Решение № 4294 от 23.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4294 гр. София, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20231100501810 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 11024/11.10.2022г. по гр. д. № 46705/202 1г. по описа на СРС, 178-и състав, поправено с Решение № 658/16.01.2023г. по същото дело, с а отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ****, срещу М. И. С., ЕГН **********, искове по чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 240, ал. 1 и ал.

2 от ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 3 000 лв., представляваща непогасена главница по Договор за паричен заем № 5545944, сключен на 21.08.2019 г. между ответника и „В.к.“ ООД, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 05.02.2021 г. до окончателното изплащане, по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 868,35 лв. - договорна лихва по чл. 240, ал.2 от ЗЗД за периода от 20.09.2019 г. до 13.11.2020 г. и лихва за забава в размер на 180,15 лв. за периода от 21.09.2019 г. до 22.01.2021 г., прехвърлени на ищеца по силата на Договор за цесия от 01.12.2016 г. и Приложение към него от 01.07.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 12.02.2021 г. по 1 ч.гр.д. № 7303/2021 г. по описа на СРС, 178-и състав.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, в която се излагат съображения за неправилност на постановения съдебен акт. Поддържа се, че е налице редовно уведомяване на длъжницата за извършената цесия в полза на дружеството. В тази връзка се сочи, че няма пречка в хода на делото по реда на чл. 422 от ГПК ответницата по развилото се преди това заповедно производство да бъде уведомена за настъпилото правоприемство по отношение на задължението от цесионера, когато същият е упълномощен от цедента за това. Твърди се също, че извършеното чрез назначения особен представител връчване е редовно, доколкото последният е натоварен да защитава правата на длъжницата по съдебен ред. Сочи се, че съгласно чл. 45, изр.2 от ГПК връчването на представител се смята за лично връчване, като в този случай законът не прави разлика между договорен и особен представител.

Обосновава се, че изправният кредитор не следва да търпи негативни последици от обстоятелството, че длъжницата не е изпълнила задължението си да декларира своя настоящ адрес, както и да уведоми кредитора си при неговата промяна. Твърди се, че невъзможността уведомлението да бъде връчено чрез особения представител би довела до невъзможност на новия кредитор да удовлетвори вземането си към укриващия се длъжник. Оспорва се изводът на районния съд, че по делото липсват доказателства, които по несъмнен начин да удостоверяват прехвърлянето на вземането на ищцовото дружество, поради това че не е ясен предметът на договора за прехвърляне. В тази връзка се поддържа, че от представеното извлечение от Приложение №1 от 01.07.2020г. към рамковия договор за цесия, както и от намиращото се по делото потвърждение за извършено прехвърляне на вземания може да се установи правоприемството по отношение на процесните вземания.

Аргументира се, че е представена извадка от Приложение №1 от 01.07.2020г., отговаряща на изискванията за защита на личните данни, тъй като документът съдържа информация за различни лица. Сочи се, че чл. 178, ал.2 от ГПК не се прилага за електронно подписани документи, каквото е и Приложение №1 от 01.07.2020г. Предвид изложеното се отправя молба до съда да отмени първоинстанционния съдебен акт, като постанови нов, с който да уважи предявените от дружеството искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба 2 от ответницата М. И. С., чрез назначения особен представител, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор за паричен заем Viva Standard 30 № 5545944 от 21.08.2019г., сключен между „В.к.“ ООД и М. И. С., по силата на който дружеството-заемодател поема задължение да предаде в собственост на насрещната страна сумата от 3 000 лева. Уговорен е срок за връщане на заема от 15 месеца, като самото задължение е разсрочено на 15 вноски, всяка в размер на 404.80 лева, включващи част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане. Фиксиран е годишен лихвен процент в размер на 40.32%, като годишният процент на разходите /ГПР/ е определен на 49.49%.

Уговорена е такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на заема в размер на 2 203,65 лева, както и неустойка в размер на 1 469,10 лева при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора с подписването му заемателят удостоверява, че е получил заемната сума, като договорът има сила на разписка за предадена, съответно получена сума.

Приложен е и Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016г., сключен между „В.к.“ ООД /цедент/ и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД /цесионер/, с който страните изразяват воля да прехвърлят изискуеми вземания на цедента, произтичащи от отпуснати от него договори за заеми, при спазване на условията на този рамков договор, на месечна база и в рамките на неговия срок. Посочено е, че всяка една партида от вземания следва да бъде индивидуализирана от страните в ново Приложение №1 със съответно нова дата, като с неговото съставяне, подписване и подпечатване същото става неразделна част от договора.

Представено е извлечение от Приложение №1/01.07.2020г. към гореописания рамков договор за цесия, в което под номер 231 фигурира Договор за кредит № 5545944/21.08.2019г., сключен с М. И. С., за сумата от 3 000 лева.

Приложено е и нотариално заверено пълномощно, по силата на което 3

„В.к.“ ООД упълномощава „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД да уведоми от нейно име всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани съгласно сключения между страните Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016г., включени в което и да е Приложение №1, което е станало неразделна част от рамковия договор.

В рамките на първоинстанционното производство е изслушана съдебносчетоводна експертиза. Съгласно даденото от вещото лице заключение по заема не са заплащани суми за погасяване на задълженията нито към „В.к.“ ООД, нито към „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД.

Посочено е, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК22.01.2021г. дължимите суми за месечни вноски за главница, мораторна лихва и лихва за забава са в размер общо на 4 086,33 лева, като включват следните суми: 3 000- главница, 868,35 лева- договорна лихва с падежи на вноските от 20.09.2019г. до 13.11.2020г. и 217, 98 лева- законна лихва, изчислена върху просрочената главница от дата, следваща падежа на всяка месечна вноска за главница, до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК-22.01.2021г.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази възраженията на страните в настоящото производство, въззивният съд намира следното от правна страна:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.

259, ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По отношение на неговата законосъобразност, съдът е обвързан от посоченото в жалбата, като следи и без довод за нарушения на императивните материалноправни норми. След извършена проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По отношение на наведените от жалбоподателите доводи във връзка с правилността на първоинстанционния съдебен акт въззивният съд намира следното:

4

Предявени са искове по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл.

79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 3 000 лв., представляваща непогасена главница по Договор за паричен заем № 5545944, сключен на 21.08.2019 г. между ответника и „В.к.“ ООД, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 05.02.2021 г. до окончателното изплащане, сумата от 868,35 лв. - договорна лихва по чл. 240, ал.2 от ЗЗД за периода от 20.09.2019 г. до 13.11.2020 г. и лихва за забава в размер на 180,15 лв. за периода от 21.09.2019 г. до 22.01.2021 г., прехвърлени на ищеца по силата на Договор за цесия от 01.12.2016 г. и Приложение №1 към него от 01.07.2020 г.

По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че по силата на валидно възникнало от договор за кредит облигационно правоотношение между кредитора и длъжника в лицето на ответника, е възникнало задължение за връщане на получената сума; че е настъпил падежът на задължението за връщане на сумата на кредитодателя съгласно уговореното с погасителния план, както и че вземането му е надлежно прехвърлено с договор за цесия.

По делото е представен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016г., сключен между „В.к.“ ООД /цедент/ и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД /цесионер/, заедно с извлечение от Приложение №1/01.07.2020г. към него, в което под номер 231 фигурира Договор за кредит № 5545944/21.08.2019г., сключен с М. И. С., за сумата от 3 000 лева.

При преценка доказателствената стойност на представеното извлечение настоящият съдебен състав съобрази разпоредбата на чл. 178, ал. 2, изр. 1 от ГПК, съгласно която съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото. В настоящия случай ответницата не е оспорила, че съдържанието на препис-извлечението не съответства на това на оригинала в частта му, която се отнася до отбелязването под номер 231 на процесния договор за потребителски кредит, не е направила и искане по чл. 183, изр. 1 от ГПК за представянето му в оригинал. В този смисъл няма основание да бъде отречена доказателствената 5 стойност на представения по делото препис-извлечение от Приложение №1/01.07.2020г. към Рамковия договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016г., който по своето правно естество е частен документ съгласно чл. 180 от ГПК. Предвид изложеното настоящият състав приема за доказано, че в полза на ищеца са били прехвърлени вземанията по процесния договор за кредит.

Съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор /цедента/. Съдебната практика приема, че по силата на принципа на свободата на договарянето /чл.9 от ЗЗД/ няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор да съобщи на длъжника за цесията, като такова упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. По делото е приложено именно такова пълномощно, с което „В.к.“ ООД е упълномощило „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД да уведоми от нейно име длъжника по процесния договор за извършеното прехвърляне. Възползвайки се от предоставените права,

„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД е приложила към исковата молба нарочно уведомление до М. И. С., с което съобщава за сключения договор за цесия, като посочва, че считано от датата на получаването му кредитор спрямо нея по процесното вземане е именно ищцовото дружество. В тази връзка следва да бъде посочено, че съгласно константната съдебната практика уведомлението за цесия, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника съставлява надлежно съобщаване за цесията и като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото с оглед чл. 235, ал. 3 от ГПК. В настоящия случай исковата молба, както и приложенията към нея са получени от назначения на ответницата особен представител. Съгласно Решение № 198/18.01.2019 год. по т.д. 193/18 год. по описа на ВКС, I ТО, връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Следователно с достигането на уведомлението до назначения от съда особен представител, представляваната от него страна следва да бъде приета за надлежно уведомена за извършената цесия. В този смисъл и Определение № 1176 от 09.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1044/2023 г., 6

Разпечатката съдържа 37 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1189649e-b0af-4502-b184-bf0e15626faf