Определение № 497 от 01.08.2024, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 361/2024
- Вид
- Определение № 497
- Подписан
- 01.08.2024
- В сила
- 01.08.2024
- Състав
- Росица Богданова Савова, Йоана Николаева Такова, Татяна Христова Костадинова
Други актове по делото
- Определение № 662 от 07.11.2025 · Росица Богданова Савова, Йоана Николаева Такова, Татяна Христова Костадинова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 628-630 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 628-630 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 628-630 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 631, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 40 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 57, ал. 2 · Конституция на Република България
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 497 гр. Кюстендил, 01.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Росица Б. Савова
Членове:
Татяна Хр. Костадинова
Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно частно гражданско дело № 20241500500361 по описа за 2024 година
ГПК.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 248, ал. 3 от Образувано е по частна жалба с вх. № 6464/30.05.2024 г. на „ВИВУС.БГ“ ЕООД чрез пълномощника му юрк. Д. Д. срещу Определение № 639 от 10.05.2024 г., постановено по гр. д. № 1634/2023 г. по описа на РС – Кюстендил, XVIII-ти състав, с което на основание чл. 248 ГПК е изменено Решение № 255от 27.02.2024 г. по същото дело и е оставено без уважение искането на жалбоподателя за намаляване на присъденото в полза на процесуалния представител на ищеца, адвокатско възнаграждение до сумата от 400 лева.
В частната жалба са наведени доводи за неправилност на атакуваното определение. Сочи се, че съдът неправилно е присъдил в полза на процесуалния представител на ищеца сторените по делото разноски, доколкото разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК не предвиждала подобна възможност. Поддържа се, че ищецът не е извършил реален разход за заплащане на държавна такса и депозит за вещо лице, а същите са били заплатени от неговия процесуален представител, т.е. липсвал разход за ищеца, с оглед на което тези разноски не подлежали на възстановяване. Позовава се на представените по делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие, и липсата на посочена в същите договорка, позволяваща на адвоката да заплаща държавни такси и други разноски от името и за сметка на страната. На следващо място се настоява, че размерът на присъденото в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение е неправилно определен, несправедливо завишен и непропорционален. Счита се, че този размер следва да бъде изчислен единствено по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ, без приложение на нормата на чл. 2, ал. 5 от НМРАВ, поради това, че предявените искове изхождат от едни и същи 1 правопораждащи факти. Изложени са съображения за прекомерност на размера на присъденото адвокатско възнаграждение за оказана безплатна защита, за злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 от ГПК и противоречие с нормите на чл. 57, ал. 2 от КРБ и чл. 40 от ЗАдв. Изразява се становище, че предвид обусловеността на предявения осъдителен иск от установителния такъв, следва да бъде определено едно общо адвокатско възнаграждение и по двата иска, чийто размер да бъде съобразен с фактическата и правна сложност на делото, и обема на извършената от пълномощника работа. Счита се, че съдът следва да извърши преценка за размера на адвокатското възнаграждение при съобразяване и с обстоятелството, че процесуалния представител на ищеца не е участвал лично в съдебното производство, а защитата е осъществявана с писмени молби. С тези аргументи се отправя искане за отмяна на атакуваното определение в частта, с която са присъдени съдебни разноски в полза на процесуалния представител на ищеца, както и за намаляване на разноските, възложени в тежест на ответника за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ, без приложение на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от НМРАВ.
Подадена е и частна жалба с вх. № 6465/30.05.2024 г. от процесуалния представител на „ВИВУС.БГ“ ЕООД, юрк. Д. Д. срещу Определение № 640 от 10.05.2024 г., постановено по гр. д. № 1634/2023 г. по описа на РС – Кюстендил, XVIII-ти състав, с което съдът е уважил молбата на адв. М. за изменение на основание чл. 248 ГПК на Решение №225/27.02.2024 г., постановено по гр. д. № 1634/2023 г. по описа на РС – Кюстендил, XVIII-ти състав, в частта за разноските и с която е поискано присъждане на ДДС върху определеното по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение.
Частният жалбоподател поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е присъдил в полза на процесуалния представител на ищеца допълнителен адвокатски хонорар под формата на ДДС по повод безплатно процесуално представителство. Счита се, че последното не представлява възмездна доставка на услуга по смисъла на ЗДДС, както и че съдът няма правомощия да начислява ДДС върху дължимото за оказаната правна помощ адвокатско възнаграждение. Сочи се, че са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 , вр. с чл. 631ГПК предвид наличието на отправено преюдициално запитване до СЕС и образувано дело С-744/23, решението по което им обуславящо значение за правилното решаване на спора. По тези съображения се счита за неправилно първоинстанционното определение, поради което се моли за отмяната му и за съобразяване присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение, без начисляване на ДДС.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на частните жалби от адв. Д. М. в качеството на пълномощник на К. М., с който счита постановените определения за правилни и законосъобразни.
Сочи се, че първоинстанционният съд на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 и чл. 2, ал. 5 от НМРАВ е задължен да определели отделно адвокатско възнаграждение по 2 всеки един от обективно съединените искове, като се поддържа, че първоинстанционното определение е съобразено и с практиката на ВКС.
Излагат се подробни съображения за правилност на извода на съда, че при определяне на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да се включва ДДС. Моли се обжалваните определения да бъдат потвърдени.
Кюстендилският окръжен съд, като се запозна с материалите по делото, взе предвид становищата и доводите на страните намира следното от фактическа страна:
С решение № 255 от 27.02.2024 г., постановено по гр. д. № 1634/2023 г., по описа на Районен съд – Кюстендил е прогласил за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД клауза от договор за кредит № 9750273002/02.03.2022 г., предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане в размер на 98,52 лева, поради противоречие със закона; осъдил е на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД „ВИВУС.БГ“ ЕООД да заплати на К. И. М. сумата от 98,52 лева, представляваща платена без основание такса за бързо разглеждане по посочения договор, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.07.2023 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата от 160,90 лева, над сумата от 98,52 лева. С решението съдът е осъдил ответника „ВИВУС.БГ“ ЕООД да заплати на ЕАД „Д. М.“ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по водене на делото в размер на 350 лева, представляващи внесени държавни такси и депозит за вещо лице, както и на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. е присъдил в полза на ЕАД „Д. М.“ адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева за осъществена безплатна адвокатска помощ в проведеното производство.
С молба от 20.03.2024 г. ответникът „ВИВУС.БГ“ ЕООД е сезирал районния съд с искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Претендирал е, че с решението неправилно са били присъдени съдебни разноски в полза на процесуалния представител на страната, както и че същите не са били изчислени съразмерно с уважената част от иска.
Отправил е и искане за намаляване на разноските, възложени в тежест на ответника за адвокатско възнаграждение на сумата от 400 лева.
Молба с правно основание по чл. 248 ГПК на 02.04.2024 г. е била подадена и от ЕАД „Д. М.“ с искане за изменение на решението в частта по чл.
38, ал. 2 ЗАдв. като към определеното адвокатско възнаграждение се прибави сумата в размер на 140 лева, представляваща полагащо се на дружеството ДДС.
С атакуваното Определение № 639 от 10.05.2024 г. по гр. д. № 1634/2023 г. по описа на РС –Кюстендил, XVIII - ти състав е счел, че са налице основания за изменение на решение № 255/27.02.2024 г. по гр. д. № 1634/2023 г. по описа на РС-Кюстендил в частта за разноските, като е намалил присъдените в общ размер на 350 лева разноски на 265,83 лева и е осъдил „ВИВУС.БГ“ ЕООД да заплати на К. И. М. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 265,83 лева, представляваща разноски по делото. Със същото 3 определение е оставено без уважение искането на ответника „ВИВУС.БГ“ ЕООД за намаляване на присъденото в полза на процесуалния представител на ищеца, адвокатско възнаграждение до сумата от 400 лева. За да стигне до този резултат, първоинстанционният съд е направил извод, че присъдените с решението разноски за държавни такси и депозит за вещо лице в общ размер от 350 лева подлежат на редуциране съобразно уважената част от иска, поради което същите следва да бъдат намалени до сумата от 265,83 лева и присъдени в полза на страната по делото, а именно ищеца К. М., в чиято полза е постановеното първоинстанционно решение. По искането на „ВИВУС.БГ“ ЕООД за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение в полза процесуалния представител на ищеца, съдът е приел, че не са налице основания за допълнително редуциране на същото, доколкото неговия размер вече веднъж е бил редуциран до сумата от 700 лева, след извършена преценка на фактическата и правна сложност на делото, предявените искови претенции, актуалната съдебна практика, вкл. тази на СЕС, а така също и при съблюдаване на разпоредбите на Наредба 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По депозираната на 02.04.2024 г. молба по чл. 248 ГПК от процесуалния представител на ищеца - адв. Д. М., съдът е постановил второто обжалвано пред настоящата инстанция Определение № 640 от 10.05.2024 г. по гр. д. № 1634/2023 г. по описа на РС – Кюстендил, с което е уважил искането за присъждане на ДДС върху определеното по реда на чл. 38 ЗАдв. адвокатско възнаграждение. За да постанови обжалваното определение, съдът е посочил, че при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгл. Чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с § 2а от ДР на НМРАВ следва да включва ДДС. Изложил е и съображения, че правните услуги, предоставени по ред на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено или е определено от съда на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Частните жалби са подадени в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирана страна, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явяват процесуално допустими.
I. По отношение на частна жалба с вх. № 6464 от 30.05.2024 г.
Разгледана по същество частната жалба е частично основателна.
Настоящият съдебен състав, макар да изразява съгласие с доводите на жалбоподателя, че сторените по делото разноски не следва да бъдат присъждани в полза на процесуалния представител на страната, в конкретния случай намира същите за неоснователни. Това е така, защото именно по молба на юрк. Д. в качеството й на пълномощник на ответника „ВИВУС.БГ“ ЕООД, първоинстанционният съд е изменил постановеното решение в частта за 4 разноските, касателно присъдените в полза на процесуалния представител на ищеца такива за държавни такси и депозит за вещо лице, като вместо на последния, е присъдил същите в полза на ищеца съразмерно с уважената част от исковата претенция. Поради това не може да бъде споделен поддържания от жалбоподателя извод, че и към настоящият момент дружеството е осъдено да заплати разноски погрешно присъдени в полза на процесуалния представител на страната, вместо на ищеца по делото.
На следващо място, неоснователно се явява възражението на ответника жалбоподател, че по делото липсват доказателства за реално осъществен разход от страна на ищеца, който да се приеме, че е за негова сметка, респективно да дава основание за възлагането му в тежест на насрещната страна. По делото е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК от страна на адв. М. в качеството му на процесуален представител на ищеца К. М., в който са упоменати следните разходи, за които се претендира, че са сторени от последния, а именно:80.00 лева за заплатена държавна такса, 20.00 лева за съдебни удостоверения, 250.00 лева за депозит за вещо лице. Действително, така претендираните разноски са били внесени по сметка на съда от адв. М., но в приложените по делото вносни бележки за банков превод изрично като задължено лице е упоменат ищеца по делото – К. М.. Посочени са още основанията за плащане /държавни такси и депозит за ССЧЕ/, размера на заплатените суми /съответстващ на претендираните/, както и номера на гражданското делото, по което същите се внасят.
Разпечатката съдържа 29 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1184333a-ab6f-4f98-beaa-c134b2405a7e