Определение № 324 от 02.03.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 324 гр. София, 02.03.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Илияна Папазова Касационно гражданско дело № 20228002103645 по описа за 2022 година

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Д. К. И. от гр.Враца, чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 127 от 27.05.2022г. по в.гр.д.№ 90 по описа за 2022г. на ОС Враца, с което е отменено решение № 1 от 4.01.2022г. по гр.д.№ 3173/2021г. на РС Враца в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над 5 000лв. до 25 000лв. и вместо това е постановено друго, с което е осъдена Частна производителна кооперация „Милин камък“ с.Мрамор да му заплати, на основание чл.200 КТ, допълнително сумата от 20 000лв., обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от 14.04.2020г. и е потвърден първоинстанционния акт в останалата част, като са присъдени разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:

Въззивният съд частично е уважил иска, приемайки следното:

Пострадалият е бил назначен на 14.04.2020г. на длъжност „работник в земеделието“. Злополуката е призната за трудова с разпореждане № 16 от 18.05.2020г.на НОИ ТП Враца. В акта е посочено,че ищецът е получил 1 внезапно травматично увреждане на здравето, станало по време и във връзка с извършваната работа, товарене и разтоварване на изкуствен тор на стопански блок, обработван от кооперацията, като при изпълнение на служебните си задължения /закачане и откачане на торбите с тор за кофата на фадромата/ е загубил равновесие и е паднал на земята, причинявайки временна нетрудоспособност – дифузна травма на главния мозък без открита вътрешно черепна травма. Съдът е определил размер на дължимо обезщетение от 100 000лв., съобразявайки: видът, характерът, броят и тежестта на получените увреждания /черепно-мозъчна травма, счупване на кости в черепната кутия и на лицевата кост вдясно, травма на гръбначния стълб и гръдната клетка, многофрагментално счупване на тялото на 12-ти гръден прешлен, счупване на шиповидните израстъци на 10-ти гръден, 1-ви, 2-ри, 3-ти и 4-ти поясни прешлени и счупване на 11-то и 12-то ребро двустранно, постравматичен излив вдясно/, продължителният оздравителен период, през който пострадалият не е могъл самостоятелно да се обслужва, а се нуждаел от постоянна грижа, който е както следва: от 12 месеца, за телата на прешлените, около 6 месеца за израстъците на същите, на ребрата – около 1.5 месеца, а за превралния излив -2 седмици, проведените две операции с настъпили постоперативни усложнения след първата, наличието на рентгенологични данни за настъпване на дегенеративни ставни изменения, наличието на ограничения в обема на движение на гръдния отдел на гръбначния стълб, въпреки възстановяването на мускулната сила и обема на движенията на горните и долните крайници, причинената 30% трайна нетрудоспособност, водеща до ограничаване на възможностите за намиране на работа, претърпените тежки болки и страдания през целия възстановителен период, към които се придабят и проблеми със съня, развит страх от машини и избухливост. Възприемайки за основателно направеното от ответната страна възражение по чл.201, ал.2 КТ, съдът е преценил, че определеният размер на обезщетение следва да се намали с 75%, констатирайки наличие на „фрапиращ случай на самонадеяност“. Приел е за установено, че пострадалият сам е решил да се качи и да пътува, седейки върху торбите с тор, в кофата на фадромата, въпреки, че е бил предупреден от щофьора и свидетелката Йорданова да не го прави. Той е съзнавал, че при движение на фадромата по неравен път сред полето, могат да настъпят за него неблагоприятни последици, предвиждал е абстрактната възможност за 2 настъпването им, но самонадеяно е смятал, че е способен да ги предотврати.

Съдебният състав е посочил, че след като безразсъдно е решил да пътува по този начин, пренебрегвайки елементарни правила за безопасност, пострадалият сам се е поставил в риск.

Касаторът, в представеното към касационната жалба изложение се позовава на специалните основания за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както и по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност, във връзка с множество поставени въпроси: 1 . По какъв начин се определят имуществените и неимуществените вреди по чл.523 ЗЗД?, 2. Какъв е справедливият размер, определен по чл.52 ЗЗД, за обезщетение на причинени болки и страдания за над 20 средни телесни повреди, две операции на гръбначен стълб, от които една с усложнения, плеврален излив в белия дроб, последвало едногодишно лечение, причинено тежко депресивно разстройство по време на възстановителния процес и причинена трайна нетрудоспособност от 30%?, 3.

Какво е съотношението на грубата небрежност, по смисъла на чл.201, ал.2 КТ и формите на вина в наказателното право, както и с нарушенията на трудовата дисциплина и субективното отношение на пострадалия?, 4. Какво следва да е процентното съпричиняване на вредоносния резултат от страна на работника, при положение че по време на трудовата злополука са присъствали две длъжностни лица от фирмата-работодател, които е трябвало и са могли да предотвратят настъпването й, като не позволят тръгването на фадромата с човек в кофата й?, 5 . Съставлява ли груба небрежност на пострадал при трудова злополука работник поведението, изразяващо се във возене в кофа, при положение че е било обичайна практика във фирмата-работодател и след като подобно обстоятелство не е посочено в документите на НОИ? , 6.

Съставлява ли процесуално нарушение едностранното и непълно обсъждане на доказателствата по делото и по-специално необсъждането на съдебномедицинската експертиза и свидетелските показания в пълнота? Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства – заедно и поотделно – както и да отговори на всички доводи и възражания на страните, във връзка с което да изложи собствени мотиви?, 7 . Съставлява ли процесуално нарушение опровергаването на официални документи от НОИ със свидетелски показания, без съгласието на другата страна, както и опровергаването на частни документи от страната, от който изхождат със свидетелски показания, без да има начало на писмено доказателство?, 8. Процесуално нарушение ли 3 е неподписването на преписа от исковата молба от ответника, връчен на ищеца? Позовава се на противоречие на въззивиня акт с приетото в множество решения, без да ги прилага.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Частна производителна кооперация„Милин камък“ с.Мрамор, чрез процесуалния представител адвокат Д., с който се изразява становището си за неоснователност и развива доводите си. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6 756лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 24.08.2022г., в който сумата е посочена като заплатена в брой, фактура № 368 от 24.08.2022г. за заплащането и извлечение от сметка.

Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не следва да се допуска, поради липса на посоченото от касатора специално основание, във връзка с нито един от поставените от него въпроси, а за повечето от въпросите /тези с № 2, 3, 4, 5, 7, 8 и частично 1/ и поради липса на общо основание за допустимост. За изброените въпроси това е така, защото те не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд и не са от значение за изхода на спора.

Първият поставен въпрос, в частта му за начина на определяне на имуществените вреди въобще не е предмет на разглеждане в настоящето производство и същият не следва да се обсъжда.

Вторият въпрос е конкретен. По начинът, по който е зададен – с изброяване на конкретни факти по делото, той изисква обсъждане на доказателствата и преценка за правилност, която в настоящето производство касационната инстанция не може да осъществява.

Третият въпрос /за съотношението на грубата небрежност с формите на вина в наказателното и трудовото право/ не е обсъждан от въззивния съд и не е от значение за изхода на спора.

Поради същите причини не отговаря на изискванията да общо основание за допустимост и четвъртият поставен от касатора въпрос, акцентиращ върху присъствието на две длъжностни лица от фирматаработодател непосредствено преди злополуката и предпоставящ заради това евентуална възможност за предотвратяване настъпването й. Въпросът е без значение за изхода на спора освен защото презумира възможност, която към 4 настоящия момент не може да бъде установена, още и тъй като присъствието на длъжностни лица не е сред предпоставките, изискуеми за установяване на груба небрежност. Съдът дължи оценка на всички релевантни по делото обстоятелства, но в случая от значение е приетото за установено, че трудовата злополука е настъпила именно поради проявената груба небрежност от работника, който при изпълнение на работата не само е допуснал нарушение на правилата, но и е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание, при съзнателно пренебрегване на основни технологични правила и правила на безопосност.

Първият въпрос, в частта му досежно начина на определяне на неимуществените вреди, е разрешен от въззивния съд съобразно установената съдебна практика, съгласно която всяко едно релевантно обстоятелство следва да се съобрази от съда при преценка на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. В случая, видно е от изложените мотиви, че при определяне на дължимото обезщетение, въззивният съд е съобразил обстоятелствата, на които касаторът акцентира – многобройните наранявания, продължителния възстановителен период, множеството претърпени болки и страдания, причинена нетрудоспособност. За пълнота следва да се посочи,че не е прието за установено наличие на тежко депресивно разстройство.

В този смисъл, отговорът на петия поставен от касатора въпрос е, че съдът е изпълнил задължението си за обсъждане на всички ангажирани по делото доказателства /включително и съдебно-медицинската експертиза и свидетелските показания/. Въззивният съд е длъжен да обсъди в мотивите си всички представени от страните доказателства, техните доводи и възражения и да изложи мотиви относно ангажираните доказателства, включително и за тези, които не приема и това в случая е направено видно от гореизложените подробни мотиви.

Последните поставени въпроси /касаещи опровергаването на официални и части документи и необходимостта от подписване на препис от искова молба/ не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост доколкото те нямат връзка с решаващите мотиви на съда. Страните не са оспорвали документи, съдът не е откривал подобно производство и не е излагал мотиви за това. Доказателствената тежест за установяване на 5 възражението по чл.201, ал.2 КТ е на работодателя и в случая въззивният съд го е приел за доказано.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 127 от 27.05.2022г. по в.гр.д.№ 90 по описа за 2022г. на Окръжен съд Враца.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6