Решение № 264 от 29.07.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. Стара Загора, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. А. при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно гражданско дело № 20265500500428 по описа за 2026 година Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Х. А. Е. от с.З., ***, чрез адв.Ф. Г. от АК Стара Загора против решение №374 от 21.04.2026г., постановено по гр.д. №19/2026г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което са отхвърлени предявените от него искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ и е осъден да заплати разноските по делото.

Въззивникът обжалва постановеното решение изцяло, като неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и при неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Счита, че решението е необосновано, тъй като изводите на съда не следват от събраните доказателства, а част от тях са в противоречие с установените по делото факти, вкл.относно момента на прекратяване на трудовото правоотношение и фактическото поведение на работодателя на 05.11.2025г. По делото не било спорно, че между страните е било налице трудово правоотношение по трудов договор, считано от 16.05.2025г. за длъжност „Почиствач-шмиргелист“, както и че със заповед от 05.11.2025г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение на основание чл.71, ал.1 от КТ, като самата заповед е връчена на ищеца едва на 25.11.2025г., чрез куриер. Въззивникът счита, че съдът неправилно е приложил чл.335 от КТ във връзка с чл.71, ал.1 от КТ, както и че е неправилен извода, че последващото връчване на заповедта на 25.11.2025г. легитимира фактическото отстраняване започнало на 05.11.2025г.

На следващо място посочва неправилна и селективна оценка на свидетелските показания, както и неправилност на произнасянето по обусловените искове.

1

Моли Окръжен съд - Стара Загора да отмени изцяло Решение № 374/21.04.2026г., постановено по гр.дело № 20265530100019/2026г. по описа на Районен съд - Стара Загора, като вместо него да постанови ново решение, с което: да признае за незаконно уволнението на Х. А. Е., извършено със Заповед № 145/05.11.2025г. и да отмени същата; да възстанови Х. А. Е. на заеманата преди уволнението длъжност „Почиствач-шмиргелист“ в „П.“ АД; да осъди „П.“ АД да заплати на Х. А. Е. обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за оставане без работа поради незаконното уволнение за претендирания период и в предявения размер, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба; както и да присъди на въззивника направените разноски за двете инстанции.

При условията на евентуалност, ако въззивният съд приеме, че делото не е изяснено от фактическа страна или че са допуснати съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствата, моли съда да обезсили решението и върне делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Стара Загора.

Възззивникът „П.“АД, със седалище и адрес на управление гр.С.З., представлявано от изп.директор С.Я., чрез адв.Е. П. от АК Стара Загора заявяват, че считат жалбата за допустима, но напълно неоснователна.

Заявяват, че оспорваното решение е обосновано на обективна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съобразно правилата на формалната логика и постановено при правилно приложение на закона.

Вземат становище по наведените във въззивната жалба оплаквания.

Молят съда да потвърди обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, както и да им присъди сторените в производството разноски.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ.

Производството е образувано по искова молба, подадена от Х. А. Е., чрез адв. Ф. Г. от АК - Стара Загора против „П.“ АД, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно уволнението, извършено със Заповед № 145/05.11.2025 г. и неговата отмяна; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Почиствач - шмиргелист“ в „П.“ АД; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца, считано от 25.11.2025 г. /датата на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение/ до 25.05.2026 г. в размер на 3 745,72 евро/7 326 лв. /шест брутни възнаграждения всяко в размер на 624,29 евро или 1 221 лв./.

Ищецът Х. А. Е. твърди, че между него и ответника е бил сключен 2 трудов договор № 65/15.05.2025 г., считано от 16.05.2025 г. за длъжността „почиствач-шмиргелист“, при основна месечна заплата 1 110 лв. и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 10%. На 05.11.2025 г. след като отишъл на работа и представил два броя болнични листи в отдел „Човешки ресурси“ за периода 03-04.11.2025 г., директорът на предприятието - ответник лично го уведомил, че вече няма да работи там. Не му били поискани обяснения. Сочи, че през следващите дни му било отказано да се качи в буса, който откарва работниците до предприятието.

След като работодателят му обявил, че е уволнен, ищецът твърди, че не е правил опити да бъде допуснат до работното си място. На 14.11.2025 г. ищецът изпратил писмена покана до работодателя си за допускане до работа и връчване на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Не получил отговор. На 25.11.2025 г. ищецът получил чрез куриер заповедта за прекратяване на трудовия договор, от която дата приема, че следва да се счита уволнението. Сочи, че в заповедта е посочено, че трудовият договор се прекратява считано от 05.11.2025 г. Ищецът моли съда да признае уволнението му за незаконно, като отмени Заповед № 145/05.11.2025 г. на изп. директор на „П.“ АД - инж. С.Я., с която е прекратено трудовото му правоотношение. Моли съда да го възстанови на предишната му работа, както и ответникът да му плати обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението. Моли съда да допусне предварително изпълнение на решението в частта за възстановяване на работа. Претендира за направените разноски по делото.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от „П.“ АД. Счита същата за нередовна, поради това, че ищецът не е посочил от кога и по какъв начин е прекратено трудовото правоотношение. Освен това, посочва, че липсва задължителен реквизит в частта, в която е предявен иска по чл. 225, ал.1 КТ - цена на иска. На следващо място, ответникът е оспорил исковете с доводи за спазена процедура по прекратяване на трудовото правоотношение и налично прекратително основание по чл. 71, ал. 1 КТ. Не оспорва, че трудовото правоотношение с ищеца е възникнало въз основа на трудов договор № 65/15.05.2025 г. Твърди, че договореното допълнително възнаграждение не е 10%, а 1%. Сочи, че същият е сключен на основание чл.

70, ал. 1 КТ и към 05.11.2025 г. и 25.11.2025 г. не е изтекъл срокът за изпитване.

Ответникът излага доводи, че на 05.11.2025 г. е направено предложение от началника на Цех чистачен - П.К. договорът с ищеца да бъде прекратен в срока на изпитване още на същата дата, което предложение било одобрено.

Ищецът след като се явил в канцеларията на личен състав, служитЕ.та К. му връчила формуляр „Напускателно“ и го помолила да обиколи служебните места и да се върне. Твърди, че служитЕ.та е информирала ищеца, че изготвя заповед за прекратяване на трудовия му договор, която ще му бъде връчена до края на деня, след като бъде подписана от директора и ищецът се върне с подписан формуляр за напускане. След като Е. се върнал, служитЕ.та го 3 помолила да изчака заповедта, но той отказал афектиран и си тръгнал, без да предаде пропуска си. Ответникът твърди, че ищецът не се е върнал на работното си място на 05.11.2025 г. След този момент сочи, че Е. не е правил опит да влезе на територията на предприятието, както и да ползва служебен автобус. До 25.11.2025 г. достъпът на Е. до предприятието не бил ограничаван.

Ответникът излага доводи, че за периода от 16.05.2025 г. до 25.11.2025 г. ищецът е ползвал отпуск за общо 24 работни дни.

Моли съда да отхвърли предявените искове, както и да остави без разглеждане искането за допускане на предварително изпълнение решението в частта за възстановяване на работа. Претендира разноски.

Не се спори по делото, а и се установява от представения и приет по делото Трудов договор № 65/15.05.2025 г. /л. 6/, че между страните е възникнало трудово правоотношение, считано от 16.05.2025 г., като сключения договор е на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ във връзка с чл. 70, ал.

1 КТ. Ищецът заемал по силата на посочения трудов договор длъжността „почиствач - шмиргелист“. В трудовия договор не е посочен изрично какъв е срокът за изпитване, както и в чия полза е уговорен същият. Уговорено е основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1110 лв. с допълнително възнаграждение по 1% за всяка година трудов стаж по специалността.

Видно от приетата по делото Заповед № 145/05.11.2025 г. /л. 30/ трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ в хипотезата на прекратяване на трудовото правоотношение до изтичане на срока на изпитване, без предизвестие, считано от 05.11.2025 г. Не е спорно между страните, че заповедта е била връчена на ищеца на 25.11.2025 г., чрез куриерска фирма „Спиди“. Този факт се потвърждава както от приложената по делото обратна разписка /л. 30, стр. 2/, така и от свидетелските показания на Т.А. и С. К..

По делото са представени и приети като доказателства молби от ищеца, адресирани до изпълнителния директор на ответното дружество за ползване на редовен отпуск, респ. заповеди на изпълнителния директор, с които се разрешава ползването на поискания отпуск, както и болничен лист, удостоверяващ дните, през които ищецът е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност и служебна бележка относно искането на ищеца да ползва 2 дни отпуск за смърт на близък. От тези писмени доказателства се констатира броя дни, в които ищецът е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност или платен годишен отпуск, поради което за този период не е изпълнявал служебните си задължения.

Приложени и приети по делото са ежемесечен отчет - извлечение от пропусквателната система на ответното дружество за периода 01.11.2025 г. 30.11.2025 г., както и извлечение от системата за контрол на достъп, от които се установява влизането и излизането на ищеца от предприятието, както и датата му на изключване от списъка с лица, имащи право на достъп до територията на ответното дружество.

По делото са събрани и гласни доказателства за изясняване на 4 обстоятелствата.

Изслушано е и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице В.Н.. Съгласно същото са извършени проверки на счетоводните и трудовите документи на ответното дружество, като са дадени заключения относно размера на брутното трудово възнаграждение на ищеца за месец октомври 2025 г., неговите компоненти и размера му към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, както и относно размера на претендираното обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода до шест месеца.

Вещото лице е дало заключение и относно извършените плащания към ищеца и евентуалното им приспадане при определяне на дължимото обезщетение, както и относно ползваните от ищеца отпуски - техния вид, период и продължителност. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно, компетентно и изготвено въз основа на събраните по делото писмени доказателства, тъй като същото е ясно, мотивирано, неоспорено от страните и кореспондира с останалите доказателства по делото.

При така установените правнорелевантни факти първоинстанционният съд е намерил, че в случая е изяснено, че по възникналото между страните трудово правоотношение е бил уговорен шестмесечен изпитателен срок в полза на двете страни, който е започнал да тече със започване изпълнението на договора на 16.05.2025 г. Съгласно чл. 70, ал. 4 КТ, в срока за изпитването не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът. Видно от заключението на съдебносчетоводната експертиза в периода от 15.05.2025 г. до 05.11.2025 г. ищецът е ползвал общо 24 работни дни отпуск /16 бр. дни платен + 2 бр. дни служебен + 4 бр. дни неплатен + 2 р.д. по болест/. Съгласно установената от ВКС трайна практика с тези 24 дни, в които ищецът е бил в отпуск /календарни, както се брои и изпитателният срок/, без значение от причината, следва да се продължи срокът, при което той би изтекъл на 19.12.2025 г. /иначе на 17.11.2025 г./. На 05.11.2025 г., в рамките на срока, работодателят ответник издал процесната заповед, в която обективирал волята си едностранно да прекрати трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 71 КТ. С оглед разпоредбата на чл.

Разпечатката съдържа 37 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1183d21f-2c33-4a57-9def-d81493a6c2f1