Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 483 от 23.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 163/2026
Вид
Определение № 483
Подписан
23.02.2026
В сила
23.02.2026
Състав
Николинка Цветкова, Радослав Георгиев, Фаня Рабчева Калчишкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, ал. 2, т. 9 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 483 гр. Пловдив, 23.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев като разгледа докладваното от Николинка Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20265300500163 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 2705/23.01.2026г. на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752 чрез пълномощника *** против разпореждане № 16293/06.06.2025г. по ч. гр. д. № 9348 по описа за 2025г. на Пловдивски районен съд, I гр. с., в частта, с която се отхвърля заявлението на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за присъждане на сумите неплатена главница в размер на 448, 05 лева; неплатено договорно възнаграждение в размер на 71, 40 лева, дължимо за периода от 10.05.2024г. до 10.12.2024г.; 83, 48 лева лихва за забава от 11.03.2024г. – дата на изпадане на длъжника в забава до 10.12.2024г. и законна лихва в размер на 25, 74 лева, дължима от 10.12.2024г. – датата на изтичане на погасителния план до 21.05.2025г.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане в обжалваната част.Моли се за отмяна на същото, вместо което се иска издаване на заповед за изпълнение за всички суми, претендирани със заявлението.

Пловдивският окръжен съд като разгледа данните по делото и прецени доводите в постъпилата частна жалба, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от активно легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Заповедният съд е бил сезиран със заявление по реда на чл. 410 от ГПК от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752 за издаване на заповед за изпълнение против Г.

Г. А., ЕГН **********, за неплатена главница в размер на 448, 05 лева; неплатено договорно възнаграждение в размер на 71, 40 лева, дължимо за периода от 10.05.2024г. до 10.12.2024г.;

1 неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 195, 30 лева, дължимо до 10.12.2024г.; неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 240 лева, дължимо до 10.12.2024г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 200 лева, начислени на 09.08.2024г.; 83, 48 лева лихва за забава от 11.03.2024г. – дата на изпадане на длъжника в забава до 10.12.2024г. и законна лихва в размер на 25, 74 лева, дължима от 10.12.2024г. – датата на изтичане на погасителния план до 21.05.2025г.

За да отхвърли заявлението заповедният съд е извършил проверка съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК за съотвествие на искането със закона и добрите нрави и за наличието на неравноправни клаузи в договора по см. на ЗЗП. Взел е предвид и разпоредбата на чл. 19 от ЗПК, съгласно която ГПР съставлява цифрово изражение на общия разход по кредита, дължим от потребителя. С оглед на това заповедният съд е приел, че процесните възнаграждения следва да бъдат включени при неговото изчисляване, което в случая не било сторено.Това обстоятелство водело до неизпълнение на изискването на чл. 11, т. 10 от ЗПК, тъй като в договора за потребителски кредит не бил посочен реалният размер на ГПР, което пък водело до невъзможност на потребителя да прецени точно икономическите последици от сключването на договора – арг. от чл. 143, ал. 2, т. 9 от ЗЗП. Поради това и на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, т. 10 от ЗПК, заповедният съд е приел, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, без лихва и други разходи по кредита. И понеже заявителят признавал извършено плащане по кредита в размер на 458, 30 лева, заповед за изпълнение не следвало да се издава, а заявлението следвало да се отхвърли.

Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по приложеното заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на обжалваното разпореждане, намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения:

Изхождайки от предмета на процесния договор за потребителски кредит и страните по него – физическо лице, което при сключването му действа извън рамките на своята професионална компетентност и от друга страна финансова институция по см. на 3, ал. 1 от ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, следва да се приеме, че се касае за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.С оглед качеството на длъжника съдът е задължен преди да издаде заповедта служебно да извърши проверка на основание чл. 411, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, както за съответствие на искането със закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи в договора по см. на ЗЗП.В конкретния случай следва да бъде проверено от заповедния съд съответствието на договора за паричен заем с повелителни норми на ЗЗП и приложимия, с оглед предмета на договора, ЗПК.Съгласно чл.

143, ал. 1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във 2 вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а законът задължава заповедния съд да откаже издаване на заповед за изпълнение и при наличие на обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

В случая заявителят основава искането си на договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40023110445, сключен между страните.С договора е предоставена сума в размер на 600 лева за срок от 11 месеца, при месечна вноска в размер на 64, 95 лева, ГПР 48, 31%, ГЛП 40, 90% и обща дължима сума по кредита 714, 30 лева.Уговорено е също заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 270 лева за приоритетно разглеждане и изплащане на кредита и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 330 лева, като размерът на вноската за закупените допълнителни услуги е 54, 55 лева и е дължима, заедно с месечната погасителна вноска по кредита.Общият размер на месечната вноска по кредита и закупените допълнителни услуги е 119, 50 лева, а общият размер на задължението е 1314, 30 лева.

В процесния договор ГПР е определен в размер на 48, 31% като абсолютна процентна стойност, без да са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.В случая липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна препятства потребителя да прецени дали да сключи договора за кредит при определените условия за връщане на заетата сума и обуславя нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл. 10, ал. 1 от ЗПК/.Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.В този случай съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

Предвид гореизложеното заповедният съд правилно е отхвърлил заявлението в обжалваните части, поради което разпореждането в тази част следва да бъде потвърдено.

Предвид горните съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 16293/06.06.2025г. по ч. гр. д. № 9348 по описа за 2025г. на Пловдивски районен съд, I гр. с., в частта, с която се отхвърля заявлението на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Г. Г. А., ЕГН **********, за присъждане на сумите: неплатена 3 главница в размер на 448, 05 лева; неплатено договорно възнаграждение в размер на 71, 40 лева, дължимо за периода от 10.05.2024г. до 10.12.2024г.; 83, 48 лева лихва за забава от 11.03.2024г. – дата на изпадане на длъжника в забава до 10.12.2024г. и законна лихва в размер на 25, 74 лева, дължима от 10.12.2024г. – датата на изтичане на погасителния план до 21.05.2025г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4