Решение № 10 от 26.01.2026, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Поморие, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър М. Димитров при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Административно наказателно дело № 20242160200112 по описа за 2024 година взе предвид следното.

Производството е образувано по жалба от „е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН и е образувано по жалба от „Ванина Стил” ООД, ЕИК 102954869, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул. „Сан Стефано“, № 60А, вх.А, партер, представлявано от управителя Ц. Я. С., против наказателно постановление (НП) № 02-2400198/22.05.2024 г., на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, (ДИТ – Бургас), с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер 2 500 лв. /1278.23 евро/, на основание чл.414, ал.3 от КТ, затова, че на 27.03.2024 г., в 15.00 ч., в качеството му на работодател, в обект „Жилищна сграда с гаражи”, находящ се в УПИ ХІ-5189, кв.252, по плана на гр.Поморие, е допуснало до работа Р.Ат.Я., ЕГН **********, на длъжност „общ работник строителство на сгради”, преди да му бъде предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Като правна квалификация на нарушението административнонаказващият орган (АНО) е посочил нормата на чл.63, ал.2 КТ.

В жалбата се иска от съда да отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно, в условията на евентуалност, ако съдът приеме, че НП е законосъобразно, се иска замяна на санкцията с предупреждение или намаляване размера на същата до 766.94 евро /1 500 лв./.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от управителя и надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, който поддържа жалбата на наведените с нея основания.

Административнонаказващият орган представя преписката по проведеното пред него 1 производство, негов процесуален представител-юрисконсулт изразява становище за оставяне на жалбата без последствия и потвърждаване на наложеното наказание.

Жалбата е допустима, като подадена от субекта, посочен в НП като нарушител, в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното.

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за установяване на извършено административно нарушение (АУАН) № 02-2400198/11.04.2025 г., съставен от Р. И. Ж. – инспектор при ДИТ – Бургас.

Съдържащите се в АУАН дата и място на нарушението, фактическото му описание и посочените като нарушени законни норми са идентични с тези, посочени в издаденото въз основа на акта НП.

Съдът не установи допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията със самостоятелни отменителни основания при съставяне на АУАН и при издаването на НП.

Актът е съставен в присъствието на законния представител на жалбоподателя, на когото в съответствие с чл.43, ал.1 ЗАНН, е предявен срещу подпис. Препис от акта е връчен на представителя.

Съдът не споделя изложените от жалбоподателя аргументи за нарушено право на защита, поради това, че бил лишен от възможност, в тридневен срок, да подаде възражения срещу АУАН, тъй като същият е бил връчен на лице, което няма представителна власт да го получи.

В тази насока се сочи, че представеното изрично пълномощно съставено на бланка предоставена от ДИТ, с което е управителя на дружеството жалбоподател Ц. Я. С. упълномощава сина си Яни Ц.ов С. да го представлява пред ДИТ по повод получаване на посочените в същото документи сред които и АУАН и НП, не е подписано от лицето посочено като упълномощител, като това се установява и от заключението на извършената по делото съдебно - графологична експертиза.

Независимо от това обаче, по делото е представено пълномощно с нотариална заверка на подписа, с което управителят на дружеството жалбоподател упълномощава Яни С. да представлява посочените в пълномощното дружества, сред които и дружеството жалбоподател.

В т.1 от същото пълномощно е посочено, че упълномощеното лице има право да заплаща всички данъци, такси и глоби свързани с дейността на дружеството, както и да го представлява в отношенията му с държавни органи и учреждения, както и пред съда ; пред посочените в т.2. Данъчна служба, НАП, органите на Социалното осигуряване, БУЛСТАТ, АДВ, както и пред всички държавни административни органи, министерства и ведомства във връзка с дейността им, като подава необходимите декларации, заплаща такси, глоби и др.

Въпреки, че ДИТ не е изрично посочена в генералното пълномощно, от съдържанието на 2 същото, може да се изведе, че позволява на пълномощника да получава АУАН съставен от ДИТ, доколкото същата инспекция е държавен административен орган и съставянето на процесния АУАН е във връзка с дейността му, като по такъв повод пълномощникът има право да заплаща и глоби , които се налагат с наказателно постановление и са краен резултат от административно наказателната дейност на административния орган.

След като има право да заплаща глоби, очевидно има право да получава и АУАН, с който започва административно наказателното производство, което завършва с НП, с което е наложена санкцията, което напълно съответства на правния принцип „комуто е позволено повечето е позволено и по-малкото“.

При това положение, съдът намира, че поначало не е било необходимо съставянето на представеното изрично пълномощно на бланка на ДИТ, за което се установи, че не е подписано от лицето посочено в него като упълномощител, доколкото пълномощникът е разполагал с представителна власт да получи АУАН на основание съставеното генерално пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя.

С оглед изложеното, съдът прие, че АУАН е връчен на надлежно упълномощено лице, поради което и не е налице твърдяното нарушение на правото на защита на жалбоподателя, който е имал всички възможности да упражни това си право, включително като подаде възражения срещу АУАН в предвидения затова тридневен срок.

НП е издадено въз основа на съставения АУАН от компетентен орган по чл.416, ал.5 КТ и съдържа изискуемите от чл.57, ал.1 ЗАНН реквизити.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното.

На 26.03.2024 г., между жалбоподателя, от една страна като работодател, по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ и Р.Ат.Я., ЕГН **********, от друга страна като работник, е сключен трудов договор № 373/26.03.2024 г., по силата, на който работникът се е задължил да работи при работодателя на длъжност „общ работник строителство на сгради”, като работникът е постъпил на работа на 27.03.2024 г., видно от отбелязването в договора.

На същата дата в обект „Жилищна сграда с гаражи”, находящ се в УПИ ХІ-5189, кв.252, по плана на гр.Поморие, със строител жалбоподателя, видно от представения препис от договор за строителство и разрешение за строеж, е извършена проверка от контролни органи от ДИТ – гр.Бургас, при която в 15.00 ч. работникът попълнил собственоръчно и подписал справка по чл.402 от КТ.

По делото е представена справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ, съгласно която в 16.57 ч., на 27.03.2024 г., е заверено в ТД на НАП – Бургас уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ за работника Р.Ат.Я..

Предвид установеното от контролните органи при проверката бил съставен процесния АУАН, а въз основа на него издадено и обжалваното НП.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на 3 свидетеля и актосъставител Ж., подкрепени от посочените от съда писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът прие от правна страна следното:

По силата на чл.62, ал.3 КТ, в законоустановения срок работодателят и жалбоподател е следвало да изпрати уведомление за сключения на 26.03.2024 г., трудов договор с работника Р.Ат.Я., до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите – ТД на НАП – Бургас.

На основание чл.63, ал.1 от КТ и чл.4, ал.3 от Наредба № 5/2002 г., работодателят е бил длъжен да връчи на работника или служителя преди постъпването му на работа копие на хартиен носител от завереното уведомление, като удостовери връчването с подписа на работника или служителя срещу името му в справката за заверените уведомления.

В случая се установи, че работодателят е допуснал до работа горепосоченото лице преди да му връчи копие от завереното в ТД на НАП уведомление, с което е осъществил нарушение по чл. 63, ал.2 КТ, което подлежи на санкцията, предвидена в чл. 414, ал.3 от КТ.

Съгласно чл.415в, ал.2 КТ, нарушението не е маловажно.

При правилно установеното нарушение, правилно и законосъобразно АНО е пристъпил към реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, но според съда наложеното наказание неправилно е определено по размер.

Нормата на чл.414, ал.3 КТ предвижда за конкретното нарушение имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв.

Наложената в случая санкция в размер 2 500 лв. /1278.23 евро/, се явява завишена предвид обществената опасност на нарушителя и тежестта на нарушението, което е първо такова.

Предвид изложеното обжалваното НП следва да се измени в частта му относно размера на наложеното наказание, като според настоящият състав адекватно на извършеното деяние и степента на обществена опасност на нарушителя се явява наказание имуществена санкция към минималния размер предвиден в закона, а именно 766.94 евро /1 500 лв./.

По отношение на исканията на страните за присъждане на разноски съдът намира следното.

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

По силата на чл.64д, ал.4 и 5 ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, както е в случая, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП.

В АПК липсва изрична правна уредба за определяне на разноски при изменение/намаление на наложеното наказание, по аргумент от чл.144 от АПК, приложими са съответните норми от ГПК - чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК, предвиждащи възможност за присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска, в размер 4 определен по реда на ЗПП, поради което и предвид размера на намалението на наложената санкция, съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП, вр.с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ДИТ-Бургас следва да бъдат присъдени разноски в размер 16.36 евро /32 лв./.

Съгласно т. 2 б. „а“ от тълкувателно решение № 3/8.04.1985 г. по н. д. № 98/84 година на ОСНК на ВС, ако наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат на нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени, поради което разноски на жалбоподателя не се дължат, ето защо искането му за присъждане на такива следва да бъде оставено без уважение, като в негова тежест следва да бъдат възложени и разноските за възнаграждение на вещото лице, заплатени от бюджета на съда, в размер 102.26 евро /200 лв./.

Мотивиран от гореизложеното Районен съд – Поморие

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 02-2400198/22.05.2024 г., на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което на „Ванина Стил” ООД, ЕИК 102954869, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул. „Сан Стефано“, № 60А, вх.А, партер, представлявано от управителя Ц. Я. С., на основание чл.414, ал.3 КТ, е наложена имуществена санкция в размер 1278.23 евро /2 500 лв./, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание от 1278.23 евро /2 500 лв./, на 766.94 евро (седемстотин шестдесет и шест евро и деветдесет и четири евроцента) /1 500 лв./.

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.

ОСЪЖДА „Ванина Стил” ООД, ЕИК 102954869, да заплати на ДИТ – Бургас, сума в размер 16.36 евро (шестнадесет евро и тридесет и шест евроцента) /32 лв./, представляваща юрисконсултско възнаграждение.