Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 764 от 04.06.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2608/2023
Вид
Решение № 764
Подписан
04.06.2025
В сила
09.02.2026
Състав
Камелия Първанова, Петя Алексиева, Иванка Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 133 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.135, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 135, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1, пр.5 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 764 гр. София, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20231000502608 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Ответникът в първоинстанционното производство Д. Г. Н. и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 27.07.2023 г., а въззивната жалба е подадена на 03.08.2023 г.) обжалва с въззивна жалба вх.№ 6414/03.08.2023 г. Решение № 436/21.07.2023 г., постановено по гр.д. № 101/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд, V първоинстанционен състав, в частта, с която искът с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД на М. Д. И. срещу Г. Н. Н. и Д. Г. Н. е уважен, като е прогласена относителната недействителност на сключената между ответниците съдебна спогодба, инкорпорирана в протокол от 30.12.2015 г. по гр.д. № 347/2015 г. по описа на РС - гр. Етрополе, по силата на която Г. Н. се задължава да изплаща месечна издръжка на майка си Д. Г. Н. в размер на 1450 лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на причини, изменящи или прекратяващи издръжката, считано от 21.12.2015 г.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат Е.

Е., с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно пълномощно приложено както на стр.22 от гр.д. № 7974/2021 г. СГС, І-17 1 състав, така и по настоящото дело на стр.16. Въззивницата ответница е внесла дължимата държавна такса с вносен документ от 15.08.2023 г., представен по делото с молба от 16.08.2023 г.

Предвид горното въззивната жалба е редовна.

Въззивницата-ответница поддържа незаконосъобразност и неправилност на обжалвания съдебен акт. Поддържа се на първо място, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба. На второ място се твърди, че първоинстанционният съд е допуснал събиране на доказателства от страна на ищцата при настъпила преклузия. На трето място се поддържа, че не са налице предпоставките за уважаване на иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД с твърденията, че действията на Г. Н. при сключване на спогодбата не са насочени към увреждане на ищцата като кредитор. Поддържа се, че не е налице и знание от страна на ответница Д. Н.. Във връзка с релевираните възражения, се развиват подробни съображения по съществото на спора.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната по жалбата страна-ответникът Г. Н. Н. чрез процесуалния му представител адвокат Г., с който заявява че като основателна поддържа въззивната жалба на ответницата Н. и моли съда да я уважи.

Въззиваемата ищца М. Д. и чрез процесуалния си представител към този момент адвокат Б. оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробни съображения изложени в отговора и моли съда да я остави без уважение и потвърди първоинстанционното решение по подробни съображения изложени в отговора, които са по съществото на спора.

Ответникът в първоинстанционното производство Г. Н. Н. и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 24.07.2023 г., а въззивната жалба е подадена на 03.08.2023 г.) обжалва с въззивна жалба вх.№ 6416/03.08.2023 г. Решение № 436/21.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 101/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд, V първоинстанционен състав, в частта, с която искът с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД на М. Д. И. срещу Г. Н. Н. и Д. Г. Н. е уважен, като е прогласена относителната недействителност на сключената между ответниците съдебна спогодба, инкорпорирана в протокол от 30.12.2015 г. по гр.д. № 347/2015 г. по описа на РС - гр. Етрополе, по силата на която Г. Н. се задължава да изплаща месечна издръжка на майка си Д. Г. Н. в размер на 1450 лв., ведно със законната лихва 2 върху всяка просрочена вноска до настъпване на причини, изменящи или прекратяващи издръжката, считано от 21.12.2015 г.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат К.

Г., с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно пълномощно приложено на стр.54 от гр.д. № 101/2022 г. на Софийски окръжен съд.

Въззивникът ответник е внесъл дължимата държавна такса с вносен документ от 15.08.2023 г., представен по делото с молба от 16.08.2023 г.

Предвид горното въззивната жалба е редовна.

На първо място заявява възражение за нередовност на исковата молба.

Прави възражение за родова неподсъдност на делото на Окръжен съд, в която връзка поддържа недопустимост на първоинстанционното решение.

Поддържа, че не са безспорно установени предвидените в закона кумулативни предпоставки на иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната по жалбата страна-ответницата Д. Г. Н. чрез процесуалния й представител адвокат Е., с който заявява че като основателна поддържа въззивната жалба на ответника Н. и моли съда да я уважи.

Въззиваемата ищца М. Д. и чрез процесуалния си представител към този момент адвокат Б. оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробни съображения изложени в отговора и моли съда да я остави без уважение и потвърди първоинстанционното решение по подробни съображения изложени в отговора, които са по съществото на спора.

С оглед на предмета на настоящото производство, очертан с въззивните жалби Решение № 436/21.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 101/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд, V първоинстанционен състав, се обжалва в неговата цялост.

Горното е така и е в съответствие с Решение № 38/02.03.2017 г., гр.д. № 60030/2016 г., ВКС, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 от ГПК, и с което съставът на ВКС е приел, че: „ако съдът е уважил евентуалния иск, без да се е произнесъл или като неправилно е отхвърлил главния иск, жалбата на ответника препятства влизането в сила на решението в прекратителната част или съответно – в отхвърлителната част по главния иск и без ищецът да го е обжалвал (и в този случай за него е безразлично, кой от двата иска ще бъде 3 уважен, но не може да иска уважаването и на двата). Ако горестоящият съд уважи жалбата, той ще разгледа главния иск, тъй като жалбата срещу уважаването на евентуалния е насочена и срещу отхвърлянето на главния и ползва ищеца, и без той да е подал жалба и дори (недобросъвестно) да се противопоставя на жалбата срещу евентуалния иск, тъй като жалбата от третото лице помагач ползва главната страна.“

Въззивникът-ответник Г. Н. в съдебно заседание и чрез процесуалния си представител поддържа въззивна си жалба по подробни съображения, изложени в писмени бележки по делото.

Въззницата-ответница Д. Н., редовно призована, не се явява, не изпраща представител, не изразява становище в хода по същество.

Въззиваемата-ищца в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва въззивните жалби и моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Първоначално Софийски районен съд, а след изпращане на делото по родова компетентност, Софийски окръжен съд е бил сезиран с обективно, евентуално съединени искове, както следва: иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.5 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на одобрена с протоколно определение от 30.12.2015 г. по гр.д. № 347/2015 г. по описа на Етрополски районен съд, спогодба по силата на която Г. Н. Н. се задължава да изплаща ежемесечна издръжка на майка си Д. Г. Н. в размер на 1 450 лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, считано от 21.12.2015 г., поради нейната симулативност, евентуално съединен с иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД за прогласяване по отношение на ищцата на относителната недействителност на спогодбата.

Процесуалният въпрос за родовата подсъдност на делото е решен с Определение № 381/11.02.2022 г., постановено по ч.гр.д.№ 289/2022 г. на Апелативен съд-София, 10 състав, което напълно се споделя от настоящия съдебен състав, поради което и възражението на въззивника Г. Н. за родова 4 неподсъдност на делото се явява напълно неоснователно.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства:

Ищцата и ответникът Г. Н. са бивши съпрузи.

С влязло в сила 01.11.2012 г. Решение № 527/02.04.2012 г. по в.гр.д.№ 4255/2011 г. на Софийски апелативен съд, ответникът Г. Н. Н. е осъден да заплати на ищцата М. Д. И. сумата от 13 097,69 евро на основание чл.59 от ЗЗД, ведно със законната лихва от 13.11.2009 г. до окончателното изплащане, сумата от 99,50 лв. на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, разноски за встъпване в дълг, ведно със законната лихва от 13.11.2009 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 532,83 лв. разноски по делото пред СГС. Въз основа на влязлото в сила решение в полза на М. И. са издадени изпълнителен лист от 26.10.2017 г. за горепосочените суми и изпълнителен лист от 14.12.2012 г. за сумата от 3 044,17 лв. разноски.

На 30.12.2015 г., по гр.д.№ 347/2015 г. по описа на Етрополския районен съд, с протоколно определение, Съдът е одобрил спогодба по силата на която Г. Н. Н. се задължава да изплаща ежемесечна издръжка на майка си Д. Г. Н. в размер на 1 450 лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, считано от 21.12.2015 г.

Издаден е изпълнителен лист на 30.12.2015 г. въз основа на който е образувано изпълнително дело № 64/2016 г. по описа на ЧСИ Р. М., по което дело ищцата е присъединен взискател с два броя удостоверения от ЧСИ М. П. по негово изпълнително дело № 11/2017 г. срещу същият взискател-ответника Г. Н..

От приетата пред първоинстанционния съд СМЕ, се установява, че ответницата Д. Н. е пациент с множество хронични заболявания, като водещото соматично заболяване е персистираща белодробна астма, в средно тежка форма, с дихателна недостатъчност от 1-ва степен. Соматичните заболявания на Н. се развиват на фона на тежко психично заболяванебиполярно афективно разстройство с предимно депресивни епизоди. Вещото лице установява, че към датата на процесната спогодба 30.12.2015 г. ответницата Н. е страдала от всички описани в експертизата заболявания, 5 които са я ограничавали да извършва трудова дейност с определена към периода 2014 г.-2017 г. 52% трайно загубена нетрудоспособност. Характерно за тези заболявания е, че с напредването на годините, състоянието на болните постепенно се влошава, поради което трудоспособността намалява.

От приетите пред първата инстанция писмени доказателства се установява, че Н. Г. Н. съответно съпруг на ответницата Н. и баща на ответника Н., е бил управител на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД София, съгласно сключен договор за възлагане на управление до 28.03.2022 г., като за последните шест месеца през заличаването му като управител на дружеството, полученото от него брутно възнаграждение е било в размер на 53 472,82 лв.

От писмените доказателства, представени от НЗОК, се установява, че ответницата Н. е диспансеризирана от края на 2016 г. до 2022 г., като са й изписвани лекарства за неалергична астма и хипертонично сърце.

От приетата пред първата инстанция СОЕ, се установява, че средномесечният разход за медикаменти на ответницата Д. Н. към момента на сключване на процесната спогодба е в общ размер от 452,99 лв.

При така установените факти по делото, първоинстанционният е приел, че главният иск е неоснователен, тъй като ответниците са целели не привидно, а реално извършване на разпоредителни действия-предмет на спогодбата, което изключва нейната привидност. Приел за основателен и доказан евентуалния иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД и прогласил относителната недействителност на процесната спогодба спрямо ищцата.