Решение № 21908 от 01.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21908 гр. София, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110162078 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и с правно основание чл.

422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Ищецът “Т.С.” ЕАД твърди, че на 13.02.2024 г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение против Д. Я. Х. за сумата 1212,91 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в *********************** за периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2023 г., сумата 166,81 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цената на топлинната енергия за периода 15.09.2021г.- 23.01.2024г., сумата 49,92 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.04.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва за забава от 13.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 9,37 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на услугата дялово разпределение за периода 15.06.2021г.- 23.01.2024г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 8446/ 2024г. на Софийски районен съд, 170 състав.

След постъпили възражения по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът „Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува облигационно отношение, възникнало с ответника, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа, че съгласно тези ОУ през периода м. април 2021г.- м. април 2023г. е доставил на ответника 1 топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в *********************** като купувачът не заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действат Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като ответникът не изпълнил задължението си да плати цената на доставената топлинна енергия.

Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намира имотът на ответника, сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение.

Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Д. Я. Х. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 1212,91 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в *********************** за периода от 01.04.2021г. до 30.04.2023г., сумата 166,81 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цената на топлинната енергия за периода 15.09.2021г.- 23.01.2024г., сумата 49,92 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.04.2021г. до 30.04.2023г., сумата 9,37 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на услугата дялово разпределение за периода 15.06.2021г.- 23.01.2024г., за което е издадена заповед за изпълнение № 6181 по чл. 410 ГПК от 24.02.2024г. по ч.гр. дело № 8446/ 2024г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба., е който се изразява становище за неоснователност на исковете. Ответникът оспорва съществуването на облигационно отношение с ищеца, както и твърдението, че е потребител на топлинна енергия, доставена от дружеството. Същият оспорва да е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение между етажните собственици и дружеството за извършване на услугата дялово разпределение. Ответникът оспорва през процения период в имота да е доставена топлинна енергия в количество, съответстващо на претендираната цена. В отговора на исковата молба е релевирано възражение за изтекла погасителна давност.

В обобщение, ответникът поддържа, че процесните искове са неоснователни и недоказани, поради което моли да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства съдът приема следното от фактическа страна:

2

Видно от представения нотариален акт № 67/ 10.02.2021г., том I, рег. № 01229, дело № 64/ 2021г., Д. Я. Х. е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот по силата на правна сделка- продажба.

Установява се, че на 26.08.2011г. етажните собственици в сграда в рвжим на етажна собственост, с административен адрес: ***************, са взели решение да се възложи извършването на услугата дялово разпределение на "Т.С." ЕООД.

Видно от издадената от ищеца обща фактура № 1014183962/ 31.07.2021г. за отчетен период 01.05.2020г.- 30.04.2021г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 88,02 лева. От представената обща фактура № **********/ 31.07.2022г. се установява, че за отчетен период 01.05.2021г.- 30.04.2022г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 737,22 лева. Видно от издадената от ищеца обща фактура №**********/ 31.07.2023г. за отчетен период 01.05.2022г.- 30.04.2023г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 351,51 лева.

За установяване на количеството доставена топлинна енергия в настоящото производство е назначена съдебно- техническа експертиза (СТЕ). Съгласно заключението на вещото лице, абонатната станция в процесната сграда е индиректна, автоматизирана с пластинчати подгреватели. Общият топломер се отчита по електронен път в 0 часа на първо число на месеца. Технологичните разходи (загубите на топлина в самата абонатна станция от топлоотдаване на съоръженията, които се намират в нея). Отоплителната инсталация в процесната сграда е с хоризонтална разводка и топлинната енергия за отопление на имот на отделните абонати се отчита с апартаментни топломери. Всички уреди в процесната сграда са с дистационен отчет.

Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределена между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите по проект.

Топлинната енергия за БГВ в имота се начислява по показанията на един водомер за топла вода.

Съгласно заключението на вещото лице стойността на доставената топлинна енергия в имота е 1212,92 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже 3 правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността на претендираното вземане.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже правоизключващите/ правопогасяващите отговорността му факти.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Страните по договора за продажба на топлинна енергия, сключен при публично известни условия са регламентирани в разпоредбите на чл.

150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29- чл. 36 Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в нормата на чл. 153 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В т.см. са и задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК, т.1. Конкретиката на случая сочи, че ответникът е придобил правото на собственост чрез правна сделка- продажба. В случая е спазена предвидената в разпоредбата на чл. 18 ЗЗД форма за действителност- нотариален акт, което обуславя извод, че е настъпил до транслативния вещноправен ефект на договора. Следователно ответникът е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени 4 от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най- малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало облигационни правоотношение, възникнало въз основа на договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2021г.- м.