Решение № 153 от 20.07.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Варна, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Николина П. Дамянова

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20263001000086 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл. 258 и сл. ГПК по приети за разглеждане въззивни жалби срещу различни ЧАСТИ от Решение № 478/05.12.2025 г., постановено по електронно дело 20253100900149 (ТД 149/2025 г.) по описа на Окръжен съд – Варна, с които: 1. въззивник застраховател Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве АД е бил осъден да заплати на увреден участник в ПТП остатък от застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилист, над определена и изплатена доброволно сума от застрахователя, до размер от 3067.75 евро (превалутирани 6 000 лева) за неимуществени вреди поради понесени телесни увреждания, със законна лихва от 30.04.2024г.; 2. същата претенция на въззивник пострадало лице В. Н. В., увреден при ПТП, е отхвърлена за горница над 3067.75 евро до претендиран размер 15338.76 евро (превалутирани 30 000 лв), както и в частта, с която са били разпределени разноските между насрещните страни.

При подготовката на делото и неговото насрочване с определение № 120/18.03.2026г., въззивният състав е разгледал предварителните въпроси по допустимостта на обжалването, като е докладвал и оплакванията на жалбоподателите и е обосновал нуждата от служебно събиране на новите, допуснати от съда доказателства.

Въззивникът В. Н. В., чрез пълномощника адв. Н., излага оплаквания за неправилно установени факти относно вида на телесните увреждания, проведеното лечение и възстановителния процес на пострадалия. Позовава на 1 неоправданото игнориране на събраните в първата инстанция доказателства за безсъзнателно състояние (показания на свидетели, интерпретирани им от назначения по делото експерт) и погрешно възприемане на влошаването на състоянието на шийния отдел (увреждане на междупрешленни дискове с радикулопатия) като резултат от естествено дегенеративно изменение, без да е съобразена причинно-следствената с понесения удар, доказана с категоричните показания на свидетелите за поява на болките в тази област непосредствено след инцидента и задълбочаването на страданията на дотогава активно спортуващия здрав човек до болезнено ограничаване на движенията и нужда от нови изследвания, които потвърдили нуждата от стабилизиране на увредените прешлени с оперативно поставени импланти.

Отделно се сочи и неправилно приложен принцип на справедлИ. обезщетяване на всички неблагоприятни последици, включително значителната продължителност на търпените болки и страдания и остатъчните дори и след проведеното лечение ограничения в движението при липса на пълно възстановяване. Счита, че компенсацията, определена от съда е много под размерите, възприети в съдебната практика за подобни случаи суми, с отчитане и на ежегодните темпове на увеличаване на обезщетенията и повишаването на нормативно установените лимити на застрахователната отговорност.

Въззиваемият застраховател не е подал отговор по тази жалба в срока по чл. 263 ГПК.

Като въззивник ответникът Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве АД, чрез адв. Ц. излага свои оплаквания по приложението на закона при справедлИ.то оценяване на правилно установените леки по характер увреждания и възстановяване в обичайния срок. Сочи, че не отчетена съдебната практика по сходни казуси и социално – икономическата обстановка в страната към момента на понасяне на вредите и съпоставимостта на паричния еквивалент на моралните вреди спрямо нИ. на нетна минимална работна заплата в страната, като критерий възприет в практиката на ЕСПЧ. Счита, че балансът на справедлИ.стта(при отчитане на всички фактори, изведени в практиката на ВКС) и социалната необходимост изискват онази разумна оценка, която ще изключи превръщането на обезщетението в неоправдан източник на доходи, и съответно изключват дължимостта на компенсация над вече получените от пострадалия 2000лв.

Въззиваемия ищец, чрез пълномощника си, е оспорил тази жалба с доводи срещу оплакването за надхвърляне на справедливия размер на обезщетението, сходни с тези в жалбата на тази страна по установените факти за причиняване на дори по-тежки по степен увреждания, вкл. загуба на съзнание и шийната травма и връзката на последвалото лечение и непълно възстановяване именно с процесното ПТП.

Само пълномощникът на ищеца е пледирал с писмено становище по същество пред въззивния състав като със същите доводи е поддържал искането си за отмяна на обжалваната отхвърлителна част от решението и уважаване на претенцията в целия поискан размер. В допълнително представени писмени бележки адв. Н. коментира породената отговорност на застраховано лице, безспорно поета като покрит риск от застрахователя и допълнително установените обстоятелства по понесените увреждания на 2 тялото и главата, включително и безсъзнателното състояние(установено с убедително депозирани показания на свидетел- очевидец) и последващите симптоми на комоционен синдром (описани от друг свидетел) и категорично потвърдени от назначените по делото медицински експертизи. Обоснова и връзката на по-тежки от обичайните болки и функционални ограничения, породени едва след травмирането на шията при понесения удар, което е обострило и ускорило дотогава асимптомно протичащ дегенеративен процес, както и коренната промяна в поведението и характера на пострадалия, описвано от неговите близки и познати. Развива доводи да корекция на оценъчната дейност на първоинстанционния съд по критериите за справедлИ. обезщетяване на целия комплекс от доказаните негативни последици за пострадалия.

Представителят на застрахователя не е пледирал по същество в подкрепа на първоначалното си искане за отмяна на несправедлИ. завишен размер на дължимо обезщетение над този, изплатен преди предявяване на иска.

Насрещните страни претендират за определяне на разноски за настоящото производство, като само пълномощникът на ищеца е обявил в нарочен списък и конкретно искания за възмездяване на безплатно предоставена адвокатска услуга (л.70). Към настоящия момент липсват данни за промяна на декларираното пред първа инстанция социално-икономическо състояние на ищеца, обосновало освобождаването му от задължението за внасяне на такси и разноски в този процес и поетия от адв. Н. ангажимент за изпълнение на възложеното процесуално представителство без заплащане от клиента. Застрахователят не е конкретизирал своето искане, но насрещната страна е обявило принципното си възражение срещу присъждане на каквито и да са недоказани с първични документи разходи.

За да се произнесе по въззивните жалби, въззивният състав съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства в обжалваните части на частично уважен и отхвърлен отчасти иск, предявен от пострадал участник в ПТП срещу застрахователя на автомобилиста, причинил на ищеца телесно увреждане и психически страдания.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с пряка претенция, предявена на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за присъждане на поискано, но неизплатено в цялост от застрахователя по задължителната застраховка „гражданска отговорност“, обезщетение като справедлив еквивалент за причинени неимуществени вреди, посочени като пряк резултат от настъпил на 05.12.2023г. около 16:55 ч., на републикански път II 902 сблъсък между управляван от пострадалия л.а.“Тойота Авенсис“, с peг.№ХХ ХХХХ

ХХ(спрял на пътен знак Б2 “Стоп“, в очакване да се включи в движението) и л.а.“Мерцедес Е250 III“, peг.№ХХ ХХХХ ХХ управляван от застрахован водач, който се е движил с несъобразена с пътните условия скорост и в резултат от това е изгубил контрол върху управлението на автомобила.

Ищецът, останал недоволен от изплатено от уведомения за вредоносното събитие застраховател обезщетение от 2000лв., е обосновал иска си за остатъчен размер от още 30 000лв. като е посочил комплекс от 3 негативно засягане на физическото му здраве, включващ начално диагностицирани контузия на гръдния кош, раменния пояс и мишницата; повърхностна травма на окосмената част на главата и съпътстващите ги болки в областта на главата, лявото рамо и гърба, както и последващо установени (в хода на лечението на продължаващи болки и изтръпване на ръцете) увреждания на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия и дискови хернии С5-С6 и С6-С7, които въпреки извършената операция с имплантиран фиксатор ще продължат да влияят негативно на качество му на жИ.т. Макар и да не е посочено изрично в обстоятелствената част на исковата молба, твърдението за безсъзнателно състояние на пострадалия е заявено като факт, който ищецът иска да докаже с показания на свидетел и това обстоятелство е възприето като пояснение на твърдение за непосредствена последица от удара и допълнено към относимите за определяне на вредите факти в първото по делото заседание при допускането на разпита на свидетеля (л. 175 от делото на ВОС) след възражение на страната по проекто-доклада (л.

166 от делото на ВОС). Затова и въззивният съд, както и първата инстанция възприема и това безсъзнателно състояние като включено в правопораждащите обстоятелства, въз основа на които е претендиран остатъчния размер от дължимото според ищеца обезщетение, поддържан и пред настоящата инстанция.

Въпреки частично изплащане на обезщетение преди сезирането на съда, застрахователят е оспорил в отговора на исковата молба отговорността на водача на застрахования автомобил(без това оспорване да се поддържа пред настояща инстанция), обема и вида на описаните от ищеца увреждания извън тези, установени при началния преглед, както и размера на поискано над обичайно определяно по справедлИ.ст обезщетение за неимуществени вреди от този лек вид. Своевременно в първата инстанция е било предявено и възражение за съпричиняване на вредоносните последици, основано на неизпълнено задължение за обезопасяване(чл. 137а от ЗДвП), довело до телесни увреждания, които не биха настъпили, в случай че лицето е било с поставен предпазен колан. Пред настоящата инстанция обаче няма никакви доводи по отношение на това възражение, нито в жалбата на ответника, нито в отговор по жалбата на ищеца, поради което и настоящата инстанция не следва да проверява изводите по този въпрос(Решение №165/18.10.2024 по к.д.

№1957/2023, на ВКС , ІІ т.о.).

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 от ГПК, и представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Доколкото въззивните оплаквания и на двете страни не се отнасят до механизма на причиняването на вредите, съдът възприема като безспорни следните, установени в първа инстанция с прието заключение на автотехническа експертиза въз основа на официално протоколираните данни от местопроизшествие и оглед на увредени автомобили, факти: На 05.12.2023г., застрахованият водач на л.а.“Мерцедес Е250 III“, при движение в участък на пътя описващ ляв завой е напуснал траекторията на пътното платно и се сблъскал със спрелия на знак “Стоп“ автомобил, управляван от ищеца. В резултат на удара тялото на последния се е отместило в ляво спрямо 4 предна лява седалка, и е осъществило контакт с вътрешната част на предна лява врата, предна лява колонка и други облицовки на купето, разположени непосредствено вляво от тялото на пострадалия.

Спорни са вида и обема на конкретните наранявания и начина, по който са се отразили върху пострадалия. Няма спор, че при документирането на пътния инцидент, като непосредствен резултат са били удостоверени само контузии на главата, ляво рамо и гръден кош, като само тези увреждания са възприети и от разследващите транспортно престъпление органи, установили само този по-лек характер на телесните повреди, въпреки изрично подадения от пострадалия сигнал за престъпно причиняване на травма, съпроводена със загуба на съзнание (л. 70 от ДП124/2024 на VРПУ). Само по себе си обаче, заключението за липса на данни за по-тежко увреждане не изключва правомощията на сезирания съд да установява и други факти. Само влязлата в сила оправдателна присъда (чл. 300 ГПК) би установила неоспорима липса на съставомерни последици от престъпно деяние, поради което заключението на органите, водещи приключилото с прекратително постановление разследване няма обвързваща за гражданския съд сила. Затова настоящият състав намира, че и поведението на пострадалия (пропуснал да упражни право на защита като пострадал от престъпление) не може да се възприема като неоттегляемо признание за неосъществяване на сочените от него, но приети за недоказани факти, послужили за обосноваване на само лек характер на понесени от него увреждания.