Решение № 445 от 25.09.2026, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 818/2025
- Вид
- Решение № 445
- Подписан
- 25.09.2026
- Състав
- ЛЮБКА МИЛКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.155 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.297 · Граждански процесуален кодекс
- чл.299 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.55 ал.1 пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.107 · Закон за задълженията и договорите
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.111 · Закон за задълженията и договорите
- чл.20 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.34 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 366 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 ал.1 пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.75 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 ал.2 т.19 · Закон за защита на потребителите
- чл.145 ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 ал.4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 5 · Закон за защита на потребителите
- § 13 ал.1 т.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 46, ал. 2 · Закон за нормативните актове
- чл.14 ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 445 гр. Велико Търново, 25.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря Силвия М. Т.а като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Гражданско дело №
20254100100818 по описа за 2025 година
Осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД с цена от 59 113,31 евро /с левова равностойност от 115 615,58 лева/, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ в съда до окончателното изплащане.
Ищецът Й. Й. А., чрез пълномощник адв.Д. Д. – САК, излага твърдения в ИМ, че е сключила с “Юробанк България” АД Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот ... от 12.05.2008г. Твърди, че основният предмет на договора е уреден със следните клаузи:
Чл. 1, ал. 1 предвижда, че банката предоставя на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 100 000 лева, по курс “купува” за швейцарския франк към лева на Юробанк в деня на усвояване на кредита.
Съгласно чл.2, ал.1 и ал.5 банката предоставя на разположение на кредитополучателя по нейна специално открита за целта банкова сметка в лева сумата от 100 000 лева във валута лева след “служебно превалутиране”
Съгласно чл. 6, ал. 2 кредитополучателят погасява кредита в швейцарски франкове. В договора за кредит не е посочен размерът на кредита в швейцарски франкове, нито на месечните вноски, като погасителен план не е изготвен и подписан преди и при сключване на договора.
Съгласно чл. 22, ал. 1 кредитополучателят носи за своя сметка риска от промяна и повишаване на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към 1 български лев и повишаване на размера на погасителните вноски по кредита, изразени в лева, както и всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове.
Сочи се, че съгласно чл. 2 от договора за кредит реално предоставената от банката и усвоена от ищцата сума е 100 000 лева. Твърди се, че след сключване на договора, учредяване на обезпечението и отпускане на кредита, ответната Банка е преизчислила кредитното задължение в швейцарски франкове и то е погасявано от ищцата в тази валута.
Твърди се, че от 2008 г. курсът швейцарски франк/лев нараства, банката прилага по- висок лихвен процент от уговорения и стойността на кредита и на плащаните от ищцата месечни погасителни вноски в лева се увеличава драстично. Сочи се, че за да ограничи вредите от валутния риск, на 11.11.2014 г. Й. А. погасява изцяло кредита по увеличения курс на швейцарския франк спрямо лева. Твърди се, че по иск на Й. А. срещу Юробанк с влязло в сила Решение № Р-114 от 27.08.2021 г. по т. д. № 16/2019 г. на ОС - Велико Търново, потвърдено с Решение № 87 от 10.06.2022 г. по в. т. д. № 391/2021 г. на ОС - Велико Търново, и прекратяване на производството с Определение № 384 от 06.02.2025 г. по т. д. № 2427/2022 г. на ВКС, I ТО, Юробанк е осъдено да заплати на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД на Й. А. сумата от 40 393,06 лв., платена без основание по процесния договор за кредит вследствие валутна разлика между шв. франк и бълг. лев за периода 10.02.2014 г. - 11.11.2014 г. Сочи се, че основанието на осъдителният иск е нищожността, поради неравноправност, на клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 22 от договора за кредит, която лишава банката от правно основание да получи и да задържи процесната сума, поради което решението в тази част се ползва със сила на пресъдено нещо.
Твърди се, че при тези обстоятелства ищцата е платила на ответната Банка сума на обща стойност 199 008,57 лева, от които със 100 000 лева е погасила получената сума, банката й е върнала по предходното дело 40 393,06 лева и получената и задържана сума от ответника над чистата главница на кредита е в исковия размер от 58 615,51 лева.
Ищецът твърди, че съгласно чл.1 ал.1, чл.2 ал.1 и ал.5 от процесния договор за крекит Банката предоставя на кредитополучателя сума в размер на 100 000 лева, а, съгласно чл.6 ал.2 от д/ра, кредитополучателят погасява кредита в швейцарски форнкове по увеличен курс спрямо лева към датата на плащането. Сочи се, че тази уговорка и клаузата на чл.22 от д/ра за кредит прехвърлят върху кредитополучателя целия валутен риск и всички неблагоприятни последици от промените в курса на използваната само за преизчисление валутна единица швейцарски франк спрямо реално получаната парична единица лева и така в противоречие с добросъвестността създават значително неравновесие в правата и задълженията на страните във вреда на потребителя.
Ищцата в ИМ излага подробно доводи за неравноправност на клаузите за валутата на кредита и валутния риск, позовавайки се на цитирана актуална практика на ВКС и СЕС.
Сочи, че неравноправният характер на договорните клаузи на чл.6 ал.2 и чл.22 от Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот №HL ... от 12.05.2008г. е установен със сила на пресъдено нещо с влязлото в сила съдебно решение по т.д.№16/2019г. на ОС – 2
Велико Търново. Твърди се, че изводите, че клаузите за валутния риск са неравноправни и нищожни, се отнасят и за чл.1 ал.1 и чл.2 ал.1 и ал.5 от процесния договор за кредит, които, заедно с клаузите на чл.6 ал.2 и чл.22 от д/ра уреждат едно и също договорно условие – задължение на кредитополучателя да погасява кредита в швейцарски франкове и да носи валутен риск. Развива доводи за нищожност на целия процесен договор за кредит. Твърди се, че неравноправните клаузи съставляват основния предмет на договора, като след премахването им договорът не може да продължи да се изпълнява и съответно недействителността им влече недействителност на целия договор, която съдът следва да обяви на потребителя, както и нейните последици. Твърди се, че в настоящото производство съдът не следва да търси приложение на диспозитивни норми, които да заместят неравноправните краузи, т.к. ищцата изразява изричното си желание да не се счита обвързана от неравноправните клаузи и от договора. Развити са доводи за основателност на предявеният кондикционен иск. Сочи се, че в случая ищцата е платила на ответната банка под формата на месечни вноски , предсрочно погасяване, такси и други разходи, сума на обща стойност 199 008,57 лева, от които 100 000 лева е дължала за погасяване на получената сума, банката й е върнала 40 393,06 лева и дължи да й върне още 58 615,51 лева, платени без правно основание по нищожния процесен договор за кредит над отпуснатата сума, на основание чл.34 вр. чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което осъди ответника „Юробанк България“ АД да заплати на ищцата Й. Й. А. сума в размер на 58 615,51 лева като платена по нищожен договор за кредит над получената сума по договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ в съда – 14.08.2025г. до датата на плащането.
В едномесечният срок по чл.131 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на ИМ от ответника “Юробанк България“ АД, с ЕИК 000694749, чрез адв.М. Ч. – САК, редовно преупълномощена, с който по същество оспорва предявеният иск и моли да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен. Признава факта на сключен между страните процесен Договор за кредит №... от 12.05.2008г. Твърди, че впоследствие между страните е бил сключен Договор за банков кредит HL... от 06.11.2014г. /договор за рефинансиране/ за целите на пълно предсрочно погасяване на задълженията по договора за кредит. Сочи се, че сумите, чието връщане се претендира, са били платени най - късно към 11.11.2014г., когато е извършено пълното предсрочно погасяване на кредита. Релевира възражение за изтекла кратка тригодишна погасителна давност, доколкото се касае за периодични парични задължения, произтичащи от договор за кредит. При условията на евентуалност, навежда възражение за изтекла петгодишна давност спрямо претендираните от ищцата суми.
Оспорва изцяло твърдението на ищеца, че в договора за кредит не бил посочен размера на кредита в швейцарски франкове, нито на месечните вноски, като погасителен план не бил изготвен и подписан преди, нито при сключване на договора. Твърди се, че по силата на представено с писмения отговор на ИМ Приложение №1 от 12.05.2008г. страните са се споразумели датата на усвояване на кредита да бъде 19.05.2008г., в т.2 от Приложение 1 е посочен курсът на швейцарския франк към лева, а именно 1,1751, като определения, съобразно този курс размер на предоставения и усвоен от кредитополучателя – ищец лимит по чл.1 от договора е 84 347 швейцарски франка. Твърди се, че в искането за усвояване на кредит от 19.05.2008г. от ищцата отново е посочен размера на кредита, с оглед на което ответникът оспорва ищцовото твърдение, че ищцата не е била наясно с размера на кредита.
Ответникът твърди, че по кредита са били извършвани реални плащания в швейцарски франкове, с левова равностойност на реалните плащания по актуален курс на БНБ към датата на всяко едно плащане. Сочи се, че между страните по делото са били сключени три 3 допълнителни споразумения към договора за кредит, съответно от 27.05.2009г., 19.08.2010г. и 12.09.2011г. Ответникът оспорва искът и като недоказан по размер, с довод за липса на яснота по какъв начин е направено изчислението, че получената и задържана сума от страна на ответната банка над чистата главница на кредита е в исковия размер на 58 615,51 лева.
Твърди се, че с влязлото в сила съдебно решение по т.д.№16/2019г. на ОС – Велико Търново не е констатирана неравноправност на оспорените в настоящото производство клаузи на чл.1 ал.1 и чл.2 ал.1 и ал.5 /“клаузите за валутата на кредита“/, поради което оспорва ищцовото твърдение в ИМ, че изводите относно клаузите за валутния риск се отнасяли и за чл.1 ал.1 и чл.2 ал.1 и ал.5, които заедно с чл.6 ал.2 и чл.22 уреждали едно и също договорно условие. Оспорва като напълно неоснователни твърденията на ищцата за нищожност на процесния договор за кредит, произтичаща от твърдяната нищожност на клаузите за валутния риск, поради тяхната неравноправност, и клаузите за валутата на кредита като уреждащи основния предмет на договора, по подробно развити съображения. Твърди се, че ищцата изрично е заявила желанието си да получи кредит в швейцарски франкове, въпреки възможността за получаване на кредит в друга валута, като е взела предвид по-ниските лихвени проценти по кредитите в швейцарски франкове през 2008г. Твърди се, че ищцата е била наясно с валутния риск и с икономическите последици, свързани с кредитиране с чуждестрА. валута. Поддържа, че ответната Банка също е спазила ангажимента си да уведоми ищцата за тях, за което свидетелстват и индивидуалните уговорки в договора за кредит. Твърди се, че клаузите в процесния договор за кредит са формулирани по ясен и разбираем начин, съгласно изискването на чл.145 ал.2 от ЗЗП, следващо от Директива 93/13/ЕИО, с оглед на които обстоятелства ответникът счита, че оспорваните клаузи от процесния договор за кредит не са неравноправни. Твърди се, че, освен информация относно последиците от валутния риск /чл.22/, процесният договор за кредит съдържа и инструмент за защита на кредитополучателя при възникване на този риск, т.к. клаузата на чл.20 от договора за кредит предвижда право на кредитополучателя да поиска превалутиране на сумата по кредита, която балансираща клауза на чл.20 от договора за кредит допълнително защитава потребителя и свидетелства за липса на неравноправност на атакуваните клаузи.
Сочи се, че ищцата не се е възползвала от възможността си за превалутиране, за да може да се ползва от по-ниската лихва, приложима към кредити, отпуснати от Банката през 2008г. в швейцарски франкове. Ответникът счита оспорването от ищцата валидността на договора за кредит с твърдения за неравноправност на клаузите за валутния риск 17 години след неговото сключване и 11 години след неговото погасяване като злоупотреба с право от страна на ищцата, която чрез претенции за обявяване на нищожност на договорни клаузи /а и на целия договор за кредит/ се опитва да постигне ефекта на безвъзмездно ползване на сумата по кредита за срока на договора. Ответникът навежда твърдения за неприложимост на цитираната от ищеца практика на СЕС, по развити съображения. Ответникът счита за изцяло неоснователно ищцовото твърдение за нищожност на целия процесен договор за кредит по развити съображения. Твърди, че дори и да бъде установена неравноправност на процесните клаузи, разглеждани от ищцата като групови уговорки по договора /каквато ответникът категорично твърди, че не е налице/, то тя не би довела до нищожност на целия договор за кредит, т.к. оспорените клаузи не се отнасят до основния му предмет и в този смисъл договорът би могъл да продължи действието си и след премахването им. Ответникът се позовава, че в настоящият случай именно наличието на Приложение, в което страните изрично са уговорили размера на приложимия курс към датата на усвояване на кредита, е определящо за действителността на договора за кредит. Ответникът се позовава на разпоредбата на чл.26 ал.4 от ЗЗД. Твърди се, че доколкото процесният договор за кредит, сключен с ищцата, е в размер на равностойността в швейцарски франкове на 100 000 лева, той не попада в приложното поле на ЗПК /отм./ и при липса на приложимост на това изключение, няма основание потребителят да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи лихви и разноски. Ответникът релевира евентуално възражение за прихващане вземането на ищеца с насрещно вземане на Банката по чл.59 ЗЗД за обезщетение за ползването в размер на 58 615,51 лева на сумата по договора за кредит, предоставена на ищцата, а именно 84 347 швейцарски франка, чието ответно насрещно вземане е равно на 4 размера на възнаградителната лихва по договора за кредит, за период на ползването от 19.05.2008г. до 11.11.2014г. /от датата на усвояване до датата на погасяване на кредита/.
Разпечатката съдържа 24 от 179 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/11880329-2243-4957-a74c-e23caf980fe1