Решение № 143 от 23.04.2020, Окръжен съд - Русе

Р

Е Ш Е

Н И Е

№

143 гр. Русе, 20.03.2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Русенски окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 21 януари две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: НАТАЛИЯ

ГЕОРГИЕВА

Членове АГЛИКА ГАВРАИЛОВА

АНТОАНЕТА АТАНАСОВА при секретаря СВЕТЛА ПЕЕВА и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията

Н. Георгиева в. гр. дело №881 описа за 2019год., за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Р.Ц.Т. *** е обжалвала решението на Русенския районен съд по гр.д.№3851/19г., с което е отхвърлен като неоснователен иска й против „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД за недължимост на сумата 2263,04лв. по изп.д.№1208/2012г. по описа на ЧСИ М. М., включваща 632лв. главница, 515,76лв. законна лихва от 16.03.2011г., 140,91лв. неолихвяеми вземания, 125лв. присъдени разноски, 150лв. разноски по изп. дело и

699,31лв. такси по ТТРЗЧСИ и е прекратено производството по този иск по отношение на „БНП Париба Пърсънъл

Файненс“ СА клон България и върху нея са възложени направените по делото разноски. Излага оплаквания за неправилност на решението и моли то да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което исковете да се уважат и да й се присъдят направените по делото разноски.

Ответниците оспорват основателността на жалбата. Молят тя да не се уважава, обжалваното решение да се потвърди и а им се присъдят разноските за въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение.

Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от заинтересована от обжалването страна в законния срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Районният съд е квалифицирал предявения против

„БНП Париба Пърсънъл Файненс“СА клон България иск като недопустим и е прекратил производството по делото в тази част, тъй като този ответник не е имал качеството на кредитор при образуване на делото следствие на сключената с „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ЕАД договор за цесия, с който е прехвърлил вземането си против жалбоподателката. Отхвърлил е иска в останалата част като неоснователен поради недоказаност на релевираните в исковата молба обстоятелства, които според жалбоподателката са погасили вземането по изп.д.№1208/12г. по описа на ЧСИ М. М..

Обжалваното решение е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка и при съобразяване на процесуалните правила и материалния закон. То се явява правилно и следва да се потвърди, поради което и на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния акт.

Предявеният иск е по чл.439 ГПК. Той е от категорията на отрицателните установителни искове, поради което неговата допустимост зависи от съществуването на интерес от предявяването му и правилното конституиране на надлежните страни по него. Нормата е от императивен характер и определя предпоставките за предявяването на иска, страните по него и момента, към който следва да са възникнали обстоятелства, които според ищеца са довели до погасяване на вземането, предмет на изпълнението. По делото не е спорно, че преди предявяване на иска между ответниците е бил сключен договор за цесия, с който процесното вземане е било прехвърлено от „БНП Париба Пърсънъл

Файненс“СА клон България на „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ЕАД, че той е заместил цедента и е встъпил като взикател в изп.д.№1208/12г. по описа на ЧСИ М. М.. Към момента на предявяване на иска цедентът не е имал качеството на взискател по ипълнението, поради което не е бил и надлежна страна по предявения иск. На това основание искът по чл.439 ГПК е бил недопустим по отношение на този ответник. Прекратяването на производството по него в тази част е съобразено с процесуалните правила и се явява правилно. Обжалваното решение в тази част следва да се потвърди, като в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“СА клон България следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

В останалата част решението също се явява правилно. Съгласно чл.439 ГПК длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Релевираните в исковата молба обстоятелства и събраните по делото писмени доказателства дават основание да се приеме, че изпълнителният лист, по който е образувано изпълнителното производство, е издаден в заповедно производство. Прекратяването на производството по гр.д.№5159/2011г. по описа на Русенския районен съд, по което е бил предявен иск по чл.422 ГПК против жалбоподателката за установяване съществуването на вземане, присъдено по ч.гр.д.№2593/2011г. по описа на с.с. поради липса на правен интерес, предполага наличието на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.414 ГПК, която е изпълнително основание по чл.404 ГПК, а не обезсилване на издадения изпълнителен лист, каквото е твърдението на жалбоподателката.

Съществуването на изпълнително производство, образувано по издадения против нея изпълнителен лист по ч.гр.д.№2593/2011г. по описа на РРС опровергава това й твърдение, поради което искането й да бъде призната недължимост на присъденото вземане поради обезсилване на издадения изпълнителен лист се явява недоказано и рвилно е квалифицирано от районния съд като неоснователно. Недоказано се явява и второто релевирано в исковата молба основание за недължимост на вземането по процесното изпълнително дело поради погасяването му по давност. В производството по чл.439 ГПК върху ищецът е възложено задължението да релевира всички факти, погасяващи вземането на взискателя, и при условията на пълно и главно доказване да установи съществуването им към момента на предявяване на иска. В настоящото производство ищцата не е ангажирала никакви доказателства за погасяване по давност на присъденото вземане, поради което искането й д бъде уважен иска й на това основание се явява недоказано и правилно е квалифицирано от районния съд като неоснователно. Неоснователно е и оплакването в жалбата за недължимост на процесното вземане поради неизпълнение на задължението по чл.99, ал.3 ЗЗД за уведомяване на жалбоподателката за извършената цесия. Към отговора на исковата молба цесионера е представил пълномощно №3078/2016г. по описа на нотариус В. Б. да изпълни задължението на цедента по чл.99, ал.3 ЗЗД, като от негово име уведоми длъжниците за сключената цесия. Такова уведомление е изпратено до жалбоподателката, но се е върнало невръчено като непотърсено съгласно приложената към отговора обратна разписка. То следва да се счита връчено на основание чл.8 от сключения между жалбоподателката и цедента договор а стоков кредит, тъй като е било адресирано на посочения в договора адрес на длъжницата. С това е изпълнено законовото изискване за уведомяване на длъжника за извършената цесия, поради което вторият ответник се явява носител на процесното вземане и разполага с правото да претендира събирането му в процесното изпълнително производство. По делото не е доказано несъществуване на процесното вземане на релевираните в исковата молба основания, поради което решението в частта, с която предявения иск е отхвърлен като неоснователен, се явява правилно и следва да се потвърди, като в полза на „Кредит инкасо инвестмънс БГ“ЕАД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. Предвид цената на иска и на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

По изложените съображения Окръжният съд

Р Е Ш И

:

ПОТВЪРЖДАВА решение №1729 от 24.10.2019г. на

Русенския районен съд по гр.д.№3851/2019г.

ОСЪЖДА Р.Ц.Т. *** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България ЕИК ********* и на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ЕАД с ЕИК ********* по 100лв. юрисконсулгско възнаграждение за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: