Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 593 от 13.01.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 32257/2023
Вид
Решение № 593
Подписан
13.01.2025
Състав
НОРА ВЛАДИМИРОВА МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 25 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 25, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането
  • чл. 412, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 86 · Кодекс за застраховането
  • чл. 63, ал. 2, т. 1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
  • чл. 63, ал. 2, т. 2 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 593 гр. С****, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20231110132257 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ищеца З***Д за осъждане на ответника З*** АД да заплати сумата от 2013,46 лв., представляваща регресно вземане, възникнало с плащане на застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационни разноски, за причинените вреди на л.а. „Х***“ с рег. № СВ 97***, в резултат на ПТП от 09.07.2021г., настъпило в гр. С****“, непосредствено преди кръстовището с бул. „***“ в посока център, по вина на водача на л.а.

„А*** с рег. № РК 90***, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 302,35 лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на дължимата главница за периода 07.01.2022г. до 08.06.2023г.

Ищецът З***Д твърди, че на 09.07.2021г., в гр. С****“, непосредствено преди кръстовището с бул. „***“ в посока център е реализирано ПТП между застрахования по застраховка „Каско“ при ищеца л.а. „Х***“ с рег. № СВ 97*** и л.а. „А*** с рег. № РК 90***, гражданската отговорност на водачите на който към датата на ПТП била застрахована при ответника. Твърди, че вина за настъпване на ПТП имал водачът на л.а. „А*** с рег. № РК 90***, който движейки се в най-дясната пътна лента, въпреки двойната непрекъсната линия, неправомерно предприел маневра за престрояване към съседната лява лента, при което настъпил удар със застрахования при ищеца автомобил. Твърди, че в резултат на ПТП на л.а. „Х***“ с рег. № СВ 97*** били причинени щети по задна броня, конзола на задна броня, заден десен калник, врата на багажник, които били описани в съставения Двустранен констативен протокол за ПТП от 09.07.2021г. Във връзка с процесното ПТП била заведена щета в ищцовото дружество, извършен опис на претенция и възложен ремонт на доверен сервиз, чиято стойност по издадена фактура се равнявал на сумата от 1998,46 лв. с ДДС, която била платена на сервиза с нареждане за кредитен превод на 04.10.2021г. Твърди, че с плащане на застрахователното обезщетение се е суброгирал в правата на застрахования собственик на увреденото имущество срещу ответника като застраховател на гражданската отговорност на виновния водач за стойността на платеното обезщетение за вредите и обичайните разноски за определянето му – общо за сумата от 2013,46 лв. Ищецът посочва, че отправил покана за плащане на регресното вземане към ответника на 03.12.2021г., но с отговор от 06.01.2022г. същият отказал изрично да плати, тъй като считал, че водачът на л.а.

1

„А*** с рег. № РК 90*** нямал вина за настъпване на ПТП. С оглед изложеното претендира за осъждането на ответника да плати регресното вземане в размер на 2013,46 лв., както и обезщетение за забава в размер на 302,35 лв. за периода от датата, следваща изричния отказ за плащане – 07.01.2022г. до 08.06.2023г. Претендира се и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 12.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски за производството.

Ответникът З*** АД е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявените искове. Не оспорва фактите, че е бил застраховател на гражданската отговорност на водачите на л.а. „А*** с рег. № РК 90*** към датата на ПТП – 09.07.2021г., както и че ищецът като застраховател по застраховка „Каско“ на л.а. „Х***“ с рег. № СВ 97*** е платил обезщетение по имуществената застраховка в размер на 1998,46 лв. Оспорва вина за настъпване на ПТП да има застрахования при него водач, като оспорва същият да е имал противоправно поведение, което следвало от обстоятелството, че липсвало изявление за поемане на вината в подписания от страните двустранен констативен протокол за ПТП. Оспорва механизма на ПТП, както и в резултат на същото да са настъпили твърдените вреди. Твърди, че причина за ПТП е станало поведението на водача на застрахования при ищеца л.а. „Х***“ с рег. № СВ 97***, който е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗДвП, като не е пропуснал намиращия се вдясно от него водач на л.а. „А*** с рег. № РК 90***, който е бил с предимство при маневрата. По изложените съображения прави евентуално възражение за съпричиняване на ПТП от водача на л.а. „Х***“ с рег. № СВ 97*** – Г. Н. Р.. Евентуално възразява срещу размера на предявения иск за главното вземане, който счита за завишен. Поради неоснователността на иска за главното вземане, счита за неоснователен и иска за акцесорното вземане за лихва за забава. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски за производството.

Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

С доклада по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата, че ищецът е бил застраховател по имуществена застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ на л.а. „Х***“ с рег. № СВ 97*** към датата на ПТП, че във връзка с ПТП при ищеца е заведена щета и платено застрахователно обезщетение в размер на 1998,46 лв. и са направени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., както и че към датата на ПТП ответникът е бил застраховател на гражданската отговорност на водачите на л.а. „А*** с рег. № РК 90***.

От представения по делото двустранен констативен протокол се установява, че на 09.07.2021 г., в гр. С***“ между л.а. „Х***“ с рег. № СВ 97*** и л.а. „А*** с рег. № РК 90*** е настъпило ПТП.

Със заявление за изплащане на застрахователно обезщетение Г. Р. е подала искане до ищцовото дружество за заплащане на застрахователно обезщетение във връзка с процесното ПТП, в което е посочен следния механизъм на ПТП, а именно че същото е настъпило по вина на водача на л.а. „А*** с рег. № РК 90***, който предприел маневра за престрояване наляво, намирайки се в дясна лента при двойна непрекъсната линия между лентите, при която я е ударил в задната част на автомобила (л.10-11).

С възлагателно писмо от 09.07.2021 г. ищецът е възложил на Автосервиз „И***“ ЕАД да извърши ремонт на л.а. „Х***“ с рег. № СВ 97*** (л.13). С приемо-предавателен протокол от 20.08.2021 г. автомобилът е бил предаден след извършения ремонт. Във връзка с извършения ремонт на автомобила ищецът е заплатил с платежно нареждане от 04.10.2021 г. сумата в размер на 1948,46 лв. (л.19.).

Ищецът е отправил регресна покана до ответника на 03.12.2021 г. (л.21), като ответникът е отказал плащане в отговор на регресната покана на 06.01.2022 г. (л.22).

Във връзка с механизма на настъпилото ПТП по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на двамата участници в процесното ПТП.

Свидетелката Г. Р. си спомня процесното ПТП, при което управлявала л.а. „Х***“ с рег. № СВ 97*** по бул. „Т***“, като преди светофара на „***“ се движила в крайна лява лента. Споделя, че най-лявото платно е било с посока на движение за наляво, средните две с посока напред, а най-дясното с посока надясно. Впоследствие посочва, че се е движила в лявата лента за направо, като се опитала от нейната лента да влезе в съседната дясна лента, която също била за направо, когато е била ударена в задната част на колата от автомобил, идващ от крайна дясна лента. Сочи, че двете ленти за направо са били с двойна непрекъсната 2 маркировка.

Свидетелят И. И. също си спомня за процесното ПТП, при което управлявал автомобил „А*** и се движил по бул. „Т***“. Също посочва, че платното е било с четири ленти, като той се движил в крайно дясна лента, която била с посока на движение надясно.

Посочва, че трасето е било ново за него, поради което преди светофара се наложило да се престрои в лявата лента. Твърди, че изчакал автомобилите от лявата на него лента, като един камион го допуснал да премине, когато бил ударен от лявата му страна от червен лек автомобил „Х***“. Посочва, че автомобилът му бил с пълния си обем в средната лента, когато настъпил ударът.

Като доказателство по делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че от така представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в Двустранния констативен протокол за ПТП видими увреждания, се налага извода, че щетите по лек автомобил „Х***“, с рег. № СВ97***, се намират в пряка и непосредствена зависимост с настъпилото на 09.07.2021 г. произшествие в гр. С****.

Вещото лице е посочило, че причина за настъпилото ПТП е поведението и на двамата водачи, които са предприели маневри за отклоняване в съседна пътна лента. Посочва, че пътното платно на мястото на произшествието е съставено от три ленти за движение, като две ленти са разделени помежду си с единична непрекъсната линия М1, а крайна дясна лента е разделена с двойна непрекъсната линия M2. Поставен е пътен знак Б1 - пропусни движещите се по пътя с предимство и пътен знак Г4 - движение само направо или надясно след знака. Според вещото лице водачът на лек автомобил „А*** с рег.№ РК90*** е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието, при движението си е запазил праволинейна траектория, без да се отклонява наляво и да навлиза в средната пътна лента, а водачът на лек автомобил „Х***“, с peг. №СВ97*** е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието, при движението си е запазил праволинейна траектория, без да се отклонява надясно и да навлиза в средната пътна лента.

Вещото лице е изчислило, че стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „Х***“, с peг. №СВ97***, изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП е 1998,46лв При така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.

411 КЗ и чл. 86 КЗ.

По иска с правна квалификация чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да докаже, че в срока на застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане вследствие виновно и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника към датата на ПТП, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, а по иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД наличието на главен дълг, че е поставил ответника в забава като е отправил покана за плащане на главното вземане, която е получена от ответника, респ. размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, на които основава възражението си за съпричиняване, а именно, че пътната маркировка на мястото на ПТП е била такава, че водачът на л.а. „Х***“ с рег. № СВ 97*** – Г. Н. Р. е имал задължение да пропусне водача на л.а. „А*** с рег. № РК 90***, който се е намирал от дясната й страна, че водачът на л.а.

„Х***“ е разполагал с обективна възможност да пропусне л.а. „А*** и да предотврати произшествието, а при доказване на фактите в доказателствена тежест на ищеца – че е платил претендираните вземания.

По делото се доказа, че ищецът е бил застраховател по имуществена застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ на л.а. „Х***“ с рег. № СВ 97*** към датата на ПТП, че в срока на застрахователно покритие по договора е настъпило застрахователно събитие – ПТП, което представлява покрит риск по застраховката (така ОУ на ищеца), както и че във връзка с ПТП при ищеца е заведена щета и платено застрахователно обезщетение в размер на 1998,46 лв. и са направени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., както и че към датата на ПТП ответникът е бил застраховател на гражданската отговорност на водачите на л.а. „А*** с рег. № РК 90***.