови на кредитора само чистата стойност на заема, а всичко, платено от потребителя над тази усвоена чиста стойност на заема, е получено от кредитора без правно основание.
Ищцата сочи в исковата си молба, че ДПК не отговаря на изискванията за форма и шрифт, не е съставен по ясен и разбираем за потребителя начин, не съдържа погасителен план съгласно изискванията на ЗПК, обявеният в него ГПР е по-нисък от реално дължимия /в него не са включени вноските по Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, което само по себе си е нищожно/, като всъщност ГПР по кредита надвишава максимално допустимия петкратен размер на законната лихва, регламентиран в ЗПК, което води до пълната му недействителност.; ДПК е нищожен поради противоречие с добрите нрави и с него се цели заобикаляне на закона /по- конкретно чрез невключване на таксите за „допълнителни услуги” от Споразумението към договорната лихва и реси., в ГПР, клаузата за договорна лихва в размер на 41,17%/.;
Отделно клаузата за договорна лихва, с която годишния лихвен процент е фиксиран на 41,17%, като клаузата е нищожна поради противоречие с добрите нрави. клаузите за възнаградителна /договорна/ лихва не са в противоречие с добрите нрави, ако размерът на лихвения процент не надхвърля ТРИ ПЪТИ размера на законната лихва /тоест - не надвишава 30%/.;
Нищожна е и клаузата, регламентираща ГПР, тъй като в тази клауза, въпреки че ГПР е фиксиран на 49,89% /формално отговаря на изискванията на ЗПК за максимален размер на ГПР/, но de facto е по-нисък от реалния /в него не е включена таксата за допълнителни услуги по Споразумението/, което представлява заблуждаваща търговска практика и влече до нищожност на клаузата за ГПР и респ., до недействителност на процесния ЗПК.;
2
Нищожно поради противоречието му със ЗПК, ЗЗП и ЗЗД е и цялото Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, с което на ищцата е вменено задължение да заплати допълнителни 3601,44 лв. извън договорната лихва. Тъй като включените в Споразумението „услуги” представляват такси по усвояване и управление на кредита, а начисляването на такива е изрично забранено от ЗПК, то Споразумението е нищожно.
Независимо дали процесният ДПК е изцяло недействителен или клаузите, регламентиращи възнаградителната лихва, таксите по Споразумението, представляващо част от целия ДПК, са нищожни, то ако ищцата заплати каквито и да било суми по тях, тези суми следва да бъдат отнесени към погасяване на главницата. Следователно, при заплатени от ищцата като кредитополучател в полза на „Профи Кредит България” ЕООД суми в размер на 8052,48 лв. и главница от 3000 лв., то тя е надвнесла сумата от 2000 лв. - ЧАСТ ОТ 5052,48 лв., която е получена от длъжника без правно основание и подлежи на кондициране.
Ищцата моли съдът да признае за установено съществуване на вземане в размер на 2000 лв. - част от общо дължимата сума в размер на 5052.48 лв., неоснователно заплатени от ищцата на ответното дружество без правно основание, поради недействителност на договора за потребителски кредит и споразумението към него за предоставяне на допълнителни услуги, което предвижда условията, при които потребителят може да се възползва от включените в него допълнителни услуги, поради противоречие със закона и в условие на евентуалност – поради накърняване на добрите нрави. Моли да и бъдат присъдени разноските в заповедното и в исковото производство.
Редовно призована ищцата не се яви лично и няма упълномощен процесуален представител в открито заседание. Постъпила е молба-становище от ищцата, чрез пълномощника и адв. М. Л., с която поддържа предявения иск, ведно със законните последици.
Ответникът - „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД редовно уведомен за исковата молба, подаде писмен отговор в срока и по реда на чл.131 от ГПК. Счита иска за допустим, но неоснователен.
Ответникът не оспорва обстоятелството, че са сключени процесния ДПК и споразумение към него от 19.06.2017г. при посочените условия; че на ищцата е предоставена сумата от 3000 лв. кредит; общо платената сума по ДПК и споразумението към 23.07.2018г. е 5574.66 лв.; остатъчно задължение по ДПК и споразумението към него към 23.07.2018г. е в размер 0.00 лв.
Възраженията, направени в писмения отговор са следните:
Съгласно т.15. от ОУ към ДПК „Настоящата точка се отнася и прилага единствено по ДПК, по които КЛ/СД е поискал и избрал да закупи пакет от допълнителна услуга“. Т.е. безспорно е, че изборът за закупуване на пакет от допълнителни услуги е изцяло на клиента, като закупуваното не е задължително условие за сключване на договора, а е опционално.
Пакетът от допълнителни услуги по кредита представлява възможност, на базата на които 3 кредитополучателят да се ползва с преференции, но не е задължително условие за отпускане на потребителския кредит, поради което допълнителните услуги не попадат под дефиницията на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.;
Първата услуга представлява право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, което означава, че както към момента на подписване на договора вече е била предоставена на кредитополучателя и използвана от последния.;
С оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит с годишен лихвен процент от 41.17 % и ГПР в размер на 49.89 %. Кредитополучателят се е съгласил с тази цена на кредита към момента на сключването на договора.;
Уговореният размер на възнаградителна лихва в процесния договор за кредит не противоречи на добрите нрави с оглед разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК;
С оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 6 от ЗПК, дори и да се приеме за вярно, че размерът на ГПР е по-висок от законово-допустимия по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то последицата от това е недължимост на сумите, с които се надвишава размерът, посочен в ал. 4 на същия член, но не и недействителност на целия договор за кредит.;
Налице е погасителен план, подписан от двете страни.;
Възражение за изтекла погасителна давност. Кредитът е погасен предсрочно, тъй като последно платената сума по кредита е платена преди настъпване падежа на последна вноска съгласно погасителния план към договора за кредит.
Ответникът, редовно призован, не изпрати процесуален представител в открито заседания. Постъпила е писмена молба Вх.рег.№ 4415/22.05.2023г., с която поддържа съображенията, изложени в писмения отговор и моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен; да му бъдат заплатени разноските по делото; прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата, на осн. чл.78 ал.5 от ГПК.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното Ч.гр.д. № 52174/2022г. по описа на Софийски районен съд, ищцата - Д. Г. Р. е подала на 27.09.2022г. заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК против ответника – „Профи Кредит България“ ЕООД. Районен съд – София е издал заповед № 28488/07.10.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК , с която разпоредил длъжникът: „Профи Кредит България“ ЕООД да заплати на кредитора Д. Г. Р. с адрес в гр. София „сумата 2 000,00 лева (двe хиляди лева), представляваща вземане за заплатени без правно основание суми във връзка с договор за потребителски кредит № 3020835019 и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 19.06.2017 г., част от обща сума в размер на 5052.48 лв. за период от 19.06.2017 г. , ведно със законна лихва за период от 27.09.2022 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 40,00 лева (четиридесет лева) и адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 4 лева (триста и шестдесет лева)“. Посочено е в заповедта, че вземането произтича от неоснователно обогатяване, произтичащо от заплатени без правно основание суми във връзка с договор за потребителски кредит № 3020835019 и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 19.06.2017г., сключени между посочените две страни.
Заповедта е връчена на длъжника и в законния едномесечен срок той е подал възражение.
Съдът е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си против ответника. Това определя и правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск по реда на чл.422 от ГПК във вр. чл.415 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК и с правно основание по чл.55 ал.1 предлож.1 от ЗЗД във вр. ЗПК.
Видно от приложения в писмена форма договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № 3020835019, сключен на 19.06.2017г. ведно с избран пакет от допълнителни услуги „Бонус“ и ведно с Общи условия към ДПК , между ответника „Профи Кредит България“ЕООД - София, наричан кредитор, от една страна и от друга страна – ищцата – Д. Г. Р., наричана за краткост клиент, страните са уговорили предоставяне на кредит при следните параметри: сумата на кредита: 3000 лв., срок за погасяване на кредита е 24 месеца, размер на вноската по кредита: 185.46 лв.; ГПР 49.890 %; Годишен лихвен процент 41.17 %; лихвен процент на ден: 0.11; дължима сума по кредита: 4451.04лв., а по избран и закупен пакет от допълнителни услуги „Бонус“ параметрите са следните: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 3601.44 лв.; размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги: 150.06 лв.