Решение № 645 от 02.06.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 4078/2024
- Вид
- Решение № 645
- Подписан
- 02.06.2025
- В сила
- 25.06.2025
- Състав
- Димо Цолов
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.143 ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.105, ал.1 · Закон за автомобилните превози
- чл.92, ал.2 · Закон за автомобилните превози
- чл.99, пр.3 · Закон за автомобилните превози
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл.40, ал.5, пр.2 · Наредба № 11 от 31 октомври 2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари
РЕШЕНИЕ
№ 645 гр. Варна, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20243110204078 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от "Н. Травел" ЕООД гр. Варна, ЕИК 116047390, против Наказателно постановление №23-0002943 от 30.05.2024 г., издадено от Началник ОО "Автомобилна администрация" гр.
Варна, с което за нарушение по чл.40, ал.5, пр.2 от Наредба №11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, на въззивника е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 2000.00 лв.
Въззивникът счита оспореното НП за незаконосъобразно, неправилно и издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и моли, същото да бъде отменено. Навежда доводи за приложение чл.28 ЗАНН, тъй като деянието не било с висока степен на обществена опасност. Твърди, че АУАН е съставен в присъствие само на един свидетел, че в НП е посочен ЕИК на въззивното дружество и че в нарушение на чл.57, ал.1, т.8 ЗАНН в НП не са отразени смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Въззиваемата страна моли оспореното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира възнаграждение присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
С оглед събраните доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 13.03.2024 г. в ОО "Автомобилна администрация" гр. Варна постъпил сигнал от "Арда Тур" ЕООД гр. Хасково, че въззивното дружество "Н. Травел" ЕООД, в качеството на превозвач не спазва маршрутното разписание в гр. Шумен по линия Шумен – Гебзе /Турция/, като тръгва от Автогара гр. Шумен в 20.15 ч., вместо в определения в 1 маршрутното разписание час 22.45 ч.
По съответния сигнал била извършена проверка спрямо въззивното дружество от служители на ОО "Автомобилна администрация" гр. Варна, сред които и свидетелите Б.
И. и В. П.. В хода на проверката било констатирано, че превозвачът "Н. Травел" ЕООД, притежава лиценз на Общността за превоз на пътници №0470, валиден до 31.12.2026 г. като от дневника на автогара Шумен за дата 20.09.2023 г. било удостоверено, че без посочено основание автобус "Мерцедес", рег.№А7540НТ, е потеглил на съответната дата от Автогара Шумен в 20.20 ч. по маршрут гр. Силистра - гр. Малко Търново, Р България – гр. Дерекьой гр. Истанбул, Р Турция, вместо в 22.45 ч., който час бил утвърден в маршрутно разписание към Разрешително №2017550016 за международен превоз на пътници с автомобилен транспорт, валидно до 15.11.2027 г.
При тази констатация свид. Б. И. съставил спрямо въззивника АУАН №338668 от 27.03.2024 г., за нарушение по чл.40, ал.5, пр.2 от Наредба №11 от 31.10.2002 г., за това, че на 20.09.2023 г., в регистрираното седалище на дружеството в гр. Варна, в качеството на превозвач, притежаващ лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на пътници №0470, валиден до 31.12.2026 г., не е осигурил спазването на маршрутно разписание към Разрешително №2017550016 за международен превоз на пътници, съгласно което превозът е следвало да се изпълни с час на тръгване в 22.45 ч. от Автогара Шумен, като е извършен с начален час на тръгване 20.20 ч. с автобус "Мерцедес", рег.№А7540НТ.
АУАН бил надлежно предявен на упълномощено от представляващия дружеството лице на 27.03.2023 г.
Въз основа на съставения АУАН наказващият орган издал оспореното НП №23-0002943 от 30.05.2024 г., с което възприел изцяло фактическите и правни констатации по АУАН и наложил на въззивника предвиденото в чл.99, пр.3 ЗАвП наказание "имуществена санкция" с фиксиран размер 2000.00 лв. НП било връчено на упълномощеното от представляващия дружеството лице на 23.07.2024 г.
В законоустановения 14-дневен срок - 02.08.2024 г., видно от пощенското клеймо, чрез Началник на ОО "Автомобилна администрация" гр. Варна, въззивното дружество депозирало процесната жалба.
Визираната фактическа обстановка съдът счита за установена по категоричен начин от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия, показания на всеки един от свидетелите Б. И. и В. П., които напълно кореспондират и с приобщените документи – НП №23-0002943 от 30.05.2024 г., АУАН №338668 от 27.03.2024 г., 2 бр. пълномощни от М. Н., разрешително №201755016 за международен превоз на пътници с автомобилен транспорт, маршрут времеви график за международен редовен превоз на пътници Силистра – Истанбул по опис на „Н. Травел“ ЕООД, сигнал от „Арда Тур“ ЕООД, изх.№31 от 12.03.2024 г. до директор на РД „АА“ гр.
Шумен
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни 2 изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:
Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание.
Съдът не споделя становището от въззивника за липса на овластяване, респективно компетентност за Началника на ОО "Автомобилна администрация" гр. Варна да издава НП. Съгласно чл.92, ал.2 ЗАвП наказателните постановления се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни лица с изключение на наказателните постановления по чл.93а, които се издават от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от определени от него длъжностни лица и наказателните постановления за установени нарушения от лицата по чл.91, ал.11, които се издават от кмета на съответната община или от оправомощени от него лица. В случая компетентен да издаде НП е министърът на транспорта и съобщенията, който е овластен от закона да делегира правомощия на длъжностни лица от структурите, които ръководи. Ирелевантно е, че при издаване на заповедта е допусната непрецизност поради вписани основания по чл.47, ал.2, вр. ал.1, б."б" ЗАНН, вместо по чл.47, ал.2, вр. ал.1, б."а" ЗАНН. Компетентността на Министъра на транспорта и съобщенията не произтича от ЗАНН, а от специалния закон – ЗАвП, който му дава права да делегира правомощия. Поради това, застъпеното от въззивника становище не се споделя от настоящия съдебен състав.
Безспорно АУАН е съставен в присъствие на един свидетел и това е В. П., присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН. Съставяне на акт в присъствието на един свидетел не представлява процесуално нарушение, още повече при констатации, основани на изцяло документална проверка.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо наказващият орган приема, че не е налице хипотезата на чл.28 ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл.53, ал.1 ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл.28 ЗАНН и ако прецени, че случаят е "маловажен", да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената 3 преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен.
Както в АУАН, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението вменено на въззивника, посочени са дата и място на извършване както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Мястото на нарушението е ясно посочено в НП и това е гр. Варна, явяващ се седалище на въззивното дружество.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административно-наказателното производство и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата възражение. Непосочването на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, представляващи реквизит по чл.57, ал.1, т.8 ЗАНН е ирелевантно в случая, тъй като наказан субект е ЮЛ, чиято отговорност е безвиновна.
Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:
Правилно с АУАН и с НП е прието, че нарушението е извършено на 20.09.2023 г. /датата на извършване на превоза по маршрута гр. Силистра - гр. Истанбул/. Мястото на нарушението също е правилно определено и това е не само мястото където е нарушено разписанието, но и седалището на дружеството, по което е следвало превозвачът да създаде организация и да осигури спазване на разписанието. Как и по какъв начин е следвало да се осигури спазването на разписанието е ирелевантно, тъй като превозвачът разполага с комплекс от мерки по осигуряване задълженията, вменени му със законите и подзаконовите нормативни актове, относно притежаваното от него разрешително. И доколкото мястото на извършване и установяване на нарушението е на територията на гр. Варна, то предполага и териториална компетентност на наказващия орган – Началник на ОО "Автомобилна администрация" гр. Варна. Нещо повече, според настоящият съдебен състав, доколкото ЗДвП не предвижда териториална компетентност на наказващия орган /НП се издава от МТИТС или определени от него длъжностни лица/, то всяко овластено от МТИТС с подобни правомощия лице може да издаде НП. В случая със Заповед №РД-08-107 от 29.02.2024 г.
/приложена към преписката/ министърът на транспорта и съобщенията е делегирал правомощия на началниците на областни отдели "Автомобилна администрация" да издават НП за нарушения по ЗАвП, без да обвързва тези правомощия с територията на която са извършени нарушенията.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът намира, че са събрани безспорни и категорични доказателства, че въззивникът е извършил нарушението, за което му е повдигнато обвинение с НП.
В конкретния случай, по делото, няма спор, че въззивното дружество е "превозвач" по смисъла на §1, т.5 ЗАвП, който дефинира, че "превозвач" е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. Това не се оспорва от въззиника, а и се доказва от факта, че същият притежава лиценз за международен 4 превоз на пътници.
Според §1, т.14 от същия закон: "международен превоз" е всеки превоз на товари или пътници, при който се преминава през държавна граница. АНО правилно е приложил Наредба 11 от 31.05.2002 г. за извършеното нарушение, с която в Глава четвърта "Международен превоз на пътници", Раздел IП "Превоз по автобусна линия до държава, която не е членка на Европейския съюз", законодателят предвижда задължение за превозвача, до изтичане на валидността на разрешителното, да осигури обслужването на автобусната линия и да спазва утвърденото разписание, освен в случаите на бедствия, аварии и други извънредни ситуации. От страна на възз. не са ангажирани доказателства за наличие на извънредна ситуация, бедствие или авария наложили по-ранния час на тръгване и респективно неспазването на разписанието.
От събраните доказателства е видно, че въззивникът не е осигурил спазването на маршрутното разписание към посоченото по-горе разрешително. Въззивникът не оспорва факта, че разписанието не е спазено на процесната дата 08.09.23 г. Видно от представеното Разрешително №2017550016 за международен превоз на пътници с автомобилен транспорт, валидно до 15.11.2027 г., на "Н. Травел" ЕООД, Република България, е разрешено да извършва превоз по редовна, сезонна, международна автобусна линия с маршрут: Силистра - Малко Търново - Дерекьой - Истанбул, на територията на Р България: Силистра – Разград – Шумен -Малко Търново, и обратно. Видно от съдържанието на това разрешително, същото е валидно при спазване на условията към него, а във времевия график по маршрута е предвиден час на тръгване от гр. Шумен – 22.45 ч., всеки ден от седмицата, както и не е спорно, че на 08.09.2023 г. не е било спазено маршрутното разписание, като вместо в 22.45 ч. от гр. Шумен, МПС собственост на превозвача /"Мерцедес", рег.№А7540НТ/ е тръгнало в 20.20ч.