Решение № 424 от 25.06.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 424 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова при участието на секретаря Александра В. Чолакова като разгледа докладваното от Мария Христова Касационно гражданско дело № 20258002103287 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Р. Г., чрез адвокат П. П., срещу въззивното решение № 553/30.04.2025 г. на Апелативен съд – София по в. гр. д. № 2368/2024 г. в частите, с които: е отхвърлен предявеният от Р. Г. срещу Прокуратурата на Република България иск за заплащане на разликата над 90 000лв. до 1 500 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, възникнали вследствие на повдигнатото му обвинение за извършено престъпление, по което е бил оправдан, ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.03.2023г. до окончателното плащане на главницата.

Касационното обжалване е допуснато с определение №190/15.01.2026г. в хипотезата на чл.

280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса: как се определя обезщетението за неимуществени вреди и конкретните обективни обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид.

Въпросът е намерил своето разрешение във формираната задължителна практика на ВС и ВКС (ППВС № 4/23.12.1968 г. и т.3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и такава по реда на чл.290 от ГПК), според която размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, след преценка на всички конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. Тези обстоятелства са свързани с вида, характера, интензитета и продължителността 1 на увреждането, а именно: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост, тяхната тежест, конкретните обстоятелства по всяко едно, имащи отношение към вида, броя и интензитета на търпените неимуществени вреди; дали ищецът е оправдан, респ. дали наказателното производство е прекратено по всички обвинения срещу него, или по част от тях, а по други е осъден, като се направи съпоставка между всички обвинения, по които се е развивало наказателно производство по същото време; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, при отчитане на неговата сложност (фактите, които е следвало да бъдат установени, броят на обвиняемите и свидетелите, необходимостта от събиране на доказателства и др.); интензитета на мерките на процесуална принуда – дали ищецът е бил задържан и продължителността на задържането му, вида и продължителността на другите мерки за неотклонение и на другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; дали срещу ищеца са водени и други наказателни производства – като се отчете обстоятелството, че причинените вреди са във връзка с всички обвинения. Преценява се още начинът, по който всичко това се е отразило на ищеца с оглед неговата личност и живот – има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и др.

Значение има и обстоятелството как се е отразило повдигнатото обвинение на професионалния живот на ищеца, когато то е за умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на обвиняемия, неговото съдебно минало, наличието или липсата на предишни осъждания. При определяне размера на обезщетението следва да се отчете и стандартът на живот в страната към периода на увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди. За да се приложи правилно обществения критерий за справедливост, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, е необходимо съдът да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички обстоятелства с правно значение за размера на претенцията, като отчете отражението им в неимуществената сфера на засегнатото лице и обоснове в мотивите резултата от направената преценка.

В жалбата си Р. Г. излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие с трайно установената съдебна практика по приложение на чл. 52 ЗЗД, тъй като при определяне размера на обезщетението не са взети предвид всички установени по делото обстоятелства, отразяващи се на интензитета на претърпените вреди и при индивидуализиране на обезщетението. Посочва конкретно установените и относими, но несъобразени от съда обстоятелства, като: характерът и тежестта на повдигнатото обвинение; вида, тежестта и продължителността на наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“ и нейното отражение в личен и професионален план; обстоятелството, че пострадалият е чужд 2 гражданин, който не владее езика, не познава културата и няма подкрепяща семейна среда в страната, в която бил задържан; неговата възраст; икономическата обстановка, както и формираната практика по сходни случаи. По същество претендира отмяна на решението и уважаване на иска в претендирания размер.

Насрещната страна – Прокуратурата на Република България (ПРБ) не е подала отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. В съдебно заседание Прокуратурата на Република България, чрез прокурор Малинова, оспорва жалбата. Излага, че размерът на присъденото обезщетение е справедлив и съответства на действително претърпените вреди, както и на тяхната интензивност и продължителност от три години и седем месеца.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Въззивният съд, след частична отмяна на решението на Софийски градски съд постановил друго, с което отхвърлил предявения от Р. Г. срещу Прокуратурата на Република България иск за заплащане на разликата над 90 000лв. до присъдените 150 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на повдигнатото му обвинение за извършено престъпление, по което е бил оправдан, ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.03.2023г. до окончателното плащане. Потвърдил решението на първостепенния съд за отхвърляне на предявения иск до пълния му предявен размер от 1 500 000лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.03.2023г. до окончателното плащане.

Решението в останалата му част е влязло в сила.

За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са безспорни и надлежно установени следните обстоятелства: На 25.08.2019г. на ищеца Р. Г. било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 242, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 2, пр.1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК, като му била наложена мярка по ЗМВР „задържане“ за 72 часа. С протоколно определение по ЧНД № 501/19 г. на ОС – Хасково, на обвиняемия била наложена постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Обвинителният акт срещу Р. Г. бил внесен в съда на 01.10.2020 г., като наред с първоначалната била добавена и нова правна квалификация на обвинението – вр. чл. 20, ал.

3 НК. Съдът констатирал, че с постановената от първостепенния наказателен съд присъда ищецът бил осъден за престъпление по чл. 242, ал. 4, пр. 1, вр. ал.2, пр.1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК, за което му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 13 г. при първоначален строг режим за изтърпяването му. Същата била отменена с присъда от 23.06.22 г. на Апелативен съд – Пловдив, като ищецът бил признат за невиновен по повдигнатите му обвинения.

С протоколно определение от същата дата наложената му мярка за неотклонение била изменена от „задържане под стража“ в „подписка“, изпълнявана в Щ. Германия, където живеел.

Оправдателната присъда била потвърдена с решение №89/02.03.23 г. по КНД № 855/22 г. на ВКС.

Въз основа на изложеното съдът направил извод, че воденото срещу ищеца наказателно производство продължило в периода от 25.08.19 г. до 02.03.23г. (3 г. и 7 м.), а лишаването му 3 от свобода в периода от 24.08.19 г. до 23.06.22 г. (2 г. и 10 м.).

Въззивният съд кредитирал показанията на разпитания по делото свидетел М. М. И.

(адвокат на ищеца), от които приел за установено, че срещите му с ищеца се осъществявали в Централния софийски затвор, където довереника му изтърпявал наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“. Приел, че най-стресово на Р. Г. подействала постановената осъдителна присъда, която накърнила чувството му на справедливост и предизвикала недоволството му, че ще лежи в затвора за нещо, което не е извършил.

Въззивният съд не кредитирал показанията на свидетеля, които приел за нелогични, относно твърденията, че при първото му посещение в затвора ищецът бил отслабнал; имало промяна в поведението му, бил изтормозен; имало влошаване в състоянието на зъбите му, предвид лошата грижа в затвора, както и за оредяване на косата му. Приел, че тези заключения можело да бъдат направени след съпоставка, а не при непосредственото запознаване с непознат човек. Не кредитирал показанията на свидетеля и в останалата им част относно живота на ищеца в Германия и изпитваните от него затруднения свързани със запориране на средствата му, невъзможност да си открие нова сметка, което го препятствало да започне работа; за прекратяване на договора му за наем и изнасяне на багажа му за негова сметка.

Приел, че в тази част показанията били преразказ на твърденията на пострадалия и не почивали на лични възприятия.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, въззивният съд приел, че по делото не са установени търпени от пострадалия вреди извън обичайните и преценката за обезвреда от воденото срещу него наказателно производство следвало да бъде направена според обичайните стрес и негативни емоции. Отбелязал, че всяко невинно обвинено лице изпитва несигурност и страх за бъдещето си, като тревогите били с по-голяма интензивност, когато обвиненият бил чужденец, непознаващ правораздавателната система на страната, в която се водело наказателното производство, без да знае езика, принуден да разчита единствено на добросъвестността на преводач и адвокат. Развил съображения, че с оглед вида на престъплението, за което на Р. Г. било повдигнато обвинение, свързано с международен трафик на голямо количество наркотици, срокът на проведеното разследване не бил несъразмерен. Направил извод, че наложената на ищеца мярка за неотклонение била съобразена с обстоятелството, че обвиняемото лице е чужд гражданин, без местоживеене в страната, но крайната оправдателна присъда обуславяла извод за незаконност както обвинението, така и на задържането.

Съдът намерил, че по делото не е установено обстоятелството, че представител на ответника е довел до знанието на медиите разкриването от органите на МВР на голямо количество контрабандно пренасян наркотик – близо 19 кг. хероин, на стойност 1 707 489 лв. и повдигнатото за същото престъпление обвинение на ищеца по делото. Направил извод, че широката медийна разгласа и вредите от уведомяването на неограничен кръг субекти не са в причинна връзка с поведението на ответника.

Направил извод за недоказаност и на твърденията, че по повод на воденото разследване в България ищецът имал социални и трудови затруднения в Германия.

В заключение, при съобразяване на презюмираните страдания на ищеца, нормалната 4 общочовешка реакция на човек в неговата ситуация, въззивният съд приел, че размерът на следващото му се обезщетение за търпените неимуществени вреди възлиза в размер на 90 000 лв., достатъчен за тяхната обезвреда.

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

По въпроса, допуснат до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в противоречие с даденото по-горе разрешение, тъй като не е преценил всички релевантни обстоятелства, имащи значение за установяване на неимущественото увреждане на ищеца.