Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 866 от 09.05.2017, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 3686/2016
Вид
Решение № 866
Подписан
09.05.2017
В сила
28.07.2017
Състав
ПЛАМЕН АНГЕЛОВ КОЛЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.66 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл.66, ал.6 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл.68 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл.94 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл. 103 и 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.104 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 103 и 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.София,

……………..г.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ

- 12 състав в публичното заседание на 27.01.2017 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Пламен Колев при участието на секретаря………, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев т.д.№ 3686 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.66, ал.6 ЗБН вр. чл.68 ЗБН вр.§6, ал.1 ПЗР от ЗБН.

Образувано е по възражение вх.№ в КТБ 1019/16.02.2016 г. на С.В. Симеонов, срещу решение № ЗБН

66-375/15.01.2016 г. на синдика на КТБ, с което е било оставено без уважение възражение вх.№ ЗБВ66-375/03.09.2015 г. вх.№ ЗБВ 66-374/03.09.2015 г. срещу списъка на приети вземания.

Синдикът на КТБ(Н)АД е изразил становище за неоснователност на възражението.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Процесното вземане е предявено от Н.В. с Молба с вх. №1126/19.06.2015г.

Вземането в размер на левова равностойност 358 040,10лв. е било включено в списъка на неприети вземания под № 127.

Кредиторът е подал възражение вх.№ЗБН 66

-375/03.09.2015 г.

С решение № ЗБН 66-375/15.01.2016 г. на

Синдика на КТБ е било оставено без уважение възражение вх.№ ЗБВ66-375/03.09.2015 г. вх.№ ЗБВ 66-374/03.09.2015 г. на С.Н.В., срещу списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на КТБ(Н) АД.

Настоящото възражение е депозирано в КНБ(Н)АД на

16.02.2016г. Това налага извода, че са спазени сроковете по чл.66 ЗБН и следователно възражението е допустимо, по което и не се спори.

Между страните не се спори относно наличието на твърдяния Рамков договор за платени услуги за потребител(физически лица) от 18.01.2012г. и анекс към него.

На 01.10.2014 г. между С.Н.В., с ЕГН **********, в качеството на цедент и „Х.Е.У.“ АДСИЦ, с ЕИК ********- цесионер е бил сключен възмезден Договор за прехвърляне на вземания и две допълнителни споразумения от 01.10.2014 г. и 10.12.2014 г., с предмет вземане по еврова сметка с IBAN: ***, в размер на 183 063 евро. Съобразно Допълнително споразумение № 1 и №2 действието на

Видно от представеното извлечение от сметка на КТБ – „Банково удостоверение“ изх.№322/28.10.2014 г., салдата по сметката към 27.10.2014 г. са 138 138,27 лв. и 5 338,42лв. лихви ; 200 752,85 евро и 9 165,62евро лихви.

С

Решение №138/06.11.2014 г. на УС на ЛТЛ е бил отнет лиценза за банкова дейност на КТБ (Н)АД, като от тази дата се определя размерът на гарантираните влогове подлежащи на изплащане от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, като кредиторът не оспорва наличието на соченото от банка изплащане на гарантираната сума от ФГВБ по евровата му сметка.

Банката е била уведомена от цедента за прехвърляне на вземането с уведомление вх.

№ 12186/21.11.2014 г., като към този момент остатъчната сума по договора е била в размер на 135 928,72 евро.

На 21.11.2014 г. цесионерът „Х.Е.У.“ АДСИЦ е депозирал изявление по чл. 104, във вр. с чл. 103 и 99 ЗЗД с вх. № 12187/21.11.2014 г., с което е заявил извършване на прихващане на свои задължения към Банката с придобитото от С.Н.В. вземане в размер на 183 063 евро.

Част от вземането в размер на 93 884,68 лева, което не е било предмет на цесия и прихващане е било прието и включено под № 6146 в Списъка на приетите от синдика вземания, като вземане от ред по т.4 от чл.94 ЗБН. Същото вземане е включено под № 6048 в Списъка по чл.66, ал.7, т.1 от ЗБН на приетите от синдика на КТБ АД /н/ вземания, по които не са направени възражения, одобрен с влязло в сила Решение № 922 от 25.05.2016г. на СГС, TO, VI-22 състав по т.д.№ 7549, което е окончателно.;

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Договорът за цесия се дефинира като такъв, при който се осъществява промяна в облигационната връзка, чрез промяна на активната страна в нея или това е договорът за отстъпване на едно вземане от досегашния му носител на едно трето, чуждо на тази връзка лице. Този договор се определя още като каузален, неформален и консенсуален. Негов предмет е прехвърлянето на вземане, което следва да съществува, към момента на сключване на договора и да е прехвърлимо /каквито по принцип са имуществените права/. От тези общи правила се извежда и действието на цесията спрямо страните по нея, спрямо длъжника и спрямо трети лица. Със сключване на договора, т.е. с постигане на съгласие, вземането преминава от цедента /неговия носител към същия момент/ върху цесионера /приобретателя на вземането/. Към този момент цедентът престава да бъде кредитор във вътрешните му отношения с цесионера, тъй като съобразно предмета на договора, цесионера с постигане на съгласието придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права - арг. чл. 99, ал. 2 ЗЗД, така както нормата легално определя предметния обхват - обем и състав на цедираното право. Следователно, за да премине вземането върху цесионера е достатъчно единствено постигнатото съгласие между него и досегашния носител на вземането и съответно със самото прехвърляне, договорът се счита за изпълнен поради изчерпване на предмета му. По отношение на длъжника цесионният договор няма действие, докато цесията не му бъде съобщена от цедента - чл. 99, ал. 4 ЗЗД Съобщението обаче не е елемент от фактическия състав, който поражда действие между страните по договора.

Значението на съобщаването е регламентирано единствено с оглед обвързването на длъжника от договора за цесия и поради действието му спрямо третите лица - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. (РЕШЕНИЕ № 40 ОТ 13.05.2010 Г. ПО Т. Д. № 566/2009 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС).

Съдът не споделя тезата на ответника, че след като длъжникът е уведомен от цедента - предишния кредитор за прехвърлянето на вземането, то договорът за цесия е изпълнен и цедентът не може да го прекратява нито едностранно, нито по взаимно съгласие, застъпвана в решение от 01.07.2005 г. по гр. дело № 1046/2004 г. на ВКС, II т.о. С РЕШЕНИЕ № 291 ОТ 18.11.2014 Г. ПО ГР. Д.

№ 2193/2014 Г., Г. К., IV Г. О. НА ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, е застъпена принципната позиция, че всеки действителен двустранен договор, който не е прекратен на друго основание, включително и възмездният договор за цесия, може да бъде развален. Следоватено може да бъде прекратен и с настъпване на модалитет (напр. прекратително условие) предвиден в договора. Отделен въпрос е действието спрямо длъжника, който не е страна по договора за цесия, а е трето лице за новата правната промяна.

В случая цедентът е уведомил длъжника за извършеното прехвърляне на права, т.е. правните последици по чл.99, ал.4 ЗЗД по отношение на последния са налице.

Цесионерът е направил изявление за прихващане на придобитото от него вземане със задължението му към банката(чието наличие не се оспорва), посочено в изявлението му по чл.104 от ЗЗД. Следователно компенсаторното изявление е породило своя правен ефект и насрещните задължения са погасени, т.е. цедираното вземане не съществува. Какви правоотношения са възникнали между цедента и цесионера по повод прекратяване на договора за цесия, в случай, че е налице такова, не са предмет на настоящото производство.

Предвид горното и наличието на приета и изплатената част на вземането, следва да се направи извода, че възражението е изцяло неосноватено

В тежест на възразилия кредитор следва да се възложи следващата се ДТ – 14 321,38лв., която макар да не се внася предварително, се присъжда с решението.

Воден от горното, Софийският градски съд

Р Е

Ш И :

ОТХВЪРЛЯ възражение вх.№ в КТБ 1019/16.02.2016 г. на С.В.

Симеонов срещу решение № ЗБН 66-375/15.01.2016 г. на синдика на КТБ.

ОСЪЖДА С.В. С., ЕГН:**********,***, да заплати на Софийски градски съд сумата 14 321,38лв. – държавна такса

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.

СЪДИЯ: