Решение № 1223 от 23.12.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1223 гр. Сливен, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20242230100029 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на П. Й. Х. от гр. Сливен срещу „СИТИ КЕШ“ ООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за обявяване на нищожността на сключен Договор за паричен заем и за осъждане на ответника да върне на ищцата недължимо заплатена сума по договора.

В молбата се твърди, че на 13.03.2023 г. сключила с ответното дружество Договор за паричен заем Кредирект № 828034, по силата на който усвоила главница в размер на 1400 лв. Срокът на договора бил 3 месеца при лихвен процент от 40,05 % и ГПР в размер на 47,18 %. В договора било уговорено предоставяне на банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията по чл. 33, ал. 1 от Общите условия, като в чл. 6.6 от договора в случай, че не бъде осигурен се дължи неустойка в размер на 575.37 лв. от кредитополучателя, като заплащането на същата е разсрочено, съгласно чл. 4 от договора, в който се съдържа и погасителния план. От кредитополучателя се изисква да заплати сума в размер на 2073 лв., от които главница 1400 лв., лихва 94,48 лв. и неустойка 575.37 лв.

1

Изтъква, че договорът за паричен заем е нищожен, поради противоречие с императивни норми на закона, тъй като не е спазена предвидената от закона форма и е нарушена нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Договорът не е сключен нито на хартия, нито на друг траен носител при спазване на правилата на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Излага, че договорът е недействителен и поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, вр. чл. 19 ЗПК, тъй като посоченият в договора ГПР не отговаря на реалния такъв. Пояснява, че в ГПР следва да се включи и дължимата неустойка за непредоставяне на 1 обезпечение, при което ГПР надвишава 200 %. В този смисъл ищцата твърди нищожност на договора поради липса на съществен елемент от съдържанието му, а именно ГПР по кредита, тъй като същият е посочен грешно. Ищцата излага още, че клаузата за неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е нищожна, тъй като накърнява добрите нрави, цели заобикаляне на чл. 33, ал. 1 ЗПК и е неравноправна, както и че клаузата за възнаградителна лихва също е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Нарушена е и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК за посочване на лихвения процент на ден, което също води до недействителност на договора.

На изложените основания ищцата моли да бъде прогласена нищожността на договора за паричен заем и с оглед разпоредбата на чл. 23 ЗПК, моли ответното дружество да бъде осъдено да й заплати сумата от 50 лв., като частичен иск от 673 лв., представляваща недължимо платена сума по договора. Ищцата моли и за присъждане на направените по делото разноски.

При условията на чл. 131 от ГПК ответното дружество е подало отговор на исковата молба в срок, с който изразява становище за нередовност на предявените искове и недопустимост, поради упражняване на правото на иск при условията на злоупотреба с права. Оспорва предявените искове и като неоснователни. Излага съображения, че договорът за паричен заем е действителен, като при сключването му са спазени изискванията на ЗПФУР.

Оспорва твърденията на ищцата за нищожност на договора на всички изложени от нея основания, като изтъква, че е спазена изискуемата от закона форма, а изчисленият ГПР по кредита отговаря на изискванията на ЗПК, като неустойката за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение не следва да участва при формиране на ГПР по договора. Счита, че настоящото производство, разгледано самостоятелно е недопустимо, поради това, че правота на иск е упражнено при условията на злоупотреба с право. В рамките на един ден ищцата е депозирала три искови молби срещу 2 представляваното дружество. Изтъква, че кредитополучателката е разполагала с възможност да се откаже от договора, както и да удължи тридневния срок за предоставяне на обезпечение с представяне на молба до кредитора или с представяне на заместващо обезпечение като запис на заповед. Заявява, че конкретното тълкуване на договора за кредит следва да се извършва в контекста на трайните отношения между страните, като цитира съдебна практика в този смисъл. Ответникът оспорва и твърденията на ищцата за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва, като изтъква, че същата е фиксирано уговорена за целия срок на договора. Оспорва предявените искове, като твърди, че са неоснователни твърденията за заблуждаваща търговска практика и процесните клаузи за неустойка напълно отговарят на изискванията на Директива 93/13 ЕИО за неравноправните клаузи в потребителските договори.

Моли съда на изложените основания да отхвърли предявените искове, като неоснователни. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът с протоколно определение от 08.11.2024 г. по делото е допуснато изменение на предявения осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК, като размерът му е увеличен от сумата 50 лв., предявен като частичен на сумата 243.43 лева, представляваща недължимо платена сума по Договора за паричен заем, ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.01.2024 г. до окончателното й изплащане.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично и не изпраща представител. С писмено становище поддържа предявените искове в допуснатото изменение, моли съда да ги уважи и да присъди направените по делото разноски.

Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител. С депозирано писмено становище, молят съда да отхвърли иска, като неоснователен, както и да не кредитира представеното експертно заключение.

Представя практика. Моли разноските по делото, относно назначаване на съдебно-икономическа експертиза да останат в тежест на ищцата тъй е направил възражение относно назначаването и. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено 3 следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове, както следва: с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо, второ и трето ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване за нищожен на Договор за паричен заем Кредирект № 828034 от 13.08.2023 г., сключен между ищцата П. Й. Х. и ответното дружество „Сити кеш“ ООД и с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 243.43 лв., представляваща недължимо платена сума по договора, поради изначална липса на основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба - 02.01.2024 г. до окончателното й изплащане. Предявените искове са процесуално допустими.

Разгледани по същество, съдът ги намира и за изцяло основателни и доказани. Страните не спорят, а се установява и от приетите по делото писмени доказателства, че между ответника „Сити кеш“ ООД и ищцата П. Й.

Х. е бил сключен Договор за паричен заем Кредирект № 828034 от 13.08.2023 г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата сумата от 1400 лв. Уговорено е, че срокът на договора е 3 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент по заема 40,05 %. ГПР е посочен като 47,18 %. В чл.

6.5 и чл. 6.6 от договора е предвидено в 3-дневен срок от подписването му заемателят да представи на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора - поръчител /отговарящ на определени условия в договора/ или банкова гаранция, която да е валидна за целия срок на договора, като при неизпълнение на това задължение се начислява неустойка в размер на 575.37 лева, разпределена в месечните погасителни вноски.

По делото е назначена съдебно - икономическа експертиза, която съдът кредитира изцяло, като обективно изготвена и неоспорена от страните. След извършени изчисления вещото лице е установило, че ищцата е заплатила по Договор за паричен заем Кредирект № 828034 от 13.08.2023 г. е изплатила сума в общ размер на 1986.44 лв. при годишен процен на разходите 772.0092 %. Още на следващия ден ищцата е заплатила първата вноска в размер на 690 лв., от които главница 498.16 лв., лихва 46.73 лв. и неустойка 192.84 лв. На 14.04.2024 г. дължимия остатък по кредита в размер на 953.42 лв. ищцата е рефинансирала. Съгласно чл. 6.6 от Договора, кредитополучателя дължи неустойка в размер на 575.37 лв., която се начислява автоматично от 4 заемодателя, като е посочено, че с подписването на договора за заем заемателят се счита за уведомен за нейното начисляване. Заплаща се разсрочено, съгласно включеният в договора погасителен план. Вещото лице е изчислило, че годишният процент на разходите, като се включи и предвидената неустойка в чл. 6.6 от Договора е в размер на 772,0092 %.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Основателно е релевираното в исковата молба основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на ГПР и общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 47,18 %, а договорната лихва е 40,05 %. Не става ясно какво представлява разликата между горните 5 проценти и кои разходи покрива. Отделно от това е предвидена и неустойка за непредставяне на обезпечение, което поставя потребителя в положение да не знае точно в какъв размер е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Установи се още, че при включване на неустойката в обхвата на ГПР по договора, същият нараства до 772,0092 %, с което е нарушена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Друго основателно възражение на ищцата е за неспазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК липса на посочване в договора на условията за прилагане на лихвения процент. Независимо, че в случая лихвеният процент е бил фиксиран за целия срок на договора и е останал непроменен, в самия договор липсва информация за това как се изчислява или за начина, по който е формирана договорната възнаградителна лихва. Няма никакво значение дали лихвеният процент е един и същ или пък е променлив, след като законодателят изисква в договора да са посочени условията за прилагането му. Тук това изискване не е изпълнено, при което не може да се направи проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора фиксиран размер от 40,05 %, поради което е налице нарушение на горната императивна разпоредба. Този пропуск отново сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД. Неравноправна е и клаузата от договора, касаеща задължението за заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение на кредитора, поради което същата е нищожна. Предвидената неустойка не е за неизпълнение на същинското задължение на длъжника по договора за заем, а на допълнително задължение за обезпечаване при неизпълнение.