Решение № 176 от 29.04.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Плевен, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Н. Петкова при участието на секретаря Иглика Ив. Игнатова като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Административно наказателно дело № 20264430200495 по описа за 2026 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е жалба от М. С. М. от ***, ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Р. М. от *** против НП № 26-3391-000001/20.01.2026г. на *** в ОДМВР-Плевен, Второ РУ-Плевен, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени: административно наказание глоба в размер на 255,65 евро / 500,01 лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 6 /шест/ месеца. Твърди се, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради което се моли неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и с процесуалния си представител адв. Р. М. от ***, който ангажира становище относно незаконосъобразност на атакуваното НП, като моли за неговата отмяна.

Ответникът по жалбата – *** в ОД на МВР-Плевен, Второ РУ-Плевен, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по съществото на жалбата.

1

Съдът, като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и Закона, констатира следното:

ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ

ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО

ДОПУСТИМА.

РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО СЕ ЯВЯВА ОСНОВАТЕЛНА, НО ПО

РАЗЛИЧНИ ОТ ИЗЛОЖЕНИТЕ В НЕЯ СЪОБРАЖЕНИЯ.

На 06.11.2025г. жалбоподателят М. С. М. управлявал в гр. Плевен МПС – лек автомобил „Фолксваген Фокс“ с ДКН ***, собственост на Е. М.ова М.а, родена на ***г. Около 16:00 часа на ***, с посока на движение Автогара гр.

Плевен, свидетелите Н. Г. Б. и Б. Г. Ш. – длъжностни лица при Второ РУПлевен към ОД на МВР-Плевен, при извършена проверка установили, че жлят М. управлява горепосоченото МПС, като извършва следното: 1. При управление на МПС отнема предимство на движещ се и преминаващ пешеходец отдясно наляво по посока на движението му по пешеходна пътека М8.1 тип „Зебра“ и обозначена с пътен знак Д17; 2. Не носи СРМПС част ІІ; 3.

Управлява горепосоченото МПС, което е със служебно прекратена регистрация във връзка с чл.143, ал.10 от ЗДВП /без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите/; 4. Управлява горепосоченото МПС, което не е представено на годишен технически преглед /ГТП/.

За констатираните нарушения на чл.119, ал.1, пр.3 от ЗДвП; на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП; на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП и на чл.181, т.1, пр.3 от ЗДвП длъжностните лица съставили АУАН Серия GA бл. № 3407902 от 06.11.2025г.

Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта и го подписал без възражения. В законоустановения срок не било депозирано писмено възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН с приложени писмени доказателства.

По повод извършеното от жалбоподателя нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП материалите били изпратени в РП-Плевен за образуване на досъдебно 2 производство за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК.

С постановление от 17.12.2025г. РП – гр. Плевен е постановила отказ да се образува наказателно производство с оглед липса на престъпление.

На основание чл.36, ал.2 от ЗАНН и въз основа на цитираното в НП Постановление № 8119 от 17.14.2025г. на РП-Плевен, *** на Второ РУ-Плевен към ОД на МВР-Плевен издал оспореното НП, с което на М. С. М. е вменено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се извежда от приложените по делото писмени доказателства, а именно: НП № 26-3391-000001/20.01.2026г. на *** в ОДМВР-Плевен, Второ РУ-Плевен /л.5/; АУАН Серия GA бл. № 3407902 от 06.11.2025г /л.6/; Постановление № 8119/17.12.2025т. на РП-Плевен за отказ да се образува наказателно производство /л.7/; докладна записка /л.8/; 1 бр. сведение /л.8/, както и представеното в съдебно заседание писмено доказателство, а именно: застрахователна полица

№

BG/23/125003724873/07.11.2025г. за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за МПС – лек автомобил „Фолксваген Фокс“ с рег. № ***, приложена на л.17 от делото – всичките неоспорени.

За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административнонаказателен характер и същественото при него е да се установи има ли в действителност извършено административно нарушение от лицето, посочено в НП, поради което при цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав, констатира следното:

По същество с НП № 26-3391-000001/20.01.2026г. на *** в ОДМВРПлевен, Второ РУ-Плевен, на жалбоподателя М. С. М. е вменено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП за извършено нарушение на 06.11.2025г., съобразно който: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.”. Съгласно чл.140, ал.2 от ЗДвП: „Условията и редът за 3 регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната“. Този ред е установен с Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. А съгласно § 6, т.18а от ЗДвП: „Регистрация“ е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер.

Видно от показанията на длъжностните лица жалбоподателят е управлявал процесното МПС – лек автомобил „Фолксваген Фокс“ с рег. № ***, на процесната дата, което е било със служебно прекратена регистрация във връзка с чл.143, ал.10 от ЗДВП /т.е. без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Същата фактология е отразена и в съставения от длъжностните лица АУАН, чиято презумптивна доказателствена сила по чл.189, ал.2 от ЗДвП не е опровергана.

Съдът кредитира гореописаните гласни доказателства като обективни и взаимнокореспондентни с писмените такива, също ценени от съда, в т.ч. като неоспорени.

По делото не е спорно обстоятелството, че на посочените в НП дата и място, ж-лят е управлявал въпросния лек автомобил, с регистрационни табели № ***.

С други думи по делото не се спори, че жалбоподателят е бил водач на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП и в този смисъл е годен субект на вмененото му във вина административно нарушение, тъй като съгласно чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП отговорността за извършеното нарушение се носи от водача на превозното средство.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е извършил визираното в НП издадено при условията на 4 чл.36, ал.2 от ЗАНН нарушение от обективна страна.

Съдът приема обаче, че в случая не е доказан субективният елемент на нарушението.

Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо. Следователно вината е задължителен елемент от фактическия състав на административното нарушение и подлежи на доказване от наказващия орган.

В конкретния случай жалбоподателят М. С. М. не е собственик на процесното МПС, поради което, макар да е баща на собственика Е. М.ова М.а, не може да се презюмира, че е бил запознат с настъпилото служебно прекратяване на регистрацията.

Същевременно нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП предвижда, че при служебно прекратяване на регистрацията поради уведомление от Гаранционния фонд, компетентният орган уведомява собственика на превозното средство за прекратяването.

Това обстоятелство е правно релевантно, тъй като при липса на доказано уведомяване не може да се приеме, че собственикът е знаел за прекратяването, а още по-малко – че такова знание е имал водачът, който не е собственик.

Въз основа на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП органът, който служебно прекратява регистрацията на моторно превозно средство поради липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, е задължен да уведоми собственика на МПС за извършеното служебно прекратяване на регистрацията. В конкретния случай не е представено доказателство, че на собственика на МПС е било надлежно съобщено за служебното прекратяване на регистрацията, нито по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, нито по друг начин. Това е видно от материалите по делото, в които липсват доказателства за уведомяване на собственика за прекратената регистрация както и няма доказателства жалбоподателят да е бил информиран за този факт.

В съдебната практика е прието, че при липса на доказано уведомяване на собственика за служебното прекратяване, това прекратяване не може да породи правни последици спрямо заинтересованите лица по административнонаказателния процес, включително спрямо водача на МПС.

5

В този смисъл е тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. по Тълкувателно дело № 3/2022 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховния административен съд, според което: не се наказва водач по чл.

175, ал. 3 от ЗДвП, който управлява МПС със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, ако собственикът на МПС не е бил уведомен за това, а при липса на доказателства за уведомяване на собственика, деянието по чл. 175, ал. 3 ЗДвП е несъставомерно, защото липсва знание за прекратената регистрация и следователно липсва субективна страна на нарушението. Тълкувателното постановление е задължително за съдилищата и представлява общо тълкуване на нормативните изисквания за субективния елемент на деянието, което е налице при административнонаказателната отговорност по чл. 175, ал. 3 ЗДвП. Изводимо от това постановление, липсата на доказателства за уведомяване на собственика за прекратената регистрация води до отсъствие на вина /субективна страна/ на водача, което е съществен елемент от фактическия състав на административното нарушение. И това е така защото за да се носи административна наказателна отговорност по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, е необходимо да е налице вина на водача, т.е. да е доказано, че той е знаел или е бил длъжен да знае, че управлява МПС със служебно прекратена регистрация.

Без уведомяване на собственика няма яснота за такова знание, още по-малко за водача, който не е собственик. В административнонаказателния процес вината се предполага, но тази презумпция може да бъде оборена с обективни данни, в случая – липса на уведомяване, което премахва необходимата за отговорност субективна страна.

С други думи поради липсата на доказателства, че собственикът е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията, действието на водача не може да бъде квалифицирано като нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП. Това следва както от съдебната практика, така и от изричните разяснения в тълкувателното постановление на върховните съдилища.

Следователно издаденото наказателно постановление № № 26-3391000001/20.01.2026г. на *** в ОДМВР-Плевен, Второ РУ-Плевен следва да бъде отменено поради липса на състав на административното нарушение – несъставомерно е действието на водача при обстоятелството, че няма доказано знание за прекратената регистрация.