Решение № 205 от 13.06.2023, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Шумен, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ростислава Янк. Георгиева при участието на секретаря И.Й.Д. като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно наказателно дело № 20233630200676 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №38-24 от 08.02.2023 год. на Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”, гр.София, с което на основание чл.116, ал.3, т.3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИМ/ на „СТИК-КРЕДИТ” АД, гр.Шумен, с ЕИК202557159, със седалище и адрес на управление: ******** е наложена имуществена санкция в размер на 20000 /двадесет хиляди/ лева. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага подробно доводите си за това в жалбата. В условията на евентуалност моли наложената санкция да бъде намалена до размера на законоустановения минимум..

В съдебно заседание представляващия дружеството-жалбоподател не се явява лично.

Изпраща упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените основания, като излага конкретни мотиви в тази насока.

Прави искане за отправяне на преюдициално запитване, по което съдът се е произнесъл в съдебно заседание, като е оставил искането без уважение.

За Държавна агенция „Национална сигурност”, гр.София - административнонаказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание се явява упълномощен представител, който моли жалбата да бъде оставена без уважение, а издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло. Представя писмени бележки, в които излага становище по съществото на спора.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на 1 изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството – жалбоподател „СТИК-КРЕДИТ” АД по повод на осъществяваната от него дейност на 14.02.2022 год. сключило Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние №792140/14.02.2022 год. с лицето А.Й., с ЕГН**********, гражданин на Руската федерация. По силата на сключения договор установили делово взаимоотношение по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗМИП, като във връзка с идентификацията на клиента от негова страна е било представено копие на разрешение за постоянно пребиваване №701198861, издадено на 26.01.2022 год., валидно до 19.07.2026 год. Данните от този документ са били вписани като данни от лична карта и документ за самоличност на лицето А.Й., с ЕГН********** в Договора за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние №792140/14.02.2022 год., в Декларацията по чл.66, ал.2 от ЗМИП и в попълнения Въпросник относно професионалната дейност на клиента.

На основание Заповед рег. №ФР-9-124 от 09.09.2022 год. на Директора на Дирекция „Финансово разузнаване“ към Държавна агенция „Национална сигурност“, издадена на основание Заповед №З-1085 от 18.04.2018 год. на Председателя на ДАНС на дружеството била извършена проверка от страна на длъжностни лица от Държавна агенция „Национална сигурност”. По време на проверката било установено, че в качеството си на задължено лице по смисъла на чл.4, т.3 от ЗМИП „СТИК-КРЕДИТ” АД не е изпълнило задължението си да идентифицира клиента си А.Й., с ЕГН**********, гражданин на Руската федерация, съгласно изискванията на чл.53, ал.7, изр.първо, във вр. с чл.53, ал.1, във вр. с чл. 15, ал.1 от ЗМИП, преди сключване на Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние №792140/14.02.2022 год. С писмо от 15.09.2022 год., връчено лично на представляващия дружеството-жалбоподател от последното била изисканата информация-писмени обяснения или документи, свързани с посочени в Приложение №1 и Приложение №2 клиенти, между които и лицето А.Й., с ЕГН**********.

От страна на „СТИК-КРЕДИТ” АД били предоставени писмени обяснения, ведно с приложени към тях Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние №792140/14.02.2022 год., снимка на лице, ведно с ксерокопие на Разрешение за постоянно пребиваване №701198861, издадено на 26.01.2022 год., валидно до 19.07.2026 год., Декларацията по чл.66, ал.2 от ЗМИП и Въпросник относно професионалната дейност на клиента от 16.02.2022 год.

Резултатите от проверката били подробно документирани в Констативен протокол за проверка на място по Закона за мерките срещу изпирането на пари от 08.12.2022 год. За 2 констатираното нарушение на 08.12.2022 год. на дружеството – жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение №ФР-10-8757/08.12.2022 год., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.53, ал.7, изр.първо, във вр. с чл.53, ал.1, във вр. с чл.15, ал.1 от ЗМИП. Актът е бил съставен в присъствие на представляващия дружеството-жалбоподател и подписан от него, без да изложи конкретни възражения. Впоследствие в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН са били депозирани писмени възражения по акта, в които оспорват извършеното нарушение, като твърдят, че са извършили нужната идентификация на клиента чрез предоставеното от него разрешително за постоянно пребиваване и молят да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка и депозираното възражение е издадено наказателно постановление №38-24 от 08.02.2023 год. на Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”, гр.София, с което на основание чл.116, ал.3, т.3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИМ/ на „СТИК-КРЕДИТ” АД, гр.Шумен, с ЕИК202557159, със седалище и адрес на управление: ******** е наложена имуществена санкция в размер на 20000 /двадесет хиляди/ лева.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Съдът приема, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и на издаденото въз основа на него наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са накърнили правото на защита на дружеството-жалбоподател и да са довели до невъзможност същото да реализира правата си по един адекватен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Дружеството-жалбоподател „СТИК-КРЕДИТ“ АД се явява задължено лице по смисъла на чл.4, т.3 от ЗМИП, поради което съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗМИП е имало задължение преди установяване на делови взаимоотношения със свои клиенти да приложи мерки за комплексна проверка на клиента.

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че на 14.02.2022 год.

„СТИК-КРЕДИТ“ АД е сключило с лицето А.Й., с ЕГН**********, гражданин на Руската федерация Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние №792140/14.02.2022 год. Доколкото по силата на сключения договор страните са установили делово взаимоотношение по смисъла, вложен в разпоредбата на §1, т.3 от ДР на ЗМИП, безспорно за дружеството-жалбоподател е възникнало задължение да идентифицира клиента.

Съгласно нормата на чл.53, ал.1 от ЗМИП идентифицирането на физическите лица се извършва чрез представяне на официален документ за самоличност и снемане на копие от 3 него, а когато идентифицирането се извършва без присъствието на подлежащото на идентификация физическо лице, чл.53, ал.7, изр.1 от ЗМИП предвижда, че идентифицирането може да се извърши и чрез представяне на копие на официален документ за самоличност. За нуждите на процедурата по идентифициране на лице, предвидена в разпоредбата на чл.53, ал.7, изр.1, във вр. с ал.1 от ЗМИП под "официален документ за самоличност" следва да се разбира документ по смисъла на чл.13 и чл.14, ал.1 от Закона за българските лични документи; §1, т.3 от ДР на Закона за чужденците в Република България ; чл.21, ал.1 от Закона за влизането, пребиваването, и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства или документ за самоличност, издаден от чужд компетентен държавен орган, с уникален идентификационен номер на документа, дата на издаване и валидност, съдържащ снимка, имена, дата и място на раждане на лицето и гражданство. В разпоредбата на §1, т.12 от ДР на ЗМИП изрично е посочено, че не са "официални документи за самоличност" документите за пребиваване и чуждестранното свидетелство за управление на моторно превозно средство.

В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че във връзка с идентификацията на лицето А.Й., с ЕГН**********, гражданин на Руската федерация при сключване на Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние №792140/14.02.2022 год. е било предоставено единствено копие на Разрешение за постоянно пребиваване №701198861, издадено на 26.01.2022 год., валидно до 19.07.2026 год. Данните от този документ са били вписани като данни от лична карта и документ за самоличност на лицето А.Й., с ЕГН********** в Договора за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние №792140/14.02.2022 год., в Декларацията по чл.66, ал.2 от ЗМИП и в попълнения Въпросник относно професионалната дейност на клиента.

Следователно от изложеното се налага извода, че като не е идентифицирало клиента си А.Й., с ЕГН**********, гражданин на Руската федерация чрез способите, посочени в чл.53, ал.7, изр.първо от ЗМИП, във вр. с чл.53, ал.1 от ЗМИП, във вр. с чл.15, ал.1 от ЗМИП, а именно чрез предоставяне на копие на официален документ за самоличност преди сключване на Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние №792140/14.02.2022 год. на 14.12.2022 год. дружествотожалбоподател е осъществило посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление административно нарушение по чл.53, ал.7, изр.първо от ЗМИП, във вр. с чл.53, ал.1 от ЗМИП, във вр. с чл.15, ал.1 от ЗМИП.

С оглед на изложеното съдът намира, че правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на „СТИК-КРЕДИТ“ АД за посоченото административно нарушение.

В същото време съдът намира, че правилно е била издирена и приложена и съответната за това нарушение санкционна разпоредба на чл.116, ал.3, т.3 от ЗМИП, която предвижда имуществена санкция от 20 000 до 10 000 000 лева или до 10 на сто от годишния 4 оборот, включително брутните приходи, съгласно консолидирания отчет на крайното предприятие майка за предходната година, състоящи се от вземания по лихви и други подобни доходи, доходи от акции и други ценни книжа с променлива или фиксирана доходност и вземания от комисиони и/или такси в случай на извършени тежки или системни нарушения по ал.1, ако деянието не съставлява престъпление.

Преди да пристъпят към ангажиране на отговорността на дружеството-жалбоподател, актосъставителят, а впоследствие и административно-наказващият орган са съобразили данните за наличие на предходни извършени от страна на същото нарушения, с оглед на които правилно е било преценено, че деянието, предмет на обжалваното наказателно постановление е извършено в условията на „системност“. Съгласно разпоредбата на §1, т.15 от ДР на ЗМИП "Системно нарушение" е налице, когато са извършени 5 или повече административни нарушения на този закон или на правилника за прилагането му от същия вид в рамките на една година. Граматическото тълкуване на нормата на чл.116, ал.3, т.3 от ЗМИП налага извод, че за да се квалифицира едно нарушение като системно такова, е необходимо преди извършването му да са реализирани поне още четири нарушения от същия вид в рамките на една година, без да е необходимо те да са установени с влезли в сила наказателни постановления. В тази връзка от материалите по делото и от приложените и приети като писмени доказателства по делото актове за установяване на административно нарушение /№ФР-10-8752/08.12.2022 год.; №ФР-10-8753/08.12.2022 год.; №ФР-108754/08.12.2022 год.; №ФР-10-8755/08.12.2022 год. и №ФР-10-8756/08.12.2022 год./ и наказателни постановления /№38-19/08.02.2023 год.; №38-20/08.02.2023 год.; №3821/08.02.2023 год.; №38-22/08.02.2023 год. и №38-23/08.02.2023 год./, се установява по безспорен начин, че преди извършване на настоящото административно нарушение дружеството е било осъществило други пет идентични административни нарушения, като с оглед датите на извършване на нарушенията настоящото се явява шесто по ред такова.

Разпечатката съдържа 32 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1184e10f-8e7a-4007-a62e-9559d0906d9c