Решение № 1556 от 15.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1556 гр. София, 15.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радост Бошнакова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Гражданско дело № 20221100105338 по описа за 2022 година

Предявени са искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът А. В. Л. (освободен от внасяне на държавна такса и разноски – л. 52 от делото) излага следните обстоятелства за обосноваване на исковата претенция: настъпило на 06.10.2020 г. в гр. София ПТП по вина на водача на автомобил Мазда 6 с рег. № *******, навлязъл в кръстовище и без да пропусне движещия се с предимство автомобил със специален режим на движение– линейка, която е имала включени светлинен и звуков сигнали; причинено му като водач на линийката увреждания, изразяващи се в счупване на долния край на лъчева кост на лява предмишница, охлузни рани на глава и шия и контузия на лява китка, за част от които се наложили поставяне на гипсова имобилизация; претърпени болки и страдания от уврежданията; справедливо обезщетяване на неимуществените вреди със сумата от 30000 лева и наличие задължителна застраховка ГО при ответника, неизплатил обезщетение след отправена до него писмена претенция на 15.10.2020 г. Претендира тази сума, заедно със законната лихва за забава от 16.01.2021 г. и разноските по производството.

Ответникът ЗД Б.И. АД в законоустановения срок оспорва исковете, възразявайки че липсвали доказателства за виновно противоправно поведение на застрахования при него водач и за причините за настъпване на процесното ПТП, а и за причинна връзка на ПТП-то с твърдените от ищеца вреди. Навежда възражения за съпричиняване поради неизползване от ищеца като водач на линейката на сигналите за нейното обозначаване и предпазен колан и неспазване на предписания режим на лечение, а при евентуалност - завишаване на размера на обезщетението. Претендира 1 разноски – така и молба от 01.09.2022 г.

Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл.

235, ал. 2 от ГПК, приема следното:

По делото се установява от представения протокол за ПТП с пострадали лица № К-502 от 06.10.2020 г., съставен от младши инспектор на ОПП при СДВР, че на 06.10.2020 г., около 10.02 часа, в гр. София по бул. Евлоги и Христо Георгиеви автомобил Опел Комбо с рег. № *******, управляван от А. В. Л., с посока от ул. Ген.

Гурко към бул. Мадрид и в района на кръстовището с бул. Цариградско шосе, участвал в ПТП с движещия се от дясната му страна лек автомобил Мазда 6 с рег. № *******, управляван от Е. Т.. От съставителя на протокола е констатирано и че за водача на автомобил Мазда 6 е била сключена със ЗД Б.И. АД задължителна застраховка Гражданска отговорност по полица № 120000928223, валидна до 12.04.2021 г., като този правнорелевантен факт е признат и за безспорен между страните.

Установява се, че по повод на процесното ПТП е образувано досъдебно производство № 513 ЗМТ 11297/2020 г. по описа на Отдел Разследване при СДВР, в хода на което са извършвани действия по разследване (л. 7 – 27 от делото). По делото са представени протоколи за разпит на свидетели и заключение на съдебномедицинската експертиза от досъдебното производство, които обаче не представляват доказателствени средства по ГПК, поради което нямат доказателствена стойност и не следва да бъдат ценени от съда при разглеждане на настоящия спор.

По делото са представени и медицински документи относно ищеца А. Л., сред които листове за преглед на пациент, амбулаторни листове и амбулаторна лична карта (л. 25 - 37 от делото и л. 146 - 147 от делото). Представени са и болнични листове, от които се установява, че ищецът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност за периода от 06.10.2020 г. до 17.01.2021 г. (л. 38 – 41 от делото), като същото обстоятелство се потвърждава и от представеното удостоверение от НОИ от Регистъра на болнични листове и решения (л. 115 от делото). От същите е видно и че процесното събитие е признато за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. Представени са и фиш за спешна медицинска помощ (л. 156 – 157 от делото), рентгенови снимки на електронен носител (л. 149 от делото), справка от НЗОК за извършени прегледи на А.

Л. за периода от 01 януари 2015 г. до момента на издаване на справката – 29.11.2022 г.

(л. 95- 97 от делото) и уведомление от Министерството на здравеопазването – Център за спешна медицинска помощ гр. София за липса на регистрирано повикване относно ищеца А. Л.– л. 116 от делото.

Представени са и заверени преписи на проекти за организацията на движени-ето и разположение на светофарната уредба в района на кръстовището между бул. Евлоги и Христо Георгиеви и бул. Цариградско шосе (л. 100 – 114 от делото), както и видеозапис на оптичен носител от камери за видеонаблюдение на процесното ПТП от 2

06.10.2020 г. (л. 141 от делото).

По делото е прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза, като поради представянето на нови доказателствени средства, относими към релевантните по производството факти, е допусната повторна съдебно-автотехническа експертиза, изготвена при съобразяване на представения видеозапис и свидетелските показания, фактическите изводи на което, пояснени в съдебно заседание при изслушването на вещото лице, съдът възприема за достоверни. От заключението на повторната съдебноавтотехническа експертиза се установява, че процесното ПТП е реализирано след като лек автомобил Мазда при движение по бул. „Цариградско шосе“ към бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ в най-дясната от четири пътни ленти за движение в посока направо в района на кръстовището между двете пътни артерии, за да продължи направо навлязъл в кръстовището, а в същото време отляво на него върху пътното платно на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ и в една от неговите ленти се е намирал автомобилът „Опел“ със специален режим на движение . Водачът на лек автомобил „Опел“ е навлязъл в кръстовището при активен „червен“ сигнал на светофарната уредба и е предприел движение в посока направо към бул. „Мадрид“, като движението на двата автомобила е било равномерно със скорост до мястото на удара - за лек автомобил „Мазда“ – 40-45 км/ч, а за лек автомобил „Опел“ – 25-30 км/ч. При движението си автомобил „Мазда“ е ударил с предната си челна част дясната част на автомобил „Опел“- в зоната на предно дясно колело и калник, към който момент водачът на автомобил „Мазда“ не е бил предприел действия за намаляване на скоростта чрез задействане на спирачната система и в момента на удара автомобилът не е бил в момент на закъснително движение, каквото било положението и за автомобил „Опел“. След реализиране на удара автомобил „Мазда“ отминал мястото на удара и се установил в покой, докато автомобилът „Опел“ е извършил ротационно движение по посока обратна на часовниковата стрелка и достигнал до място, на което се е установил в състояние на покой. От заключението се установява още и че причините за настъпване на произшествието не са били от техническо естество, тъй като автомобил „Опел“ е бил в зоната на ограничена видимост за водача на автомобил „Мазда“, а възможност за предотвратяване на произшествието е била осъществима само при условие на своевременното възприемане на движението на двата автомобила един към друг. От поясненията на вещото лице при неговото изслушване на представеното заключение, дадени в открито съдебно заседание (л. 183 от делото) се установява, че водачът на лек автомобил „Мазда“ обективно не е могъл да възприеме и види лекия автомобил „Опел“ до момента на реализиране на удара, като е разяснил, че липсват еднозначни и категорични данни за наличие на звуков сигнал, респективно ако такъв е бил включен, то на какво ниво е бил, за да бъде възприет от водача на лек автомобил „Мазда“. Вещото лице е уточнило и че водачът на линейката е навлязъл в кръстовището през единствената свободна лента – най-лявата такава, след което пътят 3 му е бил препречен от друг автомобил „Мерцедес“ и заобикаляйки го, навлязъл в дясната част на платното за движение.

Прието е по делото и заключение на допълнителна съдебно-автотехническа експертиза, от което се установява, че скоростта на автомобил „Опел“ преди и в момента на удара е била 27 км/ч, а скоростта на автомобил „Мазда“ – 41 км/ч, като мястото на процесния удар е настъпил изцяло в най-дясната от четири ленти предназначени за движение на автомобила, която е част от четирилентовото платно на бул. “Цариградско шосе“ и е в обхвата на кръстовището с бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“. Вещото лице е посочило, че опасната зона за спиране на автомобил „Опел“ е 14.87 м, а за автомобил „Мазда“ – 24.97 м, като автомобил „Опел“ е попаднал в зоната на ограничена видимост и водачът на лек автомобил „Мазда“ е имал възможност да предприеме действия по привеждането му в процес на спиране на разстояние не по-малко от 25 м от мястото на удара. От заключението се установява още и че при съобразяване на времето на движение на всеки от автомобилите до момента на удара и за двамата водачи ударът е бил непредотвратим, като водачът на автомобил „Мазда“ не е имал възможност да предотврати настъпването на събитието.

Съдът намира за неоснователно направеното от ищеца оспорване на допълнителната съдебно-автотехническа експертиза. Представеното по делото заключение на същата е обосновано, като изводите на вещото лице с него са направени въз основа на обективни данни от приобщени по делото доказателствени средства и се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал.

За установяване на механизма на процесното ПТП пред настоящата съдебна инстанция са разпитани св. Е. Т. – участник в процесното ПТП, и св. Т. А. - лекар, пътувала с ищеца А. Л. при настъпване на произшествието. От показанията на свидетелите очевидци на процесното ПТП се установява, че същото е реализирано при навлизане на управлявания от ищеца лек автомобил „Опел“ със специален режим на движение, който пътувал към спешен адрес, при забраняващ - „червен“, сигнал на светофарната уредба в кръстовището и при навлизане на управлявания от застрахования при ответника водач на лек автомобил „Мазда“ в кръстовището при зелен разрешителен сигнал, в който момент траекториите на двете превозни средства се пресекли, в резултат на което е настъпил и процесното произшествие.

От показанията на св. Е. Т. се установява, че при навлизане в кръстовището управляваният от него автомобил се движел със съобразена скорост. От лявата му страна имало колона от автомобили и не възприел навлизащата в кръстовището линейката - тип комби, не чул и звуков сигнал, поради което и не разполагал с възможност да спре, за да предотврати настъпването на удара.

В показанията си св. Т. А. заявява, че управляваното от ищеца автомобил е било с включена звукова и светлинна сигнализация към момента на реализиране на 4 процесното ПТП.

Съдът цени за достоверни показанията на свидетелите, доколкото същите са очевидци на процесното ПТП и възпроизвеждат личните им възприятия относно случилото се, и описаният от тях механизъм на произшествието се подкрепя от представения протокол за ПТП и от заключенията на повторната и допълнителна съдебно-автотехнически експертизи.

За изясняване на вида и характера на претърпените от ищеца увреждания по делото е прието и заключение на съдебно-медицинска, изготвено въз основа на представените по делото протокол за ПТП и медицински документи. От заключението се установява, че в резултат от настъпилото ПТП ищецът е получил травматични увреждания, изразяващи се в: счупване на долната част на лявата лъчева кост в областта на китковата става, което по своя медико-биологичен характер е довела до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни (в случая около 3 месеца). За тези травматични увреждания ищецът А. Л. е потърсил медицинска помощ в УМБАЛ „Царица Йоанна“ – София, като след извършено рентгеново изследване и консултации с ортопед – травматолог е установена фрактура на лявата лъчева кост в областта на китковата става. Вещото лице е разяснило, че в конкретния случай при управлението на превозно средство ищецът от настъпилия удар на лявата длан във волана е получил изкривяване в областта на китковата става, веднага след което получил оток и болки в ставата. За полученото увреждане по спешност под локална анестезия е било извършено провизорно наместване на фрактурата и обездвижване с гипсова мобилизация за срок от 35 дни, след което лечението е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи и предписани обезболяващи средства. На 35-тия ден гипсовата мобилизация е била свалена и ищецът е започнал да провежда рехабилитация на лявата киткова става, като лечебният и възстановителен период е приключил за обичаен срок от 3.5 месеца.