Решение № 547 от 29.11.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 547 гр. Плевен, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венелин Д. Николаев при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Венелин Д. Николаев Административно наказателно дело № 20244430201173 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.59 от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба от Х. Ф. П., с ЕГН:**********, срещу Наказателно постановление №35-0002543/23.01.2024г. на *** на РД „Автомобилна администрация“ - Плевен, с което на жалбоподателя на основание чл.178а, ал.7, т.3, предл.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева за нарушение на чл.44, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, за това, че на 08.06.2023г. в *** в КТП с разрешение №*** за извършване на периодичен технически преглед на ППС, като член на комисия г-н П. е извършил преглед на лек автомобил марка/модел „Опел Инсигния“ с рег.№ ЕН 92 29 КМ, като г-н Х. П. не извършва визуална проверка съгласно методиката по чл.31, ал.1 към Наредба № Н-32 на МТИТС т.5 /оси, колела, гуми, окачване/; т.6 /шаси и оборудване, свързано с шасито/ от Методиката част I.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят, който го обжалва в срок, чрез процесуалния си представител адв. К. Д. и моли същото да бъде отменено като издадено в нарушение на чл.303 от НПК.

1

Излагат се доводи, че е налице процесуално нарушение от категорията на съществените, което е опорочило процедурата по издаване на АУАН, а от там и на НП, доколкото отговорността на дееца е погасена по давност, като в същото време се развиват подробни твърдения относно неспазване нормата на чл.34 от ЗАНН. Излагат се съображения, че от събраните доказателства не може да се стигне до единствен възможен извод, че нарушението е било осъществено, а оттам и до доказаност на административното обвинение, поради което наказателното постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

В съдебното заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от адв. К. Д., който поддържа изложеното в жалбата.

Ответникът по жалбата *** на РД „АА“ Плевен – редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът, като прецени представените доказателства по делото поотделно и в съвкупност и взе предвид доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, констатира следното:

Жалбата е подадена в предвидения законоустановен в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, намира за установено следното:

Акт за установяване на административно нарушение

№

331339/19.12.2023г. е съставен от *** И. Ц. М., при РД „АА“ гр. Плевен, срещу Х. Ф.П., затова, че на 08.06.2023г. в *** в КТИ с разрешение №*** за извършване на периодичен технически преглед на ППС като член на комисия г-н П. е извършил преглед на лек автомобил марка/модел „Опел Инсигния“ с рег. № ЕН 9229 КМ, като е установено, че г-н Х. П. не извършва визуална проверка съгласно методиката по чл.31, ал.1 към Наредба № Н-32 на МТИТС т.5 (оси, колела, гуми, окачване) и т.6 (шаси и оборудване, свързано с шасито) от Методиката част I.

На жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че е нарушил разпоредбите на чл.44, ал.1, т.1 предл.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МПС. Актът бил предявен на жалбоподателя, 2 който не вписал възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН било депозирано и писмено възражение от жалбоподателя Х. П..

Административнонаказващият орган, сезиран с акта, също приел констатациите в акта за доказани и издал обжалваното наказателно постановление, като наложил на жалбоподателя глоба в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 44, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (Наредбата), на основание чл.178а, ал.7, т.3 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите И. Ц. М. и Д. П. И., събрани в хода на съдебното производство.

От показанията на св. И. Ц. М. се установява, че заема длъжността *** в ОО „Автомобилна администрация“ – Ловеч. Установява се, че при изпълнение на служебните си задължения извършили преглед на видеозапис от камерите за видеоконтрол в КТП – Плевен, стопанисван от „***“ ЕООД гр. Плевен, притежаващо разрешително за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС. Установява се, че техническият специалист като член на комисията на е извършил визуална проверка на автомобил поставен на канала по време на техническия преглед.

Показанията на актосъставителя се потвърждават и от показанията на св.Д. И., присъствал при установяване на нарушението и при съставянето на акта. Свидетелят И. дава показания, че жалбоподателят като технически специалист в КТП/ контролно-технически пункт/, собственост на фирма „***“ гр.Плевен представя МПС за извършен периодичен преглед за проверка на техническата му изправност, като му издава протокол от техническия преглед със заключение „допуска да се движи по пътища отворени за обществено ползване“ без да е извършил проверка, съгласно Методиката, част - І на ходовата част на автомобила, оси и колела, гуми, шаси и съоръженията свързани с шасито и оборудване, което, за да се извърши това трябва да се влезе в канала или да се вдигне автомобилът на подемника, ако има такъв.

Посочва, че по време на извършване на техническия преглед техническият специалист, не е извършил тази процедура и въпреки това е дадено заключение, че автомобилът може да се движи свободно. Твърди, че това се виждало от малообемния запис, който бе прегледан от край до край, от 3 започване на прегледа на дадения автомобил до неговото приключване. Сочи, че след това е изготвен доклад до ***а на РД “Автомобилна администрация“ гр. Плевен. Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, последователни, логични и съответни на писмените доказателства по делото.

По делото беше разпитана И.Т. П.а - съпруга на жалбоподателя, която твърди, че работи като председател на комисията на технически прегледи в „***“ ЕООД гр. Плевен. Твърди, че при проверката от контролните органи е бил съставен констативен протокол, в който отразили че няма нарушения и се работи съгласно изискванията на Наредба № Н-32 на МТИТС.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Настоящият състав намира, че административно наказателното производство е проведено без нарушаване на процесуалните правила, визирани в ЗАНН, от категорията на съществените такива, даващи основание за отмяна. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен. Налице е материална компетентност у актосъставителя и издателя на НП, тъй като същите са издадени от компетентни органи, съгласно чл. 37, ал.1 от ЗАНН , във вр. чл. 92, ал.2 от ЗАвПр и чл. 47, ал.1, б.“б“ от ЗАНН във вр. чл. 92, ал.2 от ЗАвПр и чл.189, ал.12 от ЗДвП.

В административно-наказателната преписка е приложена Заповед №РД08-30 от 24.01.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в която са посочени длъжностните лица от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", които имат право да издадат НП за установени нарушения на Регламенти на Европейския съюз, ЗАвПр, Закона за движение по пътищата и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях. Наред с горното, в АУАН нарушението е квалифицирано по чл. 44, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, тоест в АУАН и в НП точно и ясно са посочени нарушените 4 разпоредби и санкционираното лице е било наясно за какво точно нарушение се ангажира административно-наказателната му отговорност в случая. В АУАН и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Предвид гореизложеното, съдът намира, че в случая не е налице нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН , респективно на процесуалните правила, имащи за последица незаконосъобразност на така издаденото НП. Налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които се твърди да са били нарушени, а приложената от административно-наказващия орган санкционна норма напълно съответства на установеното нарушение.

Съдът намира за неоснователен доводът, че не е спазен тримесечният срок за издаване на АУАН. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1, предл. 2 от ЗАНН "Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години. " АУАН е издаден на 19.12.2023 г. изцяло в срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН . Видно от мотивите към Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. по т. д. № 3/2019 г., ОСС на ВАС I и II колегия, административнонаказателното преследване се изключва по давност, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя, а не от момента, в който е съществувала възможност той да бъде открит, или пък от момента, в който горестоящ в йерархията на администрацията орган е счел, че е налице осъществено нарушение от точно определен нарушител. Застъпено е разбирането, че по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН откриване на нарушителя значи установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото лице, което е отговорно за противоправното деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, а не съществуването на възможност това да 5 бъде сторено.

В случая нарушението е станало известно на контролните органи на 24.11.2023 г., когато са установили, че е извършено нарушението, видно от Доклад с рег. № 11-539435/27.11.2023 г., изготвен от И. М. –*** отдел „Контрол" към РД "АА" гр. Плевен. Ето защо, доколкото АУАН е съставен на 19.12.2023 г., същият е издаден в рамките на 3-месечния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН.

Съдът намира, че вмененото на жалбоподателя нарушение е доказано.

Отговорността на последния е ангажирана за това, че не е извършил проверка на т.5 (оси, колела, гуми, окачване) и т.6 (шаси и оборудване, свързано с шасито) на поставеното над канал превозно средство. Иначе казано, изпълнителното деяние се изразява в бездействие, като следва да се докаже по несъмнен начин, че дължимото действие не е било извършено. Както бе посочено по-горе, най-същественото доказателството по делото се явява представеният от административнонаказващият орган запис на техническия преглед. Съдът намира, че от същия може да се установи по несъмнен начин, че жалбоподателят е пропуснал да извърши дължимите действия по наредбата, а именно да слезе в канала и да извърши визуална проверка, която няма как да бъде осъществена без конкретното действие по оглед на оси, колела, гуми и окачване, невъзможен без слизане в канала над проверяваното превозно средство.