Решение № 734 от 01.06.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 734 гр. Велико Търново, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯВОР ДАНАИЛОВ при участието на секретаря ЮЛИЯ Ф. КАРАИВАНОВА като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело № 20254110103789 по описа за 2025 година

Ищецът „ЛАЗАРОВ ГРУП" ЕООД, гр. Велико Търново, представлявано от управителя Д.И.Л., чрез адвокат А. Г. П., твърди в исковата си молба, че с ответникът били в тьрговски отношения по повод доставката на два броя товарни автомобили „РЕНО MACTЪP". B изпълнение нa угoворката, ответникът заплатил капаро в размер на 48000 лв., за което били издадени Фактури № 0000017994 и №0000017995. Ищецът изпълнил зaдължeниятa по организиране на вноса, като доставил камионите и ги предоставил нa разположение на ответната страна. За осъществяване нa доставката, ищецът направил необходими разноски зa транспорт, гориво, пътни такси, застраховки и кoмaндиpoвъчни, подробно описани по-долу. Тези разходи били извършени с поръчка и изцяло в пoлзa нa ответника с цел изпълнение нa дocтaвкaтa. Поради отказ на ответната страна дa придобие вече доставените автомобили, страните подписали Споразумение през м. август 2025 г., с което уредили отношенията си единствено по повод връщането на платената цена (капаро).

Споразумението не третирало, не погасявало и не включва вземанията за реално направените разходи по транспортирането, кoитo са извън цената на самите автомобили.

Тъй като тези разходи останали извън обхвата на споразумението, ищецът издал Фактура № ********** oт 06.10.2025 Г. нa cтoйнocт 5775,60 лв. с предмет „Префактуриране нa транспортни разходи зa дoкapвaнe на два буса". Сумата по исковата претенция била фopмиpaнa, кaктo следва: 1. 3 409,12 лева - плaтeнa премия зa застраховка „Kacкo" (полица № 4704250510002009); 2. 750,30 лева - плaтeнa премия зa зacтpaкoвкa „Каско" (полица № 4704250510002010); 3. 252,49 лева - разходи за настаняване; 4. 416,53 лева — разходи зa caмoлeтни билети; 5. 76,29 лева - електронна винетка (Словакия); 6. 194,00 лева - електронна винетка (Унгария); 7. 87,00 лева - eлeктpoннa винетка (Румъния); 8. 762,00 лева - разходи зa 1 гopивo. Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата 5775,60 лв. с лихва за забава, която предствалявала направени от него разходи по договора с ответника, подробно описани в исковата молба. Претендира разноски.

Ответникът „КАМИК" EOOД гр. Велико Търново, не изпраща отговор на исковата молба. В съдебно заседание и в писмена защитачрез упълномощения си процесуален представител адвокат Н.И. оспорва предявения иск. Твърди, че според представения договор за спогодба ответникът е заплатил изляло сумите за претендираните доставки на два леки автомобила, като ищеца се е задължил да върне изцяло сумата така, както я е приел и получил. Видно от издадената фактура било, че същата е издадена на 06.10.2025 г., тоест повече от два месеца след спогодбата между страните ищеца да върне изцяло платеното му т. нар. капаро. Ищецът след изпълнително производство е върнал на ответника сумата, получена за двата автомобила, като си е удържал на собствено основание без ответника да се е съгласявал процесната сума от 5 775,60 лева. Ответникът моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноски.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства достига до следните фактически и правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 79, вр. чл. 82 от ЗЗД за заплащане на сумата 5 775,60 лева със законна лихва.

Страните са били в тьрговски отношения по повод доставката на два броя товарни автомобили „ РЕНО MACTЪP", като ответникът е заплатил на ищеца сумата 48000 лв. за капаро.

С договор за спогодба от 11.8.2025г., с нотариална заверка на подписите на управителите на страните, Лазаров груп ЕООД се е задължил да заплати сумата 48000 лв. по банкова сметка на Камик ЕООД на две равни вноски – след вдигане на запора и 30 дни след това. Камик ЕООД се е задължил да депозира пред ЧСИ молба за вдигане на запора. В т.6 от спогодбата страните са заявили, че с изпълнението на тази спогодба ще считат спора си за окончателно решен и нямат каквито и да било претенции една към друга.

Съгласно чл.365 ал.1 ЗЗД, с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. При валидно сключено споразумение страните окончателно следва да уредят отношенията си, възникнали по повод предходни правоотношения. В едната си част договорът има установително действие – относно наличието на парично задължение и размера му, а в другата си част - урежда отношенията, като установява падеж за плащане на задължението от страна на ответника.

Тълкуването на договорите по чл.20 от ЗЗД цели издирване на действителната, а не предполагаема, обща воля на страните. Самата разпоредба изрично предвижда способите за това - отделните уговорки се тълкуват във връзка една с друга и всяка от тях се схваща в смисъла на целия договор, с оглед целта му, обичаите в практика и добросъвестността. Не следва тълкуването да води до подмяна на волята на страните, а да следва от общия разум на 2 волеизявленията.

Съдът е длъжен да се съобрази с договорката между страните, постигната чрез спогодба и да приеме, че отношенията между тях са такива, каквито те са уговорили, след като същите свободно са уредили изцяло или отчасти съществуващ помежду им спор, чрез взаимни отстъпки. При наличие на спогодба съдът не може да преценява интереса на страните. Противното би било в противоречие със същността на договора за спогодбата като способ за разрешаване на спорове чрез взаимни компромиси. Законът предоставя на страните възможност - въз основа на направените взаимни отстъпки, те да могат да създават, изменят или погасяват всякакви правоотношения, включително и такива, които не са предмет на конкретния спор /чл.365 ал.2 ЗЗД/.

Както беше установено по делото, с т.6 от спогодбата страните са заявили, че с изпълнението на тази спогодба ще считат спора си за окончателно решен и нямат каквито и да било претенции една към друга. Следователно, под „окончателно“ решаване на спора между страните във връзка с доставката на товарните автомобили, към датата на сключеното споразумение, изхождайки от съдържанието му в цялост и конкретно от чл. 6, следва да се разбира уредба не само на пряко уговорените с нови падежи задължения за връщане на заплатената сума по договора за доставка на товарни автомобили, но и всички свързани с тях и възникнали задължения във връзка с договора за доставка на автомобилите, каквито са претендираните с исковата молба разходи за застраховки, винетки и гориво. Следва да се има предвид и обстоятелството, че товарните автомобили, въпреки задължението за доставката им от Лазаров груп ЕООД, с оглед на спогодбата не са прехвърлени на Камик ЕООД, което следва да изключва и отговорността на последното за разноските по доставката им. По този начин добива смисъл квалификацията „окончателно“ в съдържанието на чл.6 от договора за спогодба между страните, още повече, че същите са уговорили и окончателно връщане на дадените суми по договора, считат спора си за окончателно решен и нямат каквито и да било претенции една към друга. А под „каквито и да било претенции“ следва да се включва и предявената с настоящата искова молба такава за заплащане на вреди по договора.

Предвид изложените мотиви и предявеният иск за заплащане от ищеца против ответника на сумата 5776.60 лв. по Фактура № ********** oт 06.10.2025 г., със законна лихва се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника разноските по делото от 200 евро за заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.79 от ЗЗД вр. чл.82 от ЗЗД от „ЛАЗАРОВ ГРУП" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул.

Емилиян Станев № 10, блок 10, ет 1, ап. 3, с ЕИК 205484703, представлявано от управителя Д.И.Л., чрез адвокат А. Г. П., против „КАМИК" EOOД със седалище и адрес на управление 3 гр. Велико Търново, ул. "Симеон Велики" № 2, ет. 8, ап. 31 с ЕИК 104657208, представлявано от управителя Д.К.Б., за заплащане на сумата 5775.60 лв. по Фактура № ********** oт 06.10.2025 г., със законна лихва от подаване на исковата молба до изплащането й, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „ЛАЗАРОВ ГРУП" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. Емилиян Станев № 10, блок 10, ет. 1, ап. 3, с ЕИК 205484703, представлявано от управителя Д.И.Л., чрез адвокат А. Г. П., да заплати на „КАМИК" EOOД със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. "Симеон Велики" № 2, ет. 8, ап. 31 с ЕИК 104657208, представлявано от управителя Д.К.Б., сумата 200 евро /двеста евро/ разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 734 гр. Велико Търново, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯВОР ДАНАИЛОВ при участието на секретаря ЮЛИЯ Ф. КАРАИВАНОВА като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело № 20254110103789 по описа за 2025 година

Ищецът „ЛАЗАРОВ ГРУП" ЕООД, гр. Велико Търново, представлявано от управителя Д.И.Л., чрез адвокат А. Г. П., твърди в исковата си молба, че с ответникът били в тьрговски отношения по повод доставката на два броя товарни автомобили „РЕНО MACTЪP". B изпълнение нa угoворката, ответникът заплатил капаро в размер на 48000 лв., за което били издадени Фактури № 0000017994 и №0000017995. Ищецът изпълнил зaдължeниятa по организиране на вноса, като доставил камионите и ги предоставил нa разположение на ответната страна. За осъществяване нa доставката, ищецът направил необходими разноски зa транспорт, гориво, пътни такси, застраховки и кoмaндиpoвъчни, подробно описани по-долу. Тези разходи били извършени с поръчка и изцяло в пoлзa нa ответника с цел изпълнение нa дocтaвкaтa. Поради отказ на ответната страна дa придобие вече доставените автомобили, страните подписали Споразумение през м. август 2025 г., с което уредили отношенията си единствено по повод връщането на платената цена (капаро).

Споразумението не третирало, не погасявало и не включва вземанията за реално направените разходи по транспортирането, кoитo са извън цената на самите автомобили.

Тъй като тези разходи останали извън обхвата на споразумението, ищецът издал Фактура № ********** oт 06.10.2025 Г. нa cтoйнocт 5775,60 лв. с предмет „Префактуриране нa транспортни разходи зa дoкapвaнe на два буса". Сумата по исковата претенция била фopмиpaнa, кaктo следва: 1. 3 409,12 лева - плaтeнa премия зa застраховка „Kacкo" (полица № 4704250510002009); 2. 750,30 лева - плaтeнa премия зa зacтpaкoвкa „Каско" (полица № 4704250510002010); 3. 252,49 лева - разходи за настаняване; 4. 416,53 лева — разходи зa caмoлeтни билети; 5. 76,29 лева - електронна винетка (Словакия); 6. 194,00 лева - електронна винетка (Унгария); 7. 87,00 лева - eлeктpoннa винетка (Румъния); 8. 762,00 лева - разходи зa 1 гopивo. Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата 5775,60 лв. с лихва за забава, която предствалявала направени от него разходи по договора с ответника, подробно описани в исковата молба. Претендира разноски.

Ответникът „КАМИК" EOOД гр. Велико Търново, не изпраща отговор на исковата молба. В съдебно заседание и в писмена защитачрез упълномощения си процесуален представител адвокат Н.И. оспорва предявения иск. Твърди, че според представения договор за спогодба ответникът е заплатил изляло сумите за претендираните доставки на два леки автомобила, като ищеца се е задължил да върне изцяло сумата така, както я е приел и получил. Видно от издадената фактура било, че същата е издадена на 06.10.2025 г., тоест повече от два месеца след спогодбата между страните ищеца да върне изцяло платеното му т. нар. капаро. Ищецът след изпълнително производство е върнал на ответника сумата, получена за двата автомобила, като си е удържал на собствено основание без ответника да се е съгласявал процесната сума от 5 775,60 лева. Ответникът моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноски.