Решение № 38 от 27.02.2023, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Троян, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Антоанета М. Симеонова при участието на секретаря Ценка Т. Банчева като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Гражданско дело № 20224340100648 по описа за 2022 година

Производството е по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.500, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховане /КЗ/ и чл.86, ал.1 от ЗЗД Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, предявен от „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД гр.София, **** със седалище и адрес на управление: ***, представлявано заедно от изпълнителните директори *** и ***, чрез пълномощника юрисконсулт Н. К., против Ц. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: **, с цена на иска 15 000 лв. – частичен иск от 135 000 лв. и акцесорна претенция за лихва за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на 2 000.00 лв. за периода 02.05.2021г.-24.08.2022г., частично предявени от сумата 18 000 лв.

Ищецът твърди, че на 24.11.2018 г. ответникът Ц. Б. при управление на л.а. ** *** в **, е причинил виновно ПТП след употреба на алкохол над 0.5 на хиляда, установено по надлежния ред – 0.76 на хиляда, като при условията на съпричиняване, причинил смъртта на пешеходеца *** от ***

В ИМ се сочи, че във връзка с посоченото ПТП е образувано НОХД № 459/2019г. по описа на Ловешкия окръжен съд, по което е постановена присъда, с която отв.Ц. Д. Б. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, б. „б.“, пр.1 във вр. ал.1, б.“в“ от НК , вр. чл.20, ал.2, изр.2 и чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП.

Твърди се, че лекият автомобил ** ***, управляван от отв.Б., е бил със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ищцовото дружество към датата на застрахователното събитие – застрахователна полица № *** със срок на действие от

1

18.05.2018г. до 17.05.2019г.

В ИМ се твърди, че наследниците на починалия пешеходец ***, б.ж. на *** обл.Ловеч, завели щети при ищеца, по които последният им изплатил застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в общ размер 135 000 лв., по 45 000 лв. на всеки един от тях, както следва – на съпругата ** и на дъщерите му К. С. Д. и Н. С. Р..

Ищецът прави искане съдът да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да му заплати сумата 15 000 лева, предявени частично от дължимата главница в размер на 135 000 лв. и сумата 2 000.00 лв.- мораторна лихва върху посочената главница за периода 02.05.2021г.-24.08.2022г., частично предявена от сума в размер на 18 000.00 лв., представляваща регресна претенция във връзка с изплатено от него застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Ответникът е представил писмен отговор в предоставения му едномесечен срок, като е взел становище за неоснователност на иска и на акцесорната претенция, и е направил искане същите да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява законен представител, представлява се от пълномощника си юрисконсулт Н. К., която поддържа иска и моли същият да бъде уважен, като се присъдят направените в производството разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.

Ответникът Ц. *** Д.ски, р.пр., не се явява в с.з., представлява се от своя пълномощник адв.В. А. от ЛАК, който оспорва иска и изразява становище за отхвърлянето му като неоснователен и недоказан. От ответната страна също е направено искане за присъждане на направените разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Представена е полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ищцовото дружество № *** на лек автомобил ** ***, която е със срок на действие от 18.05.2018г. до 17.05.2019г., от която е видно, че същата е действала към датата на ПТП и причинената в резултат на произшествието смърт на *** , б.ж. на ** – 24.11.2018г.

Представена е преписка от щета № ** образувана в ищцовото застрахователно дружество по молба на наследниците на починалия *** – **, К. С. Д. и Н. С. Р.. Претенцията е предявена чрез техния пълномощник адв.** от САК, като всеки един от наследниците е претендирал обезщетение за неимуществени вреди в размер на 250 000 лв. Застрахователят е определил обезщетение в размер от 80 000 до 100 000 лв. за всеки един от наследниците, като е определил и 50 % съпричиняване от страна на починалия.

От протокол № 251 от 30.09.2021г. се установява, че е определен мандат за преговори от застрахователното дружество с наследниците на починалия от 40 000 лв. до 50 000 лв., след приложеното съпричиняване.

2

Представени са три споразумения за изплащане на обезщетения за неимуществени вреди от 11.11.2019г., сключени между пълномощника на наследниците на починалия- адв.** от САК и ищцовото застрахователно дружество. С тях е уговорен размер на застрахователно обезщетение за всеки един от наследниците на *** , б.ж. на *** в размер на 45 000 лв.

Представени са платежни нареждания от 11.12.2019г. и от 13.01.2020г., от които се установява, че ищцовото дружество е привело застрахователните обезщетения всеки един от наследниците на ***, б.ж. на *** в размер на 45 000 лв.

Представена е и регресна покана, изпратена от ищеца до ответника Ц. Д. Б. и получена от него на 02.04.2021г., както и повторна регресна покана, получена от ответника на 08.06.2021г. С регресните покани той е поканен да изпълни доброволно в 30-дневен срок.

По искане на ищцовото дружество е изискано и приложено НОХД № 458 по описа на Окръжен съд гр.Ловеч за 2019г., от което е видно, че е постановена присъда № 26/09.12.2019г., влязла в законна сила на 28.12.2019г., с която ответникът Ц. Д. Б. е признат за виновен в това, че на 24.11.2018 г. около 17,30 ч. в гр. ***2 при управление на **“ с ***, собственост на *** ***ска от *** нарушил правилата за движение - чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП - не намалил скоростта и в случай на необходимост не спрял когато възникнала опасност за движението-движение на пешеходеца *** в тъмната част на денонощието в неговата пътна лента и по непредпазливост причинил смъртта на ***, като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта от 0,67 промила, поради което и на основание чл. 343, ал.3, предложение 1, б. „б“, предложение 1 във връзка с ал.1, б.

„в“ от HK във връзка с чл.20, ал.2, изр.2 и чл.5, ал.3, т.1, предложение 1 от ЗДвП, е осъден на 3/три/ години лишаване от свобода. Наложеното наказание е намалено на основание чл.

58а, ал.1 от НК с 1/3, с оглед на което следва да изтърпи наказание от 2 /две/ години лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на така определеното наказание от 2 / две/ години лишаване от свобода с 4 годишен изпитателен срок, считано от влизане на присъдата в сила.

Не се спори между страните за обстоятелствата относно причинената смърт на пешеходеца *** по време и място, осъществено от ответника. Спори се по делото за степентта на съпричиняване на причинените от престъплението вреди от страна на пострадалия.

В мотивите към посочената присъда е посочено, че водачът на автомобила към момента на осветеност на пешеходеца се е движил със скорост, по-висока от максимално разрешената за населено место и при своевременни действия за спиране с максимална ефективност, е имал техническа възможност да спре до мястото на удара и да предотврати ПТП и при реалната си скорост на движение, но и при максимално разрешената за населени места от 50 км/ч деецът категорично е имал техническа възможност да предотврати ПТП.

Подсъдимият сам, без наличието на други обективни фактори, се е поставил в положението на съответен удар с пешеходеца, движейки се със скорост в населено място, по-висока от максимално разрешената и реализирайки спиране с ефективност, по-малка от максималната.

При движение от страна на Б. със скорост до 50 км/час и дори с реалната, и своевременно предприето спиране с максимална ефективност към момента на осветеност на пешеходеца, 3

ПТП е било предотвратимо. Освен това опасната зона на спиране, при реалната скорост на движение от 53,11 м., е по - голяма от осветеното пространство на фаровете от 50 м., поради което не може да има случайно деяние. Настъпилият общественоопасен резултат ( смъртта на пешеходеца) е в пряка причинна връзка с допуснатото от подсъдимия нарушение на ЗДвП.

Посочено е също, че за настъпилото ПТП вина има и пострадалият ***, който, като пешеходец, е нарушил разпоредбата на чл.108, ал.1 от ЗДвП, задължаваща го да се движи по един от двата налични тротоара, като в конкретния слечай **** не е имал причина да не стори това и с поведението си е съпричинил съставомерния резултат.

При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.500, ал.1 от КЗ, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата в следните случаи:

1. при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества;

Установено е по делото, че към момента на увреждането – смъртта на пешеходеца ***, б.ж. на *** е съществувало валидно застрахователно правоотношение между ищцовото дружество и управлявания от деликвента Ц. Б. автомобил, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" , сключен между прекия причинител на вредата – ответникът и застрахователя.

Установено е, че ищцовото застрахователно дружество е изплатило на наследниците по закон на починалия пешеходец сума в общ размер 135 000 лв., на всеки от които по 45 000.00 лв.

За да се реализира регресната отговорност на застрахователя към деликвента следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, както и обстоятелството, че същият е управлявал МПС със съставомерна концентрация на алкохол от 0.67 на хиляда към момента на ПТП.

Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Поради което съдът приема, че деликвентът-ответник е извършил деликта при осъществен изцяло фактически състав на непозволеното увреждане 4

Предвид наличието на валидна застраховка на автомобила, с който е причинено процесното ПТП и доказаната деликтна отговорност на застрахования, са били налице предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя. Същият е изпълнил задълженията си и е привел застрахователно обезщетение на наследниците на починалия пешеходец.

Ищецът претендира регресно обезщетение за изплатеното от него обезщетение за причинени неимуществени вреди, предвид, „че ответникът е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол, със съставомерна концентрация от 0.67 на хиляда.

Предвид, че съдът приема, че деликвентът-ответник е извършил деликта при осъществен изцяло фактически състав на непозволеното увреждане, от който ищецът претендира регресно обезщетение, предявеният иск се явява основателен по своето основание.

Ищцовото застрахователно дружество е заплатило на съпругата и двете дъщери на починалия *** справедливи по размер обезщетения за неимуществени вреди. Съдилищата в практиката си по присъждане на обезщетения за неимуществени вреди на най-близките родственици на починали при ПТП в периода 2018-2020 г., а именно съпруг и деца, определят размери от по 100 000 лв. на съпруга и на всяко от децата при съобразяване на традиционно близките и топли взаимоотношения в тесния семеен кръг и с отделното семейство на родителите. Независимо от броя на съпричиняващите фактори, максималната степен на съпричиняване от починалия пострадал, съдилищата определят на 50%. В настоящия случай размерите на изплатените обезщетения общо за имуществени и неимуществени вреди на съпругата и двете дъщери са по-малки от 50 % от сумите от по 100 000 лв. за всеки един от посочените наследници. Следователно изплатените обезщетения са в размери съответстващи на съдебната практика за справедлив размер на обезщетения само за неимуществени вреди при прието в максимална степен съпричиняване от 50 %.