Определение № 2767 от 04.11.2019, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

О П Р

Е Д Е

Л Е Н

И Е

№ …………/04.11.2019 г., гр. Варна

Административен съд - Варна, XXIX състав, в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

Кремена Данаилова като разгледа докладваното от съдия Данаилова адм. дело № 2637/2019 г. по описа на Адм. съд – Варна, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е за проверка за допустимост по реда на чл.159 от АПК.

Образувано е по жалба с вх.№ РД 19016945ВН/11.09.2019г. от Х.Г.Б. ЕГН **********, Г.Х.Б. ЕГН ********** и Т.Х.Б. ЕГН **********, чрез адв. Е.Ж. *** против Разрешение за строеж № 66/30.06.2014 г. на главния архитект на Община Варна и Заповед № А-82/09.08.2019 г. на главния архитект на Община Варна /допълнение към жалба с вх.№ РД19016945ВН_002ВН/18.09.2019 г. /л.30-31 от делото и л.22-23 от преписката/. Жалбоподателите твърдят, че съгласно нотариален акт № 79/1993 г. на нотариус при ВРС, първите двама от тях са съсобственици, а третият – носител на вещно право на ползване върху ПИ с идентификатор *** и че за съседния имот – УПИ VIII-8, кв.727 по плана на 3-ти м.р. на гр.Варна е бил одобрен ПУП-ПРЗ със Заповед № Г-186/30.08.2004 г. на зам. кмета на Община Варна – обявена за нищожна с Решение № 8566/06.06.2019 г. по адм. дело № 15026/2018 г. на ВАС. Сочат, че тъй като Разрешение за строеж № 66/30.06.2014 г. на гл. архитект на общината е основано на вече обявен за нищожен устройствен план, за тях е налице правен интерес да искат обявяване и на неговата нищожност, тъй като то засяга техните права и интереси.

В последваща молба с вх.№ 15321/15.10.2019 г.

/подадена по повод изпълнение на указание за обосноваване на правен интерес от обжалване/, жалбоподателите се позовават на цитат от ТР № 3/16.04.2013 г. по т. д. № 1/2012 г. на ВАС, според който ограничаването на кръга от лица, които имат непосредствен, личен и пряк интерес от оспорване с цел прогласяване нищожността на административен акт, засягащ ги лично, само до тези, които са имали правен интерес към момента на издаване на акта, води до прекалено стеснително тълкуване на закона, до лишаване на правни субекти от защита. Поддържат, че с обявяване на ПУП за нищожен, са отпаднали установените с него параметри, които са отразени в разрешението за строеж и заповедта за допълването му и последните се явяват издадени на отпаднало основание, поради което също са нищожни. Считат, че след като са били заинтересовани лица по смисъла на чл.131, ал.2, т.2 от ЗУТ в производството по обжалване на ПУП за съседния на техния имот и планът е обявен за нищожен, за тях е налице правен интерес да оспорват и разрешението за строеж и заповедта за неговото изменение, които се отнасят за този имот. Изрично сочат, че не са заинтересовани лица по смисъла на чл.149 от ЗУТ, тъй като са собственици на съседен имот, но считат, че правният им интерес не следва да се преценява с оглед тази разпоредба.

Ответник – главен архитект на Община Варна не е изразил становище по оспорването на административните актове.

Съдът след като се запозна представените по делото доказателства, намира за установено следното:

С оспореното Разрешение за строеж №

66/30.06.2014 г. на главния архитект на Община Варна /л.26, том 1 от преписката/ е разрешено извършване на пристройка и надстройка на жилищна сграда, находяща се в УПИ VIII-8, кв.727 /с идентификатор ***/ по плана на 3-ти м.р. на гр.Варна. Титуляри на разрешението за строеж /възложители на строежа/ са: Д.Г.Д., Е.Е.К., Н.Й.Б., Ц.Р.И.., П.Р.Д., „Възраждане 2004“ ЕООД, С.И.Ч., М.Г.Ч.и „Чорбаджиев“ ЕООД – собственици на ПИ ***, съгласно представените по делото нотариални актове.

Разрешението за строеж е издадено въз основа на съгласуван и одобрен инвестиционен проект, видно от обяснителната записка, /представена на л. 5 и л.83, том 2 от преписката/, предвидено е да се изпълни пристройка и надстройка на съществуващата в имота сграда, построена през 1908 г., състояща се от приземна част с два дюкяна и два жилищни етажа, при посочени устройствени показатели: УПИ 291 кв.м., застроена площ на ниво терен 150 кв.м., РЗП 902 кв.м., плътност на застрояване 51,50%, коефициент на интензивност 3.1, озеленяване 20%.

Със Заповед № А-82/09.08.2019г. на главния архитект на Община Варна /л.27, том.1 от преписката/, коментираното разрешение за строеж е допълнено на основание чл.154, ал.2, т.5 и чл.154, ал.5 от ЗУТ с направените промени, съгласно одобрен инвестиционен проект на 09.08.2019 г.

Съгласно обяснителната записка към този проект /проект: “Промяна на инвестиционните намерения след издаване на разрешение за строеж: „Пристройка и надстройка на жилищна сграда в УПИ VIII-8, кв.727, 3-ти м.р. с административен адрес *** - на л.114, том 3 от преписката, основанието за изработването му е необходимата промяна на проекта по част „Архитектурна“ поради констатираното самосрутване на фасадата на сградата по бул. ***“, предвидена в първоначалния проект за физическо запазване. Посочено е, че въпросната промяна е съществена по смисъла на чл.154, ал.1 от ЗУТ, като същественото изменение се състои в това, че предвидените в одобреия проект „за запазване“ части на оригиналната сграда, сега са предвидени „за ново изграждане“ и „за реставриране“ по начина, показан на чертежите в техническия проект. Отразено е, че приложеният проект запазва напълно устройствените показатели на одобрения проект, съгласуван с МК, а именно: УПИ 291 кв.м., застроена площ на ниво терен 150 кв.м., РЗП 902 кв.м., плътност на застрояване 51,50%, коефициент на интензивност 3.1, озеленяване 20%. Посочено е също, че е запазено напълно както функционалното съдържание на сградата, така и разпределението на собствеността по етажи, запазена е основната носеща система и основните носещи елементи на конструкцията на сградата, както и довеждащите и сградните инсталации, представени в одобрения проект.

Съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот № 79/1993 г., том LVII, дело № 13846/1993 г. на нотариус при ВРС /л.13 от делото/ и Протокол от 16.06.2006 г. по гр. д. №7997/1994 г. на ВРС за съдебна спогодба /л.64-65 от делото/, жалбоподателите Г.Х.Б. и Т.Х.Б. се легитимират като собственици на 6/8 идеални части от дворно място, съставляващо имот пл.№ 7 в кв.727 по плана на 3-ти подрайон на града и на самостоятелни обекти /магазини и жилище/ в сграда, построена в него, а жалбоподателят Х.Г.Б. се легитимира като носител на вещно право на ползване върху тези имоти. Посоченият имот пл.№7 в кв.727 представлява поземлен имот с идентификатор *** по действащата КК, в регистъра към която като негови собственици, респективно носител на вещното право на ползване са отразени тримата жалбоподатели - видно от скица № 15-942732/17.10.2019 г. на СГКК-Варна /л.66-67 от делото/ и 6 бр. скици от 22.10.2019 г. представени от СГКК – Варна /л. 70 – 76 от делото/.

Съгласно коментираните скици за имот с ид.

*** и обекти в него /л.66-76 от делото/, както и скица № 15-38432/27.02.2014 г. на СГКК -Варна за имот с ид. *** /л.40, том 1 от преписката/, имотът за който се отнасят оспорените разрешение за строеж и заповед за неговото допълване - ПИ с идентификатор *** /УПИ VIII-8, кв.727/ е различен от имота на жалбоподателите и е съседен на него.

С Решение № 694/24.04.2017 г. по адм.д.№

3309/2016 г. по описа на Адм. съд - Варна /л. 45-47 от делото/ е отменена Заповед №ДК-10-СИР-29/28.11.2016 г. на началника на РДНСК-Варна, с която е отхвърлена предходна жалба на настоящите жалбоподатели срещу процесното Разрешение за строеж № 66/30.06.2014 г. на гл. архитект на Община Варна. В мотивите си съдът е приел, че жалбата на тези лица срещу разрешението за строеж е била процесуално недопустима, в противоречие с чл.149, ал.2 ЗУТ и произнасяйки се по същество, административният орган е издал своя акт при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Решението е оставено в сила от Върховния административен съд, който в своето решение № 2689/01.03.2018 г. по адм. д.№ 8105/2017 г. /л. 48-49 от делото/ изцяло е възприел изложеното от първоинстанционния съд досежно липсата на правен интерес за жалбоподателите да оспорват Разрешение за строеж № 66/30.06.2014 г. на главния архитект на Община Варна, тъй като не са заинтересовани лица по чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ.

С Решение № 8566/06.06.2019г. по адм. д.

№15026/2018 г. на ВАС е прогласена за нищожна Заповед № Г-186/30.08.2004 г. на заместник кмета на Община Варна в частта й, с която е одобрен ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ VIII-8 по плана на 3-ти м.р. на гр.Варна /л.

8-12 от делото/.

При тези данни, Съдът намира подадената жалба за НЕДОПУСТИМА по следните съображения:

Съгласно чл.149, ал.1 от ЗУТ за издаденото разрешение за строеж се съобщава на заинтересованите лица при условията и по реда на АПК. Заинтересовани лица по ал.1 в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж са: възложителят, собствениците на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл.22, ал.1 – възложителят и собственика на земята – ал.2 на същата разпоредба. Съгласно чл.154, ал.5 от ЗУТ, след издаване на разрешението за строеж, изменения в одобрения инвестиционен проект в обхвата на съществените отклонения по ал.2, т.5, 6, 7 и 8 се допускат по искане на възложителя, придружено от нотариално заверено съгласие на заинтересуваните лица по чл.149, ал.2, въз основа на одобрен инвестиционен проект към издаденото разрешение за строеж. Тези изменения се отразяват със заповед за допълване на издаденото разрешение за строеж и се допускат преди реализирането им.

В конкретния случай атакуваното разрешение за строеж е за надстройка и пристройка на жилищна сграда в УПИ VIII-8 по плана на 3-ти м.р. на гр.Варна – поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Варна, а заповедта за неговото допълване е във връзка с промяна на инвестиционните намерения и изменение на одобрения инвестиционен проект, състоящо се в предвиждане на части от оригиналната сграда вместо „за запазване“, за „ново изграждане“ и „за реставриране“, т.е. в рамките на сградата в същия поземлен имот. В случая при преценка кръга на лицата с правен интерес за оспорване на процесните актове, трябва да се съблюдава чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ, защото оспорените административни актове не касаят хипотезите по чл.149, ал.2, т.2 и т.3 от ЗУТ: преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж – заинтересовани лица са тези по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2; случаите по чл. 185, ал. 1 и 2 заинтересовани лица са собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост.

Жалбоподателите като собственици на съседния имот и на самостоятелни обекти в сгради в него /обстоятелство, което не е спорно и се установява от представените доказателства/ без съмнение нямат качество на заинтересовани лица по смисъла на чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ, поради което не разполагат с право на жалба както срещу издаденото разрешение за строеж, така и срещу заповедта за неговото допълване. Тук следва изрично да се отбележи, че кръгът на заинтересованите лица при оспорване на заповед по чл.154, ал.5 от ЗУТ е идентичен с този при обжалване на разрешение за строеж, тъй като визираната заповед единствено допълва /изменя/ издаденото вече разрешение за строеж /отразява изменения в одобрени при издаването му инвестиционни проекти/ и става неразделна част от него, както изрично е посочено в процесната заповед.

Фактът, че жалбоподателите не са заинтересовани лица с право да оспорят Разрешение за строеж № 66/30.06.2014 г. на гл. архитект на Община Варна вече е бил предмет на обсъждане по други съдебни производства – Решение по адм. д. № 3309/2016 г. на Административен съд - Варна и потвърждаващото го Решение на Върховния административен съд по адм. д.

№8105/2017 г., в които изрично е посочено, че жалбата на Б. срещу разрешението за строеж е недопустима, тъй като те не са заинтересовани лица по чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ, поради което не разполагат с правен интерес да го оспорват.

Всъщност самите жалбоподатели не оспорват обстоятелството, че не попадат сред лицата по чл.149, ал.2 от ЗУТ, както изрично са посочили в уточняващата си молба от 15.10.2019 г. на л.56 от делото.