Решение № 200 от 18.11.2020, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

Номер 200

18.11.2020 г.

Град Велико Търново

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд – Велико Търново

Трети граждански и търговски състав

На 27.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

ИЛИЯНА ПОПОВА

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА

ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20204001000266 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 113 от 13.12.2019 г. по т. д. № 39/2019 г. Окръжен съд Ловеч е отхвърлил предявените искове от Л. В. Н. , В. В. Н. , И. В. Н. , С. В. Н. и А. В. Н. против ЗК „Уника“ АД за заплащане на сумите по 60000 лв. за всеки един ищец по отделно, като частичен от по 100000 лв. за всеки един ищец по отделно, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 24.04.2016 г. до окончателното изплащане, представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на техния брат Н. В.

Н., починал на 24.04.2016 г. при ПТП, причинено на ПП 1-3 км 141+600 м между гр. Луковит и с. Петревене, между лек автомобил Фолксваген Венто, с ДК № СА 25****, управлявано от Д. К. и автобус, марка Бова, с ДК № СА 40****, управляван от К. И. И.. Присъдени са разноски.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищците, в която са наведени доводи за неговата неправилност. Считат, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и установеното там правило на справедливостта при обезщетяване на търпени неимуществени вреди, като е прието, че между ищците и техния брат не са съществували изключителни отношения на близост. Този извод противоречи на събраните по делото доказателства, от които се установява, че преживе ищците и 1 починалия са създали трайна и дълбока емоционална връзка, която е прекъсната от трагичния инцидент, и това е довело до значителни морални и душевни страдания, неудобства и негативни промени в личния живот на увредените лица. Връзката е била особено близка, тъй като те са живели заедно, загубили са родителите си сравнително рано и са останали сираци. Н.

Н., като най-голям брат е поел грижата за сестрите си и ги е гледал като техен баща, издържал ги е финансово. След смъртта му животът им се променя драстично, като смъртта му е причинила морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Тези обстоятелства се установяват от събраните гласни доказателства, което не е отчетено от първостепенния съд.

Оспорва се възражението за съпричиняване, тъй като в случая носенето на предпазен колан не би повлияло на естеството на травматичните увреждания.

Отправено е искане до въззивния съд решението да се отмени, включително и в частта за присъдените разноски, като вместо това се постанови друго, с което се уважат изцяло предявените частични искове, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор по жалбата, като заема становище за нейната неоснователност.

Поддържа се тезата, че формалната връзка на родство между ищците и починалия им брат не е достатъчна, а събраните доказателства не установяват наличие на трайна и дълбока емоционална привързаност, при която страданията да надхвърлят по интензитет присъщите за съответната родствена връзка. Заето е становище за прекомерност на претенцията, в противоречие с принципа на справедливост и на пар. 96, ал. 1 ПЗР към ЗИД на КЗ, съгласно който размерът на обезщетението се определя в рамките до 5000 лв.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав 2 констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваните части, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Л. В. Н. , В. В. Н. , И. В.

Н. , С. В. Н. и А. В. Н. против ЗК „Уника” АД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 60000 лв., като част от вземане в размер на по 100000 лв. за всеки ищец, причинени от смъртта на брат им Н. В. Н., настъпила при ПТП на 24.04.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деликта до окончателното изплащане. В исковата молба са изложени обстоятелства, че на 24.04.2016 г. около 12,35 часа, на път I-3 км 141+600 м между гр. Луковит и с. Петревене, Д. К. К., управлявайки лек автомобил Фолксваген Венто, с рег. № СА 25****, причинил виновно ПТП, при което загинали пътниците в автомобила, включително и Н. В. Н..

Произшествието настъпило при следния механизъм: водачът на лекия автомобил, движейки се с превишена и несъобразена скорост губи контрол над управлението, навлиза в насрещната пътна лента и се блъска в движещия се срещу него и в противоположна посока автобус марка Бова, с ДК № СА 40****, управляван от К. И. И.. С оглед на това, че виновният водач също е загинал, наказателното производство е прекратено. Ищците са сестри на починалия Николов, които понесли много тежко смъртта на брат си. Братът и сестрите били в много близки отношения, тъй като живеели заедно, били сплотено и задружно семейство, и са били създали трайна и особено близка връзка помежду си. Животът им се променя драстично, те преживяват силни душевни и емоционални терзания от загубата на своя близък.

С отговора на исковата молба са направени следните възражения: оспорва се механизма на ПТП, оспорват се неимуществените вреди, техния интензитет и проявление, както и размерите им, като се сочи, че максималния размер на обезщетението е 5000 лв., съобразно пар. 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ; направено е възражение за съпричиняване, тъй като загиналия е бил без предпазен колан, както и се е качил в автомобил с водач, за когото знае, че е употребил алкохол; оспорва се дължимостта на лихва за забава.

3

За да отхвърли предявените искове с обжалваното решение, решаващия състав е приел, че ищците не са установили по безспорен начин съществуването на изключително близки отношения с починалия Н. Н., надвишаващи нормално установените, които произтичат от родството с брат им.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Механизмът на ПТП е установен от материалите по воденото наказателно производство, прекратено с постановление от 11.11.2016 г. на прокурор при Окръжна прокуратура Ловеч, както и от заключението на вещото лице по изготвената съдебно авто - техническа експертиза. На 24.04.2016 г., около 12,35 ч. по път І-3 км 141+600 м между гр. Луковит и с.

Петревене, при управление на лек автомобил Фолксваген Венто, с ДК № СА 25****, водачът Д. К. К. се е движил в посока с. Петревене. Времето е било дъждовно и пътното платно – мокро. С него пътували на предна дясна седалка Н. В. Н., без предпазен колан, на задна седалка В. И. К., Т. И. З., Т. Т. И..

Срещу тях в посока гр. Луковит по същото време се движи автобус марка Бова Футура, с ДК № СА 40****, управляван от К. И. И.. За лекия автомобил предстои десен завой, при достигането на който водачът губи контрол и не успява да задържи автомобила в траекторията на пътя и в дясната си лента, а той продължава направо и с предна дясна част се удря косо в предната част на автобуса, чийто шофьор се опитал да го отклони надясно. Въпреки това настъпва удар между двете МПС, при който лекият автомобил се забива с предната си част под автобуса, като настъпват деформации до средата на купето и пътниците в него получават травми, несъвместими с живота.

Скоростта на движение на автомобила към момента на удара е 79,6 км/ч, като вещото лице определя три вероятни причини за произшествието – употреба на алкохол от водача на автомобила /установена в ДП на 0,6 промила в кръвта и в урината 1,0 промила/, движение с несъобразена скорост при наближаващ завой с низходящ наклон и мокро пътно платно, явлението „аквапланинг“.

Третата причина вещото лице допуска като най – вероятна, тъй като няма следи от спиране или странично занасяне на автомобила, но при правилно боравене с уредите за управление на автомобила, с отчитане товара му, включително с пътниците в него, и мокрото и хлъзгаво платно, ПТП би могло да бъде избегнато.

4

Вещото лице по изслушаната съдебно медицинска експертиза установява травмите на Н. В. Н. при ПТП, които са несъвместими с живота и се явяват пряка последица от произшествието. Вещото лице счита, че с оглед естеството на удара, дори при наличие на предпазен колан, би настъпил летален изход. По отношение установеното количество алкохол в кръвта и урината на водача, вещото лице счита, че в случая е приет алкохол, в стадий на елиминация, тъй като в кръвта количеството е по-ниско. При установена концентрация 0,6 промила липсват видими признаци на пиянство, като концентрация 0,5 промила не повлиява на реакциите, това се случва при повисока концентрация.

Не се спори, че водачът е застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”, валидна за периода 20.11.2015 г. – 19.11.2016 г., видно от приложената полица, с дата на прекратяване на застрахователния договор – 07.06.2016 г., съгласно отразеното в ИЦ към ГФ.

Родствената връзка на ищците с починалия Н. Н. се удостоверява от Удостоверение за наследници № 02-1932-1/19.04.2018 г.– те са сестри на починалото лице. Родителите им са починали съответно на 10.12.2002 г. и 23.01.2002 г.

За установяване на отношенията между ищците и починалия са разпитани свидетели. Св. Петър Николов, чичо на ищците, разказва, че когато са починали родителите им, Н. Н. се грижел за сестрите си като баща, работел каквото можел, гледал да им помага. Уточнява, че им помагал, но нямал такива възможности. Всички живеели в едно домакинство, заедно с децата и съпрузите. Когато починал Н. сестрите му преживели тежко загубата, без него не се чувствали добре. Сестрите му били на погребението, за което кварталът събрал пари, защото те нямали. Било трагично, тъй като в катастрофата загинали и жена му, и детенцето му, на една годинка. Сестрите страдали за брат си, защото нямало кой да ги гледа и контролира. Те се пръснали, в къщата живеела С., но другите се пръснали. Сестрите на Н. се оженили преди 2 – 3 години, имали малки деца по на 2 – 3 години, имали и мъже. Н. имал още две големи момчета от жена си, за които се грижели родителите на майката, тъй като той нямал такава възможност.

Св. Н. Т. познава Н. и сестра му Л., знае, че живеели в една къща и били в много добри отношения. Откакто починали родителите им, преди 5 години, Н. поел всичките задължения. Н. помагал на Л., работел в 5 строителството и получавал около 1000 лв. месечно. Л. е била на погребението на Н., плакала е и още страда. Л. е женена, има 3 – 4 деца, не живее при мъжа си, тъй като той я оставил с децата. Най-голямото дете е момиче на 11 години, а най-малкото е на 2 – 3 години.

Св. М. З. познава Н. и сестра му А.. Знае, че родителите им починали отдавна, след което Н. гледал сестрите си, ходел на работа, поддържал ги. А. тежко преживяла смъртта на брат си, нямало кой да ги поддържа, да им дава да правят за ядене. А. сега не работи, не е работила и преди да почине брат й.

Сега ходела малко по кофите. След смъртта на Н., тя плакала и още плаче. А. има три деца, не е женена. Не живее с мъжа си. Едното дете е на 18 години, другото на 17, най-малкото на 16 години. Живеят в гр. Луковит. Брат й и децата, и сестрите му живеели в една къща. Н. бил женен, има три деца – на около 20 години, на 17 години и най-малкото, което починало с него. Жена му също имала от преди деца, които живеели на друго място. Големите деца били разделени с него, но после той си ги прибрал.