Решение № 727 от 16.10.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 727 гр. Казанлък, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско дело № 20255510101914 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „С.“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на ***, представлявано от С.Н.Т., чрез Адвокатско дружество „Н., У.М.“, ЕИК 177280936 с пълномощник адв. Т. Н. – САК, съдебен адрес: *** против А. А. А., ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422 от ГПК, вр.с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. с чл.79 ЗЗД, вр. с чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „С.“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на ***, представлявано от С.Н.Т., с пълномощник адв. Т. Н. – САК, съдебен адрес: *** моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника А. А. А., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на „С.” АД парично задължение в размер на 950,00 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, както и 115,62 лв. – възнаградителна лихва. Моли съда да осъди ответника за направените деловодни разноски по заповедното производство в общ размер на 265,00 лв., от които 25,00лв. внесена държавна такса и 240,00 лв. адвокатско възнаграждение, както и всички направени от ищеца, разноски в настоящото производство, в т.ч. внесената държавна такса в размер на 75,00 лв. и изцяло изплатения адвокатски хонорар в размер на 240,00 лв.

Твърди, че между страните „С.“ АД и А. А. А. бил налице Договор за потребителски кредит № 679512/24.03.2024 г„ сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) („Договорът“), по силата на който “С.” АД, ЕИК ***, предоставило на А. А. А., ЕГН ********** кредит в размер на 950,00 лева. Съгласно чл. 1 от договора, кредитополучателят се е задължил да върне главницата в размер на 950,00 лева при фиксиран лихвен процент от 36.00% на 6 месечни вноски с дата на първа вноска - 24.04.2024 г. и дата на последна вноска - 24.09.2024 г.

1

Неразделна част от договора бил погасителният план, в който били посочени всички дължими вноски по кредита до крайния срок на погасяване и компонентите им.

Сочи, че след усвояване на главницата кредитополучателят не бил изпълнил задължението си и не плащал дължимите вноски по договора, като и към настоящия момент не бил извършвал никакви плащания.

“С.” АД, ЕИК *** депозирало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ТПК в Районен съд - гр. Казанлък срещу кредитополучателя А. А. А. за сумата от 1065,62 лева, от които 950,00 лв. главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането и 115,62 лв. - възнаградителна лихва, дължима и неплатена за периода от 24.03.2024 г. до 24.09.2024 г. По така депозираното заявление било образувано ч. гр. д. № 1110/2025 г. на Районен съд - гр. Казанлък.

На 29.04.2025 г. била издадена Заповед за изпълнение за сумите от 950,00 лева главница и 115,62 лева договорна лихва, дължими по Договор за потребителски кредит № 679512/24.03.2024 г. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника, който депозирал Възражение по чл. 414 ГПК в едномесечния срок от получаването й.

Предвид факта, че и към настоящия момент длъжникът бил в неизпълнение на задължението си по процесния договор и полученото съобщение на съда, за кредитора бил налице безспорен правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск А. А. А. по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ГПК.

Ищецът твърди, че между страните е налице валидно облигационно отношение, възникнало по силата на сключения договор за кредит. Договорът бил сключен при насрещни изявления на страните разменени чрез средства за комуникация от разстояние и потребителят бил дал изричното си съгласие за сключването му съгласно изискванията на ЗПФУР. Едновременно с това кредиторът бил предоставил на потребителя подробна и детайлна информация за условията на кредита още преди сключването му, което ясно се вижда и от СЕФ. Процесният договор отговарял напълно на нормативните изисквания и правила на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронната търговия, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за потребителския кредит.

Договорът бил сключен след като А. А. А., ЕГН ********** е отправил искане за сключване на договор за заем между него и “С.” АД, ЕИК ***.

Искането било попълнено собственоръчно от Заемателя посредством сайта на Заемодателя

- https://stikсredit.bg/. Съобразно установената форма за кандидатстване от Заемателя, Заемополучаталят бил предоставил своите лични данни, актуална електронна поща, телефон за връзка, параметри на желания паричен заем (размер на заема и период на погасяване), както и е посочил начина на изплащане на отпуснатата сума по заема. По този начин Заемополучателят обективирал волята си, че желае да сключи договор за паричен заем с “С.“ АД, ЕИК ***. При попълване на електронна Заявка за кредит, потребителят бил длъжен да въведе следните данни: три имена, ЕГН, адрес /постоянен и настоящ/, данни по лична карта, мобилен телефонен номер (Идентификационен номер), желаният продукт, за който кандидатства, в това число заемната сума и срока, за който желае да бъде разсрочено връщането й, 2

Електронна поща, Банкова сметка и други. Когато Заявката за кредит се подава от потребител, след като е попълнил Заявката с данните и е натиснал бутона „Кандидатствай“ и е дал изричното си съгласието с декларация за обработване на лични данни и декларация за индивидуализация, чрез поставяне на отметка, потребителят следвало да попълни нова страница, към която уебсайтът автоматично го пренасочвал със следните данни: имена, ЕГН, адрес на електронна поща, номер на лична карта и начинът, по който желае заемната сума да му бъде отпусната, за което поставя отметка на една от следните две опции: по банкова път или EasyPay, като на тази страница на потребителя се предоставя Стандартен европейски формуляр, който последният може да изтегли. За да завърши Заявката, потребителят натиска бутон „вземи парите“, което действие било в потвърждение на недвусмисленото искане на потребителя да му се отпусне желаната заемна сума. След натискане на бутон „Вземи парите“ на потребителя се предоставяла възможност да изтегли проект на договора за потребителски кредит, като ако е съгласен с неговото съдържание, потребителят натискал бутон „подпис“, с което действие последният волеизявявал своето недвусмислено съгласие със съдържанието на договора и за неговото сключване. След като е натиснал бутон „Подпис“ попълнената заявка се изпращала на кредитора за разглеждане. Когато Заявката за кредит се подавала от потребител, който имал създаден профил на уебсайта на кредитора, след попълване на Заявката за кредит, в която посочва размера на желаната заемна сума и срока, за който желае да бъде разсрочено връщането й, потребителят, следвало да натисне бутон „Подай заявка“, с натискането на който бутон потребителят изявявал своето недвусмислено искане да му се отпусне желаният кредит, като на тази страница на потребителя се предоставял Стандартен европейски формуляр, който последният можел да изтегли. След натискане на бутон „Подай заявка“ на потребителя се предоставяла възможност да изтегли проект на договора за кредит, като ако бил съгласен с неговото съдържание. потребителят натискал бутон „Подпис“, с което действие последният волеизявява своето недвусмислено съгласие със съдържанието на договора и за неговото сключване. След като натиснал бутон „Подпис“ попълнената заявка се изпраща на кредитора за разглеждане.Натискането на бутон „Подпис“ е необходимо условие за разглеждане на Заявката за кредит на потребителя.

Заемодателят “С.” АД, ЕИК 20255715 бил изпратил на посочената електронна поща от Заемателя необходимите документи, както и предоставил чрез своя сайт проект на договора за заем, съдържащ цялата преддоговорна информация за искания от Заемателя паричен заем. С натискане на бутон „Подпис“, съгласно Общите условия Заемателят бил приел така предоставените му условия във връзка с договора, което действие се считало за подписване на всяка страница на предоставените по описания по-горе начин документи съобразно чл. 10 от Закона за електронния подпис и електронните удостоверителни услуги ЗЕДЕУУ и то при условията при които последните са му предоставени. Съгласно чл. 10 от ЗЕДЕУУ, електронно изявление е получено е постъпването му в посочената от Заемателя информационна система.

Заемодателят потвърждавал сключването на договора за заем, като изпращал на посочения от Заемателя електронен адрес договор за паричен заем № 679512 заедно с погасителен план към него и Общите условия, приети от Заемополучагеля. Договорът за паричен заем влизал в сила от датата на 3 изпращането му от Заемодателя на Заемателя — 24.03.2024 г., и ставал задължителен и за двете страни.

Заемната сума била предоставена на кредитополучателя на датата на сключване на процесния договор чрез Easypay, като е предоставило заемната сума по посочения от ответника начин, а именно чрез паричен превод на каса на Easypay.

След усвояване на кредита кредитополучателят не бил извършил никакви плащания и към настоящия момент бил в пълно неизпълнение в качеството си на страна по договора.

Моли съда да признае за установено, че А. А. А., ЕГН ********** дължи на “С.’ АД следните суми по Договор за потребителски кредит № 679512 от 24.03.2024 г.: 950,00 лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането и 115,62 лв. - възнаградителна лихва, дължима и неплатена за периода от 24.03.2024 г. до 24.09.2024 г. както и съдебно-деловодните разноски, сторени от него в заповедното производство в размер на 265,00 лв., от които 25,00 лв. държавна такса и 240.00 лв. адвокатско възнаграждение, както и сторените разноски в исковото производство, в размер на 315,00 лв., от които 75,00 лв. държавна такса и 240,00 лв. адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез упълномощената от него адв. М. Д.. Оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Счита предявените искове за неоснователни и недоказани.Заявява, че ответникът никога не бил теглил кредити и никога не бил кандидатствал за процесния кредит, както и не бил получавал суми по този кредит.Някой бил използвал неправомерно личните му данни и от негово име бил кандидатствал онлайн за този кредит, като бил създал „негов“ имейл адрес /ответникът нямал имейл/единствено с цел кандидатстване за този кредит и бил посочил телефонен номер, който никога не е бил негов. Когато получил исковата молба и ответникът се обадил на посочения в молбата телефонен номер, но същият бил. Този, който използвал неправомерно личните му данни и е кандидатствал без негово знание и съгласие за процесния кредит, вероятно бил и получил сумата по кредита. За тези престъпни действия на неизвестния за мен извършител ответникът подал жалба в РП-Ст.Загора.Освен това, изпращането на договор за заем не можело да има значението на приет от потребителя договор, нито да се счита за „подписване на всяка страница от „представения договор. Договорът между две страни не можел да се счита за сключен и не можел да влиза в сила с факта на изпращането му от ищеца на потребителя. Липсвало основание да се приеме, че ответникът е получил от ищеца сумата по договора за кредит. По делото не било представено доказателство, че сумата по процесния договор за кредит е предадена на ответника.

Счита процесния договор за кредит за нищожен поради изначалната недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл. 11, ал. 1. т. 9 от ЗПК - договорната в чл.29/1/ неустойка в размер на 716.08 лв. за непредставяне на поръчител или банкова гаранция по чл.19/1/ от договора за кредит, която не била породила валидни правни последици на основание на нейното противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД/, поради значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, водеща до злепоставяне на интересите на потребителя на финансовите услуги на ответника с цел извличане на собствена изгода на 4 кредитора. Договорът се явявал нищожен и като сключен при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. във вр. с чл. 10, ал. 1, във вр. с чл.19, ал. 1 и ал. 2 във вр. е чл. 21 и с чл. 22 от ЗПК, тъй като разписаният ГПР бил неточен и подвеждащ,на първо място ,защото не било ясно как е формиран и защото ГПР излизал извън законоустановените рамки, съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По силата на чл. 22 във вр. с чл. 21 ЗПК, неизпълнението на изискванията в договорното съдържание да бъдат включени точни, верни и действителни съществени елементи на договора за потребителски кредит водело до изначална недействителност на кредитната сделка с произтичащите от това последици по чл. 23 от ЗПК, а именно потребителят дължал връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължал лихва и други разходи по заема.