Решение № 304 от 07.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. София, 07.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20211000502186 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Г.Б. С. със съгласието на баща си Б. А. С. срещу решение № 262834/ 05.05.2021г. на СГС, ГО, 16 състав, постановено по гр.д. № 11258/18г., с което е отхвърлен искът му с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за сумата от 30 000 лв.

Жалбоподателят заявява, че поддържа иска само за сумата от 30 000лв. като над нея до пълния предявен размер от 100 000лв. го оттегля. Счита, че от доказателствата по делото е установено, че той и починалия С. С. са едноутробни и еднокръвни братя, отношенията между които са били близки.

С. С. като по- голям брат е взимал въззивника от детска градина, полагал грижи за него, отличаваща се като родителска. За Г. С. починалият му брат бил като баща и полагал грижа, по- голяма от бащинската. Смъртта му го е съкрушила. Отказвал да празнува именния си ден. Поддържа, че са налице конкретни обстоятелства, изразени в наличието на близко родство, обща социална и семейна среда, непрекъснат контакт, продължил през целия живот на жалбоподателя. До края на живота си С. С. е бил подкрепа на по- малкия си брат и последният е разчитал на него повече от родител. Именно това надхвърля по съдържание формалната връзка на родство между братя и 1 сестри. Затова счита, че изводите на първоинстанционния съд, че болката и страданието, преживени от Г. С. не се отличават по интензитет и продължителност от болката и страданието, които обичайно изпитват роднини от такава степен, са неправилни. В жалбата се твърди, че ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС дава насоките на съдилищата при преценка на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. В него не се съдържа изброяване на обстоятелствата, при които такава връзка може да възникне. Счита, че изводите на съда са в противоречие на чл.52 от ЗЗД, чл.6, ал.2 от Конституцията на РБългария, чл.20 и чл.47 от Хартата на основните права на ЕС, както и на ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Въззивникът се позовава на Директива 2009/103/ЕО на ЕП и на Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ и Директива 2012/29/ЕС Затова моли въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения иск за сумата от 30 000лв..

В депозиран писмен отговор ЗД „Бул Инс“ АД оспорва жалбата. Счита иска за неоснователен, тъй като ищецът не е от кръга на лицата, които имат право на обезщетение. До 21.06.2018г., когато е постановено ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е действащо ППВС № 2/81г., както и към датата на ПТП.

Счита, че тълкуването на правни норми няма обратно действие. Поддържа, че не е налице особено близка връзка между ищеца и починалия му брат.

Моли да се отчете установеното в пар.95, пар.96 и чл.493а от КЗ.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Софийски градски съд е сезиран с иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм./за обезщетение за неимуществени вреди. В исковата молба ищецът Г.С. със съгласието на баща си Б. С. твърди, че на 18.08.2015г. около 21ч. в гр. София на ул. „Околовръстен път“ в района на хотел- ресторант „Езерото“ в посока от ул. „Суходолска“ към Филиповско шосе“, Г. С. е управлявал лек автомобил „Мерцедес Е 230“ с рег. № ***. Той е реализирал ПТП, при което е причинена смъртта на С. Б. С.. Произшествието е станало на прав участък от пътя поради несъобразена скорост. Водачът е изгубил контрол над МПС. То е напуснало платното за движение, отклонявайки се на дясно, и се е ударило в 2 бетонен блок встрани от пътя с дясно предно колело. От удара то е изпаднало, а лекият автомобил се е върнал на пътното платно след това се отклонил на ляво и се ударил в лявата предпазна мантинела, завъртял се е по посока на часовниковата стрелка и се преобърнал на лявата страна, таван, дясна страна, след което се е установил на три колела. При преобръщането тялото на С. С. е изхвърчало през шибидака и след полет и търкаляне се е установило до мантинелата. Той е получил травми несъвместими с живота. С влязла в сила присъда № 184 по нохд № 2486/16г. на СГС, НО Г. С. е признат за виновен за престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“ във вр. с чл.342, ал.1, пр. 3 от НК и по непредпазливост е причинил смъртта на С. Б. С.. Ищецът е негов брат. Когато се е родил, починалият е бил на девет години и с радост се е включил в грижите за него. За Г. С. по- големият му брат С. С. е бил идеал за подражание, изпитвал е към него детска обич и уважение, респект, доверявал му се е безусловно и е разчитал на него. Ищецът е бил изключително привързан към починалия си брат и е разчитал на помощта му.

Били са заедно непрекъснато, живеели са щастливо и задружно в родния им дом. Дори и след като С. С. е навършил пълнолетие до деня на смъртта му двамата братя са били неразделни. Г. е чувствал брат си като най- близък в семейството. Имали са общи мечти и планове. Между братята е имало хармонична връзка, основана на обич и уважение. Г.С. е споделя с починалия си брат радостите и тревогите си, той е бил най- любим и най- близък човек, чувствал го е по- близък от родител. Починалият му брат през целия живот му е помагал. Тази близка връзка е прекъсната от настъпилия инцидент.

Смъртта на по- големия му брат е съкрушила ищеца. Само на 11 г. е понесъл тежко удара от загубата на един от най- близките си хора. Седмици наред отказвал да приеме загубата му, плачел и страдал. Сънувал кошмари. Не искал да се среща с приятели и да играе. Затворил се е в себе си. И сега болката му не е заличена, продължава да тъгува за него. На всеки празник се чувствал самотен. Ищецът се позовава на ТР № 1/2016/21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС. Тези болки и страдания Г. С. е изпитал поради виновното поведение на Г. С.. Към момента на събитието за лекия автомобил е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.

Затова моли съда да го осъди да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв., в едно със законната лихва от датата на произшествието 18.08.2015г. до окончателното му изплащане. Претендира 3 разноски.

В депозиран писмен отговор ответникът ЗД „Бул Инс“ АД оспорва иска. Сочи, че ищецът не е от кръга на лицата, които имат право на обезщетение. Оспорва, че ищецът и починалия му брат са били в особено близка връзка и че е налице изключение, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия. Прави възражение за съпричиняване на вредите от страна на С. С., тъй като е пътувал без поставен предпазен колан.

Безспорно е, че на 18.08.2015г. е настъпило описаното в исковата молба произшествие. Във връзка с него е съставен констативен протокол № К-675/18.-08.2015г., протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата и фотоалбум.

Не е спорно, а и видно от удостоверение за наследници №

225/04.08.2015г. е, че след смъртта си С. Б. С. е оставил като законни наследници родителите си .

Не се спори, а и видно от удостоверение за родствени връзки № 3159/27.06.2018г. е , че ищецът и С. С. са братя.

Не се спори, а и видно от представената справка от Гаранционен фонд е, че за лек автомобил „Мерцедес Е 230“ с рег. № *** е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество и тя е била валидна към датата на настъпване на ПТП.

От удостоверенията за постоянен адрес се установява, че С. С. и Г. С. са живели на един и същ адрес.

С влязла в сила присъда № 194/01.07.2016г., постановена по нохд. № 2486/2016г. водачът Г. С. е признат за виновен за настъпилото на 18.08.2015г. ПТП, при което е починал С. С..

Допуснатата комплексна автотехническа и медицинска експертиза, изготвена от лекар специалист по съдебна медицина и автоексперт е посочила причината за смъртта на С. С., както и че с бил без поставен предпазен колан, което е повлияло на леталния изход. В съдебно заседание вещите лица са допълнили заключението.

Съдът възприема заключението като компетентно, обективно и безпристрастни. Изводите са изградени въз основа на научните правила и професионални опит на експертите.

4

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.

Свидетелят Д. твърди, че познава ищеца и брат му от 16 години, тъй като съпругата му и ищеца са първи братовчеди. Познава Г.С. от бебе.

Отношенията между него и С. С. са били много близки. Родителите им са работели и починалият се е грижел за ищеца. Ходел е да го взима от градина, били са близки. Г. е приел много зле смъртта на С., защото той се е грижел за ищеца повече от родителите му. Г. е питал брат си за дрехите, искал е да спи в неговата стая. Считал го е за свой баща. Не е приел смъртта на брат си.

Когато ищецът е имал проблем в училище се е обръщал към брат си. Г. е бил съсипан. Затворил се е в себе си. Сега не иска да празнува Гергьовден. Приел е зле смъртта му. Ходили са заедно да избират на Г.С. обувки за първия учебен ден. Сега му липсва брат му. Бащата на С. и Г. е Б.. Той има три децаищецът, починалия и А.. Майка им се казва В.. Б. и тя живеят заедно с децата си на ул. „***“ № 34. През цялото време всички са живеели заедно и са били сплотено семейство. Родителите са се грижели за трите си деца. Майка им е работила на две места. Г. и С. са учили първоначално в едно училище, а после са се преместили да живеят на друго място и Г. е отишъл да учи в 57мо училище. Когато е починал С. е бил завършил училище, не е работел и не е имал сериозна връзка. Г. е обичал повече С., а той му е обръщал повече внимание. Родителите им са полагали усилия, за да ги нахранят.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага с изключение на частта им, в която Н. Д. твърди, че С. С. е полагал грижи за ищеца като баща, тъй като влиза в противоречие с това, което излага, че родителите са се грижили за децата си и тяхната прехрана.

Първоинстанционният съд е отхвърлил иска изцяло.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на разглеждане е иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по правилността му на основанията, посочени в жалбата- чл.269 от ГПК, с 5 изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

Атакуваното решение е валидно и допустимо.

С прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна.

За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства.

По делото не се спори, че гражданската отговорност на Г. С. е била застрахована при ответника- застраховател. Застраховката е била валидна към момента на настъпване на произшествието. Не се спори по механизма на произшествието и вината на водача- деликвент, застрахован при жалбоподателя – ответник. Тя е установена с влязла в сила присъда спрямо застрахования водач, която на основание чл.300 от ГПК, която е задължителна за съда, разглеждащ гражданските последици от деянието, а именно: дали то е извършено, противоправността му и виновността на деца.