Решение № 2393 от 13.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2393 гр. София, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20241110159686 по описа за 2024 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 23.10.2024 г., подадена от Ю.Л. против О.З.К.З., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 10725,77 лева – заплатено застрахователно обезщетение, сумата от 3673,05 лева – разходи за авариен комисар, законната лихва върху тези две главници от 09.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 2881,11 лева – лихва върху главницата от 10725,77 лева, за периода от 21.08.2022 г. до 09.10.2024 г. Ищецът твърди, че между него и трето по делото лице – А.К. бил сключен договор за застраховка на товари по време на превоз от 16.02.2022 г., с който бил застрахован транспорта на товар: акрилна боя за дърво по релация от България към Русия. Боята била предмет на договор за продажба между А.К., в качеството му на продавач, и трето по делото лице – Л., като купувач. Всички рискове по превоза били за сметка на продавача.

Превозът бил извършен от трето по делото лице – Ю.Л.. Товарът бил приет без забележки от превозвача и транспортиран до крайния пункт. При получаването му било констатирано, че наличието на увреда, в резултат на разлив на превозваните продукти: 1 бр. IBC 100/120 см. АР 1205- 10 – 1200 кг. и 5.2 бака байнц по 18 кг. – 94 кг. Щетата била настъпила по време на превоза и била за сметка на продавача. След преглед на всички документи, включително и на доклад от независим комисар – DP S.G. N. V. – ищецът заплатил на А.К. застрахователно обезщетение в размер на 10725,77 лева, а за услугата установяване на основание и размер на щетата, заплатил на DP S.G.

N. V. сумата от 1878 евро, с левова равностойност 3673,05 лева. Ю.Л. приел 1 своята отговорност, получил рекламация от продавача и уведомил ищеца, че имал сключена с ответника застраховка „Отговорност на превозвача“. С писмена покана, получена от ответника на 11.08.2022 г., ищецът го поканил да му заплати главниците по делото, като към настоящия момент липсвало изпълнение. Ищецът моли съда да осъди ответника да му изплати процесните суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Взима становище за неоснователност на иска. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Отговорност на превозвача“ между него и Ю.Л., наличието на застрахователно правоотношение по застраховка на товари между ищеца и А.К., заплащането от страна на ищеца на сумите от 10725,77 лева – застрахователно обезщетение и 3673,05 лева – разходи за авариен комисар, както и получаването от негова страна на поканата за плащане на 11.08.2022 г. Счита, че не са налице основания за ангажиране на отговорността му, доколкото са налице обстоятелства, освобождаващи от отговорност превозвача, съгласно чл. 17, ал. 2 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR). Стоката била натоварена и подредена от митнически служители без знанието и участието на превозвача. След това, превозното средство било пломбирано, което възпрепятствало възможността на превозвача да го отвори преди достигане на крайната дестинация. Превозвачът бил предприел аварийно спиране с цел избягване на ПТП. На друго основание, счита че не отговаря за вредата, тъй като товарът бил неправилно натоварен и укрепен.

Застрахованият не уведомил ответника за настъпване на застрахователното събитие, не била представена рекламация по чл. 30 от Конвенцията СМР.

Твърди, че шофьорът на камиона, извършил превоза не бил назначен по трудово правоотношение с превозвача. Оспорва количеството повредена стока и размера на вредата. Счита, че заплатената сума за авариен комисар е недължима и завишена. Моли съда да отхвърли исковете, претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Предмет на делото са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С проекта за доклад по делото, обективиран в Определение № 49019 от 02.12.2024 г. и приет за окончателен без възражения от страните в проведеното открито съдебно заседание на 27.01.2025 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно наличието на застрахователно правоотношение по застраховка на товари между ищеца и А.К., наличието на застрахователно правоотношение по застраховка отговорност на превозвача между ответника и Ю.Л., заплащането от страна на ищеца на сумите от 10725,77 лева – застрахователно обезщетение и 3673,05 лева – разходи за авариен комисар, получаването от страна на ответника на поканата за плащане на 11.08.2022 г., както и настъпването на вредата.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже количеството повредена стока, както и размера на вредите. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.

2

В доказателствена тежест на ответника е да докаже основанията, освобождаващи от отговорност превозвача, в това число, наличието на ПТП, както и неподходящото натоварване и укрепване на товара.

Като писмено доказателство по делото е приета застрахователна полица № ***/16.02.2022 г., съгласно която А.К. е застраховало при ищеца следния товар: „акрилна боя за дърво“, 18 бр. палета, с тегло 19,415 кг. (бруто) и 18,562 кв. (нето), по фактура № ***/16.02.2022 г. Съгласно договора за застраховка „Товари по време на превоз“, превозът на застрахованото имущество бил автомобилен, с камион с рег. № ***, по направление от с. Г., община Е.П., България, до гр. П., община Л., Русия. Ищецът е представил като доказателство и заявка – договор за транспорт № 632/16.02.2022 г., съгласно който А.К. възложил на Ю.Л. превоза на застрахования товар. Представена е и международна товарителница, според която Ю.Л., в качеството му на превозвач, на 16.02.2022 г., приел за превоз стока, както следва: 13 „IBC“ контейнери и 5 палета (акрилни материали за боядисване на дърво, на водна основа), предмет на фактура № ***/16.02.2022 г. По делото е приложена и фактура № ***/16.02.2022 г., издадена от продавача А.К. на купувача на застрахования товар – „Лидер“ ООД, за сумата от 69461,34 евро, както и кредитно известие № ***/17.06.2022 г. към фактура № ***/16.02.2022 г., за сумата от 10725,77 лв. От съдържанието на процесната фактура се установява, че продавачът и купувачът на застрахования товар са уговорили като условие за доставката на товара клаузата „DAP – П.“, която според международните търговски условия „Инкотермс“, поставя изискване продавачът да носи риска при транспортирането на стоките от мястото на произход до получателя.

Съгласно чл. 368, ал. 1 ТЗ, превозвачът е длъжен да извърши превоза в определения срок, да пази товара от приемането до предаването му, да уведоми получателя за пристигането на товара и да му го предаде в местоназначението. Неизпълнението на задължението на превозвача, изразяващо се в изгубване, погиване, повреждане или забава при изпълнение на превоза, доколкото не се дължи на някоя от изрично изброените в чл. 373, ал. 1 ТЗ причини, е предвидено от законодателя като основание за ангажиране на отговорността му за обезщетяване на настъпилите за изпращача вреди. С оглед обстоятелството, че извършеният от ответника по иска превоз е автомобилен и предвид изричното препращане в чл. 379 ТЗ, приложим към възникналото между страните превозно правоотношение е и специалният международноправен акт – Ко н в е н ц и я за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), който по силата на чл. 5, ал. 4 от КРБ има предимство пред всички разпоредби на вътрешното право.

В чл. 1 от Конвенцията е описано и приложното й поле, като според т. 1, същата се прилага за всеки договор за автомобилен превоз на стоки с превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й, така както са посочени в договора, се намират в две различни държави, от които поне една е договаряща страна. Съгласно чл. 4 от Конвенцията, договорът за превоз се установява с товарителница. Според чл. 17, т. 1 от Конвенцията, превозвачът е отговорен за цялостната или частичната липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й. Според т. 2, превозвачът се освобождава от тази отговорност, когато липсата, повредата или забавата се дължат на грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което не е резултат на грешка на 3 превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее. Доказването, че липсата, повредата или забавата са причинени от един от фактите, предвидени в чл. 17, т. 2, е в тежест на превозвача – по арт. от чл. 18, т. 1 от Конвенцията.

Безспорно в отношенията между страните е, че превозваният от Ю.Л. товар бил повреден, от което следва че спорът между страните е концентриран относно установяването на количеството повредена стока и размера на вредите, съответно отговорността на превозвача.

Ищецът е представил като писмено доказателство по делото препис от окончателен доклад от проучване, изготвен от авариен комисар – „DP S.G.” N.V., съгласно който на 26.02.2022 г. товарът бил доставен на получателя.

Установено било, че ремаркето било запечатано с митническа пломба с отпечатък 0256124 и отговаряло на данните, въведени с ЧМР. След отварянето на ремаркето в него бил открит товар от бои и лакове в пластмасови баки и контейнери тип „IBC”, като баките били подредени върху дървени палети и плътно увити с полиетиленово фолио. Установено било, че камарата товар била изместена в надлъжна посока от вратите на ремаркето към крайната стена, като бил отбелязан теч, а подът на ремаркето бил покрит със смес от черна и бяла боя. В доклада е посочено, че от ремаркето били разтоварени 174 броя артикула - 161 пластмасови баки, поставени на 5 дървени палета и 13 контейнера тип „IBC”, с общо нетно тегло от 17265 кг., като получателят констатирал недостиг от 1297 кг. нетно тегло. Констатирано е, че повреденият и изтекъл товар по време на транспортирането е, както следва: артикул № 1205-10, 1200 кг., артикул № AS 1157,94 кг., като размерът на щетата възлизал на 5484 евро. Отбелязано е, че на 26.02.2022 г. било издадено съответното писмо за рекламация от страна на получателя. Като причина за щетата е отбелязано, че пакетите не са били закрепени и обезопасени в ремаркето по време на превоза, като изтичането на товара се получило поради разместване на пакетите и повреди на “IBC“ контейнера и пластмасовите баки.

По делото е допусната до изслушване и приета като неоспорена от страните съдебно-техническа и оценителна експертиза, вещите лица по която са посочили, че в клетка № 18 на товарителницата, със заглавие: „Резерви и бележки на превозвача“, същият не е вписал установени нередности при натоварване на стоката, като при получаване на товара, получателят установил частичен разлив и вписал забележка в клетка № 24 на товарителницата, от което се налага извод, че щетата е настъпила по време на транспортирането й до получателя. Експертите са посочили, че рязкото спиране на камиона би могло да доведе до установеното преместване на товара и последвалото увреждане на част от него. Съгласно данните в експертизата, превозваният товар бил опакован с обичайна и подходяща опаковка за транспорт на подобни товари.

В проведеното открито съдебно заседание на 27.01.2025 г., при изслушване на експертизата, вещото лице Л. С. е посочило, че контейнерите за опаковане на товара са абсолютно стандартни и напълно обичайни за превоз на такъв тип товар, както и баките. Уточнено е, че при нормално движение на превозното средство не би трябвало да се очаква такова разместване на товара, като при рязко спиране или непредвидена маневра от водача на превозното средство е възможно разместване на товара.