Решение № 1531 от 03.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1531 гр. Пловдив, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20245330113108 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от А. Г. А. против „СтикКредит“ АД иск за приемане за установено в отношенията между страните на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че клаузата, установяваща задължение за заплащане на неустойка в размер на 1 137, 31 лв., установена в Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № *** от 12.04.2024 г., е нищожна като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща материалноправните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и като установена в нарушение на чл. 11, т. 9 и т.

10 ЗПК.

В срока за отговор на исковата молба са предявени кумулативно обективно съединени насрещни осъдителни искове от „Стик – Кредит“ АД против А. Г. А. с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 818, 13 лв. – предсрочно изискуема главница, дължима Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № *** от 12.04.2024 г. и сумата от 115, 78 лв. – начислена договорна лихва за периода от 12.04.2024 г. до 12.09.2024 г., ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на насрещния иск – 17.09.2024 г., до окончателното заплащане на задължението.

1

Ищцата твърди, че между страните е Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № *** от 12.04.2024 г., по силата на който в полза на ищцата – кредитополучател, е предоставена сумата в размер от 950 лв. при фиксиран лихвен процент по заема от 36 % и годишен процент на разходите от 42, 58 %, при установен срок на договора от 10 месеца. Сочи, че в договора е установено задължение за кредитополучателя за предоставяне на обезпечение под формата поръчителство, което да отговаря на изискванията, установени от кредитодателя. В случай на непредставяне на уговореното обезпечение кредитополучателят се задължил да заплати неустойка в размер от 0, 9 % от стойността на усвоената кредитна сума за всеки ден, през който не е представено обезпечението. Сочи, че неустойката е платима, ведно с погасителните вноски, към които се кумулира вноска за неустойка. Ищецът твърди, че с предвиждане на задължение за заплащане на неустойка, поради непредоставяне на обезпечение, което да отговаря на изисквания, които потребителите не могат да осигурят, по същество се осигурява допълнително възнаграждение за кредитора, което се кумулира с възнаградителната лихва, по който начин се заобикаля, установената в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК забрана. Излага съображения за нищожност на клаузата за неустойка противоречаща на добрите нрави по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, доколкото последната е излязла извън присъщата й обезщетителна функция. Сочи, че установената неустойка е в прекомерен размер, без последната да е свързана с вредите от неизпълнението на главното задължение за връщане на заемната сума в срок.

Сочи, че неустойката е излязла и извън присъщата й обезпечителна функция.

По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ЗЗД ответникът „Стик – Кредит“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № *** от 12.04.2024 г., в който е установено, че в полза на потребителя се предоставя кредит под формата на кредитна линия, като в полза на потребителя е заплатена сумата от 950 лв. Твърди, че договорът за кредит е сключен от разстояние по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като сключването на договора е по инициатива на ищеца, който е отправил искане за сключване на договора. Счита, че задължението за 2 заплащане на неустойка е дължимо, като клаузата, която предвижда задължение за заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение е действителна. Сочи, че в договора е обективирано съглашение между страните за заплащане на неустойка за неизпълнение на непаричното задължение на потребителя за представяне на обезпечение. Твърди, че неустойка не е начислявана и събирана от страна на кредитната институция. Сочи, че неустойка е предвидена да се начислява на ден, докато трае неизпълнението и нейният размер от 0, 9 % не е установен с цел разместване на блага и е съобразен с нормите на добросъвестността. Твърди, че непредставянето на обезпечение засяга интереса на кредитора, поради което се начислява неустойка, като основаната й цел е да репарира причинените от неизпълнението вреди. Поддържа, че няма въведено законодателно изискване относно размера на неустойката, няма ограничение относно максималния й размер, като дори е прието, че неустойката може да бъде в размер, надвишаващ размерът на главното задължение. Сочи, че не е налице изначална невъзможност за осигуряване на обезпечение в посочения в договора срок, като потребителят е бил запознат с условията на договора преди неговото сключване. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

В насрещната искова молба ищецът по насрещния иск „Стик – Кредит“ АД твърди, че по силата на сключения между страните договор е превел в полза на длъжника сумата в размер от 950 лв., с която по желание на потребителя е рефинансирано задължение по предходен кредит, като остатъкът от заемната сума е изплатен на кредитополучателя в брой на каса на „Изипей“. Сочи, че в договора е установена възнаградителна лихва от 36 % на годишна база. Сочи, че ответната страна заплащала вноски до 11.07.2024 г.

Счита, че поради забавата на длъжника са настъпили предпоставките по чл.

26, ал. 1 от Договора за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо, считано от 12.09.2024 г. – датата на депозиране на насрещната искова молба.

Претендира заплащане на останалата непогасена главница и възнаградителна лихва. По така изложените съображения се моли за уважаване на насрещния иск и осъждане на ответника да заплати главницата по кредита, ведно с начислената лихва за забава.

В законоустановения за това срок по чл. 131 ГПК ответната страна по насрещната искова молба – А. Г. А., е депозирала отговор на насрещната 3 искова молба, в който излага съображения за нейната неоснователност.

Твърди, че сключеният между страните договор за кредит е потребителски, поради което по отношение на него следва да намерят приложение разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Излага съображения за недействителност на договора за потребителски кредит, поради сключването му в нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Твърди, че клаузата, установяваща задължение за заплащане на възнаградителна лихва е недействителна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави, поради наличието на значителна нееквивалентност на престациите. Счита за неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 19 ЗЗП клаузата, установяваща размера на годишния процент на разходите, доколкото действително приложения годишен процент на разходите е в различен размер от посочения в договора.

Твърди, че не е посочен механизма за определяне на годишния процент на разходите и по-конкретно какви други разходи, освен възнаградителната лихва са включени при определянето му. В този смисъл се позовава на недействителност на договора, поради допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

9 и т. 10 ЗПК. Твърди, че предвид недействителността на договора длъжникът дължи връщане единствено на чистата стойност по кредите, поради приложение на разпоредбата на чл. 23 ЗПК. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, както и насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД .

По делото е приложен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, в който са посочени основните параметри на потребителски кредит с размер на главницата по кредита от 950 лв., като е установено, че задължението подлежи на погасяване на 10 месечни погасителни вноски за периода от 12.05.2024 г. до 12.02.2025 г. при фиксиран годишен лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите от 42, 58 %.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищцата А. Г. А. и „Стик – Кредит“ АД е сключен договор за потребителски кредит, 4 предоставен от разстояние № *** от 12.04.2024 г., по силата на който ответникът е поел задължение да предостави на ищцата сумата от 950 лв.

Установено е, че кредитът се усвоява при подаване на заявление за кредит, неговото одобряване и сключване на договор за кредит. Договорен е годишен лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите от 42, 58 %, с обща сума за погасяване към момента на сключване на договора от 1 147, 81 лв. В клаузата на чл. 5 от договора е установено, че кредиторът предоставя на потребителя сумата по кредита в деня на сключване на договора по избран от потребителя начин – банков превод или на каса Easy Pay.

С разпоредбата на чл. 19 от договора страните са постигнали съгласие, че в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следва в срок от 3 дни от сключване на договора да осигури действието на физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство, което да отговаря на изискванията, установени в Общите условия или да предостави банков гаранция. С разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Договора е установена неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 0, 9 % от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение, като е установено, че неизпълнение на задължението по чл. 19 от Договора причинява на кредитора вреди в размер на неустойката, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобряване на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. Установено е, че неустойката се заплаща периодично, заедно с всяка погасителна вноска.

В клаузата на чл. 30 от Договора е установено, че при неизпълнение на което и да е свое договорно задължение, включително и при неплащане на дължими суми в срок, освен останалите неустойки, потребителят дължи и неустойка в размер от 1 % от размера на просрочената сума на ден.

Към договора за кредит е приложен погасителен план, в който е установено, че главницата по кредита по подлежи на погасяване на 10 месечни погасителни вноски за периода от 12.05.2924 г. до 12.02.2025 г. В погасителния план е посочено, че общата дължима сума по кредита, включваща главница и лихва е от 1 147, 81 лв., а при включване и на задължението за неустойка е в размер от 2 285, 20 лв.

В производството по делото е прието без възражения на страните заключението на вещото лице по допуснатата от съда съдебно-счетоводна 5 експертиза, която е установила, че длъжникът е заплатил сумата от общо 688, 09 лв., от която сумата от 131, 87 лв. за главница, сумата от 82, 03 лв. за възнаградителна лихва, сумата от 0, 24 лв. за наказателна лихва, сумата от 471, 45 лв. за неустойка и сумата от 2, 50 лв. – разноски за уведомителен СМС за просрочени задължения. Вещото лице е установило, че непогасената главница е в размер на сумата от 818, 13 лв., като непогасената възнаградителна лихва до датата на депозиране на насрещната искова молба или за периода – 12.09.2024 г. е от 47, 20 лв. Вещото лице е установило, че в посочения в договора годишен процент на разходите от 42, 58 % е включено единствено задължението за заплащане на лихва от 197, 81 лв., като при включване на предвидената в договора неустойка от 1 137, 39 лв. годишният процент на разходите е в размер от 774, 50 %.