Решение № 118 от 26.11.2021, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. , 26.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Д.И.П. при участието на секретаря П.Т.А. като разгледа докладваното от Д.И.П. Гражданско дело № 20211860100444 по описа за 2021 година

Производството е първоинстанционно бързо такова по реда на чл.310 и сл. ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от П. Г. Н., ЕГН: **********, чрез упълномощения адв. Б.Т. от САК срещу Община А. чрез кмета на общината, въз основа на която и на основание чл.344, ал.1 КТ се иска уволнението й, извършено със Заповед на кмета на община А. от 18.06.2021г. да бъде признато за незаконно и да бъде отменено, като ищцата бъде възстановена на заеманата преди уволнението й длъжност „Старши специалист „ТРЗ и каса““ към Община А., както и да бъде осъден ответникът, на основание чл.225, ал.1 КТ, да й заплати обезщетение за оставане без работа за период от 6 месеца, считано от 18.06.2021г. до 18.12.2021 г. в общ размер на 7524 лв. /по 1254 лв. месечно/.

В исковата молба се твърди, че ищцата започнала работа в общинската администрация на община А. през месец септември 2012г., въз основа на трудов договор №**/*********г. и до 18.06.2021г. заемала длъжността „Старши специалист „ТРЗ и каса““, с код по НКПД ********. Твърди още, че със Заповед № ****/*********г. на кмета на община А. бил прекратен трудовият й договор на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ във връзка със съкращение в щата и премахване на единствената щатна бройка за нейната длъжност- „Старши специалист „ТРЗ и каса““. Ищцата счита, че извършеното прекратяване на трудовия й договор е изцяло незаконосъобразно. Сочи се, че заповедта е постановена при множество съществени нарушения на съдопроизводствените правила, налагащи нейната отмяна.

Съществено било нарушението, че не е спазена процедурата по чл.21, ал.1, т.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, според която Общинският съвет одобрява общата численост и структурата на общинската администрация в общината, 1 района и кметството по предложение на кмета на общината. В настоящия случай Общинският съвет по никакъв начин не бил обсъждал и вземал решение за закриване на длъжността, поради което издадената от кмета заповед нарушавала императивно изискване.

Съществено нарушение на процесуалните правила представлявал и фактът, че липсва посочване на фактическите обстоятелства във връзка с издадената заповед и на правното основание. Липсвали и мотиви на заповедта. Поради това заповедта сама по себе си била порочна на формално основание поради липса на реквизити, които били задължителни.

Съществено нарушение на съдопроизводствените правила представлявало и липсата на осъществен подбор, тъй като, въпреки че се съкращавала длъжността на ищцата, тя имала по-висока квалификация и работела по-добре от тези, които остават. Работодателят не бил посочил въз основа на каква преценка и критерии е решил да съкрати именно ищцата.

Ищцата определя като нарушение и неспазването на чл.328, ал.1 КТ, въвеждаща императивно изискване работодателят да отправи писмено предизвестие към служителя, чиято длъжност се съкращава, а видно от заповедта същата влизала в сила от датата на връчването й. Нарушение било и непосочването на срок и орган, пред който да се иска отмяна на заповедта. В настоящия случай нямало и никакви данни как е връчена заповедта.

На следващо място, ищцата намира заповедта за необоснована и неправилна, тъй като липсвали основания за прекратяване на трудовото правоотношение. Налице било едно абсолютно незаслужено и неправомерно прекратяване на трудовото правоотношение, а като последица ищцата останала без работа след дългогодишно стриктно и всеотдайно изпълнение на трудовите си задължения.

В срока по чл.131 ГПК, по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Община А., като същият е взел становище по исковата молба чрез пълномощника- адв. Ч.П. от САК. Ответникът оспорва изцяло исковата молба като неоснователна, недоказана, поради което моли да бъде отхвърлена изцяло, ведно с произтичащите от това законни последици. Ответникът заявява, че не оспорва обстоятелството, че между страните и бил сключен трудов договор №** от 17.09.2012г., по силата на който ищцата е заемала длъжността „Старши специалист „ТРЗ и каса““ в общинската администрация на община А.. Сочи се, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено със заповед № ****/*********г. на кмета на община А., на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, във връзка със съкращаване в щата и премахване на единствената щатна бройка за длъжността „Старши специалист „ТРЗ и каса““. Заповедта била надлежно връчена на 18.06.2021г., в 8 и 20 часа при условията на отказ от страна на ищцата, като отказът бил удостоверен с подписите на двама свидетели, видно от съдържанието на самата заповед.

Ответникът счита, че напълно неоснователно и лишено от смисъл и логика е възражението в исковата молба, че заповедта за уволнение е „постановена при множество съществени нарушения на съдопроизводствените правила, налагащи нейната отмяна“, тъй като в случая се касае за трудовоправен спор, а не за административно производство. Сочи се, че се касае за акт на работодател, който няма белезите на индивидуален административен акт по чл.21 АПК. Сочи се, че заповедта не е й съдебен акт, че да отговаря на съдопроизводствени правила. Недопустимо било в петитума на исковата молба по чл.344 КТ да се съдържа 2 искане за отмяна на заповедта. Ответникът твърди, че работодателят е спазил изцяло процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение, като е издал и надлежно връчил заповедта в предвидената от закона писмена форма и съдържание. Извършеното уволнение определя като „законно“, а исковете като „неоснователни“. Налице било реално съкращаване на щата за длъжността, заемана от ищцата. Със Заповед №******/17.06.2021г. на кмета на община А. било променено щатното разписание на длъжностите на общинската администрация, като е съкратена 1 щатна /единствена/ бройка от длъжността „Старши специалист „ТРЗ и каса““ и е създадена 1 нова щатна бройка за длъжността „Шофьор специален тежкотоварен автомобил“, като между премахнатата и новосъздадената длъжности няма абсолютно никакво съвпадение в трудовите функции. Сочи се, че не отговаря на истината изложеното твърдение в исковата молба, че не била спазена процедурата по чл.21, ал.1, т.2 ЗМСМА, тъй като тази разпоредба не съдържа изискване Общинският съвет да обсъжда конкретно закриване на определена длъжност, както неправилно се твърди от ищцата. Правомощията на Общинския съвет се сочи, че били ограничени до това да определи общата численост и структурата на общинската администрация, а в рамките на утвърдената структура и бюджет кметът на общината, на основание чл.44, ал.1, т.1 ЗМСМА организирал изпълнението на решенията на общинския съвет и утвърждавал щатното разписание, т.е. утвърждавал длъжностите и съответните щатни бройки за тях. Съдебната практика се сочи, че е еднопосочна в извода, че именно кметът на общината е оперативният орган, който утвърждава, респективно- изменя щатното разписание. Като невярно се определя твърдението на ищеца, че в заповедта за уволнение не били посочени фактическите обстоятелства по нейното издаване, правното основание и мотивите. Видно от съдържанието на заповедта било, че се съдържа правното основание за издаването й- числово и словесно- чл.328, ал.1, т.2 КТ „съкращаване на щата“. Достатъчна мотивировка било посочването в заповедта кога и с какви актове е извършено съкращаването на единствената щатна бройка. В този смисъл, заповедта била издадена от компетентен орган и съдържала всички задължителни реквизити. Сочи се, че работодателят няма задължение да излага причините за съкращаване на щата в заповедта за уволнение, тъй като това е негова преценка за целесъобразност. Причините за съкращаване на щата не се отразявали и на правилата за подбор по чл.329 КТ. Твърди се в отговора, че не е налице нарушение на „правото на подбор на служителя“, както се твърди в исковата молба, тъй като подборът не е право на служителя, а право на работодателя, което се явява и негово задължение в определени случаи. В настоящия случай обаче ответникът не бил длъжен да извършва подбор, тъй като подбор се извършва между служителите, заемащи съответната съкращавана длъжност по щата или сходна на нея и когато от съкращаваната длъжност има една единствена бройка, както в случая и няма други сходни длъжности, работодателят не бил длъжен да извършва подбор. Поради това в случая било без значение какво образование, квалификация и опит има ищцата. Съкращаването на щата освен това било реално, тъй като при работодателя не са разкрити нови длъжности- същите или сходни на съкратената. Сочи се, че е неотносимо твърдението, че до ищцата не било отправено предизвестие по чл.326, ал.2 КТ, тъй като наличието или липсата на предизвестие би могло 3 да има значение само и единствено по отношение на евентуално обезщетение за неспазен срок на предизвестие, но не се отразява на законността на уволнението. В случая, в действителност не бил спазен срокът на предизвестието, но на ищцата било изплатено обезщетение за неспазен срок на предизвестие. Ответникът сочи още, че в КТ няма изрична разпоредба, определяща реквизитите на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, извън случаите на дисциплинарно уволнение, а се искало според чл.335, ал.1 КТ единствено заповедта да е в писмена форма, която в настоящия случай е спазена.

Работодателят не бил длъжен да сочи в какъв срок може да се иска отмяна на заповедта за уволнение, защото не се касае за административен акт, а по КТ не съществува „иск за отмяна на заповед“. Неотговарящо на истината било оплакването, че липсват данни за връчване на заповедта, тъй като същата е връчена на 18.06.2021г. при отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели. Поради всичко изложено, ответникът счита, че работодателят е спазил всички изисквания на закона, като е провел законосъобразна процедура на уволнение поради съкращаване на щата, а исковете са напълно неоснователни и недоказани. Неоснователен бил и искът по чл.225, ал.1 КТ за обезщетение за оставане без работа за срок от 6 месеца, тъй като не е доказан нито по основание, нито по размер. Сочи се, че не са представени доказателства за размера на брутното трудово възнаграждение на ищцата, нито за това, че след уволнението си ищцата е останала без работа. Иска се отхвърляне на всички предявени искове.

В съдебните заседания по разглеждане на делото ищцата се явява лично. В първото с.з. ищцата се представлява от упълномощената адв. А.Д. от САК, която поддържа исковата молба. В това съдебно заседание бива представено писмено становище, в което е заявено, че се оспорва доводът на ответника, че изпълняваната от ищцата функция преставала да съществува, тъй като нейните функции преминали към съществуващата вече длъжност „главен счетоводител“ и именно между тази длъжност и длъжността на ищцата следвало да се извърши подбор. Сочи се, че след съкращаването на щата са открити няколко нови длъжности, към които са преминали част от функциите на ищцата. Такава била длъжността:

„старши специалист обществени поръчки и финанси“, а подбор трябвало да се извърши и с длъжностите: „полски пазач“, „охрана“, „шофьор на тежкотоварен автомобил“. В съдебното заседание ищцата заявява, че твърди, че единствената цел на ответника да съкрати щата за нейната длъжност, е била да бъде отстранена именно тя от длъжност, с което навежда довод за злоупотреба с права. Заявява още, че декларация по чл.333 КТ за здравословното й състояние не й е била предоставяна преди уволнението, а налични здравословни проблеми непосредствено преди уволнението, е имала. В последното с.з. ищцата се представлява от упълномощения адв. Е.Б. от САК, който в хода на устните състезания моли съда да уважи подадената искова молба за прогласяване уволнението на ищцата като незаконосъобразно по изложените в исковата молба съображения. Адв.Б. счита, че в настоящото производство са събрани достатъчно доказателства, от които да е видно, че между г-жа Н. и г-н Симов е имало известни пререкания, които не са били по повод на изпълняваната от нея длъжност и във връзка с тези пререкания ищцата няколко пъти е била заплашвана с уволнение, което в крайна сметка се е реализирало. Видно е според адв.Б., че уволнението на ищцата е 4