Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6736 от 07.11.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 11662/2025
Вид
Решение № 6736
Подписан
07.11.2025
В сила
07.11.2025
Състав
Любомир Луканов, Цветомила Данова, Клаудия Рангелова Митова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 6736 гр. София, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно частно гражданско дело № 20251100511662 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 - 437 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба на длъжника „Електрохолд Продажби“ ЕАД, чрез упълномощен представител с вх. № 035386/16.07.2025 г. по изп. дело № 20158410400127 на ЧСИ Н.М. с рег. № 841 на КЧСИ, с район на действие СГС.

Обжалва се постановление от 27.06.2025г. по изпълнително дело № 20158410400127 на ЧСИ Н.М., с което е прекратено изпълнителното производство срещу длъжника ЕТ В.С. поради настъпила перемпция на основание чл. 433, ал. 1. т. 8 от ГПК.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното постановление е незаконосъобразно.

Поддържа, че след запора върху банкови сметки от м.07.2023 г., на 19.04.2024 г. има извършена справка за трудови договори. Счита, че така определянето на изпълнителни способи по възлагането по чл. 18 от ЗЧСИ продължава да се упражнява и за жалбоподателя оставя неясно защо е прекратено изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Сочи, че в края на м.06.2025 г. дружеството подало поредица от молби за нови изпълнителни действия, но по конкретното дело все още не били подали такава и доколкото за същото е издадено постановление за прекратяване, няма такава процесуална възможност. Жалбоподателят се позовава на приетото в т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

Искането е да бъде отменено като неправилно обжалваното постановление от 27.06.2025 г. за прекратяване на изпълнително дело №20158410400127 с длъжник ЕТ В.С.. Претендира разноски за държавна такса.

В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК от длъжника В.П.С. не е подадено възражение.

1

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ Н.М. е изложил доводи за допустимост и неоснователност на жалбата. Поддържа, че обжалваното постановление от 27.06.2025 г. по изпълнително дело № 20158410400127/2015 г. е правилно и издадено при спазване на всички процесуални правила, а перемпцията е настъпила на 15.06.2025 г., поради което и изп. дело е прекратено. Иска жалбата да бъде оставена без уважение.

Софийски градски съд, ЧЖ-I-Н състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От приложеното копие на изпълнително дело № 20158410400127 на ЧСИ Н.М. се установява, че то е образувано по молба на взискателя „Електрохолд Продажби“ ЕАД, с предишно наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 18.01.2011 г. по гражданско дело № 232/2009 г. на Районен съд - гр. Самоков и изпълнителен лист, издаден на 08.10.2014 г. по гражданско дело № 392/2009 г. на Районен съд - гр. Самоков, срещу длъжника В.П.С., в качеството му на ЕТ В.С., за сумите: по изпълнителен лист, издаден на 18.01.2011 г. по гражданско дело № 232/2009 г. на Районен съд - гр. Самоков - 12 407.56 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2009 г. до окончателното изплащане на задължението, 668.38 лева - наказателни лихви; 324.52 лева - присъдени разноски, а по изпълнителен лист, издаден на 08.10.2014 г. по гражданско дело № 392/2009 г. на Районен съд - гр. Самоков за 730.04 лева присъдени разноски, както и разноските по изпълнението. В молбата за образуване на делото взискателят е възложил на частния съдебен изпълнител на основание чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя книжа, както и да определя начина на изпълнение.

С разпореждане от 07.01.2015 г. е образувано изпълнителното дело, както и е разпоредено да се изпрати съобщение по чл. 191 от ДОПК до НАП, да се направят справки за имущественото състояние на длъжника и да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение. Поканата за доброволно изпълнение до длъжника В.П.С., не е надлежно връчена въпреки многократните опити, които са правени в хода на делото.

Във връзка с възлагането от взискателя по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, с разпореждане от 10.02.2015 г. е наложен запор върху вземанията за суми по банковите сметки на длъжника В.П.С., лично и като ЕТ „В.С.”, в банките, изброени в разпореждането. С друго разпореждане от 13.01.2017 г. е насрочен опис на движимите вещи на длъжника В.П.С. и до него е изпратена съответната призовка.

На 09.06.2017 г. по делото е депозирана молба от взискателя „Електрохолд Продажби“ ЕАД, с искане да се извърши имуществено проучване и въз основа на него да се наложат запори върху длъжника по съответните банкови сметки. С разпореждане от 26.02.2018 г. е наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника В.П.С., дължимо му от работодателя „Крипс 5“ ООД,. С друго разпореждане от 19.03.2019 г. отново е запорирано трудово възнаграждение на длъжника В.П.С., дължимо му от работодателя „Крипс 4“ ООД. С разпореждане от 15.10.2019 г. е наложен запор на вземанията на длъжника по левови и валутни банкови сметки в „Първа Инвестиционна Банка“ АД. С разпореждане от 17.10.2022 г. е насрочен опис на движимите вещи на длъжника В.П.С., а с други две разпореждания от 09.06.2023 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника за суми по банкови сметки в „Уникредит Булбанк“ АД, както и отново е насрочен опис на движимите вещи на В.П.С..

На 27.06.2025 г. е установено, че по делото е настъпила перемпция, тъй като не са поискани изпълнителни действия от страна на взискателя „Електрохолд Продажби“ 2

ЕАД, в продължение на повече от две години, както и не са предприемани допълнителни принудителни действия в същия период.

С обжалваното постановление от 27.06.2025 г. ЧСИ е прекратил изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и е вдигнал наложените запори и възбрани, като взискателят е уведомен за постановлението на 03.07.2025 г., което е надлежно удостоверено.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Съдът приема, че жалбата по чл. 435, ал. 1. т. 3, предл. 2 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице – взискател по изпълнението, в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал.1 от ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител. Внесена е и държавната такса по сметка на СГС. Следва, че жалбата е процесуално допустима и редовна.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Следва да се разгледа дали са изпълнени предпоставките за прекратяване на изп. дело № 20158410400127 на ЧСИ Н.М. с рег. № 841 на КЧСИ, при хипотезата на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК.

Изпълнителното производство представлява предписан от закона способ за заместване на дължимо поведение, но неосъществено доброволно. Законът предвижда различни средства за осигуряване на принципно зачетени от правния ред интереси. В рамките на изпълнителното производство длъжникът дължи подчинение, доколкото принудата е оправдана.

В чл. 433, ал. 1 и ал. 2 от ГПК законодателят изчерпателно (изрично и лимитативно) е посочил хипотезите, в които се стига до прекратяване и приключване на изпълнението. Сред основанията водещи до прекратяване на изпълнението е и това по ал. 1, т. 8, където е уредено, че изпълнителното производство се прекратява ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Възражението на жалбоподателя е именно за липсата на така соченото прекратително основание. Това основание изхожда от принципа, че при иницииран изпълнителен процес взискателят е субектът, който следва да проявява активност в действията си и да инициира пред съдебния изпълнител предоставените му от закона изпълнителни действия посредством приложението на които да постигне успешно удовлетворение на изпълняемото си право. Същевременно тази процесуална норма съставлява и санкция за онзи кръг от кредитори, които за един сравнително дълъг период от време (две години) бездействат, като не полагат необходимите усилия за успешната реализация на съдебно признатите им и допуснати до принудително изпълнение права. Следва да се отбележи, че прекратяването на изпълнителното производство не води след себе си до прекратяване на субективните имуществени права, които са били предмет на допуснато принудително изпълнение, но освобождава длъжника от ограниченията които е търпял в рамките на водения спрямо него изпълнителен процес.

По отношение на кръга от изпълнителни действия, които са от категорията на тези прекъсващи двугодишният срок по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, е постановена тълкувателна практика с Тълкувателно решение (ТР) № 2/2013 г. от 26.06.2015 год. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, като в т. 10 е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебен изпълнител по възлагане от взискателя в хипотезата на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ) и това са: насочването на 3 изпълнението чрез запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

В доктрината и съдебната практика трайно е установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. В изпълнителния процес взискателят има задължението със своите действия да поддържа неговата висящност, която не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство, чиято задача е да постави началото на производството, но и изисква постоянна активност с цел събиране на вземането. Движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива. Законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство - да отправя искания до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава през период от две години, има за правна последица прекратяване на изпълнителното производство по право (т. нар. „перемпция“). За прилагане на прекратителното основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е релевантна липсата на искане от взискателя за извършването на конкретни изпълнителни действия (процесуално бездействие).

В настоящия случай се установи, че взискателят не е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия, нито е заявил ново искане за предприемането на вече посочен от него изпълнителен способ в продължение на повече от две години.

Установи се, че последното валидно изпълнително принудително действие е извършено на 15.06.2023 г. с налагането на запор на банковите сметки на длъжника с цел обезпечаване на вземането по изпълнително дело № 20158410400127 на ЧСИ Н.М.. В периода от 15.06.2023 г. до 15.06.2025 г. по изпълнителното дело не са предприемани действия, както и не са депозирани молби от страна на взискателя, с които да се прекъсне срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. За настоящото производство са без правно значение причините, поради които взискателят не е проявил активност, както и това, че дружеството – взискател е подало молби за нови изпълнителни действия, но по конкретното дело все още не е подала такава до 15.06.2025 г. Това признание на неизгоден за жалбоподателя факт се установява и от преценката на извършените процесуални действия по приложеното в цялост изпълнително дело№ 20158410400127 на ЧСИ Н.М..