Решение № 252 от 10.11.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Стара Загора, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Й. Георгиев

Членове:

Спасена В. Драготинова

Цветислава Ив. Стайкова при участието на секретаря Маргарита Д. Стоянова като разгледа докладваното от Спасена В. Драготинова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235500600951 по описа за 2023 година Производството е на основание чл.313 и сл. от НПК.

Постъпила е въззивна жалба от подсъдимия по НОХД 1253/2022 г. по описана КРС С. Г. А. чрез защитника му адв.С. Г. от АК-Пловдив, против присъда № 50/ 14.06.2023 г., с която същият е признат за виновен в това, че на 26.01.2021 год. в с.Средногорово, общ.Казанлък, в имот находящ се на ул.

„Казанска“ №1 /стара ракиджийница/, държал огнестрелно оръжие - един брой двуцевна ловна пушка, 16 калибър, белгийско производство, неустановена марка, с идентификационен №59022, годна да произведе изстрел и порази жива цел и боеприпаси за огнестрелно оръжие - 2 /два/ броя ловни патрони, 16-ти калибър, марка „CHEDDITE“, годни по предназначение да поразят жива цел, без да има за това надлежно разрешение, което се изисква по чл.50 ал.3 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия: - „Лицата по ал.1 и 2 могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на 1 физическото лице“, поради което и на осн. чл.339 ал.1 и чл.55 ал.1 т.1 от НК го е осъдил на ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, чието изтърпяване на осн. чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. С присъдата са отнети в полза на държавата веществените доказателства по делото- 1 бр. двуцевна ловна пушка, 16 кал. с ид.№ 59022 и 2 бр. гилзи от боеприпаси за ловно ненарезно оръжие, 16 кал.. Подсъдимия С. Г. А. е осъден да заплати и направените по делото съдебни разноски в размер на 144,82 лв., от които 80,62 по сметка на ОД на МВР гр.Стара Загора и 64,20 по сметка на РС Казанлък.

Оплакванията в жалбата са за неправилност поради нарушение на материалния и процесуалните закони. Прави довод, че съдът без да изследва обективната истина по делото с присъдата си бил преповторил грешките на прокурора в обвинителния акт, а именно, че не бил изследвал наличието на фактическия състав на престъплението по чл. 339 от НК, чието съдържание като формално престъпление се запълва от конкретната норма на чл. 50, ал.3 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия/ЗОБВВПИ/.

Липсвали доказателства и обвинението не било доказано, а съдът не изпълнил задължението си да изследва всестранно, пълно и обективно кой при какви обстоятелства е откраднал процесното оръжие от централния склад на МВР-София и как то се е озовало в необитаема къща в изоставено село в района на община Казанлък.

Предвид което моли за отмяна на присъдата и налагане на административно наказание на подсъдимия по реда на ЗОБВВПИ. В допълнение към въззивната жалба от 04.09.2023 г. излага подробни доводи във връзка с оплакванията си и след запознаване с мотивите на присъдата.

Другият защитник на подсъдимия, адв.Х. М. от АК-Стара Загора , не се явява, редовно призован.

Подсъдимият С. Г. А. се явява лично в съдебното заседание на въззивната инстанция и поддържа казаното от защитника си.

По въззивната жалбата не са постъпили писмени възражения от Районна прокуратура Казанлък. В съдебно заседание прокурорът от ОП-Стара Загора взема становище, че жалбата е неоснователна, а присъдата следва да бъде потвърдена.

След като се запозна подробно и задълбочено с материалите по 2 делото както и с оплакванията и доводите в жалбата въззивният съд намери за установено следното:

Въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваната присъда съдът обосновано и законосъобразно е приел, че на 26.01.2021 год. в с.Средногорово, общ.Казанлък, в имот, находящ се на ул.„Казанска“ №1 /стара ракиджийница/, подсъдимият С. Г. А. е държал огнестрелно оръжие - един брой двуцевна ловна пушка, 16 калибър, белгийско производство, неустановена марка, с идентификационен №59022, годна да произведе изстрел и порази жива цел и боеприпаси за огнестрелно оръжие - 2 /два/ броя ловни патрони, 16-ти калибър, марка „CHEDDITE“, годни по предназначение да поразят жива цел, без да има за това надлежно разрешение, което се изисква по чл.50 ал.3 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия/ ЗОБВВПИ/.

От всички събрани на ДП и по време на съдебното следствие доказателства, се установява по несъмненен начин,/ а и по фактическата обстановка не се спори/, че намерената от подсъдимия на 24.01.2021г. в стар сандък в мазето на старата къща на имот, придобит от сестрата му по дарение, двуцевна ловна пушка, 16 калибър, белгийско производство, цел и боеприпаси за огнестрелно оръжие - 2 /два/ броя ловни патрони, 16-ти калибър, марка „CHEDDITE“, са били преместени от него в друг имот, находящ се на ул.„Казанска“ №1 /стара ракиджийница/, собственост на сестра му, и укрити от него в стар диван в избеното помещение на къщата. При предизвиканата по оперативен сигнал полицейска проверка на 26.01.2021 год. в този имот /в с.Средногорово, общ.Казанлък/, са били посочени и предадени от него на полицията. Категорично с оглед направените самопризнания от подсъдимия А., е установено, че при веднага след намирането им те не са били предадени на органите на полицията, а са били укрити от него. От приетите по делото доказателства се установява, че същите са били намерени от полицейските служители на конкретното място благодарение на оказаното съдействие на подс. А., който ги е предал с протокол за доброволно предаване/ л. 45-46 от ДП/, признавайки за това, че ги е укрил на това място. При последващата проверка във всички помещения на имота не били установени вещи, подлежащи на разрешителен режим или забранени от закона/ видно от съставения протокол на основание чл.83,ал.1 от Закона за министерство на 3 вътрешните работи/л.43 от ДП/. Горната фактическа обстановка се установява и от показанията на свидетелите Д.С.С., Д.С.П. Г.Д., Г.Т. и В.С., последните служители в РУ-Казанлък. От изготвената балистична експертиза е установено по несъмнен начин, че държаното от подс. А. оръжие представлява двуцевна ловна пушка, 16 калибър, белгийско производство, неустановена марка, с идентификационен №59022, която е стандартна, технически изправна и годна да произведе изстрел и порази жива цел, а предадените от подсъдимия боеприпаси представляват 2 броя ловни патрони, 16-ти калибър, марка „CHEDDITE“, които са годни по предназначение да поразят жива цел, и са боеприпаси за ловно ненарезно оръжие 16 калибър.

Категорично е установено и обстоятелството, че подс. А. не притежава и никога не е имал разрешения за придобиване, съхраняване, носене и употреба на огнестрелни оръжия или боеприпаси за такива. Не е установено и чия собственост е пушката/, въпреки изисканите допълнителни справки от служба „КОС“ при РУ-Казанлък/, нито е установено същата да се е водила на отчет и контрол в РУ-Казанлък, въпреки че от справка на 01 РУ-Стара Загора е установено, че ловната пушка е била притежание на Т.К.Т. до 30.04.2006г., но след смъртта на последния оръжието било изпратено в Ц11РОБ гр.София с опис № 0018522/2007г. и списък. След проведен търг от Агенция за държавни вземания в изпълнение на Постановление №101/06.10.2008г. с предавателноприемателен протокол № В 5171/22.10.2008г. и опис към него ловна пушка с № 59022 е предадена от А.М.А. на П.Г.Б.- служител в „Безконтактни Мултиплексорни вериги“ ЕООД гр.София. Нито Бранков, нито лица от горепосоченото дружество обаче обясняват по какъв начин същата е попаднала на територията на с.Средногорово, общ.Казанлък. Изясняването на произхода и собствеността на пушката обаче са без правно значение в случая.

От правна страна законосъобразно съдът е приел, че се касае до обвинение за престъпление по чл.339, ал.1 НК, което е от кръга на общоопасните престъпления, и има за непосредствен обект на наказателноправна защита обществени отношения, свързани със законосъобразното придобиване и съхраняване на огнестрелни оръжия и боеприпаси.

Изпълнителното деяние на това престъпление може да се изрази в три възможни форми: придобиване,/независимо от придобивния способ/, 4 държане и предаване другиму. Относно държането правилно е прието, че макар да няма легална дефиниция в НК, същото представлява упражняване на фактическа власт върху конкретна вещ като е необходимо деецът да държи предмета на престъплението без да има за това надлежно разрешение.

Бланкетната норма на чл. 339, ал.1 от НК според единната и непротиворечива съдебна практика се запълва от съответния специален закон- ЗОБВВПИ и поднормативните актове за негово приложение. Същият съдържа оторизационен/ разрешителен, който същевременно е и забранителен/ режим относно държането и съхранението на огнестрелни оръжия и боеприпаси. Така че не може да има съмнение, че в случая общата система за нормативните актове е неприложима и направения довод от защитата в тази насока е неоснователен.

Съгласно чл.50,ал.3 от ЗОБВВПИ: „Лицата по ал.1 и 2 могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице“. С оглед на което следва да се приеме за релевантно, че не с непредаването на намереното оръжие и боеприпаси/ в каквато насока са доводите на защитата/, а с проявеното бездействие от подсъдимия по неизпълнение на горепосочените задължителни разпоредби на закона, е осъществено изпълнителното деяние на чл. 339, ал.1 от НК, изразяващо се в неспазване на стриктния разрешителен режим за държане на оръжие и боеприпаси. От субективна страна деянието също е безспорно доказано, тъй като деецът/подсъдимият/ сам признава, че е искал и допускал осъществяването на деянието, тъй като много добре е съзнавал, че укрива оръжие и боеприпаси, за които няма разрешение.

Разпоредбата на чл. 59, ал.2 от ЗОБВВПИ, съгласно която :“Който намери взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, незабавно уведомява органите на МВР без да нарушава месторазположението им“, представлява обща разпоредба, формулира общи правила и има съобщителен характер без обаче да формулира какви правно задължителни условия следвад абъдат изпълнени от съответното лице. Тя определя 5 фактическото поведение, което следва да има лицето, но няма нормативен характер. В разпоредбата на чл. 183 от ЗОБВВПИ пък се съдържа административната санкция, с която подобно административно нарушение се наказва/глоба в размер на 1000 лева/. Задължението за правно дължимото поведение на лицето обаче е основано на нормативните актове и правила, които посочват точно какво трябва да бъде съответстващото му на закона поведение в такива случаи. Наличието на продължаващо във времето административно нарушение без изпълнение на задължителните предписания на закона/дори и в рамките на два дни/, превръща това фактическо неизпълнение в престъпление. За съставомерността на деянието е без значение колко време/кратко или дълго/ лицето е държало оръжието и боеприпасите. В този смисъл напр. Р № 632/ 04.06.1996 г., по н.д. № 514/ 95 г. на Първо Н.О. на ВС/; Р № 557/ 09.11.2000 г. по н.д. № 499/ 2000 г. на Второ Н.О. на ВКС и др./.

Предвид гореизложеното съдът правилно и законосъобразно е приел, че подсъдимият А. е осъществил от обективнта и субективна страна състава на престъплението по чл. 339, ал.1 от НК и доводът за несъставомерност на деянието е неоснователен. Предвид гореизложеното не може да бъде удовлетворено искането за отмяна на присъдата и налагане на административно наказание на подсъдимия по реда на ЗОБВВПИ.