Решение № 107 от 29.05.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Смолян, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Росица Н. Кокудева при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20245400500129 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 6/09.01.2024г., постановено по гр.д.№ 516/2023г. по описа на Районен съдСмолян е осъден С. Х. А.,с ЕГН **********, с адрес с.Р.,общ.Смолян, обл.Смолян да заплати на Гаранционен фонд, с адрес гр.София,ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.4, представляван заедно от изпълнителните директори М. К. и Ст. Ст. сумата от 1 000,00 лева-частичен иск от 456 688.48 лева представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по щета № 210181/17.05.2018г. обезщетение за неимуществени вреди, присъдено по влязло в сила съдебно Решение по гр.д. № 450/ 2019 г. по описа на Окръжен съд- Пловдив и Решение по в.гр.д. № 455/2020 на Апелативен съд-Пловдив, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 30.05.2023г. до окончателното изплащане на сумата. Осъден е

С. Х. А.,с ЕГН **********, с адрес с.Р.,общ.Смолян, обл.Смолян да заплати на Гаранционен фонд, с адрес гр.София,ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.4, представляван заедно от изпълнителните директори М. К. и Ст. Ст. разноски по водене на делото в размер на 300,00лева.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 621/26.01.2024г. от С. Х. А. чрез пълномощника му адв. Б. Ив., с оплакване за неправилност, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Излагат се доводи, че предявеният частичен иск е неоснователен и недоказан. Независимо от правилото на чл.223 ГПК, оспорва изложената от ищеца и приета от съда фактическа обстановка относно описаните причини, механизъм и начин на настъпване на ПТП, както и че претендираните суми са били изплатени на правоимащите лица и получени от тях в посочения размер. По делото не е установено Зл. Кр. К. и Св. К. да са получили процесиите суми лично. Твърди се, че 1 жалбоподателят не е получил нито една от приложените по делото регресни покани, каквито възражения е поддържал, но съдът не е изложил мотиви по тези възражения и този пропуск води до необоснованост на постановения акт, в който смисъл е Определение №904 от 09.12.2010 г. по ч.гр.д. №873/2010г. на ВКС. Сочи се още, че обжалваното решение е неправилно и поради нарушаване на материалния закон- чл.558, ал.8 КЗ и на практиката на ВКС, тъй като излиза извън обхвата на регресната отговорност по чл.288, ал.12 КЗ (отм,), и по-конкретно относно платените разходи по чл.288, ал.8 КЗ(отм.), а сега чл.558, ал.8 КЗ. В съдебната практика-Решение № 127/18.10.2019 г. по т.д. № 2835/2018 г. на ВКС, I т.о. се приема, че регресното право на Гаранционния фонд обхваща платените разходи по чл.288, ал.8 КЗ (отм.), т.е. разходите за определяне и изплащане на обезщетението. Това са обичайните разходи, необходими за установяване механизма на ПТП, вида и обема на претърпените от увредените лица вреди, както и причинно-следствената връзка между ПТП и вредите. Разноските в изпълнителното производство (такси и разноски по ТТР по ЗЧСИ, адвокатски възнаграждения и др.) са направени след влизане в сила на съдебните решения по исковете на увредените лица на основание чл.288 КЗ (отм.), т.е. след установяване със сила на пресъдено нещо на подлежащите на обезщетяване вреди и размера на дължимите от фонда обезщетения.В този смисъл тези разноски не представляват необходими разходи за определяне на обезщетението, респективно са извън обхвата на регресното право на Гаранционния фонд и първоинстанционният съд неправилно ги е възложил на ответника.В този смисъл е Решение № 8/22.06.2022 г. по т.д.№2144/2020г. на Іт.о. на ВКС. Моли да бъде отменено обжалваното решение като неправилно и бъде отхвърлен предявения частичен иск.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 1882/25.03.2024г. от Гаранционен фонд, чрез пълномощника им Г. П., в който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че ответникът е бил осъден с влязла в сила Присъда № 98/22.11.2017г. по НОХД № 1356/2017г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, потвърдена изцяло с Решение № 102/10.04.2018г. по ВНОХД № 100/2018 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив ПАС, което от своя страна е оставено в сила с Решение № 12/18.02.2019г. по н.д. № 1225/2018г. на I н.о. на ВКС.Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, т.е. всички възражения и оспорвания на жалбоподателя в настоящото производство, касаещи настъпването на ПТП, начинът, по който е настъпило, причинно-следствената връзка между противоправното деяние, вредите, вината на ответника, са неоснователни, тъй като тези обстоятелства вече са били установени в наказателните дела, приключили с влезли в сила съдебни актове.Ответникът е участвал като трето лице помагач на страната на Гаранционен фонд по водените срещу него дела от родителите на загиналото дете за изплащане на обезщетения за неимуществени вреди, а именно - по гр. д. № 450/2019 г. по описа на ОС Пловдив, по в.т.д. № 455/2020 г. по описа на ПАС. На основание чл. 223, ал. 2 ГПК установеното от съда в мотивите на решението е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. То не може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства. Ответникът не може да оспорва и размера на определените обезщетения, които Гаранционният фонд е осъден да заплати, както и разноските по повод тези обезщетения, тъй като същите са определени с влезли в сила съдебни решения, постановени в производства, в които като страна е участвал и самият А.. Тези негови права са преклудирани. Неоснователно е и оспорването 2 на извършените от ГФ плащания.

По делото е приета неоспорена от страните съдебносчетоводна експертиза, от която се установяват всички плащания, които Гаранционният фонд е извършил по процесната щета.Оспорването, че А. не е получавал регресна покана е безпредметно, тъй като ГФ няма законово задължение да изпраща регресни покани преди да предяви регресната си претенция пред съда. ГФ не претендира мораторна лихва, така че без значение е фактът, дали А. е получил или не регресна покана. Неоснователно е и оспорването, че ответникът не дължал направените в изпълнителните дела разноски,тъй по този въпрос има актуална практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която Гаранционният фонд изплаща обезщетението така, както то се дължи от делинквента - от събитието - ПТП, и съобразно титула за изпълнение. Приема се, че след като ГФ встъпва в правата на увредения, които права се извеждат от разпоредбата на чл.

45 ЗЗД - т.е., дължими са всички настъпили в резултат на неправомерното увреждане вреди, доколкото напълно е изплатено задължението на делинквента, то сумата се дължи изцяло.

Доколкото тази сума е дължима от делинквента и изплатена от застрахователя, респективно ГФ, при осъществяване на неговата гаранционна отговорност за вредите от ПТП, то и нейното заплащане следва да бъде възстановено от виновното лице, така както е заплатена. В този смисъл е Решение № 24 от 30.03.2022 г. по т.д.№ 255/2021г.на I т.о.на ВКС. Оплакването в жалбата за необоснованост на обжалваното решение е бланкетно и не е подкрепено от никакви аргументи.

Моли да бъде потвърдено изцяло обжалваното решение като правилно. Претендира за разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят С. Х. А., редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Въззиваемият Гаранционен фонд, в представено от пълномощника му адв.П. писмено становище оспорва въззивната жалба.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията въввъззивната жалба, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:

Районният съд е сезиран от Гаранционен фонд с предявен частичен иск в размер на 1000 лева от 456 688,48 лева с правно основание чл.558 ал.7 във вр. с чл.557 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ за ангажиране на регресната отговорност на ответника С. Х. А. като делинквент по отношение на ищеца за заплатени от последния обезщетения за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 04.08.2016г. ПТП.

По делото от фактическа страна се установява следното:

На 04.08.2016г. на път на територията на ДЛС „Тракия“, ловно стопанство „Тъмраш“ в землището на с.Л., обл.Пловдив ответникът С. Х. Адмов при управление без необходимата правоспособност и като водач на МПС Гатор „Джон Диър“ НРХ 4х4 без регистрация и без застраховка „Гражданска отговорност“ е нарушил правилата за движение-чл.102 от ЗДвП като е предоставил управлението на моторното превозно средство на малолетния неправоспособен водач Кр. Зл. К. на 9 години, който загубил контрол върху управляваното моторно превозно средство, отклонил се от пътя и поради съществуващата денивелация то се преобърнало на лявата страна, присискайки малолетния в областта на шията и предизвиквайки тежка травма, довела до смъртта му.

3

За описаното деяние с Присъда № 98/22.11.2017г.,постановена по НОХД №356/2017г. по описа на Окръжен съд-Пловдив подсъдимият С. Х. А. е признат за виновен в това, че на 04.08.2016г. на път на територията на ДЛС „Тракия“, ловно стопанство „Тъмраш“ , в землището на с.Л., обл.Пловдив, при управление без да има необходимата правоспособност и като водам на МПС Гатор „Джон Диър“ НРХ 4х4, дизел, без регистрация е нарушил правилата за движение, а именно чл.102 от ЗДвП „На водача ма МПС се забранява да предоставя МПС на неправоспособен водач“, като е предоставил МПС на неправоспособния водач Кр. Зл. К. и по непредпазливост е причинил смъртта на Кр. Зл. К., поради което и на основание чл.343 ал.3 б.“б“ пр.1 във вр.ал.1 б.“в“ във вр. с чл.342 ал.1 от НК във вр. с чл.373 ал.2 от НПК във вр. с чл.58 „а“ ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца, изтърпяването на което е отложено на основание чл.66,ал.1 от НК за срок от пет години. Присъдата е потвърдена с Решение №102/10.04.2018г. по ВНОХД №100/2018г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, което е оставено в сила с Решение №12/18.02.2019г. по н.д. №1225/2018г. на ВКС.

С уведомление вх.№ 24-01-362/17.05.2018г. Зл. Кр. К. и Св. С. К., като родители на починалия при ПТП Кр. Зл. К. са предявили пред Гаранционен фонд гр.София претенция за изплащане на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, вследствие на смъртта на сина им Кр. Зл. К. в размер на по 200 000 лева за всеки от тях, като са поискали претендираната сума да бъде изплатена по посочената сметка на ангажираното от тях Адвокатско дружество „Карастоянов и Николов“ с ЕИК 177227983. По уведомлението в Гаранционния фонд е образувана Щета № 210181/17.05.2018г.

От представеното удостоверение за наследници изх№ 13/28.03.2018г. е видно, че Зл. Кр.

К. и Св. С. К. са наследници на сина си Кр. Зл. К., починал на 04.08.2016г., като е представен и препис-извлечение от Акт за смърт № 4/05.08.2016г. и удостоверение за раждане на починалия Кр.

Зл. К. от 10.10.2016г.

С протокол № 14/19.07.2018г. от заседание на Застрахователно-медицинска комисия при Гаранционния фонд е определен размер на обезщетение по направената претенция от родителите на починалия Кр. К. в размер на по 120 000 лева за всеки от тях, като комисията е приела 80% съпричиняване от страна на загиналия, поради което определеното обезщетение е по 24 000 лева за всеки от родителите