Определение № 493 от 08.12.2023, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 493 гр. ХАСКОВО, 08.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВАГЕОРГИЕВА

Членове:

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно частно наказателно дело № 20235600600714 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.

Постъпил е частен протест от Д. Ч. – прокурор при РП - Хасково, ТО - Ивайловград, против Определение № 175/18.10.2023 г., постановено по ЧНД № 524/2023 г. по описа на Районен съд - Харманли, с което е отменено Постановление за прекратяване на наказателно производство от 07.09.2023 г. на РП – Хасково, ТО – Ивайловград по ДП № 299/2022 г. по описа на РУ на МВР – Харманли при ОД на МВР Хасково, образувано за престъпление по чл.

210, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 209, ал. 1 от НК, и делото е върнато на РП - Хасково, ТО – Ивайловград за продължаване на процесуалните действия по досъдебното производство.

В протеста се твърди, че протестираното определение е неправилно и необосновано. Изтъква се, че РС – Харманли не е компетентен да разгледа жалбата срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство по аргумент от чл. 36, ал. 1 от НПК, тъй като деянието е извършено в гр. К. и поради приети самоотводи на прокурорите от РП – Кърджали делото е наблюдавано от РП – Хасково. Посочва се, че съдът е отменил постановлението и е върнал досъдебното производство за продължаване на разследването без да посочи изрични указания за прилагане на закона и конкретно какви действия по разследването следва да бъдат извършени. Отбелязва се, че неприлагането на разпоредбата на чл. 243, ал. 3 от НПК само по себе си не е основание за отмяна на постановлението за прекратяване на наказателно производство. Моли се съдът да отмени Определение № 175/18.10.2023 г.

Частният протест е подаден в предвидения от закона срок и срещу 1 подлежащ на протестиране акт, поради което се явява процесуално допустим.

След като обсъди доводите в жалбата и се запозна с материалите по делото, съдът намира следното:

Досъдебното производство е образувано на 27.05.2022 г. за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1 от НК за това, дали на 14.06.2019 г. в гр. К., с цел набавяне на имотна облага, е възбудено и поддържано заблуждение у С. С. А. и А. Ю. А. относно полученото и полагащото се обезщетение за причинени вреди от претърпяно от тях ПТП и с това е била причинена на А. Ю. А. имотна вреда в големи размери, а именно за сумата от 60 000 лв.

На 19.08.2015 г. св. А. Ю. А. и съпругата му св. С. С. А., двамата от гр. К., претърпели пътно-транспортно произшествие в гр. К., общ. П., обл. Б., при което били причинени телесни повреди на св. А. Ю. А. и съпругата му св.

С. С. А. по вина на водача на другото участвало моторно превозно средство.

По случая е образувано досъдебно производство, в хода на което двамата упълномощили адв. И. П. Б. от гр. К., адвокат при АК - К., а на 21.02.2019 г. съпрузите поотделно упълномощили и адв. П. Д. Д. от гр. К., също адвокат при АК - К., да ги представлява. Подписан бил договор за правна помощ от 21.02.2019 г. между адв. Д. и св. А. Ю. А. за получаване на обезщетение за претърпени вреди, настъпили при ПТП на 19.08.2015 г. в гр. К. Съгласно чл. 3 ал. 1 от Договора, св. А. се задължавал да заплати на адвокат Д. 25% от цялата сума, получена като обезщетение. Според чл. 3 ал. 2 от договора възнаграждението следвало да бъде изплатено на адвоката при изплащане на доверителя /св. А./ от виновното лице или от застрахователната компания полученото обезщетение във връзка с ПТП.

След депозирана молба, с приложени писмени доказателства от адв.

Д. пред застрахователя, на 14.09.2019 г. е сключено споразумение между застрахователя „А. Б. - Регулиране на щети“ ЕООД и адв. Д., по силата на което „А. Б. - Регулиране на щети“ ЕООД се задължава да изплати на А. Ю.

А. за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди в резултата на ПТП на 19.08.2015 г. в България обезщетение в размер на 70 000 лева. На 29.05.2019 г. от страна на застрахователя „А. Б. - Регулиране на щети“ ЕООД по банковата сметка на адвокат Д. била преведена сумата от 70 000 лева.

Сумата представлявала обезщетение за причинени на А. Ю. А. имуществени и неимуществени вреди при настъпило ПТП на 19.08.2015 г. Плащането е извършено по сметка на адв. Д. на основание изрично писмено пълномощно рег. №1376/ 07.02.2019 г., заверено от нотариус П. А., рег. №***.

На 14.06.2019 г. в кантората на адв. Б. била предадена на ръка парична сума от адв. Д. на съпругата на св. А. Ю. А. - св. С. С. А., в размер според двамата адвокати на 70 000,00 /седемдесет хиляди/ лева, а според двамата съпрузи - на 10 000,00 /десет хиляди/ лева.

Досъдебното производство приключило с Постановление на 2 наблюдаващия прокурор за прекратяване на наказателно производство от 07.09.2023 г. с което е прекратено наказателното производство по ДП № 299/2022 г. по описа на РУ - Харманли при ОД на МВР Хасково, образувано за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК. В мотивите на същото е прието, че не са събрани достатъчно доказателства за извършено престъпление, а същевременно е изчерпан ресурсът на разследването, за да могат да се съберат такива. Срещу Постановление на наблюдаващия прокурор за прекратяване на наказателно производство от 07.09.2023 г. е постъпила жалба от страна на А. Ю. А.

В производството по чл. 243 НПК първоинстанционният съд намира, че не е извършено всестранно, пълно и задълбочено разследване на съставомерните признаци на инкриминираното деяние, а обжалваното постановление на прокурора при РП - Хасково, ТО - Ивайловград е необосновано и немотивирано, приемайки че възприетата от прокурора фактическа обстановка е непълна и едностранчива. Посочил е, че не са изложени доводи кои от показанията на свидетелите се кредитират от прокурора, и на кои от тях не се дава вяра, поради което се затруднява проверката на прокурорския акт, както и има дефицит на доказателства, което води до необоснованост на атакуваното постановление.

Формирал е извод, че наказателното производство по настоящото досъдебно производство е възможно да приключи на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, но след като бъдат изпълнени дадените указания и се анализират задълбочено и в съвкупност всички събрани по делото доказателства и едва ако се установи липсата на елемент от състава на деянието по чл. 210, ал. 1 т.

3, вр. чл. 209 ал. 1 от НК, прокурорът да прекрати наказателното производство, като следва да се посочи и конкретната хипотеза за това по чл.

24, ал. 1, т.1 от НПК, доколкото от мотивите на атакуваното постановление не се установява дали прокурорът е приел,че деянието не е извършено или деянието не съставлява престъпление, както и дали не е налице административно нарушение по Закона за ограничаване на плащанията в брой.

Настоящият съдебен състав намира, че протестираното определение следва да бъде отменено поради следните съображения:

В производството по чл. 243 от НПК съдът има за задача да провери законосъобразността и обосноваността на постановлението за прекратяване дали изводите на прокурора се основават на правилен анализ на събраните доказателства, дали е проведено пълно и всестранно разследване със събиране на всички възможни и допустими доказателства и в тази връзка дали са извършени всички надлежни процесуално-следствени действия.

На основание чл. 243, ал. 4 от НПК препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановлението пред съответния

3 първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа.

Компетентен съд по смисъла на тази разпоредба е съдът, в чийто район е извършено престъплението по аргумент от чл. 36, ал. 1 от НПК.

В разглеждания случай досъдебното производство е образувано за деяние, извършено на 14.06.2019 г. в гр. К. Жалбата, инициирала производството пред РС – Харманли, е следвало да бъде изпратена на РС Кърджали, тъй като това се явява компетентният съд според правилата на НПК, независимо, че в постановлението за прекратяване на наказателното производство неправилно е посочено, че това е РС – Харманли. Не променя подсъдността и фактът, че с Постановление от 21.06.2021 г. на за главния прокурор на Република България, на основание чл. 195, ал. 4, пр. 2 от НПК, е определена ОП - Хасково да осъществява ръководството и надзора по настоящото производство поради депозирани самоотводи от всички прокурори от ОП – Кърджали.

По изложените съображения въззивната инстанция приема, че протестираното определение е неправилно поради липсата на компетентност на постановилия го съд да разгледа жалбата, инициирала производството, и като такова следва да бъде отменено, а подадената жалба от страна на А. Ю.

А. изпратена на компетентния да я разгледа съд – РС - Кърджали.

Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 7 от НПК , съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 175/18.10.2023 г., постановено по ЧНД № 524/2023 г. по описа на РС – Харманли.

ВРЪЩА делото на РС – Харманли за изпращане на жалбата на А. Ю.

А. на РС – Кърджали.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4