Решение № 55 от 30.04.2026, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Златоград, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20255420100472 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от Р. Р. И., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „К. П. В.“ № *, чрез адв. Е. М. В. от АК - С. със служебен адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ** срещу ОБЩИНА Н., със седалище и адрес на управление: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ***, Булстат 000615043, представлявана от кмета Б. Б. К..

Ищцата, чрез адв. Е. В. сочи, че в границите и пределите на имот с идентификатор *** област С., община Н., гр. Н., ул. ,,К. П. В.“ № *, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 т), площ 656 кв. м, стар номер 1162, квартал 106, парцел XI, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение Заповед за изменение па КККР 18-10747-12.10.2022 г., издадена от Началник на СГКК – С., при граници и съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***,

***, *** е изградила през 1977 - 1980 г. сграда, обозначена в КККР на Н. с идентификатор ***, функц. предн.

Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 3, застроена площ 84 кв. м, както и през 1982 - 1983 изградила още и сграда, обозначена в КККР на Н. с идентификатор 1319.502.389.3 Частна, функц. предн. Постройка на допълващото застрояване, брой етажи 1, застроена площ 40 кв. м.

Р. И. владяла имота от 1970 г. явно и необезпокояван от никого като свой, като преди това от 40 г. на миналия век имота е владян от нейните родители. Тя е тази, която е облагородила имота, с помощта на тежка техника е подравнила имота, след което е извършила и строителството на гореупоменатите сгради.

1

Имотът е ограден от другите, съседни нему имоти.

Същият този имот е дворно място към находящите се в него сгради и се ползва за градина, в която се сеят различни селскостопански култури.

При предприема не действия за снабдяване с документи за собственост на имота и сградите, ищцата установила от представители на ответника, че за нейният имот има съставен АДС № 423/18.08.1987 г., като въз основа на Заповед № 46 - ДС/27.02.2001 г. на Областен управител на област С., същия този имот е предаден на Община Н. и предстои съставяне на АЧОС за имота. Именно във връзка с горното, то е налице и пречка И. да се сдобие с титул за собственост на гореупоменатия имот и сгради.

Община Н. не е придобила собствеността върху процесния имот на годно правно основание, за процесния имот никога не е била провеждана процедура по отчуждаване на същия, респективно не е заплащано и обезщетение, тоест не са налице собственически права по отношение на процесния имот за община Н.. В Акт за държавна собственост, касаещ процесния недвижим имот, е посочено, че на основание Заповед № РД-23 /12.01.1987 г., имотът е станал държавна собственост. Същата Заповед № РД23 /12.01.1987 г., на ОНС Н., касае одобряването на плана на град Н..

Предвид горното и наличието на акта за държавна собственост и в последствие въз основа на него имота е предаден в собственост, съгласно Заповед № 46 - ДС/27.02.2001 г. на Областен управител на област С., на община Н., то последната оспорва правото на собственост на ищцата, въпреки че Р. И. е собственик, на основание давностно владение на описания имот.

Ищцата, чрез адв. Е. В. моли съда да постанови съдебен акт, с който, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 77 от ЗС и чл. 79, ал. 1 от ЗС, признае за установено по отношение на Р. Р. И., ЕГН **********, адрес: гр.

Н., ул. „К. П. В.“ № *, че ответника Община Н. не е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Н., съставляващ имот с идентификатор *** област С., община Н., гр. Н., ул. ,,К. П. В.“ № *, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 т), площ 656 кв. м, стар номер 1162, квартал 106, парцел XI, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение Заповед за изменение па КККР 18-10747-12.10.2022 г., издадена от Началник на СГКК – С., при граници и съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***.

След изпращане на Разпореждане по чл. 131 ГПК с препис от исковата молба и доказателствата към нея, от ответника е постъпил отговор.

Община Н., чрез юрк. И. Д. заявява, че на осн. чл. 237, ал. 1 от ГПК признава предявения иск от ищеца. Сочи, че общината не е осъществявала владение върху процесния имот, не го е управлявала и стопанисвала.

В съдебно заседание, пълномощникът на ищцата - адв. Е. В., поддържа предявения иск и моли да бъде уважен при условията на чл. 237, ал.

1 ГПК, тоест при признание на иска и при липса на отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 от ГПК.

2

Юрк. И. Д., представляваща ответника Община Н., поддържа направеното признание на иска и моли да бъде уважена исковата претенция на ищеца.

Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и признанието на иска от ответника по чл. 237, ал.1 ГПК, съдът намира, че са налице основанията за постановяване на решение при признание на иска.

От събраните по делото доказателства съдът намира, че не са налице отрицателните предпоставки по чл.237, ал. 3 ГПК, поради което молбата на ищцата за постановяване на решение по чл. 237 ГПК е основателна.

Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014г. на ВКС по гр.д. №5289/2013г., първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск, когато предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В това решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска, съобразно изложените твърдения и след това да се произнесе по основателността и евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.

Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно съдът да указва на страните, против волята им, да ангажират доказателства за основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложението на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като например чл. 324, чл. 318, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.

Законодателят е предвидил не случайно в това производство, когато съдът констатира, че са налице условията на чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът да прекрати съдебното дирене. Тоест, предполага се, че съдебното дирене е започнало, но законодателят е дал възможност то да бъде прекратено, защото е безсмислено да се събират още доказателства. В настоящия случай, съдът е започнал съдебното дирене, като е приел и приложил по делото допуснатите с определението по чл. 140 от ГПК писмени доказателства.

На последно място, следва да се отбележи, че законодателят винаги е гледал с добро око и е толерирал по-мирното и доброволно приключване на съдебни спорове – неслучайно в хода на процеса съдът е длъжен преди започване на съдебното дирене и преди приключването му, да покани страните към спогодба, освен това, законодателят е въвел и друга процедура за по-облекчено и мирно приключване на възникнал спор, каквато е медиацията.

Тоест, всичко гореизложено навежда на мисълта, че до мирно уреждане на спора може да се стигне не само преди започване на съдебното 3 дирене, а и по време на същото, като то бъде прекратено и се уважи волята на ответника да признае иска.

Ищецът, чрез своя процесуален представител адв. Е. В., не претендира разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

ВОДИМ от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение Р. Р. И., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „К. П. В.“ № *, че ОБЩИНА – Н., БУЛСТАТ 000615043, представлявана от Б. Б. К. – Кмет, с адрес: гр. Н., обл.

С., ул. „А. С.“ № ***, не е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Н., съставляващ имот с идентификатор *** област С., община Н., гр.

Н., ул. ,,К. П. В.“ № *, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 т), площ 656 кв. м, стар номер 1162, квартал 106, парцел XI, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение Заповед за изменение па КККР 18-10747-12.10.2022 г., издадена от Началник на СГКК – С., при граници и съседи: имоти с идентификатори ***, ***,

***, ***, ***, ***.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Златоград: _________Д. Х.______________ 4