Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17 от 22.03.2024, Районен съд - Пирдоп

Съд
Районен съд - Пирдоп
Дело
Административно наказателно дело 240/2023
Вид
Решение № 17
Подписан
22.03.2024
В сила
16.04.2024
Състав
Симеон Горанов Гюров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. , 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С.Г.Г. при участието на секретаря И.П.П. като разгледа докладваното от С.Г.Г. Административно наказателно дело № 20231860200240 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Постъпила е жалба от О. В., ЕГН **********, с адрес: гр.**********, чрез процесуален представител адв.И. Р. от САК, гр.************* срещу Електронен фиш серия К №******** на ОДМВР-София, за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който е наложена глоба в размер на 300,00 лв., на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП, за нарушение по чл.21, ал.2, вр.чл.21, ал.1 ЗДвП.

В жалбата и в становище в пода на делото, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител развива доводи, изразяващи несъгласие с наложеното административно наказание в обжалвания електронен фиш, твърди, че в ЕФ липсват факти на извършено нарушение, като в него липсват реквизити относно неговото, на ЕФ, съдържание, не ангажира доказателства, не се явява в съдебно заседание, моли ЕФ да бъде отменен, претендира разноски по представен списък.

Въззиваемата страна, чрез депозирано писмено становище по жалбата, заявява неоснователност на същата, претендира разноски.

Районна прокуратура-Елин Пелин, ТО-Пирдоп не взима становище по жалбата.

1

Районен съд-Пирдоп, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно атакуваното Наказателно постановление, намира за установено следното от фактическа страна:

Установи се от събраните по делото писмени доказателства, приети по приложените административнонаказателна преписка, а именно: Жалба в оригинал заведена в ОДМВР-София с №4332р-43507/29.06.2023г. – 5/пет/ листа.; Заверена разпечатка на електронен фиш серия К – ******** от 20.05.2022г. от АИС-АНД на МВР – 1 /един/ лист; Зверено ксерокопие на протокол от проверка № 130-СГ-ИСИС/17.12.2021г. на Стационарна видео – радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „SITRAFFIC ERS 400“, С ИНВЕНТАРЕН №10ВА1В9А01080018 от БИМ1/един/ лист; Заверено ксерокопие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване от БИМ-3 /три/ листа; Заверени ксерокопия на 2 броя заповеди, относно утвърждаване образец на електронен фиш на Министъра на вътрешните работи ведно с приложение към заповедта – 4 /четири/ листа.;

Заверено ксерокопие на Протокол удостоверяващ наличието на пътен знак В26 с ограничение на максимално разрешената скорост в двете посоки 60 км/ч. и табела Т2 застъпваща зона на действие на знака-1000м. – 3/три/ лист.;

Снимков материал № 003059047ВАА от 19.05.2022г. – 1/един/ лист.; Заверена разпечатка на справка за собственост на МПС с рег. № ******* от ИИС на МВР, АИС-КАТ – 1/един/ лист; Заверено копие от АИС АНД удостоверяващ връчването на ел.фиш серия К №******** на дата 13.10.2022г.- 1/един/ лист, както и от приложено АНД №9531/2023г. по описа на Софийски районен съд, че ЕФ е обжалван на 22.06.2023 г., за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на жалбоподателя, е наложена глоба в размер на 300,00 лв., на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП, за нарушение по чл.21, ал.2, вр.чл.21, ал.1 ЗДвП, затова, че на 20.05.2022 г. в 14:21 часа в обл. София по ПП-16 Мирково, км. 179+158 до бензиностанция „Петрол“ с АТСС „Sitrafflc ERS 400“ насочено към гр.

София, при максимално допустима скорост от 60 км/ч. въведена с пътен знак В26 и отчетен толеранс от 3 процента, с МПС ФОЛКСВАГЕН ТУРАН вид ЛЕК АВТОМОБИЛ регистрационен номер ********, жалбоподателя е извършил нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №10ВА1В9А01080018, като установената скорост е 99 2 км/час, при разрешена скорост-60 км/час, като превишаването на разрешената скорост е с 39 км/час. В ЕФ е приспаднат отчетения толеранс от 3 процента.

Изложената фактическа обстановка съдът приема въз основа на приложените и приети по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:

Подадената жалба е допустима, като не се спори от страните, че връчения на жалбоподателя ЕФ е оспорен от него в законоустановения срок.

Въз основа на служебно извършената проверка по законосъобразността на обжалвания електронен фиш (ЕФ), както и по отношение на конкретните оплаквания, сторени от жалбоподателя в жалбата, съдът намира, че в хода на административно-наказателната процедура са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административно-наказателното производство не е започнало, протекло и приключило съобразно с процесуалните изисквания на ЗАНН. В електронния фиш е посочено превишение спрямо намалената скорост при отчитане на толеранса. Видно от приетото като доказателство по делото писмо на Български институт по метрология по посоченият в процесния електронен фиш индивидуализиращ номер на техническото средство, а именно №10ВА1В9А01080018, не може да бъде направена справка за релевантната информация за ангажирането на отговорността на жалбоподателя, тъй като в приложените към административнонаказателната преписка снимка, стр.2-ра от протокол от проверка №130-СГ-ИСИС/17.12.2021г. е посочено техн.средство с изцяло различен идент.№, а именно с №003059047ВАА. Факт е, че е налице и разминаване в стойностите на фиксираната скорост и превишението по електронния фиш и по разпечатката от техническото средство, като по делото има доказателства разликата да се дължи на толеранс в представения към снимката опис на нарушението, пренесен и в ЕФ, където е посочена коректно възможна грешка при измерването на скоростта – толеранс от 3 процента в протокол от проверка № 130-СГ-ИСИС/17.12.2021г. на стационарна видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип SITRAFFIC ERS 400 с идент. № 1066DEA40108000C от БИМ МДГ при измерване на скоростта: 3 km/h до 100 km/h и 3% над 100 km/h. На следващо място на самата разпечатка-фотоснимка действително е заснет л.а., чиято марка, както и рег.№, не биха могли да бъдат конкретизирани безусловно, в 3 конкретния случай е представена снимка с лошо качество, така че не може да се съпостави дали номерът на автомобила в кадър е същият, който е представен в приближение, като с това е допуснато съществено процесуално нарушение, препятстващо възможността за проверка на съответствието, както на точното местонахождение на мястото на контрол, съответстващо с посоченото такова в ЕФ като място на извършване на нарушението, така и на МПС, още повече, че е посочен различен идент.№ от този на процесното АТСС, а именно №003059047ВАА.

По изложените съображения, настоящия съдебен състав намира, че следва да отмени електронен фиш К №********.

Относно разноските:

По делото е поискано присъждане на разноски. Съобразно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 63д, ал. 2 ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по – нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая пред въззивната инстанция от жалбоподателя са представени доказателства за платено възнаграждение за адвокат в размер на 400,00 лева.

От приложения договор за правна защита и съдействие и пълномощно се установява, че страните са договорили възнаграждение за защита и процесуално представителство по настоящото а.н.дело, образувано във връзка с обжалването на процесния електронен фиш, в размер на 400 лв., като е отразено заплащането му при подписване на договора. Поради това и с оглед изхода на делото, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК заплатеното от жалбоподателя възнаграждение на адвокат подлежи на възстановяване от бюджета на органа, издал отменения електронен фиш. В случая то е определено в минималния размер от 400,00 лева, предвиден в разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като искането за прекомерност не е основателно. По изложените съображения, съдът счита, че следва да присъди претендирания и договорен размер на разноските, като осъди ОДМВР - София да заплати възнаграждение в 4 минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

За това решение съдът е мотивиран и от обстоятелството, че делото не разкрива фактическа и правна сложност и е приключило в едно съдебно заседание.

Мотивиран от изложеното, Районен съд-Пирдоп, първи състав РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш К №********, издаден от ОД на МВР София, с който, на основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 300,00 лв, на О. В., ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.21, ал.2, вр.чл.21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР София, с адрес гр. *********, да заплати на О. В., ЕГН **********, сума от 400 /четиристотин/ лева, представляваща направени разноски в производството за заплатено възнаграждение на един адвокат.

Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд София – Област по реда на глава дванадесета от АПК.

Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________ 5