Разпореждане № 310 от 19.03.2026, Апелативен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 310 гр. Варна, 19.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. Йовчев като разгледа докладваното от Въззивно търговско дело № 20253001000469 по описа за 2025 година

В срока за обжалване на постановеното по делото решение № 26/04.02.2026г., начиная от 16.02.2026г., е постъпила касационна жалба (вх. № 1960/17.03.2026г.) от Х.

А. Х., чрез адв. Р. и адв. Д..

Касационната жалба е подадена от надлежната страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в т.ч. и по см. на чл. 280, ал. 3 ГПК, при наличие на правен интерес от обжалване, чрез надлежно упълномощени процесуални представители (с приложено на л. 285 от първоинстанционното дело пълномощно).

След проверка редовността на касационната жалба съдът констатира, че същата е надлежно подписана с КЕП, при налични удостоверителни данни по см. на чл. 27, ал. 3 от НАРЕДБА за удостоверенията за електронен подпис в администрациите. Съдържа мотивирано изложение на касационните основания, както и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по см. на чл. 280, ал. 1, вр. чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Не са представени доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса, като вместо това се излага твърдение, че страната е освободена от заплащането на такава.

Макар и да е налице освобождаване от заплащане на държавна такса по арг. на чл.

83, ал. 2 ГПК – определение № 1487/07.11.2024г. постановено по т.д. № 504/2024г. по описа на ВОС, администриращият касационната жалба съд, отчитайки липсата на данни за периода от 07.11.2024г. до настоящия момент, които да удостоверят и липсата на промяна в обстоятелствата обусловили приложението на нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК. В случай, че касаторът би искал да се ползува от вече даденото разрешение по чл. 83, ал. 2 ГПК, следва да представи актуални данни относими към приложението на нормата, които да обусловят евентуално липсата на данни за промяна в относимите към цитираната норма обстоятелства от датата на тяхното представяне/служебно събиране/ през последното тримесечие на 2024г. към настоящия момент – март 2026г.

(на дължимост на държавна такса по касационна жалба с вх. № 1960/17.03.2026г.).

Доколкото не се представят данни за липсата на промяна в декларираните (относимите към приложение нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК) обстоятелства, таксата по касационната жалба се явява дължима, с оглед значително изминалия период от извършване 1 преценката на съда до датата на депозиране на касационната жалба, респ. позоваването на касатора на даденото вече разрешение по приложение нормата на чл.

83, ал. 2 ГПК.

Съобразявайки размера на дължимата по жалбата държавната такса от 30 лв., както и по арг. на възприетото с ТР № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, по т. 12 от същото и по-конкретно съобразно изложеното в мотивите на решението), намира, че страната следва да представи доказателства за заплатена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв., респ. актуални данни относими към приложението на нормата, които да обусловят евентуално липсата на данни за промяна в относимите към цитираната норма обстоятелства.

Гореизложените констатации обуславят извода за допустимост на касационната жалба, но същата се явява нередовна по см. на чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК, поради което на осн. чл. 285, ал. 1 ГПК съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационна жалба вх. № 1960/17.03.2026г., от Х. А.

Х., чрез адв. Р. и адв. Д..

УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да представи в условията на алтернативност: а) доказателства за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 15, 34 евро /петнадесет евро, тридесет и четири евроцента/, равностойност на 30 лв., за производството по допускане на касационно обжалване, съгл. чл. 18 ал. 2 т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, с посочване в платежното нареждане на номера на конкретното дело като основание за плащане и съда, по описа на който е делото, датата на изпълнение на плащането, а в случай че плащането бъде извършено чрез интернет банкиране – платежното нареждане да се завери от касатора или б) актуални данни относими към приложението на нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК, в т.ч. такива за липсата на промяна в декларираните вече от страната обстоятелства.

При неизпълнение на горните указания в цялост и в срок, касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286 ал. 1 т. 2 ГПК.

Председател: _______________________

2

----- следващ документ -----

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 310 гр. Варна, 19.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. Йовчев като разгледа докладваното от Въззивно търговско дело № 20253001000469 по описа за 2025 година

В срока за обжалване на постановеното по делото решение № 26/04.02.2026г., начиная от 16.02.2026г., е постъпила касационна жалба (вх. № 1960/17.03.2026г.) от Х.

А. Х., чрез адв. Р. и адв. Д..

Касационната жалба е подадена от надлежната страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в т.ч. и по см. на чл. 280, ал. 3 ГПК, при наличие на правен интерес от обжалване, чрез надлежно упълномощени процесуални представители (с приложено на л. 285 от първоинстанционното дело пълномощно).

След проверка редовността на касационната жалба съдът констатира, че същата е надлежно подписана с КЕП, при налични удостоверителни данни по см. на чл. 27, ал. 3 от НАРЕДБА за удостоверенията за електронен подпис в администрациите. Съдържа мотивирано изложение на касационните основания, както и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по см. на чл. 280, ал. 1, вр. чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Не са представени доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса, като вместо това се излага твърдение, че страната е освободена от заплащането на такава.

Макар и да е налице освобождаване от заплащане на държавна такса по арг. на чл.

83, ал. 2 ГПК – определение № 1487/07.11.2024г. постановено по т.д. № 504/2024г. по описа на ВОС, администриращият касационната жалба съд, отчитайки липсата на данни за периода от 07.11.2024г. до настоящия момент, които да удостоверят и липсата на промяна в обстоятелствата обусловили приложението на нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК. В случай, че касаторът би искал да се ползува от вече даденото разрешение по чл. 83, ал. 2 ГПК, следва да представи актуални данни относими към приложението на нормата, които да обусловят евентуално липсата на данни за промяна в относимите към цитираната норма обстоятелства от датата на тяхното представяне/служебно събиране/ през последното тримесечие на 2024г. към настоящия момент – март 2026г.

(на дължимост на държавна такса по касационна жалба с вх. № 1960/17.03.2026г.).

Доколкото не се представят данни за липсата на промяна в декларираните (относимите към приложение нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК) обстоятелства, таксата по касационната жалба се явява дължима, с оглед значително изминалия период от извършване 1 преценката на съда до датата на депозиране на касационната жалба, респ. позоваването на касатора на даденото вече разрешение по приложение нормата на чл.

83, ал. 2 ГПК.

Съобразявайки размера на дължимата по жалбата държавната такса от 30 лв., както и по арг. на възприетото с ТР № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, по т. 12 от същото и по-конкретно съобразно изложеното в мотивите на решението), намира, че страната следва да представи доказателства за заплатена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв., респ. актуални данни относими към приложението на нормата, които да обусловят евентуално липсата на данни за промяна в относимите към цитираната норма обстоятелства.

Гореизложените констатации обуславят извода за допустимост на касационната жалба, но същата се явява нередовна по см. на чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК, поради което на осн. чл. 285, ал. 1 ГПК съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационна жалба вх. № 1960/17.03.2026г., от Х. А.

Х., чрез адв. Р. и адв. Д..

УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да представи в условията на алтернативност: а) доказателства за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 15, 34 евро /петнадесет евро, тридесет и четири евроцента/, равностойност на 30 лв., за производството по допускане на касационно обжалване, съгл. чл. 18 ал. 2 т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, с посочване в платежното нареждане на номера на конкретното дело като основание за плащане и съда, по описа на който е делото, датата на изпълнение на плащането, а в случай че плащането бъде извършено чрез интернет банкиране – платежното нареждане да се завери от касатора или б) актуални данни относими към приложението на нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК, в т.ч. такива за липсата на промяна в декларираните вече от страната обстоятелства.

При неизпълнение на горните указания в цялост и в срок, касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286 ал. 1 т. 2 ГПК.

Председател: _______________________

2